„RED TAILS“

Какъв е тоя филм: „Red Tails” е сбъднатият мокър сън на Джордж Лукас. Което е чудесно. За него. Защото за зрителите неговият сън се оказва по-скоро буден кошмар. Два часа на напомпан героизъм, исторически нередности и тъпи лафчета, достойни за всеки наркомански ъгъл на балтиморските projects, гарнирани със заобикалящи физическите закони въздушни битки, сякаш излезли от WWII версия на “Star Wars”. Всичко това звучи като добър начин за изтезание на военнопленници, но всъщност е сюжетът на “Red Tails” и изтезаните в него са тези от Вас, сглупили да го гледат.

За какво иде реч: Нямам си на идея. Нещо по действителен случай беше, поне така пишеше в началото, но чумата да ме тръшне, ако проследих някакви кохерентни събития. Разбрах само, че пилотите от ексклузивно чернокожа ескадрила, наречена Tuskegee, много искат да трепят германци и накрая дори успяха да утрепят няколко. След което получиха медали и филмът свърши, без да съм изцяло убеден защо точно съществуваше. Интересът ми стигна дотам, че влязох в Wikipedia, за да прочета реалната история /от филма така и не ми стана ясно/, но някъде на третия ред осъзнах, че изобщо не ми дреме. Важното е, че има самолети, стрелби и Доброто /а.к.а. САЩ/ побеждава. Амин.

Кой участва в него: Айде сега, не ми задавайте сложни въпроси. Познах Куба Гудинг Мл. и Терънс Хауърд, но това е, защото ги пишеше на постера. И двамата обаче се излагат като за европейско – първият играеше по инерция, останала му от „Мъже на честта”, а втория даже не си го спомням вече. Останалите са просто банда от неуспели рапъри и тотални стереотипи, отличаващи се с тъпи позивни като Lightning, Easy, Smokey и други Skype псевдоними. От белите запомних само дъртия Браян Кранстън, който играе задължителния надменен расист, но поне роличката му е кратка, та феновете на “Breaking Bad” да не ги е много яд за резила му.

Как  е заснет: Заснет е от Антъни Хемингуей, чиито режисьорски напъни познавате от негърските сериали на HBO като “Treme” и “The Wire”. Това трябваше ли да прозвучи като позитив? Ако е прозвучало така се извинявам, защото не е. Хемингуей е некадърник и целият филм вони на ЖП подлез, а именно – на циганска урина. Единственото, което става за гледане в тези близо сто и двадесет минути, са самолетните битки, които несъмнено са динамични и ефектни, но това е, понеже голяма част от тях всъщност са дело на самия Лукас, дошъл да помага в последния момент. А когато Джордж Лукас идва да помага на някой в режисурата, сами може да си направите сметка що за простак трябва да е той. За разлика от сцените в небесата, сцените на земята са почти невъзможни за изтърпяване, поради което пускам една бърза благодарствена молитва към бог Плейстор, че ми позволи да гледам филма в HD версия и домашни условия, където най-често използваният бутон е fast-forward. Не се шегувам, „Red Tails” е толкова зле, че след края му се почувствах искрено унизен и омърсен. Шибанякът Лукас трябваше да осигурява по една чаша скоч с всяко копие на филма, защото и аз като всеки нормален човек обичам първо да ме почерпят, преди да ми го наврат отзад.

Вярвам, че Хемингуей е бил избран, понеже никой бледолик режисьор не е искал да се занимава, но това не е извинение. Лукас можеше да направи това, което винаги прави – да помоли своя лековерен приятел Стивън Спилъбрг. Стивън нямаше да откаже /ако отказваше всяко лайно, което му предложи Лукас, нямаше да получим „Индиана Джоунс 4”/, но което е по-важно, “Red Tails” щеше да става за гледане, защото – дайте да си говорим направо – щом Спилбърг иска да снима филми за войната, предпочитам да снима такива за бойни негри, вместо за бойни коне. И с риск да ме обвините отново в расизъм, смятам да посоча една интересна подробност на заглавието – ескадрилата се пилотира от чернокожи и се отъждествява с емблематична маркировка, включваща изцяло червена задница на самолетите. /оттам и “Red Tails”/ Хм… кое животно от джунглите също е горд притежател на червен задник? (I rest my case)

