Вечната битка между върколаци и вампири е опявана многократно в световната история, но малко са притчите, които са я представяли адекватно. „Подземен свят” не бе от тях. „Подземен свят 2” беше много далеч от тях, а „Подземен свят 3” си беше чистокръвен /но не и чистоплътен/ боклук. Ала водени от мотото „4 > 3”, Холивуд продължават готическия хорър с романтичен мъх и четвъртата част носи благото име „Пробуждане”. Интересно е как новите серии винаги трябва да имат някакво многозначително подзаглавие – „Пробуждане”, „Възмездие”, „Изгряване”, „Отмъщение” – сякаш по този начин филмите ще станат с три точки по-стойностни. „Подземен свят” обаче няма този късмет – още в началото става ясно, че както и да се казваше, пак щеше да струва по-малко и от скъсан галош на румънски пастир. За щастие, този път подзаглавието е селектирано коректно, тъй  като зрителите наистина ще имат нужда от периодично „пробуждане”, ако смятат да не заспят още по средата на сюжетните паралогизми.

„ПС4” е четвъртият филм от франчайза, третият с Кейт Бекинсейл, първият в 3-D и последният, който някога ще гледам по собствена воля. Оригиналът от 2003-та беше що-годе интересен, защото комбинираше вампиро-върколашките взаимоотношения и ги миксираше с шекспировидна любов между два непоносими екземпляра, което не беше кой знае колко идейно, но поне беше търпимо, а и винаги бих предпочел върколак Ромео и вампирка Жулиета, отколкото вампир Едуард и трътка Бела. Втората част продължи историята от първата и не показа нищо ново, освен PG-13 интер-видов секс между красиви хибриди, а тройката беше предистория, в която стана ясно, че Рона Митра не може да играе облечена. Сега е ред на четвърта серия, този път директно следваща втората и отново водена от стегнатото латексово телце на вампирката Селин /или Селен или Селена, или както там се изговаря това ефирно име/, изиграна от Кейт rape-worthy Бекинсейл.

Любопитно е, че самата актриса открито не желаеше да се занимава с филма и упорите се опитваше да избегне участието си с всички законово позволени средства, като мрънкане, цупене и сумтене, но бидейки облигирана по силата на предварително сключен контракт за три филма, Бекинсейл е нямала особено голям избор. Всъщност, защо се е опъвала? Не е като да е прекалено заета с оферти – и без това напоследък единствените й филми са тези, свързани с името на съпруга й Лени Уайзман, вкл. и предстоящия римейк на „Зов за завръщане” с Колин Фарел. Явно Кейт не иска да работи с любовника си, или не иска да я асоциират с Мила Йовович, която й е неволна сестра по съдба – и тя е известна като екшън-пичка в безумно малоумен франчайз с 4+ епизода; и тя е женена за режисьора си и се снима във всичките му филми, като най-новият винаги е в 3D. Да не говорим, че и двете поредици са на Screen Gems – компания, действаща на принципа, че зрителите обичат да гледат как жени убиват същества, затова избягва да прави други филми със смисъл.

Сценарият на „ПС4” страда от актуалната напоследък мода на холивудските сценарии да приличат на нещо, което дори орангутан с тебешир в ръка би измислил по-добре. Ясно е, че няма какво толкова да се мъчат за четвърта част, но за съчленяването на сюжета на „Пробуждане” са се запотявали цели четири души, което по моите съвсем груби сметки е с три и половина повече, отколкото е трябвало. Болезнено дъсчен диалог, картечен огън от клишета и реплики, изговаряни от актьори, които видимо искат да са някъде другаде. Персонажите не само не са еволюирали, ами направо са деволюирали и то до фазата на първобитния човек, поне относно начина си на мислене. За щастие, диалогът може да е инфантилен, но поне е малко – дори Селин има само около 25 членоразделни изречения в сценария /в 5-6 от които крещи „Къде е Майкъ-ъ-ъл?!”/ и имайте предвид, че тя е от приказливите.  Останалите герои са като шаферки, суетящи се около младата невяста, тайно надявайи се някой да ги хване в кадър. Ако трябва да бъдем сериозни, „ПС4” просто няма сценарий – той е поредица от 2-3 екшън сцени, свързани не особено сполучливо от задушевни разговори, в които нещо много важно за бъдещето на света се обсъжда в тъмни подземия и мрачни коридори, а присъствието на Селин дори не е особено задължително, като се има предвид, че филмът не е за нея, а за младата й щерка.

