Вампирите са много модерни напоследък. Те ни гледат отвсякъде – от екрана на телевизора, от страниците на списанията, от дъното на тоалетната чиния. Те са обсебили умовете на дебилизираните от прекомерни онанации тийнейджъри и присъстват в еро-сънищата на почти всяка девойка, докосвала се някога до страниците на „Здрач” без да бъде полазена от листни въшки. Те искрят с блясъка на скъпоценни камъни и гледат влюбено като безволеви сурикати. Те са романтично настроени и винаги жадуват за любовта на простовата жена от село. Кое е другото, което е модерно напоследък? Точно така, римейковете. Холивуд така и не се отказа от пошлата си практика да възражда от забравата филми, които или нямат нужда от нови версии, или са римейкнати по начин, който обезсмисля съществуването им. И накрая – кое е третото модерно нещо напоследък? Ще Ви подскажа, защото съм добряк – започва с Три и завършва на Де..йба т`ва шибано 3-D. Днес ще говорим за феномена 3-в-1, а именно – римейк на вампирски филм, заснет в 3D. Звучи спектакулярно, нали? НАЛИ?!
Оригиналът на „Нощта на ужасите” е познат на почти всеки фен на хоръра и заслужено е набеден за една от най-сполучливите вампирски класики от близкото минало. Дори се сдоби със сикуъл, в който имаше още повече вампири и още повече стряскащо кичозна 80-тарска мода. Почти четвърт век след това, на един човек се пада честта да филмира съвременен поглед върху дъртия като кожа по скротума на Хю Хефнър сюжет и този човек се нарича Крейг Гилеспи. Гилеспи стана известен с драмичката си „Ларс и истинското момиче”, разказваща за Ларс и някакво истинско момиче /поне така си мисля, не съм го гледал – не ме притискайте с въпроси!/ Изборът му за режисьор на „Нощта на ужасите” е колкото нестандартен, толкова и правилен, тъй като за римейкването на такава изтъркана история е бил необходим човек, влачещ се настрани от утъпканите стандарти на останалите генерични морони в Холивуд. И в тази връзка, Гилеспи успява – успява да изкара филма от задушаващия обръч на предвидимостта; успява да направи така, че историята и героите да не изглеждат с манталитета на кухи градински гномове. Естествено, клишетата са пред очите Ви и дори пред лицата Ви /благодарение на супер „необходимия” 3D ефект/, но от тях няма как да се избяга при подобна продукция, а и в случая прави чест на авторите, че са успели да избегнат най-голямото клише от всички – това, че вампирите са добродушни и влюбчиви интроверти, които предпочитат да лижат сливи, вместо кървави вратове.
За разлика от вампирите, с които сме запознати през последните няколко години /путката Кълън, моделът на мъжко бельо Ерик и секси кучката Стефан/, кръвопиецът на „Нощта на ужасите” е точно това, което титлата му предполага – класически no-nonsense кръвопиец. Той е машина за смърт и единственият му мотив е истинската кръв на жертвите му. Той е влюбен само в себе си и хобито му не е да пише поезия, а да редуцира популацията на произволни американски предградия. Той е вампир с главно „Въ” и името му е Джери. Джери Дендриж. Звучи тъпо, знам, но Тед Бънди и Чарли Менсън също не звучат кой знае колко стряскащо. Ето това е и един от основните плюсове на „Нощта на ужасите” – че се опитва да върне представата за расата на вампирите към корените й, когато тези адски вредители не са искали нищо повече, освен да източат червените Ви кръвни телца и след това да захвърлят безполезните Ви останки в някое горско дере. Джери е самоходен убиец на любов, но най-вече – убиец на детски мечти. Той е ултимативният вампир, такъв какъвто трябва да бъде, без излишните захарни изделия, съпътстващи екранните му колеги и конкурентния върколак, с който да се борят за вниманието на местната земеделка. “He`s the fucking shark from “Jaws”!, възкликва героят на Кристофър Минц-Плас и това изречение най-ясно описва същността на вампира Джери – брутален и безмилостен хищник, папкащ кекави тийнчета за закуска. /или обядо-закуска, или там както се превежда brunch/
