Най-величествената вечер в киното всяка година е тази на раздаването на ануалните филмови награди Оскар – вечер, изпълнена с трепет, интрига, големи надежди, зле прикрито лицемерие и качествена скука. Снощи 84-тото поред награждаване остана в историята и позлатените статуетки бидеха прибрани в найлоновите торбички на сияещите победители, искрено повярвали, че тази награда им е дадена, защото играят добре. Доминиращите форми на живот бяха очакваните „Артистът” и „Хюго”, които обраха повечето основни категории и този резултат показва две неща – че Холивуд е толкова зле откъм филми, та му се налага да награждава френски такива и че Мартин Скорсезе трябва да се съсредоточи към детското кино.

Всички знаем, че Академиците се състоят от орда възрастни бели мъже и познанията им за стойностно кино са малко по-големи от моите, а именно – нулеви, затова и бе миналогодишното фиаско с Ан Хатауей и Джеймс Франко – за да се спечелят „младите” зрители. Тази година се връщаме към корените на отегчението, а кой по-добре знае как се отегчава мултимилионна публика, ако не шибаният старец Уилям Кристъл и то за девети пореден път. Не искам да грубиянствувам, но визията на Кристъл е като на гримирана бабичка, а всеки път, когато лицето му се изкриви в това негово подобие на усмивка, червата ми стават на кълбета. Нямам идея дали Уилям е бил оригинален, какви лафове е пускал и дали изобщо някой го е слушал, тъй като по време на живото предаване спах – не защото бях много уморен, а просто защото предпочитам всеки кошмар, пред това да гледам мутрата на Били Кристъл в 02:00 сутринта. Както добре знаете, първоначалният избран водещ беше Едуард Мърфи /актьорът с най-много номинации за Златна малинка до тази година/, но заради просташките изцепки на продуцента Брет Ратнър, негърът отказа участието си, което иронично „очерни” предстоящата церемония още в зародиш. За да върнат атенцията на публиката, последва медийния трик с низвергването на Саша Барън Коен в ролята на Диктатора, който бе скандално жалък и доказа за пореден път до къде могат да паднат организаторите в отчаяните си опити за внимание. Не съм гледал целия запис, но съм сигурен, че дори церемонията на Independent Spirit Awards предишната вечер е била в пъти по-интересна, не само заради осезаемо по-леката атмосфера /за което допринася и фактът, че на подиума са позволени термини като “fuck” и “dick”/, но и заради това, че дори свинята с човешки черти Сет Роген е по-забавен водещ от Били Кристъл.

Както и да е, писна ми да говоря за награди, очаквани с по-малък интерес, дори и от наградите на MTV, така че нека направо да мина към същината, а именно – победителите. Но тъй като, дори само докато ги четях тази сутрин, усетих как клепачите ми сякаш сами се притварят в заслужена дрямка, реших да разнообразя листа с няколко авторски и неофициални категории, които естествено не са част от списъка на Академията, но може би трябва да станат. Няма да Ви посочвам кои са, защото вярвам, че ще ги откриете сами и ако имате забeлежки, ще ги споделите, а аз ще ги игнорирам. И така, щастливците на 84-тите Оскари са:

Най-добър филм:
The Artist
The Descendants
Extremely Loud & Incredibly Close
The Help
Hugo
Midnight in Paris
Moneyball
The Tree of Life
War Horse

Били Кристъл е заобиколен от златни гъзове

Най-добър режисьор:
Michel Hazanavicius – The Artist
Alexander Payne – The Descendants
Martin Scorsese – Hugo
Woody Allen – Midnight in Paris
Terrence Malick – The Tree of Life

Най-добър актьор в главна роля:
Demián Bichir – A Better Life
George Clooney – The Descendants
Jean Dujardin – The Artist
Gary Oldman – Tinker Tailor Soldier Spy
Brad Pitt – Moneyball

Най-добра актриса в главна роля:
Glenn Close – Albert Nobbs
Viola Davis – The Help
Rooney Mara – The Girl with the Dragon Tattoo
Meryl Streep – The Iron Lady
Michelle Williams – My Week with Marilyn

Най-добър психопат:
Daniel Henshall – Snowtown Murders
Mickey Rourke – Immortals
Ezra Miller – We Need to Talk About Kevin
Laurence R. Harvey – The Human Centipede II
Min-sik Choi – I Saw the Devil

Най-добър актьор в подържаща роля:
Kenneth Branagh – My Week with Marilyn
Jonah Hill – Moneyball
Nick Nolte – Warrior
Christopher Plummer – Beginners
Max von Sydow – Extremely Loud & Incredibly Close

