Някои от най-големите глупости, произвеждани някога в Холивуд, са четвъртите части. Тяхната основна функция е да деградират стойността на предхождащите ги серии /hint: „Карибски пирати 4”/, да пикаят върху култовостта на героите си /hint: „Умирай трудно 4”/ и да бъркат в здравето на верните фенове. /hint: „Индиана Джоунс 4”/ Във всички случаи, накрая зрителите остават по-разочаровани и от дете, което току-що е осъзнало, че „Снежанка“ е просто сценичното име на махленската стриптизьорка. Ето защо, когато научих че лабилният последовател на сциентологията Том Круз се е заел да прави четвърта част на “M:I”, внезапно започнах да крещя, игнорирайки учудените погледи на останалите хора в заведението. Ейбрамс тъкмо беше измил срама от лигите на Джон Ву /по-скоро John Boooo!/ и не можех да проумея защо някой би искал да разваля рахата на застаряващия Итън Хънт. Но тук идва изненадата – “M:I 4” е от рядката порода „работеща четвърта част”. От онези, които са направени както трябва, които не дразнят и които вдигат нивото на франчайза, а не го бутат.

15 години и две продължения след класиката на Браян Де Палма, получаваме „Режим фантом” – най-добрият летен хит на 2011-та, който иронично излиза през зимата. Напук на първоначалните ми очаквания, по-ниски и от ръста на Том Круз, зрителската апатия и пресищане от малоумни блокбустери, “M:I 4” доставя точно това, което трябва – първокласно забавление без претенции. Четворката е много по-директно продължение на тройката, отколкото двойката бе на единицата и ако човек си представи, че двойката изобщо не е съществувала, то от „M:I” се получава една нелоша трилогия. След последните провали на Круз /”Операция: Валкирия” и „Истинска измама”/ “M:I 4” е еквивалент на спасителната съчка за давещата му се кариера и Круз грабва съчката с две ръце. С едната си ръка я грабва като актьор и отново влиза в съмнително праните гащи на убер агента Итън Хънт, а с другата – като продуцент, тъй като още преди заглавието ще видите как това е „Tom Cruise Production” и то написано с огромни букви, избиващи комплекси.

Ръководната длъжност на Том като продуцент превръща филма в една качествена 130-минутна реклама на сциентолога и като казвам „реклама“ имам предвид реклама. /Вие какво си помислихте, че имам предвид?/ Повечето сцени са специално селектирани, за да наблягат върху уменията му да бяга и да се катери. Сега като се замисля, Круз не прави почти нищо друго в „M:I 4“, освен да бяга и да се катери, но което е по-важно – прави го доста убедително, сякаш през цялото време си е представял как Кейти Холмс е по петите му. Круз е поел пълен контрол а.к.а cruise control и реално е имал много повече власт върху решенията, отколкото хрисимия Брад Бърд, турен на режисьорската табуретка. Не че Бърд не е отговорен за някои от визуалните моменти на „M:I 4”, но основната роля е на Круз – пред и зад камерата. Като стана въпрос за Бърд, нека продължим и с него. Изключвайки пилешката му фамилия, човекът се прочу с детските си епики на „Pixar” – супер семейния адвенчър „Феноменалните” и баснята за миризливия кухненски плъх „Рататуй” с големия… (censored) Въпреки справедливите ми съмнения, че устата на Бърд няма да съумее да поеме тлъстия залък, Брад изненадва с уменията си да режисира old school екшън, в който има всичко, което си трябва – динамика, напрежение и дори самоирония. Е, има и бая неща, които не трябват, но за това после – нека бъдем позитивни още пет секунди. Бърд трябва да даде няколко урока на Майкъл Бей за това как се прави гледаем екшън, който да съдържа нещо повече от Шая Лебоф и slow motion в себе си, но истината е, че Бей не заслужава подобна милост. С „M:I 4” пичът определено дава заявки да се превърне в стабилно име на режисьорския фронт и след този ударен старт, очаквам следващия му проект със смирено нетърпение.