Сценарият е копиран с индиго от стария филм и петната от мастило все още личат в някои от аспектите му. За това се е погрижила жената Марти Ноксън /винаги, когато чуя името Марти, което не е последвано от фамилията МакФлай, ме обзема паника/ и тя е избрана не заради визията си на усмихната метла, а защото е имала опит с вампирските сюжети и преди. Разбира се, това е при условие, че считате „Бъфи” за вампирски сюжет, а не за нещо, драскано от мозъчен донор. Но нейният принос за поп-културата на САЩ не спира дотам – тя е писала и хартийките на „Ейнджъл” /още един сериал на копелето Джос Уедън, ще взема да си помисля нещо/, което официално показва, че нивото на интелект в черепа й е ситуирано някъде по дъното на Марианската падина. Винаги съм искал да работя като сценарист в Холивуд – тези тарикати сигурно имат по два реални часа работа седмично. Но и как да е иначе, щом повечето използват готов чужд сценарий, променят няколко действия и го предават като „римейк”. В случая, Ноксън работи с оригиналния скрипт на Том Холанд и прави чудеса от него. Казвам чудеса, защото е чудесно да видиш как почти всички култови моменти от стария филм са преработени от центрофуга и избълвани в „модерен” вид по начин, от който да Ви се повдигне. /не самочувствието, нито самолета, нито дори настроението, а просто да Ви се повдигне, точка/ Не казвам, че каката не е вкарала няколко сравнително хитри ъпдейта към вампирската митология, но тези промени са мързеливи и показват само, че Ноксън е била прекалено заета да си представя Колин Фарел гол.
Действието на „Нощта на ужасите“ се развива в малко и китно предградие на Лас Вегас, пълно с богобоязливи и хрисими миряни, изживяващи американската си мечта да битуват в пустинята. Нощната атмосфера на спокойствие и тишина е нарушавана само от протяжния вой на чукащи се койоти или тук-там от истеричен женски писък на някоя вампирска жертва. Упс, вампирска жертва ли казах? Тихо, това е тайна, за която никой от съседите не знае. Защото новият обитател на квартала Джери /Колин Фарел/ не е просто мъжествен строителен работник със селски потник и поглед на възбуден тираджия, а 400yo изчадие с афинитет към вратни жили. В същия квартал и по ирония на съдбата – в съседната къща от Джери – живее средно-статистистическият US тийнейджър Чарли Брюстър /Антон Йелчин/, окъпан от всички възможни за възрастта му клишета. Младежът искрено мечтае да е от ордата на the cool guys, но моторът му не ще да запали и Чарли му говори с мек тон, докато го тика из улицата, а прекалено красивата за рейтинга му приятелка е привлечена от него без явна причина. Общо взето, гледаме дословно копие на Сам Уитуики, минус басовия глас на Оптимус Прайм. За зрителско щастие обаче, филмът стартира доста бързо и още в първите десетина минути отритнатият бивш BFF на Чарли – Ед /Кристофър Минц-Плас/ предупреждава другаря си, че за разлика от останалите им съседи, Джери спи от вътрешната страна на ковчега си.
