Три години след първия филм, поредицата „Здрач” вече е културен феномен от космически мащаб, заразил с мозъчната си проказа умовете на милиони тийнейджърки, голяма част от които използват тухлите на Стефани Майер като заместители на Библия. Други вече са моделирали поведението си по изтърканите шаблони на селянката Бела Суон и се държат като емоционално изпразнени кокошки. Трети пък дотолкова са приели присърце случващото се в книгите, че отказват да правят секс с никого другиго, освен с немски овчарки или лабораторни трупове. Това повсеместно затъпяване на цели народи превърна филмите по „Здрач” в събития и напълни киносалоните с армия от възбудени, пищящи, треперещи и сълзящи от всички отверстия момиченца, с пъпки вместо цици. Жени крещяха името на Едуард, вместо името на съпруга си, докато последните сондираха задниците им, а малки, но вече осъзнати педалчета тайно мечтаеха да погалят стегнатия торс на Джейкъб, със или без козината. Добрите новини са, че тази лудост е на път да приключи. Лошите – че дотогава има още цяла година.

                            

След оригиналния „Здрач“ и последвалите го „Новолуние“ и „Затъмнение„, „Зазоряване” е последната книга от квадрологията /така ли е термина?/ на Стефани Майер, която май няма по-важна работа, освен да упражнява уменията си по геометрия и да създава сложни триъгълни фигури между вампири, кучета и кучки. За нещастие, книгата е получила „Хари Потър” терапията и е разделена на две еднакво тъпи части. И не защото е прекалено комплицирана /всъщност, най-сложното при нея бе как да я скъсам така, че страниците да не нараняват задника ми, докато го бърша/, а защото тъпите фенове винаги ще си останат тъпи фенове и с готовност ще плащат два пъти за нещо, което не си е струвало и първия път – също като загорели клиенти на магистрална циганка. И тъй като „Здрач” притежава най-тъпите възможни фенове от всички останали високогабаритни франчайзи, решението за разцепване на филмите е най-адекватното нещо във финансов аспект. Все пак след като почитателите могат да спят в палатки на студа пред киното два-три дни преди премиерата, то защо да не изчакат още една година, за да видят кулминацията на драматичните взаимоотношения между мъртвец, животно и мръхла. А боксофисът е реалното доказателство, че тази схема е сработила – за първия си уикенд, „Зазоряване – част 1” изкара $138 милиона, нареждайки се в ТОП5 на най-доходоносните премиери в историята и почти надминавайки рекорда на „Новолуние”. В това изречение имаше повече първичен ужас, отколкото във всички серии на „Здрач”, взети заедно.

След като поредицата смени няколко режисьора, докато се осъзнае сексуално, последните две части на „Зазоряване” са под ръководството на оскароносеца Бил Кондън. /”Чикаго”, „Мечтателки”/ Присъствието му е ясен показател, че от Summit Entertainment са искали да повишат класата на заглавието си, превръщайки го в сериозна сценична драма. И може би щяха да имат някакъв шанс, ако името на сценаристката не беше отново Мелиса Розенбърг – пачата, отговорна за всички предишни филми и действаща под вещото ръководство на кака Стефка. Тези две женици са се постарали да измайсторят строго вагинален сюжет /по данни на Box Office Mojo, зрителите на премиерните прожекции са били 80% жени и само 20% не-мъже/, който дори Дейвид Финчър не би успял да спаси, а камо ли Бил Кондън. Последният пък е трябвало да се противопостави на студиото, а не да кляка пред изискванията му, защото всички знаем, че веднъж режисирал „Здрач”, един режисьор може да прави колкото си иска класики, но накрая пак ще си остане известен като „режисьора на „Здрач”. Кондън обаче не е изцяло виновен, тъй като е принуден да работи на базата на някакъв подгизнал от урина папирус, който много хора биха нарекли „сценарий”, но само докато не гледат филма. После биха го нарекли с истинското му име – съновиденията на сексуално и емоционално дебалансирана религиозна патка. Защото всеки от сценариите на „Здрач” до ден днешен е бил упражнение по аматьорщина, поставящ невъзможни цели /два супер-мъжа да се бият за теб/, нереалистични стандарти /гаджето ти да е красив и изящен аристократ/ и безумни послания. /тийн-сексът е опасен и води до бебета-уроди/