Най-добра актриса в подържаща роля:
Bérénice Bejo – The Artist
Jessica Chastain – The Help
Melissa McCarthy – Bridesmaids
Janet McTeer – Albert Nobbs
Octavia Spencer – The Help

Най-добър автомобил:
Dodge Charger – Fast and Furious 5
Chevrolet Chevelle – Drive
Bumblebee – Transformers 3: Dark of the Moon
Black Beauty – Green Hornet
BMW i8 – Mission: Impossible – Ghost Protocol

Най-добър адаптиран сценарий:
The Descendants,
Hugo,
The Ides of March,
Moneyball,
Tinker Tailor Soldier Spy,

Най-добър оригинален сценарий:
The Artist,
Bridesmaids,
Margin Call,
Midnight in Paris,
A Separation,

Най-добро изнасилване:
Rooney Mara – The Girl with the Dragon Tattoo
Elisabeth Olsen – Martha Marcy May Marlene
Kate Bosworth – Straw Dogs
Lucas Pittaway – Snowtown Murders
Emily Browning – Sleeping Beauty

Най-добър чуждоезичен филм:
Bullhead, Belgium
Footnote, Israel
In Darkness, Poland
Monsieur Lazhar, Canada
A Separation, Iran

Най-добра анимация:
A Cat in Paris
Chico & Rita
Kung Fu Panda 2
Puss In Boots
Rango

Най-добро животно:
Joey – War Horse
Uggie – The Artist
Andy Serkis – Rise of the Planet of the Apes
Cosmo – Beginners
The Goose – War Horse

Най-добър оператор:
Guillaume Schiffman – The Artist
Jeff Cronenweth – The Girl with the Dragon Tattoo
Robert Richardson – Hugo
Emmanuel Lubezki – The Tree of Life
Janusz Kaminski – War Horse

Най-добра музика:
John Williams – The Adventures of Tintin
Ludovic Bource – The Artist
Howard Shore – Hugo
Alberto Iglesias – Tinker Tailor Soldier Spy
John Williams – War Horse

Най-добър травестит:
Adam Sandler – Jack and Jill
Glen Close – Albert Nobbs
Sean Pen – This Must be the Place
Robert Downey Jr. – Sherlock Holmes: A Game of Shadows
Janet McTeer – Albert Nobbs

Най-добри визуални ефекти:
Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2,
Hugo,
Real Steel
Rise of the Planet of the Apes
Transformers: Dark of the Moon,

Абсурдът ни удря още в първата категория. „Extremely Loud & Incredibly Close” бе номиниран за Оскар? Това е факт, изненадал дори създателите на филма, а камо ли хората, които действително разбират от кино. Явно Академиците са на принципа, че щом Том Ханкс участва в нещо, значи то автоматично трябва да е Oscar-worthy. Останалите претенденти са си задължителни, макар че ми бе особено странно какво точно прави там „Бойния кон” на Спилбърг, след като мястото му беше в раздела за най-добър режисьор. Не че нещо /”Бойният кон” е най-красивото лайно на 2011-та и е правен с единствената цел да печели награди/, но Стивън трябва да престане да работи с любимите си теми – деца и война – защото неговото вече минава границите на доброто творчество и преминава в тези на exploiting a tragedy. Усеща се и липсата на Финчър, но това е някак си нормално, като се има предвид, че Финчър е директен и нетрадиционен режисьор и не кляка пред пуританските изисквания на Академията – пресен пример е факта, че забрани цензурата на “Гърлата с драконовата татуировка” в Индия и лиши възможността на милиони цигани да се насладят на голи цици с пиърсинг. Резултатът от цялата работа е ухилената мутра на Мишел Азанавичус, който гордо прибра наградата за немия си филм „Артистът”, побеждавайки много по-класни имена от неговото.

Сред актьорите имаме пет номинации и само двама американци – трябваха ми няколко секунди, за да се опомня, че всъщност чета претенденти за Оскар, а не за Златен лъв, Златна мечка или друго позлатено животно. Тази категория бе и една от най-грешно попълнените. Къде е Раян Гослинг, изиграл уникална и въздействаща роля, само с около четири реплики? Къде е и уродът Майкъл Шанън, който за пореден път остава незабелязан, просто защото в Академията ги е страх от него? Как, по дяволите, Джордж Клуни е успял да roadblock-не изпълнението на Майкъл Фасбендър в „Срам”, за Бога? Е, да, там играеше много повече пишката му, отколкото самият Фасбендър, но добрата игра си е добра игра, независимо към коя част на тялото се центрира камерата. Печелившият в случая е Жан Дюжарден, заради това, че изкара „Артистът“ само с лицевите си мимики и умения на дансинга.