… но езикът на тялото му гласи, че всъщност е „съсед лапач“
Това разкритие задвижва веригата от събития и лека-полека Чарли започва да разбира, че приятелят му е прав. Най-вече, защото половината му съученици /вкл. и самият Ед/ биват лавинообразно залепени по кутии за прясно мляко с надпис „Missing” под профилните им снимки. Както винаги, майката на Чарли не е особено убедена, че съседът им е вампир, но не защото е глупава /изиграна е от Тони Колет, т.е. би трябвало да е умна, иначе язък за лицевата й грозота/, а просто защото гледката на изпотения и стегнат Джери я кара да получава вагинален трепет всеки път, когато го зърне от прозореца. Същото се отнася и за гаджето Ейми /Имоген Путс/, която изпада в състояние на тих екстаз още при първата си среща с потника на Фарел. Изобщо, никой освен Чарли не забелязва истинската същност на готиния съсед, чак докато не става късно. За да се справи с близката заплаха, младенецът Брюстър вика за помощ популярния сценичен магьосник Питър Винсънт /Дейвид Тенант/, който освен неумишлен имитатор на Ръсел Бранд, се вживява малко и като Ваньо Хелсинг. Двамата заедно се съюзяват в борбата срещу мрака и… и… и побеждават, естествено. /Вие сериозно ли очаквахте нещо друго?/
Интересно е да се отбележи, че „Нощта на ужасите“ прилича опасно много на едно заглавие отпреди няколко години, наречено „Дистърбия” заради чувството, което пораждаше у зрителите си. „Дистърбия” бе неумишлен /дали?/ и доста нескопосан rip-off на хоръра от 85-та, но със сериен убиец, вместо вампир. Ето защо, когато узнах за направата на новия „Нощта на ужасите“ се притесних, че отново ще го режисира DJ Карузо, известен с навика си да филмира сюжети за изтормозени тийнчета с успеваемостта на ретард в олимпиада по химия. Ала за всеобщо щастие, Гилеспи е толкова над нивото на режисьора на „Аз съм №4”, че Карузо не би го достигнал, дори ако се качи на моноблока в банята си. Приликите обаче са притеснително фрапиращи /малко предградие, момче със самотна майка, загадъчен нов съсед, странни случаи на изчезнали хора и разбира се – финален сблъсък на интереси в някакво мазе/ и на моменти очаквах Шая Лебоф да се появи отнякъде с бинокълчето си. Това до голяма степен обезличава „Нощта на ужасите” и лишава от съспенс наистина добрите моменти. /като например вербалните интеракции между Джери и Чарли, особено тази на входната врата на Чарли, когато Джери се опитва да си изпроси покана да влезе/ Друг минус е, че адекватното темпо и лекия тон на лентата бавно се заталачват и последната третина прилича повече на не особено смешна пародия, най-вече моментите в които Чарли се дегизира за последната си битка като някакъв окултен Джон Рамбо.
Друг минус в съвременната презентация е решението на Ноксън да превърне Питър Винсънт в циркаджия. В оригинала Питър Винсънт, изигран от Роди Макдауъл /Макдауъл участва и в оригиналния „Планетата на маймуните” – ако знаеше, че два негови филма се римейкват само за един месец, сигурно щеше да се завърти като пумпал в гроба си/ бе водещ на късно хорър шоу и персонаж, на който да симпатизираме, въпреки очебийната му комичност. Новият Винсънт от 2011-та е с някакво самочувствие на долнопробна рок-звезда и прилича повече на дубльора на Джони Деп от „Карибски пирати”, отколкото на самостоятелен герой. Нищо в него не ни кара да приветстваме присъствието му, а най-малкото да се хилим на тъпите му лафове, въпреки че е изигран от небезизвестния британски супергерой „Д-р Кой”.
Останалите актьори също не са цветя за мирисане, с изключение на Имоген Путс, чието цвете не бих отказал, на каквото и да мирише. Първи в списъка е ленинградското чудо Антон Йелчин /“Бобъра„/ в ролята на Чарли Брюстър и Йелчин отново играе по доказания си патерн, а именно – гледайки уплашено като сърна, заслепена от фаровете на ловен джип и мрънкайки репликите си като последното слово на обесник. Йелчин явно има някаква квота от римейкове/рибуутове за изпълнение, понеже това е вторият му такъв за последните две години, след „Стар Трек”, ала за щастие – тук поне не срича на славянски диалект. Майка му /да е*а/ пък е изиграна от изцъклената Тони Колет, но ролята й е доста смехотворна и от нея се е изисквало да следи с поглед всяко движение на дирника на Джери. Забавното в случая е, че след „Шесто чувство” това е втората й роля на самотна майка, която се грижи за проблемно дете, виждащо мъртъвци. Другата жена в каста е доста по-млада и много по-апетитна и като казвам апетитна, имам предвид, че не бих имал нищо против да ям суши от голото й тяло в японски ресторант. Това е Имоген Путс и още от „28 седмици по-късно” я чакам да навърши пълнолетие, за да покаже повече от себе си in the nude, но за жалост г-цата отново се прави на целомъдрена, показвайки само някакъв черен сутиен. /имам си такъв, мерси/ Путс е красива, това е безспорно /даже „без порно”/, но също така – една от малкото актриси, които изглеждат като душевно болни кифли, когато се усмихнат. /алтернативен пример е и Аманда Пийт/ Като добавка, носът й е противопоказно дълъг, сякаш е извънбрачната дъщеря на Пинокио, а ако момата реши да плува в океана, лесно би пронизала корпуса на туристически лайнер.
