Не ще скрия, че смятам Тейлър Лаутнър за мъжествен отпадък, чиято втора грешка, след като е излязъл с каратистки скок от утробата на майка си, е била да иде на кастинга за “Здрач”. Ето защо, просто нямаше как да пропусна кино-прощъпулника му, в който за разнообразие играе без да е в ролята на бедро от любовен триъгълник. Филмът се нарича „Отвлечен”, а това е странно, защото никой в него не бива отвлечен, но и подходящо, тъй като е плах опит да се отвлече вниманието на публиката от факта, че Лаутнър не може да играе, дори ако трябва да си плати сметката за клетъчния телефон. Истината е, че първоначално щях да пиша за „Колумбийката”, понеже таглайнът му гласеше, че „отмъщението е красиво”, а аз си тача красивите работи, защото са рядкост в живота ми. Впоследствие обаче осъзнах, че в киноафиша има нещо много по-красиво от Зоуи Салдана и това е божественият лик на Тейлър Лаутнър.

Секси Лаутнър си пада по стъкла

Някъде около 17-тия му рожден ден, някой е излъгал Лаутнър, че става за актьорче и нашето диване е взело да се върже на тази очевидна 1-априлска шутка. Но едното води до другото и две години по-късно младенецът решава да разкъса здрачните си окови и да докаже на света, че в химически оптимизираният му торс има капацитет за поне един филм, в който не играе горска кучка. Този шанс му бива даден незабавно, тъй като в момента Лаутнър е едно от горещите имена в Холивуд, а Холивуд обича горещите имена и се възползува от тях, поне докато не изстинат, като трупа на Ейми Уейнхаус. В годината, в която Патинсън се пробва в драмата с ”Вода за слонове”, Лаутнър успява в патетиката с „Отвлечен” и то от първия опит. И въпреки разногласията, Лаутнър и Патинсън показват, че могат да играят еднакво добре. Разликата е само, че Патинсън може да играе във филми, докато Лаутнър става за игра само на някоя спортна площадка. Нека сега разгледаме детайлно защо „Отвлечен“ трябва да бъде избягван на всички видове формати и носители.

„Отвлечен” е провал в най-пълния смисъл на думата. Той е провал с главно „Пь” и демонстрира нагледно колко опасно е да се дават главни роли на момченца без главни мозъци. Причината, естествено, е в Лаутнър и той е виновен за 72% от краха на филма, но в негова защита трябва да уточня, че горкото дете не е само във вината си. Защото по-виновен от този, който играе по свирката е само този, който свири и в случая този някой е режисьорът Джон Сингълтън, поемащ още 16% от проблематичността на заглавието. Афроамериканецът е известен с малко неща, основното от които е, че съдържанието във филмите му е малко повече от съдържанието на празен буркан от компот. В „Отвлечен” Сингълтън е работил като бояджия с парализа и е оставил повече петна по продукцията и от тези по петниста хиена. /лафовете ми стават все по-тъпи, знам/ Кариерата на Сингълтън започна по време на мандата на Буш-старши с „Момчетата от квартала” и залезе по време на мандата на Буш-младши с „Бързи и яростни 2”, където дори липсата на Вин Дизел не беше позитив. Всичко останало след това бяха отчаяни опити за регенерация на един никога несъществувал талант, които водеха до депресиращи резултати и бях искрено сюрпризиран, че някой с всичкия си му е позволил да застане отново зад камера. По-наглите от Вас, които обичат да ми прекъсват и без това труднопроходимата мисъл, може и да скочат с думите, че Сингълтън е свикнал да снима екшън. Това е точно така, но зрителите не са свикнали да наричат „екшън” това, което е свикнал да снима Сингълтън. „Отвлечен” е типичният представител на безмозъчния пост-летен тупаник, а основното при тях е удоволствието от гледането им. От личен опит мога да потвърдя обаче, че ще изпитате много по-голямо удоволствие, ако си наврете градински маркуч в ректума, отколкото ако изгледате и 34 минути от този хабител на лента. Лош Джон Сингълтън! Пу!


