You are currently browsing the daily archive for 05.12.2011.

„Сламени кучета” е муден филм, в който не се случват много неща, а тези, които се случват – не са особено интересни. Правена като римейк на 40 годишния оригинал на Сам Пекинпа, шокирал тогавашната публика с противоречивите си сцени и очевидна глорификация на насилието, новата версия не постига същия ефект и се клатушка като човешка стоножка в 110 минутен танц на отегчението. Ако във версия `71 имаше брутални психологически и физически атаки, невиждани дотогава на лента, заслужили масови хули и дори забраната му в Англия, то v. 2011 е просто стандартен, видимо ненужен и обидно тривиален трилър, в който най-шокиращото нещо е, че Рейнман е заменен от Циклоп.

Както и прародителя си, „Сламени кучета” центрира върху принудителната метаморфоза на един смирен пацифист в безпощаден отмъстител. Но за разлика от старата версия, където всеки диалог и реакция имаха двусмислен подтекст, тазгодишният опит е по-директен и от челен удар в тухлена стена. Нещата ни са разяснени, спелувани и повторени нееднократно; разговорите са почти едносрични, с множествена употреба на елементарни думи, а мотивацията на героите е изпълнена с мистерия. Насилието е редуцирано, а табутата са премахнати, за да не се стряскат прекалено зрителите. Точно така, това са същите тези съвременни зрители, които вече периодично се наслаждават на детайлно отрязани глави и разпрани черва в 3D, но дайте да не ги притесняваме повече, нали? А ироничното е, че „Сламени кучета” е сюжет, разчитащ главно на „кучетата” си, така че когато те отсъстват, филмът остава само със „сламата”, а тя не е кой знае колко интригуваща гледка.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2011
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 402 пъти