Един режисьор е напълно достатъчен да погрозни цяла снимка
В ролята на озлобения приятел на Чарли, пръв усетил миризмата на прясна мърша, е Кристофър Минц-Плас, по-известен като МакЛъвин от „Суперяки” и не чак толкова известен като очилатия семи-злодей от “Kick-Ass”. Кристофър все още прилича на нещо, изпаднало от камион за превоз на вторични суровини, но ролята му е доволно кратка, а и с него са свързани повечето от „хумористичните” моменти. Тук е мястото да спомена и участието на по-малкия брат на Джеймс Франко /Дейвид/ в ролята на… някакъв… който даже оцелява – явно на красавците наистина им върви в живота! Докато сме още на вълна „актьори” е хубаво да се знае и едно от авторските намигвания към феновете – това е краткото камео на Крис Сарандън /играл Джери Дендридж в оригинала/, чиито герой отново си носи същите инициали /JD/. Истинската находка на „Нощта на ужасите” обаче е Колин Фарел и той е единственото нещо в целия филм, което става за гледане от всички ъгли. Фарел играе вампир точно така, както трябва – с хладнокръвието и вулгарността на безскрупулен садист. Всеки негов поглед и реплика са наситени с нисши човешки емоции, а вампирският му чар е достатъчен да конвертира всичко, дори и HDD. Показателно е, че сцените с него носеха най-плътна атмосфера на хорър, но пък Фарел явно си е подготвил домашното, тъй като самият той призна, че е голям фен на оригинала и лично е пожелал ролята в римейка. Друг фактор е това, че Колин играе себе си – сексуално агресивен нощен ловец на крехка женска плът с цел карнални актове и други телесни дреболии. Разликата е, че тук e с малко по-удължени кучешки зъби от тези, които показа в celebrity sextape-а си отпреди няколко години.
Като всяко същество от дълбините на преизподнята, Джери също е трябвало да притежава свой собствен уникален дизайн. И за да подчертае хищническия характер на вампира, Гилеспи е имал специфично изискване – дизайнът да наподобява чертите на акула. Специалистите по грима са имали за цел да вкарат акулска каризма на Джери, което лесно може да се види от катранено черните очи и озъбената му паст накрая. И всичко щеше да е кофа от разкош, ако цялата работа не беше опропастена от евтините ефекти, които филмът стремглаво ни изсипва един след друг. Въпреки, че е заснет с 3D камери, „Нощта на ужасите“ всъщност страда от това, понеже допълнителното измерение е напълно излишно – дори в произволен епизод на „Листопад” има по-обоснована нужда от 3D. В него няма една сцена, която да го изисква и като изключим сравнително ефектното заглавие в началото, останалата употреба на 3D е концентрирана в баналния вече метод да се хвърлят разни предмети от екрана, с надеждата някой от по-сръчните зрители да ги хване.