Мелиса Розенбърг е ужасяващо същество, което не може да скалъпи нормален диалог за два часа екранно време, нито да еволюира персонажите в нещо по-различно от това, което си бяха в първия „Здрач”. Човек ще помисли, че за четири филма Бела вече не е онази дъска с празен поглед; че Едуард вече не е мълчаливата статуя с божествени скули; или че Джейкъб вече не е онова вечно влюбено кученце, готово на всичко за почесване зад ухото. Но човек ще сгреши. В „Зазоряване – част 1” няма и грам развитие, независимо дали говорим за героите или историята, влачеща се с темпото на безкрако зомби. Отделно от това, сценарият продължава да набляга на връзката между два индивида с разлика от 90 години, но на един акъл, което предполага или че Бела е доста по-умна за възрастта си /хич не й личи/, или че Едуард е рядко тъпо парче. /отнесеният му поглед отдавна презюмираше мозъчен дефицит/ Като противовес на кретенския скрипт обаче, техническата страна е на изненадващо добро ниво. Тук визирам не само Бил Кондън, но и присъствието на оператора Гийермо Наваро, чиито умения са спомогнали за някои от най-запомнящите се сцени – основно сватбата и изродения финал. Броя за миниатюрен плюс и музиката на Картър Бъруел, но тя не се чува много в първата половина, тъй като е надвикана от задължителните indie pop банди и Бруно Марс. Свещеното парче от OST тортата е Sleeping At Last на Turning Page, която песен е пусната два пъти, за да не я забравите – веднъж на сватбата и веднъж, докато Бела бива омаскарявана в първата си брачна нощ. Ако не се разревете на нея, значи не сте хора!

Но нека не удължаваме ревюто излишно – на никой не му дреме за дреболии, когато става въпрос за бъдещето на семейство Кълън и новото им попълнение. „Зазоряване” стартира с приготовленията за сватбата на селската пача и онова лъскавото, които са повече от епични и биха накарали всеки сватбен агент и дизайнер на украси да се обеси пред Обредния дом от срам. Първите 20-тина минути са си очевидна еманация на розова момичешка мечта, а именно – митът за перфектната сватба – но показана през призмата на болната Майер. Големият ден на Бела е съпроводен от мощни препарации и като казвам мощни, имам предвид че сем. Кълън носят някакви огромни дънери на раменете си и генерират неумишлен кикот, тъй като за първи път видях как дървета носят дървета. После идва ред на роклята, разбира се – всяка булка си тачи роклята, но за Бела това отново не е толкова важно, понеже пак гледа с безразличие и изобщо не е впечатлена от случващото се. Тук-там отново си захапва устната, но по-скоро по навик, отколкото защото е емоционално ангажирана. Роклята на Бела може да е някакъв моден хит, а може да е купена от китайския магазин, откъдето Едуард е взел и годежния пръстен, но какъвто и да е произходът й, Кондън се е погрижил да центрира повече върху нея, отколкото върху същинската младоженка. Точно така, „Зазоряване – част 1” е от малкото сватбени филми, в които булката е по-безлична от роклята си.

За нейно добро /а може би не?/, на олтара я чака приказният принц Едуард  и двамата трескаво издекламират брачните си обети, от които по обясними причини е спестена фразата докато смъртта ни раздели…”. Накрая церемонията приключва с епична слюнчеста целувка, толкова насилено удължена, че гостите станаха да ръкопляскат, за да прекъснат публичния разврат. Останалото протича като при нормална сватба – с хора, тъпани, ръченица и хвърляне на букети /всичко зад кадър/ – но и с тостовете на гостите, заснети с комичен монтаж и изпълнени с неумишлено пародиен хумор на ниво sitcom, като в случая sitcom е съкращение от „sit down and commit suicide”. В общи линии, това е най-блестящата сватба, правена някога, тъй като половината гости и без това си блестят на слънце. /малко ми е чудно как роднините от страната на Бела не са се почудили защо роднините от страната на Едуард са все млади, красиви и с еднакви очи, но нищо – в такива моменти всеки си брои парите в плика за младоженците/

