Трейлърът не е нов, но чак днес се престраших да го гледам в scifi.bg и завинаги ще съжалявам за решението си. Сутринта ми започна толкова прекрасно, а след като изтърпях тези смазващи сетивата кадри, ми се прииска да намеря остър предмет и да го забия в мека част от тялото си. Защото щеше боли по-малко. Ако още не сте разбрали, това е „трейлър на български филм” – невъзможна комбинация от думи, която не бива да бъде произнасяна на глас и противоречи на логиката, но е факт.

Факт е и че всичко в него вони на затворническа баня, а главните… участници /отказвам да нарека тези нечистоплътни същества актьори, извинявам се/ приличат на цигани от сергия за дюнери. Сюжетът… о, боже мой! … сюжетът трябва да бъде заличен от лицето на земята, заедно с лицето, измислило го. До края на клипчето не бях сигурен дали филмът трябва да е хорър или всъщност е някакъв друг жанр /като например романтична комедия за брадясали гейове?/, но нивото на изпълнение е толкова долнопробно, че просто изглежда като хорър. Оказа се, че съм прав и по двата показателя – филмът е хорър, но също така е и долнопробен такъв. Искрено съжалявам, че иначе примерният ми показалец натисна копчето Play и тази видео гротеска потече пред очите ми като студена пост-кошмарна пот, но тъй като не искам да съм сам в нищетата си, сега ще предложа трейлъра и на Вашето внимание. /ако все още не сте имали тази чест, разбира се/

Постерът има спешна нужда от face controll

Не ме разбирайте погрешно – нямам негативно мнение за BG киното /даже помня, че преди 4-5 години ми хареса половин български филм/, но когато видя нещо толкова примитивно /не говоря технически, защото там евтинията е очебийна – говоря за примитивната история, първобитна игра и земеделска режисура/, то червата ми сякаш сами започват да се преобръщат и от устите ми излизат не само псувни, но и прясно смляната ми сутрешна баничка. Филмът е дело на режисьора Людмил Лазаров, който сигурно е завършил с няколко тройки в НБУ и, подивял от кеф, е решил да покаже на света какво може, а то изобщо не е много. Както виждате, трейлърът има субтитри на английски, за да може да се промотира и пред чуждоезичната аудитория, но истината е, че не трябваше да има звук – тогава може би /само може би/ нямаше да ми призлее чак толкова. Ако бюджетът на „Номер 1000“ е бил повече от 250 лева, значи Лазаров се е набутал с 200 лева. Историята разправя за някакви неща, за някакви хора, за ала-бала, сто чувала. Не разбрах нищо, защото още след първите секунди ридаех, заел ембрионалната поза. По дяволите, дори жалката притча за оная психично болна пикла Лора от сутрин до не-знам-си-кога ми се струва като връх на независимото кино в сравнение с това парче фосилизирана тор. Нещо повече – почти съм убеден, че ако се кача на Витоша с мобилния си телефон, ще сътворя много по-добър „филм” от горното предложение. Спирам дотук – все пак „никога не е късно да станем за резил”, а момченцата от горния трейлър вече са станали, така че нека не сипвам сол в раната, а просто Ви оставя да медитирате върху видяното.