Музиката е на Рамин Джавади и циганинът отново е синтезирал незапомнящ се score, който ще се хареса на всички, ако под „всички” имате предвид обитателите в приют за глухонеми. /всъщност не е чак толкова зле, но исках да използвам някъде референцията за приюта/ Истината е, че Джавади не се е изложил /много/ този път и музиката е приятно морбидна, като за нуждите на несериозния сюжет. Друг позитив е операторът Хавиер Агиресароб, тъй като человекът се е справил похвално и то не защото е имал предишен опит със секси вампири /снимал е „Новолуние” и „Затъмнение”/, а защото показва, че дори в подобна глупост може да се използват неконвенционални методи за заснемане на дадена сцена – говоря за въртящата се камера в колата, която беше приятна изненада за ценителската ми ретина. /точно така, само едната ми е ценителска/ Други добри новини са, че филмът е R-rated, а в момента си е голям риск да пуснеш тийн хорър с такъв рейтинг, така че решението е признак на авторски топки и аз мога само да адмирирам подобни работи. /решенията, не топките/ Това обаче е и една от причините „Нощта на ужасите” да падне по дупе в боксофиса, с приходи от едва $8 милиона за премиерните си прожекции, което е абсолютна гавра с труп. /с трупа на Джери, имам предвид/ Явно на хората им е писнало от тъпо 3D или просто са отвикнали да гледат вампири, които не искат да се оженят за някого. Действителността е, че заглавието се превръща в пълен финансов провал, а това е добра новина, защото така поне ще ни бъде спестен и римейкът на „Изгубените момчета”.
И така, още едно ревю е на път да бъде завършено, без някой да го е прочел цялото. Финалните ми думи трябва да сумизират последните десетина абзаца, така че като за изпроводяк ще бъда кратък. „Нощта на ужасите” не е боклук, повярвайте ми. /или недейте, дреме ми/ Той е сравнително добре заснет и освежен римейк на нещо, което нямаше нужда от такъв, но сега, след като го има – поне не пречи. Той е суров и класически поглед към вампирската тематика, който да върне вярата на феновете и да припомни, че кръвопийиците не са лигави гейове, а жестоки и корави копелета, които генерират по-голяма смъртност, дори и от тази в птицекланица. Ако преглътнете калпавото 3D и предъвканата история, може и да останете доволни от факта, че филмът си струва едно-две гледания през остатъка от живота Ви.
5.9/10
35 коментара
Comments feed for this article
25.08.2011 в 10:15
Invictus
Не съм прочел ревюто още,първо чета комиксите и след това минавам към него.Но комикса не се чете,картинката е много малка
25.08.2011 в 10:17
Invictus
Оу,ввичко е наред,първия път като го отворих не ми даде да го zoom-на,извинявам се.
25.08.2011 в 11:09
Luxar
Holly dick of Jesus.Скротуме прай друг блог само за комиксите , ще се радват на повече интерес/hate и от сайта на Веско Маринов / heart/
25.08.2011 в 12:51
Владо
Знаех си, че ще ти хареса още откакто видях заглавието в лявата лента. Но така или иначе е по-здравословно един филм да ти допадне, отколкото да го намразиш 🙂
25.08.2011 в 13:05
cinemascrotum
Явно ми познаваш неконсистентния вкус прекалено добре. 🙂
25.08.2011 в 14:13
Владо
Или просто мога да позная какво имаш предвид с „Not another teen horror movie 3D“ (цитат по памет).
25.08.2011 в 14:22
cinemascrotum
Хах, онова беше ебавка с „Not Another Teen Movie“ и го написах доста преди да гледам филма. /не се връзвай на заглавията под постерите/ 🙂
25.08.2011 в 14:27
Владо
Ебавката е ясна, но сякаш контекста беше друг, но тук вече играят моите догадки. А и дори да не си очаквал филмът да е добър тогава, не можеш да отречеш, че се получи добре.
25.08.2011 в 14:31
cinemascrotum
Е да, малко като нагласено беше. /busted/
25.08.2011 в 13:20
Сандо
Много добро ревю, не мислех да гледам филма, но сега явно ще трябва да се чака HD рилийза.
25.08.2011 в 14:41
Ivan Tonev
Поредното добро ревю! И аз имах усещането, че филма ще си струва зарди Колин Фарел (щото може да играе).