Но стига за мен, нека се върнем на „Режим фантом”. Още от първите минути става ясно, че „M:I 4” много иска да бъде възприет като филм за Бонд – началните надписи са представени чрез монтаж от стилизирани шотове на основните събития и дестинации от историята, на фона на прогресивно изгарящ фитил, което комбинира класическите „M:I” с класическите Бонд-ове, макар и не особено успешно, по моето /не/скромно мнение. Нататък нещата се влошават – сюжетът бавно, но сигурно сдава багажа, центрирайки върху всевъзможни джаджи и приспособления, извадени от мокрите сънища на Q, които получават повече екранно време и от самите герои. „M:I 4” е филм, в който шпионските джунджурии надиграват същинските шпиони – на места те са даже по-интересни за наблюдаване, отколкото съсредоточения поглед на Итън Хънт или дървената мутра на Джеръми Ренър, а това е леко тъпо. Драмата обаче е, че колкото и да се старае в имитацията, „M:I 4” не е нищо повече от lite версия на Бонд. Не искам да се повтарям, но ако толкова исках да гледам lite версия на Бонд, щях да гледам нещо с Пиърс Броснан.

Време е за проблеми. Сценарият е дело на стари познайници на Ейбрамс – Джош Апълбаум и Андре Немек – работили по тъпите му сериали „Наричана още” и „Живот на Марс”. Тези двама човеци са били толкова ентусиазирани да описват шпионските атрибути, че са забравили да включат кохерентен сценарий, в който Итън Хънт да ги използва. Героите се движат из сцените като кукли, водени от пиян кукловод, без ясна цел и посока, като важните неща за сюжета са обяснявани по три пъти, за по-сигурно. Диалозите са изключително постни и банални, а логическите дупки са повече и от спътниците на Юпитер, но пък за сметка на това са очевидни и се броят лесно, като ребрата на сомалиец. Казано по друг начин, ако сте горди носители на диплома за завършено начално образование, “M:I 4” ще Ви се стори като епизод на „Скуби-Ду”, но с малко по-съвременни возила. И ако фантастиките не са ни достатъчни, сценарият е подготвил мега драматична суб-история, свързана със съдбата на съпругата на Хънт от третия филм, която не ще Ви преразкажа, защото на някои неща е хубаво да се посмеете от първа ръка. Това звучи като грандиозен минус, но се преживява, тъй като поредицата никога не е претендирала за някакъв повествователен пълнеж /без “M:I 1”, който си беше интелигентно направен шпионски трилър/, а и останалите аспекти на продукцията балансират везните.

– 1 –

Историята проследява потните премеждия на най-талантливия шпионин, раждан някога от американска утроба – Итън Хънт – и нашият момък отново носи много либеници под една мишница – трябва да избяга от руски пандиз, да инфилтрира Кремъл, да изкачи най-високата сграда в света, а накрая – ако не е много уморен – да спаси света от ядрена война. Звучи трудоемко за обикновен селски ергенин, но не и за Итън Хънт, оцелял след множество невъзможни мисии, които май не са чак толкова невъзможни, след като ги изпълнява вече почти две декади. По време на доста простодушната му инвазия в Кремъл, дегизиран като руски генерал и маскиран като възрастен Том Круз с мустаци, Хънт и неговият иритиращ сетивата сайдкик Бенджи /минус Закс и Звездния принц/ успяват да стигнат до свръх охранявания архив за около 5 минути, използвайки странна контрапция, наподобяваща нещо, което Уайли Койота си е купил от ACME, за да се добере до бързоногия щраус в епизод на “Road Runner”. По време на мисията обаче, нещо се обърква и Хънт няма търпение да каже любимата си реплика „Abort!” Ако в една алтернативна вселена Том беше казал същото на съпругата си преди пет години, сега Сури Круз нямаше да бъде най-разглезеното холивудско чедо.