Имаме и кратка интеракция с Джейкъб Бляк а.к.а. Кумчо Вълчо /върколак, викнат за кум – схващате ли?/, дошъл да  се сбогува с несподелената си любов. /Едуард е така добър да остави петминутната си съпруга да танцува насаме в гората със съперника за сърцето й…?!/ Джейкъб я предупреждава, че не бива да допуска игривия пишок на вампира в себе си, понеже това би било опасно за тялото й. Щях да попитам откъде знае толкова за функциите на Едуардовата пишка, но това е тема за отделна полемика. След празненството, Кълън отвлича новата си жена на самотен бразилски остров /пътуването дотам отнема към пет минути екранно време – разгъване на локум in your face/, където всячески се опитва да отложи съпружеските си задължения, чрез манипулации в стил: „- Уморена ли си? – Не. – Тогава искаш ли да поплуваме?” и други вампирски тактики. Бела обаче е твърдо решена да подари девствеността си на нещо твърдо, а има ли по-твърдо от перманентно вкочанен „член” на сем. Кълън? Следват още пет минути на пре-секс приготовления – спешно къпане, бръснене на крака в последния момент и творческа дилема какви гащи да си тури.

Ето че стигаме и до втората от най-очакваните сцени на филма – култовата секс среща между първичните полови белези на двете либета. Плющенето на Бела Суон е безспорно най-коментираната и популярна дефлорация в историята на киното, спекулирана с години и породила множество форумни дискусии за това как точно да й го навре Едуард, че да не я боли много. Истината обаче си е доста болезнена, защото дългоочакваното съвкупление между вампир и човек е кратко, постно и анти-климактично. Вместо експлозията на отдавна репресирана сексуална агресия, която всички сънуваха, сцената съдържа само няколко close-up шота на целуващи се в мрака глави. Възбудените ахкания, охкания, пъшкания и мушкания са грубо спестени, а същинското детайлно пробиване на химен е оставено за въображението ни, макар че Едуард видя голям зор да навлезе в телесата на Бела и чак счупи спалнята от тласъци. Може би за Стефани Майер е много романтично, ако някой откърти облегалката на леглото, а после събори и останалата му част върху нея, докато нежно я шиба за сефте в живота й, но в реалността това би довело до втора степен на шок за притеснената девойка, а може би и до краткотрайна фригидност. Кондън се е постарал да покаже ебанта с художествено издържани средства и цветове, но реално публиката не вижда най-интересното и след цялото това чакане, имаме само няколко секунди на креватен съспенс, без да стане ясно дали Едуард е скършил спалнята защото е полов жребец или защото се е мъчил да вдигне самолета и накрая се е изнервил на себе си. Нещо повече – кака Стефка така и не отговаря на отдавна зададения от мен въпрос – как точно едно безкръвно създание може да образува ерекция, за да удовлетвори нагона на половинката си. /моля челите книгата да ми обяснят/

На сутринта Бела се събужда в разрушено легло, с перушина от възглавници на главата си и дървесина по меките части. Едуард вече е буден и я чака, притеснен че я е наранил по време на адското сношение. /Бела има няколко синини по ръцете и гърба – несъмнено оставени от любов – но биха направили впечатление на сдружението за защита на жени, преживели домашно насилие/ „Снощи беше най-великата нощ от съществуването ми”, признава Едуард, полазен от pillow talk пелтеч. Що за романтичен нонсенс, г-жо Майерс? Той е стогодишен вампир, който може да лети, да чете мисли, да бяга като Road Runner, да живее вечно и да прави каквото си иска, но нощта, в която e напляскал на Бела белото дупе е най-великата в живота му. /?!/ Това не е всичко, разбира се. Въпреки, че най-после се е внедрил в слабините на изгората си, Едуард е стриктен въздържател и не желае да я тъпче повече, за да не я нарани или по-лошо – развали прическата си. Бела не се отказва и следващите 5-6 минути буквално проследяват еротичните й опити да си изпроси полов акт, чрез демонстриране на секси черно бельо, чрез показно лягане полугола с анус насочен към любимия или чрез периодични игри на шах, в които ако тя победи, ще бъде налюбена. Във всичките си опити обаче, нимфоманката удря на камък /със сигурност удря на нещо твърдо/, понеже Едуард е целомъдрено копеле и посреща авансите й с платоничен смях и пренебрежение.