Въпреки неориентираността си, „Отвлечен” е заглавие с ясно дефинирана, макар и непостижима цел. Даже две. От една страна, той иска да попие еректиралата слава на главния актьор, с което да буустне реномето си сред армията на Джейкъб-феновете, а от друга – да служи като циркаджийски трамплин за Лаутнър в старанието му да излезе от козината на увълчения си герой в „Здрач”. Филмът не постига нито една от двете си цели. Феновете на Джейкъб го обругаха, точно защото са фенове на Джейкъб, а трамплинът на Лаутнър се счупи, запращайки го вместо към звездите, към варела. И Лаутнър е виновен само отчасти, тъй като бремето на тези мегапопулярни франчайзи е прекалено тежко, за да бъде превъзмогнато от толкова слаб актьор. /ако не ми вярвате, питайте Марк Хамил/ В началото на филма само си мислех, че Лаутнър е некадърен, докато накрая не осъзнах, че той наистина е такъв. Играта му в „Отвлечен” е зле, не защото не може да излезе от аурата на Джейкъб Бляк, а просто защото пичът си играе зле по рождение.

Новопридобитият звезден статут обаче не прощава и Лаутнър погрешно се е сметнал за легенда, също както и аз правя понякога. Тейлър е решил, че притежава не само таланта на актьор, но и на продуцент, поради което е сътворил собствена продуцентска къща – Tailor Made, която обаче, ако съдим по собственика й, не е толкова къща, колкото колиба. Името наистина си отговаря на филма, понеже и той е съшиван с някакви конци. Бедното Тейлърче, сигурно много го е заболяло, че е инвестирал себе си в продукцията, а накрая е получил само критики и финансови загуби. Още по-очевидно е също, че без екранната помощ на Патинсън и Стюърт, Лаутнър е като детенце на велосипед без помощни колела, което не може да овладее пътя и скоро ще забие празната си главица в близкия дирек. Тейлър е неуко и неопитно копеленце, което не е ясно как да реагира, когато около него няма върколаци и играта му е меко казано хаотична и тежко казано – смехотворна до безобразие. Не ми се иска да вземам хляба на Светлина, но кристалното ми кълбо подсказва, че Лаутнър няма бъдеще във филми, които не са по книга на Стефани Майър.


След режисьора и културиста има още един господин, който трябва да бъде заслужено погазен и това е г-н Сценаристът, поемащ оставащите 12% от вината за провала. Както е модерно напоследък, писачът на „Отвлечен” /Шон Кристенсен/ има възхитително малко опит в бранша и съм почти убеден, че дори някъде в моя блог може да се намери по-интересно, оригинално и смислено четиво от неговите такива. Нека започнем с ударната улика, че „Отвлечен” иска да бъде детска версия на филм за Борн. Той го иска толкова много, че на места е като негово огледално копие, но с тази разлика, че огледалото е било ситуирано в нужника. Миксът от загубена самоличност, неизвестно минало и шпионски интриги е интересен в малки дози и нарядко /както доказа бързо отшумелия като тиха пръдня „Без име”/, но само ако има стабилен актьор да изнесе баналния сюжет самодейно. „Отвлечен” не съдържа такъв актьор. Той дори няма и актьор, а по-скоро някакво ентусиазирано спортистче с визията на възбуден Херакъл. Премисът му остава неупотребен, а дори малкото му потенциал бива удавен в онова бялото, което излиза от младежката пъпка, когато се пукне навреме. Сценарият обаче не Ви оставя да се притеснявате за заемките, тъй като директно Ви блъска в дълбините на сюжета си, макар и „сюжет” да е твърде силен термин за нещо с интегритета на счупена чиния. Искате ли да Ви го преразкажа? Приемам мълчанието Ви за съгласие.