И нещо не по темата – като видях кой филм си решил да ревюираш – Онан Бугарина, направо страх ме хваща. Един съвет от мен – купи си „циничен речник на Българския език“ преди ревюто – няма да ти стигнат цинизмите от всички ревюта взети заедно за Онан.
Поздрави
25.08.2011 в 14:43
addicted reader
Хм, много приятно ме изненада! Имах надежди, че Колин би успял да вдигне нивото на ненужния римейк (и не само заради секси погледа), та ме успокои, че мога да го гледам без да си набавям успокоителни.
Но като гледам как я карат с римейците, силно се притеснявам да не посегнат на светини в хоръра като „Екзорцистът“ и (не дай боже!) „Хелрейзър“…
25.08.2011 в 14:50
cinemascrotum
Не искам да те разстройвам, но за втория вече е късно: http://www.horror-movies.ca/2011/05/patrick-lussier-dishes-on-the-hellraiser-remake/
25.08.2011 в 16:30
Nostromo
Колин Фарел вероятно ще ми излезе, като воден знак в окото, ако продължа да гледам по пет минути от протаканият до втръсване „Нов свят“ на шибания Малик. Така че този не знам дали ще мога да си го позволя по чисто здравословни причини. Наблюдението за Тони Колет беше доста на място. 🙂
25.08.2011 в 22:20
Мария Маринова
Поредното Страхотно ревю! Ебавките със „Здрач“ и Еди Погледа /Еди Кълън/ бяха… loool… :):):)
BTW съгласна съм с Ivan Tonev – стрували си да си хабиш нервите с поредната дивотия на Холивуд – Конан Варварина???
25.08.2011 в 22:48
cinemascrotum
Не си струва, разбира се, но тоя блог трябва да се пълни с нещо, все пак. 🙂
26.08.2011 в 00:55
kabinata
Помня когато гледах втората част на филма и буквално цяло лято ми се превиждаше женската със жълтите очи как наднича от все ъгъл. Особенно сцената когато кръста се приближава и отдалечава от лицето и така го разкрива от фалшивото, за малко да напущав гащите лайната 😉
26.08.2011 в 00:56
kabinata
Ей тва е от бирите да знайте.
26.08.2011 в 10:59
lammoth
висока оценка за твоите стандарти, което ще рече, че ще изчакам ДВД-рипа за да го гледам, че напоследък с тия TS даже и филтрите не помагат 🙂
Макар от плакатите да прилича на вампи-гей оргия :р На Йелчин му отива да играе секс-роб на ирландското копеле Фарел 🙂
26.08.2011 в 11:09
cinemascrotum
Моите стандарти са по-плаващи и от труп в р. Ганг, така че не им се доверявай много-много. 🙂
26.08.2011 в 11:10
Карим
Не мога да взема решение дали да го гледам 😀
26.08.2011 в 11:15
cinemascrotum
Послушай сърцето си!
26.08.2011 в 13:57
troubadour
Нещо R-идиотщините се провалят бая яко, това, после Конан… а когато те бие Деца шпиони 4 нещата са ясни накъде отиват. Демек, ще си гледаме PG и PG-13 идиотщините, по после що в Лондон имат нужда да изразходят малко енергия и вилнеят като кретени…
26.08.2011 в 15:37
Анонимен
Скротуме, вместо да пишеш ревюта, спокойно можеш да издаваш комикси базирани на тях. Идва ти отвътре, и са за предпочитане. ;}}}
26.08.2011 в 15:54
cinemascrotum
За предпочитане пред ревютата ми?
Уау… благодаря.
26.08.2011 в 22:26
Aida_v
Явно оттук нататък всеки актьор,начинаещ или утвърден трябва да изиграе поне веднъж ролята на вампир (класически или „осъвременен“),за да му тръгне кариерата.Или в краен случай,на върколак…Е,как в Холивуд да не обичат Стефани Майер?На толкова хора даде хляб,жената…
27.08.2011 в 10:13
Boril
Здр. Редовно чета ревютата ти и – честно казано – много се забавлявам :)). Но останах изненадан от почти позитивния ти коментар за Нощта на ужасите. Гледах филма преди да прочета ревюто и… Това е един от 5-те филма в целия ми живот, на които не спазих едно от твоите правила и излязох по средата.