За да не останат зрителите само с хляба и без зрелището, Кремъл бива взривен в страховито жалка експлозия, чиито ефекти са правени сякаш на много бъгав лаптоп с Win 95. Явно руснаците са толкова зле, че даже и монументите им не могат да гръмнат качествено. За сметка на това, кремълската експлозия служи като алегория на WTC и 9/11, с всички последващи репортажи за съмнителното наличие на „контролирани експлозии” вътре в сградата. /напоследък Холивуд започна усилено да извършва терористични актове върху чуждестранни паметници – дори Айфеловата кула бе катурната в „Изгревът на Кобра”/ Тъй като нямат по-интересни изкупителни жертви, а и все някой трябва да плати щетата, шефовете на Хънт /IMF – Impossible Mission Force/ решават да набедят него и екипа му за катастрофата и обявяват подзаглавието “Режим Фантом”, означаващо че Хънт и хората му са оставени на произвола, щаб-квартирата им е разпусната, а персоналът пренасочен към най-близката трудова борса. Оставени без протекцията на правителството, без подкрепления и без никой, който да им осигурява лъскави джаджи, Хънт и тримата му роби трябва да вземат нещата в свои ръце, да открият виновника за атентата и да се оневинят пред света. Звучи доста сложно, докато не осъзнаете, че от това следват просто два часа туризъм из мургави държави.

– 2 –

За добро или зло, Итън не е сам в този си куест. До него са агент Джейн /Пола Патън/, мечтаеща да отмъсти за смъртта на Сойър от „Изгубени”; агент Брант /Джеръми Ренър/, който е нещо повече от обикновен анализатор /в САЩ никой не е обикновен/ и разбира се – верният агент Бенджи /Саймън Пег/, чиито манталитет е по-кучешки и от името му. На тези хора ще се наложи да спасяват света – уж без подкрепата на никого и въпреки това оборудвани с най-големите писъци на техниката, че и на модата. Всъщност, екипировката и гардеробът им се ъпдейтват с такова стряскащо темпо, че човек се чуди какво точно вършат в IMF, щом агентите им могат да си позволят подобни луксове и на самотек. Естествено, ако човек се замисли за значението на абревиатурата IMF, лесно ще стигне до /погрешния/ извод, че става въпрос за International Monetary Fund, което иронично би обяснило много неща.

Лошото е, че сюжетът на “M:I 4” иска да бъде комплициран и актуален, но използва елементарни врътки и клишета. 2011-та наближава края си, а Холивуд все още не може да измисли по-оригинален злодей от бившия СССР и по-интересен Макгъфин от ядрена ракета, насочена към САЩ. И защо отново руските военни трябва да се обрисуват като грозни и тъпи, докато американските герои – като красиви и кадърни експерти? Толкова ли няма други врагове, с които великите американци да се занимават, че пак притесняват руските братушки и чоплят Студената война, за която на никого вече не му пука? Нима Китай не е по-голяма заплаха? Нима и Северна Корея няма ядрена програма? Сега като се замисля, Ким Чен Ир почина само един ден след премиерата на “M:I 4”. Съвпадение или поредната успешна мисия на IMF – никой не знае, а и казва ли Ви някой?

Том Круз е психически нестабилен човек и зад красивата му костно-мускулна структура се крие един беснеещ лунатик. Първо гордо призна, че се прекланя пред измислени космически разуми, които някои хора все още мислят за раса от „Стар Трек”, а после се ожени за Кейти Холмс – акт, който сам по себе си плаче за принудителни медицински мерки. Подобни ужаси не се забравят лесно и общественото мнение за Том започна да клони към бездната. С „М:I 4” Круз се опитва да спечели отново вярата на феновете и добрата новина е, че успява – „Режим фантом” е не само достойно продължение, но и успешен холивудски хит, което е доста рядко срещана комбинация напоследък. Круз доказва, че все още го може – независимо дали става въпрос за преодоляване на екстремни височини или демонстрация на уменията му да тича като бягащ от лудница. Само shirtless сцената му можеше и да ни бъде спестена – нямам желание да гледам 50 годишни мъжки плочки в процес на отвисване, а дори и да исках – щях да си пусна „Американецът”.