В редиците на актрисите също има пропуски и те се наричат Тилда Суинтън и Оливия Коулман. Моите уважения към сестрата на по-малката сестра на Кейт Мара и останалите, но Суинтън показа пълния диапазон на човешките емоции в „Трябва да поговорим за Кевин” и то напълно достоверно, а Оливия Коулмън /от британския комедиен сериал „Peep Show”/ презентира изключително зрелищен емоционален meltdown в “Тиранозавър”, но явно нито една от двете не е успяла да надмине Мерлин Монро. Щастливката обаче е баба Мерил Стрийп за превъплъщението си на Маргарита Тачър въпреки че точно за нейната роля е много съмнително дали наградата отива за добрата игра на Стрийп или просто заради добрата имитация на външността на Тачър. Каквото и да е, Мерил печели с овации, което прави третия й Оскар от общо 17 номинации през годините.

От актьорите в подържаща роля също има доста грешки и най-тлъстата от тях се нарича Джона Хил. Ако за отслабване даваха Оскари, Крисчън Бейл вече трябваше да си има трички. Изпълнението на Хил не заслужаваше номинация, особено след като по този начин попречи на феноменалната изява на Албърт Брукс като злодея в “Drive” например. От друга страна, Никълъс Нолти също не биваше да присъства в горната петица, не само защото повтаря ролята си от предишни филми; не и понеже самият актьор отдавна изяви негативното си мнение за Оскарите, а заради простичкия факт, че дори Том Харди го надигра в “Warrior”. Дядо Кристофър Плъмър обаче трогна аудиторията с изпълнението си на възрастния гей в “Beginners” и просто нямаше как да не бъде награден. Още по-интересното е, че наградата Оскар е само с две години по-възрастна от самия Плъмър, така че двамата ще имат много теми за разговор пред камината. Тук ще отворя скоба и ще спомена един привидно интересен факт – Жан Дюжарден и Беренис Бежо вече са играли заедно в „ОСС 117”, също режисиран от Мишел Азанавичус. Явно екранната тройка си върви в пакет още от години, но само мъжете от нея си тръгнаха с Оскар.

Подържащите актриси също не са цветя за мирисане. Джесика Частейн се превръща в женския вариант на Никълъс Кейдж, защото само тази година участва в пет филма и бе номинирана за грешния от тях. Сигурно Академиците не са искали да се проявят като пълни расисти, затова е трябвало задължително да номинират единствената актриса в „Слугини”, която не е черна. /не броя Ема Стоун – на нея й е рано за Оскар/ Другият телесен хорър бе Мелиса Макарти, която по неизвестна за моя семпъл ум причина, бе номинирана за ролята си на дивата мъжкарана Мегън, чиято основна задача в „Шаферки” бе да пърди. За щастие /или не?/ печели Октавия Спенсър и никой не е особено изненадан.

Стигаме до чуждоезичните филми, които почти винаги се оказват по-смислени от американските такива. Но относно тази категория имам няколко въпроса. Докога Академията ще толерира сюжетите за онеправдани евреи по време на WW2, сякаш наличието на мръсни полски дечица, криещи се по канализацията, е задължително условие за награда? И защо, по дяволите, го няма Педро? Педро, къде си, Педро?! Няма го. И последен въпрос – с какъв акъл са номинирали телешката драма за момчето с премазания скротум “Bullhead”, вместо впечатляващата притча за неволите на турската селска полиция в “Once upon a time in Anatolia”? Не знам и не искам да знам, а и вече е късно, защото призът така или иначе отиде в иранския „Сепарация”, който много исках да харесам, но някак си не успях.

Останалите победители може да научите ТУК, а миналогодишните фаворити може да си припомните ТУК.

И така, наградите бяха разпределени на принципа „онче-бонче” и носителите им вече гордо ги поставят в специалните стъклени витрини, където ще стоят като символ на „успеха”, и от време на време ще бъдат почиствани от каста на “The Help”. Не виждам какво повече трябва да кажа за тези ужасяващи призове, заради които изгубих поредния един час от живота си, така че мисля да приключвам, а ако искате още малко нестандартен поглед към Оскарите, може да прегледате алтернативните им версии при Nostromo и Lammoth. Довиждане!