Напоследък по кината цари предпролетна суша, а навън се сипе сняг на парцали и се чудя с какво да запълвам празнините на този иначе разкошен блог. И тъй като от доста време не съм Ви занимавал с тъпи класации, е време да поправя грешката си точно сега. Днешната тема е животни-убийци и съм Ви приготвил кратък списък от десетте най-добри филма с подобен сюжет, представяни от Холивуд през годините. Знаете за кои говоря – за онези животновъдски кошмари, включващи характерни членове на фауната, които по някаква причина са вбесени на хората и искат да ги избият един по един, по възможност в мъки и най-често като се започне от чернокожите.

Ще попитате как ми дойде наум тази просташка идея и отговорът не е от прекомерното гледане на National Geographic. Просто снощи сглупих да си пусна TV версията на “Моби Дик” от 2010-та и малко преди да повърна се сетих, че белият кит всъщност е родоначалник на всички филмови хайванчета, мечтаещи за човешки трупове. /това не е така, но исках да се похваля на някого, че съм гледал „Моби Дик“/ Ето защо се самосезирах и поех гражданския си дълг да Ви представя най-добрите представители на този анималистичен жанр.

10. „Пираня” – ако не сте гледали оригинала от 1978 на глупака Джо Данте, със сигурност сте гледали римейка на Алкендър Ая от 2010-та, а ако не сте гледали и него, значи сте по-големи щастливци от мен. Малките хищни рибоци започнаха лова си още преди 34 години и придобиха небивала слава, благодарение на този комедиен хорър от времето, в което Джордж Лукас все още ставаше за нещо, а Джеймс Камерън бе просто име от телефонния указател. Ако сега гледам оригинала, сигурно ще се поболея от срам, че човешката цивилизация е стигнала подобни низини в киното, но за времето си, „Пираня” постави началото на рибен култ.

9. “Аракнофобия” – признавам, че преди да гледам този хумористичен хорър като дете, нямах представа какво аджеба означава “аракнофобия”, а след това използвах термина почти навсякъде, за да се правя на умен пред приятелите ми. Често тази показност на интелект водеше до синини по лицето и врата ми, но никой не може да избегне хорската завист, знаете как е. Добрият приятел и колега на Стивън Спилбърг – Франк Маршал – е направил приятно и не особено вземащо се на сериозно селско хорърче за орда токсични африкански паяци дошли на пир в провинциално американско градче, а единственият усетил заплахата е по-глупавият в „От глупав по-глупав”, а именно – Джеф Даниелс. Ако Ви се гледат изкуствени инсекти и естествена 90-тарска жалост, може да си припомните доброто старо време, а ако ли не – винаги може да предпочетете по-актуални заглавия като „Осмокраки изчадия”, например.

8. „Куджо” – както всяка книга на Стивън Кинг, и горкият Куджо бе обречен на неизбежно екранизиране, като за щастие обаче, това си остава една от няколкото сполучливи адаптации на майстора на хоръра. /другата е „Сиянието”/ Едва ли има човек, който да не познава житието на бясната мастия Куджо и философската поука на филма – че дори санбернарите могат да са в лошо настроение, ако някой прилеп ги ухапе по муцуната. Трилърчето е евтино, дори за времето си, но като малък смених два чифта гащи заради него, а в последвалия пристъп на ярост дори наритах домашното си псе Шаро. /”Шаро е още малко кутре. Може ли Шаро да разбере?”/ В главната роля е 80-тарската икона Дий Уолъс, станала известна с участията си в „Извънземното” и „Вой”, така че феновете на носталгията ще останат доволни. А за модерните зрители си има по-съвременни алтернативи, като например “The Breed”, макар че там става въпрос за вълци, но и те са от биологичното „сем. Кучета”.

7. “Razorback” – няколко години преди Ръсел Малкъхи да стане популярен с “Шотландски боец” и да превърне Кристоф Ламбер в секссимвола на 90-те, той направи звезда от един зъл глиган. Е, глиганът беше купчина аниматроника, но все пак името на разбеснелия се австралийски шопар се споменаваше със страхопочитание дълги години. Макар и доста глупаци да го приемат като „Челюсти с глиган”, “Razorback” си е доста сносно природонаучно хорърче, което не се свени откъм бруталност. /още в първата сцена дивото зверче разрушава цяла къща и убива малко дете/ Определено е най-добрият филм за прасета, който съм гледал някога след „Бейб”, но „Бейб” не се брои, защото прасето там се мислеше за куче. В общи линии, “Razorback” е ударна бутафория и едва ли ще допадне на някого от новото поколение, но за сметка на това си е пълна old school свинщина. Подходящ за гледане преди Коледната трапеза.