Такива добри новини обаче не мога да кажа за новите попълнения. Пола Патън е посредствена и преиграва почти всяка своя реплика, като най-видимите й драматични реакции са свиването и разширяването на ноздрите й, също като притеснена кобила за разплод. Странно е, че Круз се е спрял на дълугчка като нея, имайки предвид пословичните му комплекси заради ниския си ръст и желанието му да играе само с хора, равни нему – в буквален смисъл. /защо според Вас участват лил-&-пути като Пег и Ренър?/ Колкото до Джеръми Ренър, спряган от всички като сурогат на Круз в неизбежната пета част, пичът има каризмата на буца пръст и се съмнявам, че ще успее да поеме щафетата адекватно. Да не говорим за измъчените му лафове – може да прозвучи грубо, но дори последните думи на раково болен са по-забавни. Като стана дума за хумор, няма как да пропусна /въпреки че много исках/ и Саймън Пег в ролята на Бенджи. Той е типичният comic relief, чиито основни функции са да припка след господаря си като примерна мастия и да разчупва зрителската апатия със супер нелепи изказвания, сътворени от човек, чиято хумористична жлеза е ампутирана. /никак не е cool!/ За това обаче не е виновен само Пег, понеже сценарият му е вързал ръцете. Лошото е, че му е отвързал устата и от нея изтичат само глупости и то на търкалета.

Както и да е, всеки шпионски филм е толкова добър, колкото добър е злодеят му. В случая, злодеят е онзи достолепен чичка Микаел Никвист, станал известен с ролята си в европейски трилър, на който тази година Финчър направи римейк. /още жокери искате ли?/ Тук шведът играе ролята на луд гидия с фикс-идеята да предизвика ядрена зима, но само защото това е любимият му сезон. Нищо лично, но само преди няколко месеца видяхме Никвист като лошковец в „Отвлечен”, а в неговия случай /предвид ограничените му лицеви изражения/ видим ли го в един филм, вече сме го видели във всички. Оф, щях да забравя – участва и индийския Ники Кънчев от ”Циганина Милионер”.

Освен тоновете секретни чарколяци, четвъртата „Мисия” блести и с качествените си екшън сцени, които – разнообразени от екзотичните дестинации и сетинги – са добре направени, сравнително иновативни и въздействащи на голям, по-голям, IMAX екран. Несъмнено най-завладяващата тръпка в целия филм е изкачването на монолитния дубайския хотел Бурж Калифа, който не съм посещавал лично, но съм почти сигурен, че от последния му етаж могат да се видят покривите на село Гугутка. Бидейки заклет катерач ентусиаст с множество часове на висене по скалите, Круз лично е искал да направи тази сцена без каскадьор, но не и без помощта на супершпионски асортименти, разбира се – в случая залепващи се ръкавици, съшити от срамните косми на Питър Паркър. Няколкоминутното му драпане 130 етажа над пустинята е заснето ефектно и със сигурност ще повлияе на зрителите с вертиго. Все пак катеренето е като карането на колело – може и да не се забравя, но това не гарантира, че няма да паднете и да си счупите главата. /запишете тази мъдрост в дневниците си/

Технически “MI:4” също е на професионално ниво. Операторската работа на Робърт Елсуит /особено в горепосочената сцена по ръбовете на Барж Калифа/ е стилна, а екшънът е добре хореографиран, независимо дали става дума за преследване в пясъчна буря или за ръкопашна схватка във футуристичен салон за коли. Като казах коли, в “M:I 4” има повече продуктово позициониране и от това в „Трансформърс”, така че ако не сте фенове на BMW, по-добре не го гледайте. Музиката пък е дело на Майкъл Джакино /изненада?/, който явно работи на трудов договор при Ейбрамс и му пише всяко едно творение, независимо дали става въпрос за музика към филм/сериал или мелодия за клетъчен телефон. Интересно е, че за премиерата на четворката бе сътворен специален ремикс на старата музикална TV тема на Лало Шифрин от гуруто в областта на електронната музика DJ Tiesto – единственото, което ме впечатли в ремикса бе, че за един кратък миг искрено завидях на глухонемите. И за десерт оставям най-големия позитив – „M:I 4” не е в 3-D! /хвала на боговете на сциентологията!/

Да обобщим – Хънт бяга от скуката за четвърти път, гонят го лошите, а останалите помагат с каквото могат, на фона на красиви гледки от източната част на глобуса. „Режим Фантом” си струва въпреки кусурите, защото показва че един аниматор и един шантав сектант могат да направят изненадващо добро предложение, заслужаващо големия си екран и миризмата на видимо немития зрител вляво от Вас. Неговата цел е да забавлява и той съумява да го прави през почти всичките си 130 минути, така че моят съвет към Вас е – НЕ ГО ПРОПУСКАЙТЕ! /извинете, че се развиках така/

7.0/10