“Мъже в черно III” /МВЧ3/ не е чак толкова тъп, колкото всички очаквахме и този път няма да губя време в разпъване на словесни сухожилия. Не че предпоставките не презюмираха едно огромно екранно бедствие – а/трета серия на филм, убит от втората си серия, б/пост-конверсия в 3-D и най-голямото нещастие – в/мъжлето на Джейда Пинкет – но резултатът става за гледане и ако някое от кино-предложенията на 2012-та до момента може да се нарече „класически летен хит”, то това е той. Знам, че преди говорих съвсем друго … <flashback> „Мъже в черно III” е филм, който не очаквам с особен интерес. Всъщност, за да бъда обективен, с по-голям интерес очаквам да си изчистя пъпа, отколкото да го гледам на кино. </flashback> … но добре знаете, че това не ми е за сефте и ако всеки път, когато грешах, получавах по един долар, щях да съм Доналд Тръмп. Истината е, че като за второ продължение, „МВЧ3” прави всичко възможно да е забавен и интересен, като запазва ненормалния привкус на оригинала и по-голямата част от първоначалния си екип. И точно заради това, а може би по-скоро заради факта, че след ужаса на „Мъже в черно 2” зрителите имаха максимално занижени очаквания, третата серия изпъква като правилното детско зрелище.

3D = 3 Dudes

Петнадесет години след първата част, излязла някъде по времето, когато Уил Смит все още ставаше за нещо различно от дартс мишена, във  франчайза са се променили малко неща. Режисьорът отново е Бари Соненфелд, композиторът, художникът и дизайнерът на костюмите са си същите, Рик Бейкър отново отговаря за външния вид на пришълците и хищниците, а на челни позиции пак са шахматната двойка Уил Смит и Томи Лий Джоунс. По всичко личи, че времето сякаш е спряло за екипа на „МВЧ3”, което е иронично, защото третата част се върти точно около Времето. В случая Бари Соненфелд е най-големият плюс на заглавието, тъй като шантавият му визуален стил се превърна в запазена марка на поредицата и тук той не изневерява на феновете. Евреинът отдавна доказа, че няма спирка, когато сюжетът му дава свобода да работи на границата на абсурда и ако в други моменти това би било пречка, то в случая е единственият възможен начин да се продаде сюжет като този на „Мъже в черно I, II & III”. Въоръжен с любимите си методи да центрира героите в средата на всеки шот и да снима определени кадри, сякаш някой ги smash zoom-ва с телескоп /беше модерно някъде в началото на 90-те/, Соненфелд се връща към корените си да прави тъпи филми, които забавляват. /игнорирам “RV”, чиято тъпота по-скоро депресираше/

Проблемът на режисьорите-лунатици като Соненфелд е, че трябва да бъдат рестриктирани от адекватно рамкиран сценарий, за да не се получават гротескни своеволия. В случая сценарият е дело на Итън Коен /няма връзка с братята Коен/, известен с интелектуалната си сатира в „Тропическа буря” и „Идиокрация”, така че сюжетът на „МВЧ3” е сравнително добре изграден /като за простоват time travel опит, разбира се/ и контролира циркаджийския стил на Соненфелд. Това обаче не се отнася за диалога, изпълнен с камара нелепици и инфантилни лафчета, на които сигурно щях да се засмея, ако още носех три четвърти чорапи. Напук на сложната концепция да се нищят последиците от пътуването във времето, „МВЧ3” поднася историята изключително наивно /на моменти дори дразнещо наивно/, сякаш някой баща се опитва да разкаже на сина си какъв документален филм е гледал в kolibka.com, но използва прости думи, защото /twist!/ синът му е монголоид. Е, зрителите не са монголоиди /поне седящите до мен в киното не бяха, проверих/, а пътуването във времето винаги е била крайно интересна и податлива на mind-boggling вариации тема, така че Итън-чо можеше да се постарае повече. Защото сега излиза, че гледаме просто семпъл и модернизиран expansion pack на „Завръщане в бъдещето”. Това последното не си го измислям, тъй като лично Бари сподели, че той и Уилям са гледали многократно трилогията на Бобеца Земекис, за да възприемат механизма и каноните на пътуването във времето /все едно Земекис много ги разбира/, но проблемът е, че само с гледане очевидно не става. /требе и акъл/

 

Въпреки употребата на сложни термини като „пространствено-времеви континуум” и … всъщност, други сложни термини нямаше… „МВЧ3” успява да е по-детски и от „Завръщане в бъдещето”, а в същото време източва сюжетни идеи от него, като нагла пиявица, без да допълни или развие готовия материал. За някои това би било признак на авторски мързел, но пък нещата са субективни, понеже точно приликите с „Завръщане в бъдещето” ме пратиха в носталгичен режим и омекотиха останалите негативи на заглавието. Както казах по-горе обаче, „МВЧ3” не изисква от Вас да мислите. Някои може да се опитат да мислят, други може и да не умеят по принцип, но във всички случаи няма да Ви се наложи. Тъй като още в първия миг, в който искрата на здравия разум се възпламени, „МВЧ3” ще пропадне. Ето защо е по-добре да игнорирате тоновете сюжетни неуредици, времеви парадокси и други остатъчни бъгове и да се пуснете по вълните на карикатурния абсурдизъм на Соненфелд и компания.