Какво виждаме на този банер, освен Бела? От ляво на дясно: муле, кучка, красавец, куха лейка, дърво, шматка, психопат … и седем вампира.

Ала вместо да се прави на шахматка, женицата трябваше да обърне повече внимание на собствената си матка, тъй като в поредната слънчева утрин, в която Едуард се пази от нея като младо момченце от католически свещеник, Бела осъзнава, че освен умствената й активност, месечният й цикъл също е закъснял. „Възможно ли е това?”, вайка се тя на съпруга си, който пък е изпаднал в тежък ступор, шашардисан от новината, че може да стане „млад” татко. Оказва се, че Бела наистина е бременна, което по принцип е невъзможно, понеже вампирите не могат да заплодят хорски жени, но нека бъдем честни – коя уважаваща себе си яйцеклетка би устоила на съвършените сперматозоиди на Едуард Кълън? Само дето бързорастящият зародиш е прекалено мускулест за изнежената утроба на Бела и я раздира отвътре, чупейки ребра и други органи по пътя към свободата.

Демоничното отроче е опасно за живота на майка си /евала на гримьорите, трансформирали визията на Стюърт от семпла мома в началото към наркоманка с хронична анемия в края/, причинява раздор в мирния договор между вампири и върколаци, генерира вътрешни скандали в семейното ложе, но въпреки всичко Бела решава да го роди. И да не го кръсти Блейд, както е редно, а Едуард Джейкъб, ако е момче /кой точно е бащата, викаш?/ или Ренесме, ако е момиче. Естествено, ражда момиче. Стефани Майер стана скандално известна с отявлените си мормонски пропаганди, но сега женицата минава на следващото ниво – анатемосва секса не само преди, но и след брака /той води до болка, синини и грешки на природата/, което превръща драсканиците й с една идея по-малоумни, ако изобщо е възможно. По нейната логика, сексът между съпрузи води до смърт, или в най-добрия случай – до нежелана бременност и малки дяволчета, плод на Нечестивия. Лошото е, че много тийнчета вярват на всичко, което прочетат и тези внушения ще им се отразят крайно нездравословно.

За това спомага и финалът, където са ситуирани някои от най-извратените сцени, показвани пред 14-годишни момиченца. Третият по важност момент от „Зазоряване – част 1“, а именно – израждането на бебето на Розмари… извинявам се, бебето на Бела – е показан през нейния поглед като буден кошмар с елементи на гротеска и включва принудително цезарово сечение, извършено от нежните зъби на Едуард, докато Джейкъб я успокоява отстрани с индиански мъдрости. Ситуацията е толкова наситена с драма и околоплодни течности, че може да доведе някои от по-лабилните зрителки до симптоми на уплах. Не знам как филмът не е получил R рейтинг заради тази кървава психосоматика, но Кондън е успял да я заснеме сравнително неотвратително и въпреки това – визуално въздействащо. Скелетоподобната и изпотена от напъни Бела, заедно с покрития в кръв и плацента Едуард са гледка, която всяка фенка на „Здрач” е мечтала да види, но никога не е очаквала че ще е толкова натуралистична. До момента, в който бебешокът /бебе, предизвикващо шок – б.а./ на Бела надава първия си гърлен рев, нещата вече са заприличали на драматично заколение и публиката усеща, че даже през Средновековието е имало по-безболезнени и безкръвни раждания.