Наистина нямам твоя професионален поглед върху киното (това е комплимент, а не майтап :)), затова ще споделя мнението си на непрофесионален език:
Нощта на ужасите е филм, който е толкова умопомрачително и ексклузивно тъп, зле направен и с обезоръжаващо идиотска актьорска игра, че гледането само на половината от него понижи коефициента ми на интелигентност до едноцифрени стойности и предизвика дебелото ми черво – в пристъп на желание да не се превърна в зеленчук – да се увие около шията ми и да ме изведе от залата със шутове.
Да не говорим за 3D-то в пълна тъмнина, което способстваше за пълната нейзвестност за това какво се случва и кой какво прави.
Най-потресаващи за мен бяха обаче репликите/диалозите – рецитираха ги каго в Стъклен дом/Забранена любов и самите те бяха странни и не на място – осгавяха ме в пълно недоумение.
Колкото до Колин Фарел, предишния ден го бях гледал в Horrible Bosses и не можех да се начудя защо не е с прическа „гюрук“ :))). Иначе, в този филм гримът му ми напомняше повече на цирков клоун, отколкото на акула.
Резюме: Нощта на ужасите е филм, срещу който бих подал оплакване, ако знаех къде. Ни най-малко не ме учудва провала му в бокс офиса.
27.08.2011 в 11:22
cinemascrotum
Благодаря за мнението ти. Наясно съм, че „Нощта на ужасите“ не притежава кой знае какви позитивни черти, така че няма да споря с твоята гледна точка. /пък и последната ми мисъл е да убеждавам някого в нещо/
За мен обаче филмът не е чак толкова тъп – може би, защото съм фен на оригинала; може би, защото бях приятно изненадан от някои технически страни; може би, защото Фарел изнесе поредната си нестандартна роля, а може би – просто защото ми се гледаше „нормален“ филм за вампири. 🙂
27.08.2011 в 21:36
MCFOXXX
Най-вероятно е заради последното 😉
ОК, вторник съм на кино, на 3д (заради намалението естЕ), кой филм ще ми препоръчаш – Нощта на Ужасите или Конан?
Смърфовете не са опция.
Поредното ревю, което се е получило перфектно 🙂
27.08.2011 в 23:18
cinemascrotum
С теб имаме толкова различен вкус, че по-добре да не ти препоръчвам нищо, та после да не обвиняваш мен. 🙂 А за Коньо ще прочетеш сам в понеделник.
27.08.2011 в 22:37
tutankhamon661
Звучи смразяващо.
Вече се поуплаших:))
27.08.2011 в 23:42
MCFOXXX
cinemascrotum, и ти си прав 🙂 Добре поне, че ще е в понеделник, щото киното за вторник, тъй че ще си направя изводите. Чакам ревюто.
29.08.2011 в 11:40
melinafiori
Гледах филма вчера и смятам, че е супер измислен. Момчето в главната роля имаше вид на мухльо във вечен стрес, а Колин Фарел, който е много готин, просто беше много готин. (Най-вече като мъж, а не като актьор). Аз самата отидох да гледам филма заради Дейвид Тенант и затова не съм съгласна, че той не се справи добре, справи се даже чудесно. Успя да смени няколко превъплащения – от високомерен гъз (с извинение), през пъзлив нехранимайко, до впиянчен пострадал лично от Джери и накрая до ироничен и самоироничен герой. Смятам, че беше най-добрият от всички и спокойно можеше да изиграе и вампира, както и момчето (за последното обаче е малко стар:) Иначе си прав – истинска боза с шуртяща от артериите кръв на 3D.
25.06.2012 в 08:26
Айрийн
Добре, че беше Дейвид Тенант.
27.08.2019 в 12:24
DoomMachine
Много години по-късно, това ревю продължава да ме кара да се смея с глас. Носталгията ме обзе 🙂