Анализ: Както вече казах в първия абзац, който статистиката показва, че е най-четеният в ревютата ми – “Red Tails” е дългогодишната мечта на Хорхе Лукас да разкаже със свои думи /думите са Industrial, Light & Magic/ историята на изцяло ваклата ескадрила Tuskegee. Години наред, брадясалият пишман-джедай е обикалял по студиа и компании, за да афишира проекта, но всички са затръшвали вратите си пред него с довода, че не искат да рискуват милиони бюджет в направата на all-black филм. /явно са прочели т. 3 от моите „Правила за ходене на кино„/

В крайна сметка, Лукас стига до извода, че никой не го обича /факт!/, поради което влага близо $60 милиона от личните си финанси в бюджета на филма, само и само да го изкара на бял свят. Точно така, $60 милиона лукасови пари. Звучи като голяма сума, но всъщност е някъде колкото приходите от DVD-тата на новите “Star Wars”, така че е закономерно тези пари да отидат на вятъра. Желанието му е похвално от морална гледна точка /все пак, пичът направи шест епизода на космическа сага, в която имаше само трима второстепенни чернокожи герои, та сега компенсира/, но Джордж не би бил Джордж, ако не беше Лукас, и за него явно „създаден по действителен случай” не е равносилно на „исторически коректен”.

Целият филм е изграден не толкова за войната, колкото за тежкия бит на чернокожите пилоти, постоянно оплакващи се, че не получавали респект от белите си колеги, били обиждани и никой не искал да им дава сериозни мисии. Какво, по дяволите? Говорим за 1944 година! Тези копелета трябва да играят африкански племенни танци на плаца, задето Чичо Сам им се е доверил да носят униформа и то във време, в което някои техни братовчеди все още са брали памук. Нима и тук борбата срещу расизма трябва да е основна тема? Нима и тук трябва да присъстват задължителните агитации за това колко са способни чернокожите и как едва ли не са обърнали хода на войната, променяйки мнението на цяла Америка за расата си. Евтини глупости, които със сигурност биха отказали хиляди зрители да гледат филма. Хилядите членове на ККК например.

Запознатите с технологията на тогавашните ВВС /да не се бърка с телевизията ВВС/ сигурно ще помислят филма за комедия, а феновете на немската авиация и по-специално аеропланите „Месершмит”, ще го помислят за пародия. И донякъде ще са прави. Тъй като “Red Tails” си е чиста и проста, макар и не особено осъзната, пародия. Това е един от малкото филми, в които негър драматично заявява: Мисля, че ме убиха!” /т.е. не е много сигурен, но има такова чувство – може би заради няколкото куршума в тялото му, не знам/ Това е от филмите, в които 4-5 стари самолета с чернокожи пилоти унищожават цяло немско летище заради спорта, а сцената е представена със смехотворна мачовщина, сякаш гледаме „Топ Гън”-ghetto edition. /със съответните мъжествени пънчлайни, очевидно мислени от Лукас, защото бяха стъписващо кухи/ Нямам идея кой би харесал подобна гавра – ясно е, че няма да са ветераните, няма да са и нормалните зрители. Може би само няколко бруклински сводника ще изпаднат в краткотраен екстаз, но това ще е по-скоро заради факта, че 1/5 от филма показва селски свалки между пелтечещ негър и италианка, която девет секунди, след като се запозна с него, го покани у дома си и го представи на майка си. /?!/ Изобщо, в “Red Tails” има от всички по-малко – екшън, романтика и драма, като по-малко от тях е единствено смисълът му.

Какво научих от него: 1. „Луфтвафе” са шайка олигофрени, а самолетите им не стават и за скрап – човек да се чуди как за завладели цяла Европа. 2. Афроамериканците предпочитат да им викат „негри”, вместо „цветнокожи”. 3. Ако много вярвате в Черния Исус, ще умрете чак накрая.

Защо трябва да го гледате: Не знам.

Защо не трябва да го гледате: Защото е дело на Джордж Лукас, а той отдавна доказа, че няма мозък дори и в костите си.

Какъв е изводът: Холивуд прекалява с патриотичните изблици, относно участието си в WWII. Тези глупаци трябва веднъж завинаги да осъзнаят, че ако не беше Пърл Харбър, никой нямаше да помни, че изобщо са били на фронта. И не, победите на Капитан Америка не се броят.

Оценка: 2.8/10