Но това не е краят на хоръра – изтощена от мъките си, Бела изпълнява мечтата на всяка суицидно ориентирана тийнейджърка и умира, а Едуард започва да я хапе по крайниците, за да я събуди. В същото време, Джейкъб е решил да изяде новородения мелез, но когато го вижда, в стаята прехвърчат искри и той буквално се влюбва в бебето от пръв поглед. /не като чичо/ Както виждате, и прясно изродените инфанти не са защитени от любовта в книгите на Стефани Майер. Всички горепосочени сцени са крайно притеснителни и откровено глупави, но Кондън е съумял да ги покаже по артистичен начин, което на места акселерира глупостта им. Специално сцената с бебешкото влюбване е мелодраматична до припадък, а Джейкъб е толкова поразен от прекрасността на бившия ембрион, че чак пада на колене, омаян от изящното CGI лице на Ренесме. Явно Стефани е решила да се смили над горкия Джейкъб /отритнат не само от Бела, но и от собственото си стадо/ и най-после да му даде някаква любов, макар и по крайно педофилски начин. След като не можа да има майката, поне ще има дъщерята. Нищо че в нея тече кръвта на вечния му немезис – както е казала наборката на Едуард, Лили Иванова – „любовта е по-силна от всичко”.

Въпреки че започна като конкуренция на „Хари Потър”, „Здрач” се устреми далеч надолу от нивото на филмите за очилатия чародей. Докато с последните си инсталации, притчата за Харолд Джeй Потър успя да зариби дори анти-фенове на книгите като мен, „Здрач” не успя да премине средното ниво и вече четвърти епизод лежи в дъното – без опасност за живота, но и без шанс да излезе някога оттам. Докато „Хари Потър” се отличаваше със собствен визуален стил, атмосфера и видимо по-добра актьорска игра /основно от подържащите ветерани/, „Здрач” така и не наложи нищо повече, освен мащабното ниво на грим по лицата на актьорите. И докато „Даровете на Смъртта – част 1” се оказа впечатляващ на много нива, „Зазоряване – Част 1” е просто свързващ филм, който следва началото и води към края, но не се индивидуализира по никакъв самостоятелен начин, за да го приемем като необходим знаменател. Бидейки половината на едно цяло, но с 60 минути по-дълъг, той е толкова зле структуриран, че ще приспи половината зрители, ще ядоса другата половина и ще обърка третата. „Зазоряване – част 1” е практически две истории, директно следващи една друга /първо сватбата и медения месец, после бременността на Бела и раждането на Хибрида/, но толкова различни, сякаш заснети от различни люде. Ако в края се усещат почеркът и опитът на Кондон, първата половина се носи по бялото течение като латиноамериканска теленовела за бедни. /и то не само заради Рио де Жанейро/ Изобщо, в битката между двата франчайза, „Хари Потър” е безкомпромисният победител, не само като литературни качества на книжния носител, но и като визуални такива на екранизациите. Естествено, нито тези факти, нито „ревюто” ми ще повлияят по някакъв начин на успеха на „Зазоряване” част 1 и 2 /„Здрач” отдавна се превърна в critic-proof сериал/, но е добре да се уточни на всеослушание, че даже филм по ЖК Роулинг го надминава отвсякъде.

Горе споменах, че героите са си все същите, но при актьорите има минимална разлика към по-добро, може би заради присъствието на опитния драматург Кондън. Робърт Патинсън прави най-добрата си игра в „Здрач” до момента, което не е кой знае какво постижение, но на фона на останалите курешки, тук показва широк диапазон от реакции – цели три. В началото даже разказва кратка история, където е описан като вампирския вариант на Декстър – сериен убиец с добри намерения – но това е по-скоро поредният опит за сплашване на Бела с цел да я разубеди от сватбата. /този тип хич не искаше да се жени/ Странно е, че не показаха ергенската вечер на Едуард в подробности – щеше да е интересно да видя какво правят вампирите, когато се събудят в Лас Вегас или Банкок. До него Кристен Стюърт продължава да е бледа вейка, рипаща из сцените като горска сърна, но с чара на разлагащ се лопатар. Не твърдя, че Кристен е плачевно зле като актриса /във втората половина момичето наистина се старае/, но качествата й никога няма да бъдат забелязани във филм, в който героинята й е по-мъртва и от мъртвия си любовник.

