You are currently browsing the monthly archive for февруари 2012.

Ще трябва да призная, че не помня абсолютно нищо от първия „Призрачен ездач”, излязъл през 2007-ма и забравен няколко минути по-късно същата година. Не помня какво се случваше в него, не помня кои бяха главните герои, не помня дори как свърши и ако не беше култивираният ми спомен за Ева Мендес в него, може би нямаше да съм сигурен дали изобщо съм го гледал. Това обаче е плюс, тъй като вторият „Призрачен ездач” не изисква от Вас да сте гледали първия. Не изисква да знаете какъв е тоя пич, откога е призрачен и какво „язди” /защото всъщност управлява МПС, а не магаре/, нито някой ще Ви търси сметка, ако сте забравили, че това е герой на MARVEL. „Призрачен ездач 2” изисква от Вас нещо много по-малко, за да го харесате – да боледувате от прогресивна ретардация. Понеже само тогава някой от Вас би одобрил това изнасилващо сетивата преживяване, чието съществуване е обида за всяка форма на изкуството.

Мирише ми на изгорели гуми

Втората част от одата за прегорелия рокер Джони Блейз се вика „Духът на отмъщението”, защото ако даден филм вони на удавена крава, е важно да се кръсти с впечатляващо заглавие, така че хората да не се сетят за каква глупост иде реч веднага, а чак след няколко секунди. Той следва историята от първия филм по същия начин, по който пиян трапер следва куц индианец /а именно – накриво/, така че и да нямате никаква идея за оригиналния сюжет, това не ще Ви спаси от ужаса в сюжета на продължението. Не мога да се стърпя и започвам веднага – „Призрачен ездач 2” е най-гнусното парче тлееща фекалия, до което съм се докосвал от… някога. Той ме покруси с почти всеки свой кадър – всяка сцена, всеки жест и мимика са болезнени, а всяка реплика се впива в мозъка Ви като пиявица и бавно, но сигурно, изсмуква жизнената Ви сила. Ако филмът беше диагноза, „Призрачен ездач 2” щеше да е тумор и то особено злокачествен. Но нека сега се поуспокоя и Ви представя нещата такива, каквито са.

Прочетете остатъка от публикацията »

Най-величествената вечер в киното всяка година е тази на раздаването на ануалните филмови награди Оскар – вечер, изпълнена с трепет, интрига, големи надежди, зле прикрито лицемерие и качествена скука. Снощи 84-тото поред награждаване остана в историята и позлатените статуетки бидеха прибрани в найлоновите торбички на сияещите победители, искрено повярвали, че тази награда им е дадена, защото играят добре. Доминиращите форми на живот бяха очакваните „Артистът” и „Хюго”, които обраха повечето основни категории и този резултат показва две неща – че Холивуд е толкова зле откъм филми, та му се налага да награждава френски такива и че Мартин Скорсезе трябва да се съсредоточи към детското кино.

Прочетете остатъка от публикацията »

„JOURNEY 2: THE MYSTERIOUS ISLAND“

Английското заглавие бие по простотия дори изгъзици като „Fast 5ive“

Какъв е тоя филм: Плашещо детски и като казвам „детски” имам предвид „предназначен за гледане в дом за умствено изостанали деца”. Това е /може би/ най-малоумното нещо по кината за 2012-та и ако бях със суицидни нагласи, вените ми вече щяха да са обагрени в кървавочервено. Но нещо повече – това е единственият филм, по време на който си излязох от залата. „Пътуването” до Тайнствения остров ми отне към 40 минути и ако искате да знаете в коя сцена филмът спря да съществува за мен, ще Ви подскажа – героите яхват гигантски пчели /или оси, или търтеи, със сигурност бяха някакви мутирали насекоми/ и щастливо политат към висините! Точно в този момент си казах „Стига!”,  станах от седалката и демонстративно изсипах пуканките на пода, за да може и на чистачките да им е гадно от този боклук. А когато човек, изтърпял до края помии като „Стръв” и „Когато падне мрак” си тръгне от някой филм, това би трябвало да Ви говори предостатъчно за качествата на заглавието.

Прочетете остатъка от публикацията »

февруари 2012
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 620 464 пъти