Днес ще бъда лаконичен и с малко думи ще Ви представя един нов сериал, чиито пилотен епизод имах честта да гледам нощеска и нещо повече – одобря. Ще започна с това, че когато за пръв път научих за сериал с името „Американска хорър история”, задаващ се на телевизионния хоризонт, реших да направя това, което всеки нормален зрител би направил – да го игнорирам. Бях се нагледал на достатъчно „американски хорър истории”, за да имам намерението да се интересувам от следващата такава измишльотина и то по телевизора, където хорър сериалите са обречени на тотален провал. /айде да не броите „Супернатурално” за хорър, за да не ме ядосвате, а?/ Един поглед към сюжета ми беше достатъчен да получа обрив по скротума – дисфункционално семейство се нанася в нова къща, която от своя страна почва да им нанася ментални вреди. Уау, помня че съм гледал нещо такова… всяка година, откакто се помня. И все пак никой съвременен сериал не може да е по-зле от “Glee”, нали така? После видях, че „Американска хорър история” е творен от създателите на “Glee” и нещо вътре в мен умря. Разбрах го по това, че дъхът ми внезапно замириса на леш и се заклех пред люспа от Чупакабра, че никога повече не ще се интересувам от тоя превзет бълвоч за стряскане на американската паплач. И така, времето течеше, а моят интерес към продукцията продължаваше да витае около абсолютната нула до момента, в който пилотният епизод излезе по торентите в хубава дефиниция и някак си бе грехота да не му хвърля едно око. И окото ми бе заинтригувано.


Автори на сериала са Брад Фалчук и Раян Мърфи, които освен с горепосоченото недоразумение-чието-име-няма-да-повторя-за-трети-път са известни и със сериала за артифициални цици „Клъцни/Срежи”. Още първите минути от „AHS” обаче ми показаха, че новото творение на двамцата се различава толкова от предишните им проекти, колкото „Седем часа разлика” се различава от нещо със смисъл. Тонът е по-мрачен, цветовете по-сиви, атмосферата – крайно притеснителна, а хуморът практически отсъства. „AHS” е амбициозен и дързък опит за пренасяне на класическия психологически хорър на малкия екран по начин, който не съм виждал от години. Фалчук и Мърфи явно са били наясно с всички клиширани похвати и сюжетни шаблони, съпътстващи хоръра и са знаели, че няма как да ги избегнат, затова са използвали всеки един от тях. И това първоначално може да изнерви по-чувствителните зрители, защото през първата половина от пилота сякаш гледаме TV версия на „Amityville Horror”, но обещанията на авторите са, че всички тези малки клишета водят към много по-сериозни и вълнуващи разкрития, които ще бъдат направени тепърва. Мърфи и Фалчук дори намекнаха, че из епизодите са оставени умишлени улики под формата на уж произволни предмети или текст, насочващи умствено напредналите зрители към това, което ги очаква.

Семейство Хармън е претърпяло фамилен трус, когато Вивиън /Кони Бритън – от “Friday Night Lights”/ е хванала съпруга си – психиатърът Бен /Дилън Макдермът – от някъде/ в кревата с някаква студентка. За да заздравят разпадащия им се брак, тя и той, плюс тийнейджърката им Виолета /Таиса Фармига – сестра на Вера Фармига, ще го познаете по конския й нос/ се преместват в нова къща, за да започнат на чисто. Къщата обаче явно има други намерения – всичките й предишни собственици са били избити или институционализирани, което прави присъствието на сем. Хармън там твърде неудобно. Естествено, нашите хора отчаяно се опитват да подновят живота си, макар това да е особено трудно за Вивиън /която е на ръба на нервна криза/, но и за Бен /който не е правил секс с жена си от една година и тайно бие чекии на дъртата си домашна прислужница/, а най-вече за Виолета, която не успява да намери разбиране в новото си училище и още на първия ден се конфронтира с гимназиалната кучка. Изобщо, това семейство си има достатъчно проблеми и без наличието на демоничната къща, но нещата определено са на път да станат още по-зле. Така например, новият пациент на Бен е психически нестабилен младеж, сънуващ как застрелва всички свои съученици и даващ акъл на Виолета как да се самоубие, а самият Бен е преследван от странен мъж с обезобразено лице, който е запалил семейството си в същата тази къща. Наред с болезнено клиширания сюжет обаче, сериалът си играе с очакванията на публиката и заедно с изтърканите моменти им показва притеснителни неща, които по принцип са табу в телевизионния формат. На първо място, една от централните героини е болна от синдрома на Даун, а собствената й майка се обръща към нея като „монголоид”. На второ място, „AHS” е и открито сексуален, макар и не по директния начин с изтървани за щяло и не щяло гърди, а по онзи мръснишки и пошъл начин, излизащ наяве само в най-извратените подсъзнания. И накрая – още в първите си пет минути сериалът има наглостта да изтрепе две деца по ужасен начин, което е много смел ход за пилотен епизод на ново шоу. И аз го адмирирам.

Признавам, че атмосферата е добре построена и отговаря на стандартите на класическия психотрилър, което си личи от целенасочените методи за генериране на Хичкокова параноя. Основна причина за това е операторската работа, концентрирана в кривите ъгли на камерата /техническият термин е Dutch angles/ за презентиране на проблемното емоционално състояние на героите, но и накъсаният монтаж, изпълнен с резки смени на кадрите, който допълнително влияе на нервите. Изключително добро впечатление ми направиха и началните надписи, които са може би най-сполучливите opening credits на не-HBO сериал и са апотеоз на болната имагинация. Няма да крия, че когато ги гледах сам в мрака със слушалки, зърната ми неистово настръхнаха. Като бонус дойде и ремиксът на “Tainted love”, с който сериалът се промотираше преди премиерата си. В крайна сметка, „AHS” ме изненада приятно, а по това, което се съди от първоначалните рейтинги, явно е изненадал приятно още 3.2 милиона зрители. Цифрите са наистина респектиращи и при перманентен интерес, могат да превърнат сериала в най-гледаното нещо на FX. Стабилната актьорска игра /вкл. участието на Джесика Ланг, която за пореден път доказва класата си на ветеранка/, доволно въздействащата атмосфера и нестандартните авторски решения функционират и превръщат шоуто ако не в „събитие”, то в най-свежото TV предложение за последната година. Изключвайки деривативността на сюжета и някои дребни и едри логически кусури, пилотният епизод на „American Horror Story” дава надежди за кадърен сериал, чиито оставащи 12 епизода ще очаквам с интерес.

6.6/10