Започвам незабавно, за да не Ви дам време да осъзнаете какви глупости ще прочетете пак.

След дълги спекулации от жълтеникаво естество, най-после се потвърди слухът, че „The Dark Knight Rises” /доста заглавия напоследък се rise-ват, забелязали ли сте?/ ще е последният филм за Батман с участието на Кристиян Бейл пред и Христофор Нолан зад камерата. Нищо ново, разбира се, но този път официалното изказване идва от устите на самия Бейл, който е скастрил надеждите на феновете, че ще го видят в още 4-5 продължения. „Снимките приключиха преди няколко дни и свалих маската си за последен път. Това е краят на Батман ерата за мен и Крис.” Макар че думите му са били изречени с драматичен патос, аз ги посрещам с обилна доза радост – време е г-н Нолан да се разкара от гр. Готам и да се концентрира в оригиналните и интелигентни сюжети, с каквито сам rise-на в Холивуд. Финалът на супергеройската трилогия обаче едва ли означава финал на колегиалните отношения между единия Крис и другия Крис – добре знаем за навика на Нолан да привиква стари актьори в новите си филми /половината каст на „Генезис” е наврян в третия „Батман”/, така че нищо чудно да ги видим заедно и тепърва. Колкото до останалите актьори, с най-голям респект се слави Том Харди, който несъмнено е бил страшилище на снимачната площадка и Бейл сигурно все още лекува колекцията от синини, оставени след екранните им конфронтации. Въпреки това обаче, Харди признава, че му е било много трудно да пребива Батман, защото е фен на маскирания отмъстител от крехка възраст: „Тригодишното дете в мен постоянно врещеше: О, боже мой! Това е Батман и той ще ме удари! Но аз обичам Батман! После обаче се поглеждах в огледалото и отвръщах на удара. Два пъти по-силно.” Не бих го винил – ако имах визията на Бейн, аз също щях да съм с деструктивно поведение и anger issues. И щях да пребия първия клоун с костюм, който видя.

Другата новина идва от щаб-квартирата на МИ-6, където има ново попълнение в каста на Бонд 23, вече известен като „Skyfall”, чието българско заглавие /ако следвам логиката на родните преводачи/ ще бъде „Скайфол”. В редицата на служителите се въвежда още един ценен кадър, познат от старите ленти и това е образът на Q – дъртото копеле, което снабдяваше Бонд с разни палави джунджурийки, разнообразни оръжийца и шпионски аксесоари. Шокът обаче е, че иначе възрастният персонаж изобщо няма да е възрастен, а ще бъде изигран от талантливия хубавец Бен Уишоу. /”Парфюмът”/ За справка – Уишоу е на 31 години, Крейг е на 43, а предишният актьор, играл буквата Кю – на 72 лета. Усеща се някакво изкуствено подмладяване, което пък предполага, че този път устройствата на Бонд ще са прекалено хай-тек за един семпъл динозавър. /72 годишните не могат даже да си ъпдейтват статуса във Facebook, некадърниците!/ Лично аз предпочитах да подмладят буквата Мъ /Джуди Денч/, защото на никой не му е приятно да получава заповеди от сенилна бабичка, но предполагам, че и това ще стане в следващата серия.

И накрая, манията по „Здрач: Зазоряване – част 1” продължава с пълна сила и отново носи опасни за здравето резултати, макар и не фатални, както при „Затъмнение”, където един обречен зрител си купи цял билет, за да умре в сам в мрака. Четвъртата част от сагата за зъбати и рогати добитъци е породила множество реакции – от безобидно циврене и хлипане до откровен животински рев, но за няколко клети души е породила нещо много повече – телесни конвулсии и реалистични гърчове. В едно калифорнийско кино, жертвата Брандън и приятелката му Кели са се наслаждавали /поне половината от тях/ на сватбарския траш до сцената с родилните мъки на Бела. Тогава Брандън изненадващо започнал да се тресе в синхрон с родилката и да издава странни звуци, по-ужасяващи и от пъшкането на самата Бела. Конвулсиите били толкова сериозни, че Браян е трябвало да бъде транспортиран до селската поликлиника за изследвания. Все си мисля, че пичът е симулирал /отчаян опит да избегне последните 20 минути на кинематографичния Ад/ и за да не казва директно на гаджето си, че филмът вони /не го обвинявам, надявал се е на пост-здрачен секс/, е решил да изпадне в „недъгав” режим. Но той не е бил единственият. На другия край на САЩ, в Юта, напълно различен нещастник е бил споходен от същите симптоми – изпаднал е в състояние на несвяст, придружено с гърчове, точно по време на израждането на Ренесме. По-късно, когато се събудил, мъжът с радост установил, че вече е извън киното и няма да му се налага да гледа как Едуард яде пъпна връв. Не е уточнено дали съпругата му е излязла с него или е останала да си догледа филма, но съдейки по манталитета на „фенпирките” /Едуард > обикновен съпруг/, предполагам че не само е останала, но дори е изчакала скритата сцена след финалните надписи.

Причината за тези мистериозни случаи не са извънземни или правителствени чипове в мозъка дали на късо, а рядко щастие, наречено „фоточувствителна епилепсия“, генерирана при рязката смяна на ярки цветове – сцената с раждането съдържа множество проблясъци на червено, черно и бяло. Така че, скъпи хора, поучете се от хитрите американци и следващият път, когато гаджетата/жените Ви принудят да гледате „Зазоряване – част 1”, просто обяснете, че имате свръхчувствителни /към тъпотията/ очи. Майтапът настрана, но ако реакциите на зрителите продължат да са толкова емоционални е напълно възможно след окончателния край на сагата да ни очаква бум от масови фен-самоубийства – оставям на Вас да прецените дали това би било добра или лоша новина. До скоро!