6. ”Monkey Shines” – култовият зомболюбец Джордж А. Ромеро е отговорен за един от най-малоумните под-жанрове на хоръра, а именно – ужасите с ходещи мъртъвци, които вече почти половин век се размотават по екрана, в търсене на нечий мозък, тъй като такъв очевидно липсва на сценаристите им. Ала освен това велико постижение в културата на Холивуд, Ромеро е отговорен и за най-маймунската психария, правени някога – притчата за интелигентната шебечка Ела, обучена да носи разни предмети на недъгавия си господар и постепенно да се заразява от трупащия се в него гняв. В момента едва ли би впечатлил някого, но пък е от малкото филми, показващи маймуните в отрицателна светлина, преди „Зараза”. А ако освен зли макаци предпочитате да гледате и голия дирник на младата Елизабет Шу, препоръчвам „Линк”.

5. „Rogue” – Австралия изобщо не е място за почивка, поне ако вярваме на киното. Там чужденците винаги си го отнасят, независимо дали става въпрос за диво животно или пустинен психопат. /“Wolf Creek”/ Австралия се очертава като държава, където туристите умират по ужасен начин и “Rogue” е следващият пример за това. Този път темата е месояден крокодил /виждате ли как уточних, че е месояден, все едно познавам тревопасни крокодили/, който притеснява групичка туристи на лодка. Да, горе-долу за същото се разказваха “Black Water” и “Primeval”, и двата излезли в една и съща година с “Rogue” /да не би 2007-ма да е била Годината на Крокодила по китайския календар?/, но последният е осезаемо по-добър от тях. Интересното на филма, освен че е сравнително добре направен, за баналния си и изтъркан сюжет, е че в него участват аватарът Сам Worthnothing-тън /бидейки австралиец по натура/ и тогава още barely legal Мия Уасиковска от „Алиса в страната на чудесата”. Spoiler alert – половината от тях биват изпапкани. /Вие се досетете кой точно/

4. “Острието” – реално в случая нямаме образа на животно-сериен убиец, тъй като мечката тук изяжда само един негър, докато Антъни Хопкинс и брат Болдуин й разказват играта впоследствие, но “Острието” е най-сполучливият филм за стръвница, правен някога. Няма да излъжа, ако кажа, че мечокът Барт игра доста по-добре от Ел Макферсън и в някои моменти й симпатизирах повече отколкото на хората.

3. „Призрака и мрака” е един от последните гледаеми филми на Вал Килмър и Майкъл Дъглас, преди първият да се превърне в безформена топка от сланина и липсващ талант, а вторият – в съсухрен джериатрик. /Не е баба, а спи с дядо, що е то? Катрин Зита-Джоунс/ Ситуиран в Африка или някъде там, „Призракът и Мракът” е драматичната история на някакъв инженер, който бива периодично тормозен от двойка лъвове-педерасти. Режисиран от отговорника за „Хищникът 2”, сюжетът е базиран на действителни събития, но е и най-добрият филм за хищни котки, които киното е произвеждало някога. /или се бъркам?/

2. „Птиците” – противно на очакванията ми, когато гледах филма за първи път преди две години в отчаян опит да си наваксам класиките, „Птиците” не е историята на птичия грип, а един от най-големите хитове на дебелогъзестия Ал Хичкок. Създаден след успеха на „Психо”, алегорията за лудите пилета, атакуващи хора без видима причина предизвикаха много шок и ужас сред американската паплач, а доста домашни птици се простиха с живота си от страх, че ще се обърнат срещу стопаните си. Хичкок е цар на параноята и „Птиците” го доказва в пълен мащаб, поради което се нарежда сред най-добрите представители на жанра и години наред е имитиран от вариации на сюжета, само че с прилепи, пчели, понякога мравки и други насекоми.

1. Напълно закономерно, фаворитът е „Челюсти” („Jews”… извинявам се, „Jaws”) на Стивън Шпилберг. Това е безспорно най-добрият анималистичен, рибен и плажен хорър, издържал проверката на времето и прародителят на всички останали акулски сюжети, пръкнали се след успеха му. Напук на възрастта си, дори към настоящия момент, „Челюсти” е  недостижим като атмосфера и съспенс, а прословутата перка над водата и емблематичната музикална тема на Джон Уилямс се превърнаха в негова запазена марка. Интересното е, че само две години по-късно излезе симиларен сюжет за воден убиец, наречен „Орка” и въпреки че се отличаваше с участието на Ричард Харис и музиката на Енио Мориконе, остана далеч в сянката на филма на Спилбърг. С една дума, „Челюсти” е абсолютно задължителна класика и ако някой посмее да каже, че първото място в подобна класация принадлежи на друг филм, то той заслужава специално място в Ада.

Сигурно пропускам някои тематични заглавия, но това е, защото са били под нивото ми или просто не съм успял да намеря къде да ги вмъкна, какъвто бе случая с уродливия „Черната овца”. Умишлено не съм включил филми като „Синята бездна” и „Мухата”, защото там имаше същества с човешко ДНК, а не обикновени животни /а и Джеф Голдблум май не уби никой/, така че не ги броя. Не съм прибавил и „Анаконда” и „Спокойното езеро“, просто защото са уникално тъпи и трябва да бъдат забравени. Ако обаче Вие се сещате за други достойни кандидати, не се срамете да изкажете предложенията си по-долу, където им е мястото.