„LOCKOUT“

Какъв е тоя филм: “Lockout” е екшън с елементи на научна фантастика. Поне по документи. Проблемът е, че частта с екшъна е в стил „Лоренцо Ламас”, а най-голямата „фантастика” е как изобщо това нещо може да мине за „научно”. С други думи – “Lockout” е филм за подрастващи или поне за хора с подрастващи синапси, тъй като е направен като по поръчка от „Diema”, а цялата атмосфера на 90-тарска пичовщина е убита от нелепия сценарий и дебелашки хумор, които – вярвате или не – са „позитивите” на заглавието. Правен като открит трибут към екшъните отпреди 20-тина сезона, “Lockout” е препълнен с героични лафове и тестостерон, и почти успява да не се вземе насериозно… поне до началните надписи. Оттам-нататък започва истинската мъка.

За какво иде реч: През 2079 година в космоса вече има затвор с максимална сигурност, наречен МS-1 / когато сценаристите са толкова мързеливи, че да кръстят нещо с инициалите на характеристиката му, това би трябвало да Ви говори нещо/ и разположен в орбита около Земята. Затворът е експериментален и е приспособен да приюти точно 500 затворници /485 или 523 щеше да бъде неестествено, нали?/, които прекарват ежедневието си в състояние на приятна анабиоза. /що за наказание?/

Хармонията е разтурена от пристигането на изключително важен и респектиращ сетивата правителствен гост. Не, не Бойко Борисов, а дъщерята на президента на САЩ Емили. /Маги Грейс/ Както е редно да се случи, щом в сюжета имаме затвор и скъпоценна заложница, бандюгите успяват да се пробудят от зимния си сън и да превземат МS-1 с такава лекота, че ако бях умен, щях да се замисля, как в името на Генеша, някой може да претендира, че стопанисва затвор с „максимална сигурност”, след като същият бива обсаден отвътре за около 30 секунди екранно време.

В същото време, на Земята, едно яко копеле си има проблеми. Мъжкарчето Сноу /Гай Пиърс/ е обвинен за нещо, което – внимание, туист! – не е извършил, а именно – държавна измяна или някое от онези национални предателства, които се наказват единствено с а/смърт или б/бавна смърт. В случая обаче, Сноу е тарикат и успява да изтегли вариант в/самоубийствена мисия. В общи линии, пичът е нагърбен с нелеката задача да проникне в МS-1, да открие и спаси Първата щерка и да я изпрати обратно в Белия дом. Звучи като разходка в парка, нали? Точно така. В гробищния парк.

Кой участва в него: Актьор, който не биваше да участва в него. Гай Пиърс несъмнено е от хората, които си избират ролите на принципа „шрифтът на сценария ми харесва, ще участвам!” На всички, гледали го в „Машината на времето” е ясно, че човекът избива повече на клоун, ако реши да се ежи като hardcore екшън герой, колкото и самоирония да вкара. Естествено, сценарият се е погрижил да му напълни устата с десетки cheesy уан-лайнери, но проблемът е, че след втория-третия, останалите биха се харесали точно на такива зрители – на лайне(a)ри. Извинението е, че сюжетът е несериозен, а ролята на Пиърс – откровено карикатурна. Но тя не е просто карикатурна, понеже някои карикатури могат да бъдат произведение на изкуството, докато Сноу е произведение на изкуственото. Изкуствени реплики, позьорство, лапешка неебателност и артифициални мускули, продукт на множество инжекции със странна фитнес-слуз. Ако Гай Пиърс е приел ролята, само за да се прави на здрав бабаит пред мадамите, трябваше в даден момент да си скъса тениската, иначе опитът му не се зачита.