Колкото до Лаутнър, младежът продължава да не прави нищо съществено и да обикаля из сцените като анаболист, търсещ входа за фитнеса. След като всички видяха що за резил е на самотек в „Отвлечен”, Тейлър трябва да направи истинско чудо в „Зазоряване – част 2”, ако смята да продължава с киното. С него е и най-патетичната сцена, в която десетина компютърно генерирани вълци /CGI върколаците отново са покъртително зле – почти съм сигурен, че дори уаргите от „The Two Towers“ бяха по-добре направени/ са се събрали на някакъв горски съвет и обсъждат супер важни за икономическата криза неща. Не звучи интересно, но нека Ви обясня как е представена сцената – вълците ръмжат, а ние чуваме гласовете на актьорите, сякаш водят диалог в главата ни. Ужасяващо смешен похват, принизяващ нещата до епизод на кучешки сериал /до последно очаквах отнякъде да изскочи Ласи/, но пък е по-добър вариант отколкото субтитри. За щастие, Кондън е осъзнал безумието във вечно липсващата тениска на Лаутнър и в „Зазоряване – част 1” Джейкъб е облечен в 95% процента от екранното си време. /изключвам началната сцена, където се разгърдва още в първите 30 секунди по инерция/ Не можах да си обясня едно – когато се трансформира, Джейкъб си къса всяка дреха по тялото, за да се превърне в обемист бълхарник, което е нормално. /или не е – вече не знам кое е нормално в този сюжетен хаос/ Проблемът е, че минути по-късно – когато се е върнал в човешкия си облик, той е отново със същите дрехи, които е скъсал. По дяволите, поне да беше с различни дрехи – пак щеше да е малко по-реалистично. Друга нередност ми се стори факта, че не видях Едуард да „блещука”, въпреки че прекара доста време shirtless на открито, а Бела чак хвана нещо-като-тен. Както и да е, това са дребни кахъри, които и без това не ме касаят. Останалите от каста са повече безучастни свидетели – Келън Лъц носи дърва, Ашли Грийн не прави и това, Питър Фачинели изглежда жалък с перуката си, а Джаксън Ратборн се мъчи да почисти кариерата си от „Последния повелител на въздуха”, но не успява.

Стомашните ми сокове се бунтуват и мисля да приключвам. Повръща ми се от това, че трябваше да гледам този филм и да пиша за него. Но най-вече ми се повръща от това, че подобни булшитове печелят стотици милиони долари на гърба на бедни „фенпири“, чиято единствена грешка е детската им невинност и сексуална наивност. „Зазоряване – част 1” е най-тъпият „Здрач” към днешна дата, а това говори предостатъчно. Той е дебилен, скучен, напльокан с клишета и насилен с мелодрама – относително красиво заснето лайно, но лайно nonetheless. Предишните серии бяха приемливи за гледане от гаджета /момиченцата ставаха твърде ебливи след края им/, докато този по-скоро ще ги скара и раздели. /или женското ще зареже мъжкото, задето не е толкова перфектен като Едуард, или мъжкото ще зареже женското, за да не го асоциират с подобни пикли/ Не знам дали сте наясно, но Стефани Майер е опасна както за литературата, така и за киното, а манията й да си измисля разнообразни любовни триъгълници между човеци, окултни твари и други бозайници трябва да бъде лекувана с всички варварски методи известни на медицината. „Зазоряване – част 1” е непоносим отпадък и едно от най-отвратителните преживявания, които съм имал някога в кинозала пълна с тийнейджърки. Миналата година един зрител в Нова Зеландия умря, докато гледа „Затъмнение”. Колкото и грубо да звучи, вече си мисля че нещастникът просто е изкарал късмет.

2.4/10