Младият селски ергенин Нейтън е щастливо тийнче, едва завършващо гимназията си /тийнейджърите по филмите винаги тамън завършват гимназията, забелязали ли сте?/, което е влюбено в детската си изгора – съседката Карън. /тийнейджърите по филмите винаги са влюбени в детската си изгора или някоя друга съседка за секс, забелязали ли сте?/ Страстните му погледи, захвърлени към напращялото й телце са доволно очевадни, така че дори зрителите с нефункциониращи синапси да загреят, че Нейтън е влюбен в Карън чак до ушните си миди. За допълнително уточнение, имаме няколко клиширани тийн хумори, свързани с изненадващата визита на момичето в стаята на Нейтън и скорострелното криене на посраните му гащи + бърза смяна на вмирисаната му тениска. /Лаутнър не задържа една тениска дълго върху себе си, забелязали ли сте?/ Направи ми впечатление, че първото нещо, което Карън каза, когато влезе в стаята му беше някакво полу-подигравателно подхвърляне от рода на „Виждам, че още играеш на детски игри!”, сякаш тя е особено зряла жена, а малко по-късно в нейната стая виждаме пищни стени, облепени с искрящи сърчица, лунички и шарени пеперудки. Пикла!


Докато се свалят с лаптопи в ръка, Нейтън и Карън откриват детската снимка на момъка в сайт за изчезнали малчугани и стигат до извода, че родителите на Нейтън не са тези, за които се представят по лична карта. Малолетните им разкрития водят до пълнолетни трупове и лека-полека, двете влюбени пилета започват да бягат от агенти на ЦРУ, от руски мафиоти, но най-вече – от скуката. Оказва се, че Нейтън е липсващото звено в комплицирана шпионска афера, в която никой не е такъв, какъвто изглежда, с изключение на Алфред Молина, който винаги си изглежда като афганистански пастир. Освен деривативността на сюжета, сценарият бъка и от логически дупки, които ще променят представите Ви за заобикалящия свят. Едно ревю не е достатъчно, за да се изброят всички, но най-силно впечатление ми направи следния скеч – в една свръхестествено не-романтична сцена във влака, Нейтън и Карън започват да се обарват, обхванати от сладострастен телесен гърч и точно когато нещата са на път да преминат PG-13 бариерата, Карън изневиделица става и заявява с делови тон – „Отивам да взема нещо за ядене!” /?!?/ Представете си сцената – с нарастващото сексуално напрежение, похотливите прегръдки и целувки, разкопчаванията на връхни дрехи и точно в сюблимния момент – един залък хляб става по-важен от един залък венеста мръвка.

Като стана дума за филмова любов, плъзнаха слухове че след раздялата с женския Тайлър /Суифт/, мъжкият Тайлър /Лаутнър/ е омаял и екранната си партньорка тук – Лили Колинс, която е била достатъчно тъпа, за да му се върже, следователно си е заслужила аналната пробойна. По-интересното е обаче, че мацката с гъсти вежди е биологична щерка на Фил Колинс, което напълно обяснява приказката за това, че талантът прескача едно поколение. За нещастие, двамата сексапили скъсаха малко преди да разбера, че изобщо са били гаджета. Явно всичко е било мимолетен креватен гърч, докато траят снимките, или поне докато Лаутнър не се е запознал с бащата на Лили и дъртият не му е изпял “You`re no son of mine!”


Ако все още си мислите, че „Отвлечен” става за нещо, значи имате някакъв проблем с мисленето и трябва да спрете да го правите, преди да сте се самонаранили. Дори постерът му е изтъкан от физически абсурди и архитектурен алогизъм. /намира се горе под първия абзац – б.а./ Забележете го – в него виждаме млад жребец, сурнещ се по някакви стъклени витрини на фона на ненормално изкривени небостъргачи. Изключвайки факта, че подобни сгради не биха могли да съществуват на нашата планета /а това ме прилъга, че филмът ще разказва за отвличане от НЛО, но нейсе!/, минаваме към самия Лаутнър, който успешно еквилибрира падението си с десния мускул, докато в левия държи пистолет за повечко респект. Та въпросът ми е, как по дяволите, ръката и гъзните му бузи не са нарязани като комбинирана салата от летящия облак стъкла под него? Наясно съм, че плакатът явно има за цел да покаже колко здраво е тялото на Лаутнър и колко стегнат е задникът му, щом даже надробените стъкла не могат да го пробият, но още на пръв поглед нещата клонят към неумишлената пародия и затвърждава мнението на хората, че ще гледат всичко останало, но не и реалистична история.