В екипа има няколко рокади, целящи най-вероятно да разведрят обстановката, респективно да разсеят аромата на мухъл във франчайза, но вместо това влияят на филма така, както леталната инжекция влияе на осъден на смърт, а именно – не особено здравословно. Лен Уайзман вече не се друса на режисьорския стол и се е преместил в ложата на сценаристите, а на негово място е инсталиран не един, а цели двама режисьори – Манс Манлин и Бьорн Щайн – познати на простолюдието с феноменално кулавия си трилър “Shelter”, където участваха Джулиан Мур и един друг мъж. Преди да започна с хулите по техен адрес, ще бъда обективен и ще призная, че двамата норди имат някои идейни моменти в екшън сцените, особено на финалното меле, което възбуди носталгия по детските ми години. Това е. Останалото е хаос от изкуствена кръв и още по-изкуствен интелект, но не берете кахър, тъй като сцените са екстремно мрачни /и още по-мрачни заради 3D-то/, и няма да успеете да забележите повечето от резила на екрана. Личи си, че новите режисьори са действали по стария принцип и вместо да направят филма си различен от останалите, са го направили почти идентичен, само доста по-жалък. Не че Уайзман щеше да се справи по-добре, де – въпреки, че носи фамилията на „мъдрец”, пичът осра четвъртата част на „Умирай трудно” и е толкова посредствен режисьор, че ако нявга – Бафомет да ни пази! – турят името му върху плочка на Алеята на славата, лично ще си направя труда да отида и уринирам отгоре й.

Кейт Бекинсейл не е особено добра актриса, но когато надене лъскавото костюмче на жената-вамп Селин, мога да й простя всички предишни позорища, освен „Ван Хелсинг”, разбира се, който си е непростим. Бекинсейл така и не успя да се превърне в котирано име сред холивудчаните, въпреки че оперира бюста си. За щастие, Холивуд не е „Пайнер” /поне не още/ и подобни актове не са достатъчен гарант за артистично признание, така че ако не беше мъжо й, какичката никога нямаше да получи главна роля в нещо, различно от homemade porn. С четвъртия филм, Бекинсейл видимо предава щафетата на новото поколение и спокойно може да се насочи към други роли /бих й препоръчал такива с по-малко underworld и повече underwear/, тъй като драматичните не й се отдават. Свеж пример е емоционалната сюжетна нишка в „Пробуждане” за взамиотношенията между майка и дъщеря, които са свръхестествено опро/па/стени и се състоят само в един-два диалога, където единствената реакция на Бекинсейл е, че превключва на режим „многострадална Геновева”. Кейт не върши работа и като „силен женски персонаж”, защото Джина Карано вече показа какво означава този термин в „Мокри поръчки” и Бекинсейл може само да й носи куфрите. Ето защо, Леновица трябва да се разкара. Не че бих отказал още от вампирката с изтънчен британски акцент Селин /нямам нищо против да отъркам скротум в лъскавите й латексови гащи/, ала франчайзът повсеместно се вдетенява и е някак нормално да продължи с дете в централната роля.

В останалата част на каста има промени и те са забележими, но не и забележителни – ако си спомняте, Бил Най преживя категорачна декапитация, поради което сега аристократичната част на вампирите е представена от Чалз Денс. Денс беше тотален изверг в „Игра на тронове”, но тук аурата му тъне в мизерия и ролята му е като на застаряващ актьор в BG сериал. В същото време, тъпкачът на Селин – прекрасният Майкъл /Скот Спийдман/ – има много малка роля, но актьорът е отказал да се снима /късметлията явно не е подписвал договор за бъдещи филми/ и сега ролята му се играе от визуален двойник, което изобщо, ама изобщо не е awkward. Като ново парче место, в четворката е турен и младият буен вампир Дейвид /Тео Джеймс/, който не запомних с нищо, освен с това, че в даден момент размахваше камшик, наподобяващ комбинация между извънземните ластици в „Когато падне мрак” и огнената верига на Зевс от „Войната на боговете”. От големите имена е добавен и любимецът на Нийл Джордан – Стивън Риа – смешен злодей, изигран по скучен начин, но хонорарът си е хонорар. Изненадата в каста идва от младата актриса, играеща дъщерята на Селен. Момиченцето май ще става конкуренция на Ренесме, понеже е първокачествен мелез между вампир и върколак и бъдещите серии ще се въртят около пубертета й. В третия абзац споменах за очевидните прилики между „Заразно зло” и „Подземен свят” – ето Ви още една, докато сме на актьорска тематика: в „Пробуждане” участва никаквицата Сандрин Холт, която умря и в „Заразно зло 2”. /колко съм информиран, нали?/

„ПС4” стартира с приятен монтаж на архивни кадри и новини, които за има-няма минута и нещо обясняват на феновете какво са забравили от първите филми, а на щастливците – какво са пропуснали. Става ясно, че хората вече са разбрали за съществуването на приказните твари /предполагам от много четене на Стефани Майер са станали хипер подозрителни/ и са взели строги хитлерови мерки за справянето с проблема  – пълно прочистване на всички не-хумани по хуманен начин. Самата Селин е пленена и замразена за 12 години в някакъв фризер по незнайни за мен, за нея и за сценаристите, причини. Пробужда се точно навреме и бяга от ледената си клетка, само по организъм. За мое нещастие, въпреки R рейтинга си, кака Кейт не е пожелала да си показва голите дреболии, затова сцената е приятно замазана със CGI мъгла на ключови места. 30 секунди по-късно, Селин отново е в играта и трепе хора всякакви, дегизирана с класическото вампирско облекло – черни латексови дрешки и кожно наметало, за да не й простине гърба. Оказва се, че за 12 години не са се случили много неща, освен тривиалните такива – Майкъл е MIA, а Селен има дъщеря, за която не знае. /?!/ Сигурно и Вие се питате как може една майка да не знае, че има дъщеря и отговорът е елементарен – родила я е, докато е била замразена. Нека помислим над тази информация. Селена е бременна /но без да е наясно с това/, след което бива заловена и замразена – зародишът продължава да расте в замръзналото й тяло, при което се стига до момент, в който тя ражда, докато е замразена. /явно по хирургичен път, макар че не забелязах операционни белези по корема й, докато излизаше от фризера, а повярвайте – гледах много внимателно/ Звучи почти като сапунен сериал, но дори сапунените сериали не са толкова хлъзгави откъм логика и в един момент всичко започва да прилича на писано от параноиден шизофреник.