И така, какво по дяволите, се случва в епизод три-де? В общи линии, имаме все същите неща – избягал вредител и двама мега агенти, облечени в погребални костюми, които трябва да го спрат, защото пазят Земята от боклука на вселената, но не и от десептикони. В случая злодеят е Борис Животното – странен хуманоид с дентални проблеми и визията на красив Андрей Слабаков, който няма да спре пред нищо, за да отмъсти на агент Кей /Томи Лий Джоунс/, че му е откъснал ръката преди 40 години. Борис бяга от таен затвор на Луната /не питайте!/ и се повръща назад във времето, за да избегне принудителната ампутация. Това създава известно напрежение в и без това напрегнатото партньорство между Кей и Джей /”Свежият принц на Бел Еър”/ и вторият няма избор, освен да направи собствено пътуване в едно по-добро време, когато рокендролът беше млад, а именно – култовата 1969-та година. Без да издавам още драма, в миналото Джей се съюзява с младия Кей /Джош Бролин/ и двамата заедно трябва да унищожат Борис, преди Нийл Армстронг да е излетял за Луната.

Както виждате, „МВЧ3” е апотеоз на фразата „безмозъчно забавление”, понеже ако наистина смятате да се забавлявате на него, много помага, ако нямате мозък. /говоря от опит/ За щастие, актьорите са наясно със заобикалящото ги безумие, така че рядко преиграват, с изключение на Уилям Смит, който все още не може да играе нормално, а камо ли да пре-играва. „МВЧ3” бележи завръщането на Смит след тригодишния му творчески отпуск, по време на който се опитваше да внедри ДНК-то си Джейдън в киното и за нещастие успя. Някои хора твърдят, че Смит е боклук, а други че е сензация, и някои от тях са прави. /усещате ли как му го вкарах?/ Лично за мен Смит е смешник и лансирането му трябва да се анатемоса от папата, тъй като звездата му залезе малко след финалните надписи на „Лоши момчета 2”, а отчаяните му опити да „пее” бяха фатални за клетите ми ушни миди. До него се мандахерца дядо Томи Лий Джоунс и той буквално е „too old for this shit”. Нямам идея защо Джоунс е приел да играе в „МВЧ3”, а не в „БСП 2” например /най-вероятно, защото ролята тук е кратка и репликите са достатъчно малко, за да може сенилният му мозък да ги наизусти/, но резултатът е плачевен. Джоунс играе с видимо нежелание, изглежда по-сбръчкан и от клитора на Лили Иванова и като капак – отсъства през по-голямата част.

На негово място е младата му версия Джош Бролин и той е най-големият коз в каста. Въпреки скромните изказвания на самия Бролин, истината е, че той успява да се превърне в идеален двойник на дъртия си колега. Превъплъщението му е феноменално, не само като реалистични мимики, но най-вече – като гласови импресии и интонация. Не знам дали се дават Оскари за подобни актьорски трансформации, но Бролин определено заслужава някакъв приз, пък ако ще да е купа с надпис „По-добър Томи Лий Джоунс от истинския”. Сред поддържащите актьори се отличават Ема Томпсън в ролята на агент О, която се нуждаеше от повече екранно време, тъй като има потенциал да играе кукувица /искрено се захилих на речта й по време на погребението на Зед/, Майкъл Стулбарг от „Boardwalk Empire” и никаквеца Джемейн Клемент, който със сигурност е много по-заплашителен злодей, отколкото беше онази мръхла от „Туин Пийкс”. Интересното е, че „МВЧ3” представлява една неофициална сбирка на актьори от филмите на братята Коен – Томи Лий от „Няма място за старите кучета”, Бролин от „Непреклонните” и Стулбарг от „Сериозен човек”. Това обаче е някак логично, имайки предвид, че Соненфелд започна кариерата си като оператор на техните филми. В малка роля имаме и ветерана от „SNL” Бил Хейдър, играещ Анди Уорхол. /нали не си мислехте, че ще се разминете без Уорхол, Виетнам, Луната и хипита през 1969-та?/

Накрая стигаме и до черешката на тортата – любимото нам трето измерение, до което се стига само срещу три лева отгоре и комплект мръсни цайси. Ако си мислите, че 3D-то на филма е ненужно, то това е, защото сте прави. Толкова е ненужно, че Конникът без глава би имал нужда от нова шапка, отколкото „МВЧ3” от 3D. Лентата е пост-конвертирана и въпреки че тук ставаме свидетели на най-сполучливата триизмерна конверсия от десетки месеци насам, това не извинява по-скъпия билет. Останалите технически аспекти са на очакваното добро ниво. Музиката на Дани Елфман си е все същата, а гримьорът Рик Бейкър се е постарал да придаде колорит на целия този зверилник и е наситил офиса на МВЧ с повече астрални хайванчета и от тези в бара на Татуин от „Star Wars”.

В заключение, всички предварителни улики сочеха, че „МВЧ3” ще мирише по-зле и от задника на Пепе ле Пю, но в крайна сметка се оказа, че си мирише просто на обикновен задник. Филмът има редица кусури и оставя усещането, че гледате нещо формално, което не всеки ще разбере, но повечето ще забравят бързо, като ценоразпис в китайски ресторант, но също така носи лек бриз на премерен идиотизъм и умели носталгични намигвания към феновете. Задружната работа на опитния екип и цялостното чувство на умишлена несериозност правят от „МВЧ3” приятно прекарване на час и половина с изключен мозък. Това обаче не е достатъчна причина за креацията му, понеже ако исках да гледам детско с изключен мозък, можех да го направя и без да давам 12 лева – просто щях да си пусна Cartoon Network. Добрата новина е, че филмът успя да ми отвори очите – на дисплеите в щабквартирата на МВЧ успях да забележа, че лейди Гага и Джъстин Бийбър са извънземни, което обяснява доста неща.

5.9/10