Жертвата на спасението е Маги Грейс, позната като онази-русата-която-умря-в-първия-сезон-на-„Изгубени”. Блондинката продължава да витае из сцените с отвеяния поглед на пациентка с черепно-мозъчна травма и отново доказва, че единственият полезен job, който е вършила през живота си, е бил blowjob-а на Люк Бесон, за я кастне в “Taken”. Като се има предвид, че и “Lockout” е продуциран от Бесон, мисля че сами може да се досетите защо в главната роля пак е Маги, вместо например някоя по-талантлива актриса, като например… която и да е друга. По-интересно ми се стори, че Грейс е толкова „красива”, че успя да мине за миризлив мъж, само с една шапка и цепната устна. Това, вярвам, говори предостатъчно.

Как  е заснет: “The Lockout” е европеидна продукция, поради което не очаквайте спиращи дъха визуализми и компютърни анимации, дело на съществата от ILM. Всъщност, ефектите тук са толкова допотопни, че могат да бъдат приети за „реалистични”, само ако предварително сте били надрусани с infected mushrooms. За пример давам едно преследване с мотор в началото /поне вярвам, че е било мотор – на това ми заприличаха размазаните му текстури/, което ще накара дори студентите от НБУ да си повярват, че могат повече. Срамота е, че през 2012 се пускат на свобода подобни заглавия, в които ефектите са като правени на Windows-и без DirectХ 10, но дигиталните сополи на “Lockout” са обидни за съблюдаване. И ако един добър режисьор можеше да разсея зрителя от този негатив и насочи вниманието му към важните неща, то настоящата продукция е изтеглила късата сламка, защото режисьорите не само са двама, не само не са добри, ами и което е по-зле – във филма просто не се случва нищо важно.

Типични клишета, заучени ситуации и предвидими реакции, дирижирани от неуки люде, с непостоянен тон и потна атмосфера на турска баня. Това е “Lockout” в едно изречение. Мога да го опиша с още едно изречение, но реших да се придържам към PG-13 рейтинга. Пищов ще гръмне, заложник ще изкрещи и отворена рана ще протече в червено, а тук-там някой даже ще бяга с умерено темпо, така че да – „екшън” има. Накрая дори имаме нещо като космическа битка с изтребители, лазери и всякакви такива лукасови благини, ала тя свърши, още преди да осъзная, че изобщо я е имало. С други думи, “Lockout” е на ниво cable TV и ако бях на мястото на създателите му, щях да се обеся на същия този cable. Хич не се изненадвам, че филмът потъна в боксофиса, така както жертва на мафиоти потъва в реката, а именно – окончателно.

Анализ: МS-1 е „максимална смръдня”. Той е нещо средно между „Транспортър в космоса” и „Бягство от Ню Йорк… в космоса”. Сноу не е отличаващ се герой /с подобна фамилия във Вестерос щеше да е „копеле”, докато в космоса е просто „шибано копеле”/, а събирателен мелез на всички по-известни екшън персонажи за последния четвърт век, като най-големи са приликите със Снейк Плискин. Практически Сноу е Плискин на стероиди и то буквално. Добре, че и двете му очи си бяха функциониращи, защото ако беше тръгнал да се разхожда с превръзка на тиквата, щях да пратя имейл на Джон Карпентър с пожелание за успешно съдебно дело. Ако някой от вас е гледал „Бягство от Ню Йорк” или „Бягство от Ел Ей”, то си направете услуга и си организирайте „Бягство от МS-1”, ако ме разбирате правилно.

Какво научих от него: 1. Дъщерята на президента на САЩ често отива в космоса без да предупреди баща си. 2. Можете да навлезете в земната атмосфера и да се приземите в центъра на града, само по скафандър. За чия НАСА са Ви нужни капсули или совалки? 3. Свободни сте да се държите като пълни задници с президентската дъщеря, но накрая тя пак ще се влюби в яките Ви бицепси.

Защо трябва да го гледате: Защото е за без пари, от торентите, на HD.

Защо не трябва да го гледате: Защото е… тъп. Коя част от ревюто не Ви стана ясна, по дяволите?

Какъв е изводът: Силвестър Сталоун не става за балерина. Гай Пиърс не става за екшън герой.

Оценка: 3.2/10