Тайлър Лаутнър е толкова сладък, че може да доведе до диабет всеки, вгледал се в скулите му за повече от една минута, а стегнатото му телце е обсипано с малки хълмчета от мускули, превръщащи го в произведение на изпедерастял скулптор. Точно този натуралистичен актив е и най-голямото оръжие на актьора. Още от „Здрач” знаем, че единственото по-красиво нещо от Тейлър Лаутнър е Тейлър Лаутнър гол до кръста. Пичът явно има някакъв дерматологичен проблем и вероятно получава обрив по кожата от носенето на дрехи, поради което възчестичко не го прави. Всъщност, шокът да видите Тейлър Лаутнър облечен с връхна дреха е съпоставим с този да видите циганин със средно образование, но с разликата че Лаутнър не е толкова умен. В „Отвлечен” също има няколко сцени, в които зажаднелите ученички да оплакнат очи по епилираната му гръд, така че настройте ретините си на режим „коремни плочки”. Лошото обаче е, че Творецът пак е забравил да даде с другата си шепа и телесната перфекция на Тейлър е за сметка на липсващите му актьорски заложби. Юношата може и да е изучавал бойни изкуства като пре-юноша, но в момента играта му е по-вдървена и от тази на бамбукова пръчка. Сега вече си обяснявам защо във филма имаше множество сцени в гора – просто Лаутнър се е чувствал най-комфортно в присъствието на други дървета.


Предполагайки нищетата на водещия си артист, Сингълтън и екипът му са се постарали да кастнат опитни актьори в по-малките роли, за да уравновесят летвата. И второстепенните актьори наистина си тежат на мястото, независимо дали това е в преносен смисъл /Мария Бело/ или в буквален /Алфред Молина/. Единственият, чиято физиономия е по-неизразителна и от лаутнъровата е злодеят Михаел Никвист /от шведската трилогия „Милениум”/ с погледа на човек, който всеки момент ще получи пристъп на нарколепсия. Не споря, че старецът бе добър в „Момичето с драконовата татуировка” и останалите две серии, но в „Момчето с драконовите мускули” показва, че още му е рано да се пъне по американските екшънчета. Мария Бело и Джейсън Айзъкс играят лъжовните родители на Нейтън и няколкоминутните им роли са по-запомнящи се от целия останал час и нещо лаутнърщина, което е показателно. По-интересното е, че за първи път на екран можем да видим кратка ръкопашна схватка между герои от конкурентни франчайзи в лицето на Джейкъб Бляк Vs. Луциус Малфой. Алфред пък продължава да си е Молина, така че изненади от него няма. За сметка на това Сигърни Уийвър е отвратителна в ролята си на психотерапевтката на Нейтън и така и не разбрах защо не умря. С преминаването на климактериума, Уийвър явно се е примирила с факта, че никой вече не я взема насериозно, поради което участията й в тъпи филми за деца зачестяват.

Време е за малко позитивизъм. „Отвлечен“ е заснет в 2-D, което означава, че поне не се набутах с много. Абзацът с добрите новини се получи кратък, да?

Както виждате, всичко в тази обречена продукция пищеше червени сигнали за опасност, които долових и въпреки това пренебрегнах. Научнофантастичният постер, фитнес актьорчето, зле скалъпеният скрипт, бледото подобие на режисура… и т.н. до безкрая. Дори само логото на Lionsgate бе разумна причина да подмина филма с изчерпателна ругатня на уста, понеже всички знаем, че нито една минута след това лого не е направила нищо полезно за киното. „Отвлечен” е нискокачествено трилърче, което ще Ви накара да се почувствате умни, гледайки го. Той е поредната кофа с пари, излята в каналите на Холивуд и намеренията му да еякулира нова тийн звезда се оказват плачевни, тъй като Лаутнър е още прекалено млад и неопитен, за да се превзема като новия екшън герой на САЩ. За момента по-правилната му позиция би била като охранител в селска дискотека, понеже само там би показал истинския си талант на селски бек. Изводът е, че „Отвлечен” не бива да бъде гледан от феновете на „Здрач”, защото „Здрач” е много по-стойностен /не мога да повярвам, че написах това/, но което е по-важно – не бива да бъде гледан и от феновете на всичко останало. И въпреки това, филмът има оценка почти 4.0 в IMDB, което за пореден път показва, че пациентите в лудниците имат достъп до интернет.

2.3/10