Но нека се абстрахираме от тези родилни мъки – важното е, че Селин вече има нова мисия, нов член на семейството и нови оръжия за хвърля наляво и надясно, понеже костюмът й просто няма достатъчно джобове, за да ги побере. Лошите искат да заловят дъщеря й, тя иска да намери Майкъл /”Къде е Майкъ-ъ-ъл?!”/, а щерка й просто иска да бъде нормална и да си направи профил във Фейсбук. Различното в този епизод е намесата на органите на реда в лицето на детектив Себастиян /Майкъл Ийли/, играещ ролята на ченге, толерантно към расовите проблеми на окултните твари. Политически коректен герой, който по случайност е и чернокож – съвпаденията са напълно безпочвени. Той помага на Селин по всякъв начин – с даване на акъл и пречкане в краката – а тя от своя страна използва момента, за да се превзема като женския вариант на „Терминатор”. /особено когато разни простаци стрелят в гърба й, а тя дори не се обръща от куртоазия, или когато вади куршуми от черепа си/ Накрая всичко завършва в сферата на щастливите краища, макар че и тук е оставена банално открехната вратичка за /поне/ още едно продължение.

Техническата страна на филма не е кой знае какво, но аз знам какво е и то не е много хубаво. Специалните ефекти са единственото, крепящо цялата тази крехка кула от карти, но за нещастие в тях няма нищо специално и май са правени от хора, които никога не са виждали жив върколак. Отделно от това, шведските режисьори прекаляват с висящите жици при каскадите, което беше яко през 90-те, после вече не беше яко, а сега си е направо допотопен похват. Естствено, те са необходими, за да може Селин и компания да скачат по всичко, върху което може да стъпи вампирски крак, изпълнявайки сложни акробатични номера, на които дори Йордан Йовчев може за завиди, ако беше вампир, разбира се. Колкото до прословутата употреба на трижди проклетото 3D /3-Damn/, трябва да успокоя хардкор феновете на триизмерната лиготия, че „ПС4” е заснет с Red Epic камери, а не пост-конвертиран, което си е плюс. Минусите са, че 3D-то е отново ненужно и пак е използвано по елементарен начин. /врeме е някой да загрее, че хвърлянето на посуда към зрителите не е достатъчно/ Някои от кадрите обаче несъмнено изглеждат секси в 3D /особено когато Кейт Бекинсел лази по разни шахти, огъзена към публиката/, ала това са дребни сладострастия, които не си струват +3-те лева към билета.

Не знам защо някой продължава да прави вземащи се на сериозно филми за вампири и върколаци на фона на „Здрач”, който завинаги деноминира екранното им присъствие и ги превърна в тийн-посмешище. Не искам да се правая на кино-Мохамед, но пророкувам че „ПС5” ще бъде директно за видео, ако изобщо някой глупец се престраши да инвестира в него. В момента трябва да се направи нещо наистина нестандартно с вампиро-върколашкия жанр, за да се измие срама от Едуард и Джейкъб – нещо или крайно новаторско или old-school, а не тъпченето на отдавна погубени каузи и разпването им в 3-5-9 епизода. „ПС4” е петно от семенна течност върху кариерите на всички от каста, с изключение на двойника на Скот Спийдман, но това е, защото той реално няма кариера. Колкото до Бекинсейл, Денс и Риа – толкова талант изпърдян на халост не бях виждал от „Боен кон” насам, макар че дори там конят играеше по-добре от кака Кейт.

Време е да приключвам. Знам, че ревюто се получи кратко, но и „Пробуждане” е възкратичък – само 85 минтути – което означава, че даже последното ми чакане на опашката в универмага е било по-дълго. И така, ако обичате да гледате дивашки екшън, правен за публика с мозъчна контузия и със CGI ефекти от юрския период, както и ако сте върли симпатизанти на приказни революционери, то „ПС4” е Вашият филм. Всички останалите разумни люде, които изпитват неудобство да фаворизират изчадия, убиващи хора, просто защото последните не искат да бъдат изядени от тях, със сигурност ще намерят доста гнилоч в третото продължение и е по-добре да си го спестят. Сносното 3-D и динамичният пейсинг не балансират липсващия наратив, кухите герои и цялостното чувство, че бивате умствено содомизирани по най-долен начин. А ако искате да гледате космати зверове, си пуснете филм с topless Робин Уилямс и там ще видите много по-натурална козина от всички части на „Подземен свят” взети заедно.

3.7/10