Добър ден? Днес нямам много време за губене, затова директно ще Ви запозная с поредното си „кратко” ревю на най-актуалното HD нещо по торентите, а именно – „Дъ Бийва” с антисемита Мел Гибсън. Започваме точно от него, защото го заслужва. Гибсън се претърколи от кривата на потребителя още в момента, в който наситената му с алкохолни изпарения паст наруга съюза на евреите по време на залавянето му от полицията преди няколко лета. И тъкмо нещата да се поуталожат, Мел тотално изтрещя и започна масиран, макар и некадърно оркестриран телефонен тормоз върху бившата си духачка Оксана, по време на който изля една забележителна съвкупност от сексуална агресия. Някъде по време на последния му телефонен запис, докато дишаше толкова тежко, сякаш всеки момент щеше да падне възнак на пода в инфарктни конвулсии, Гибсън просто вдигна ръце от кариерата си и се пусна по вълните на живота, които нежно го насочиха към близките скали.
Покрай неговите лиготии пострада и най-новият му филм – „Бобърът” – получил доста критики още преди да излезе, само заради присъствието на „смелото сърце” вътре. Не само това, ами и премиерата му се забави на няколко пъти, тъй като горката Джоди Фостър тайничко се надяваше, че шумотевицата около психически нестабилния й колега ще отшуми като вятър във върбите. Фостър беше най-онеправдана от всички, тъй като женицата режисира филма с надеждите да направи сериозна драма, която едва-ли-не да се бори за позлатена статуетка на полугол мъж. Как ли е псувала в красивия си ум, когато главният актьор и дълголетен BFF е опропастил труда й, единствено с помощта на тази своя австралийска устица? Определено не й е било приятно, но й прави чест, че точно тя се оказа най-големият публичен защитник на Мел и използваше трибуните на живота, опитвайки се да насосва разни оправдания за деструктивното поведение на Гибсън в отчаян опит да спаси филма си от забвението. В случая отново има две новини. Лошата е, че Фостър е скапала филма дори без помощта на Гибсън. Другата лоша е, че сценарият е неконсистентен и задушава похвалните опити на Мел да играе добре. И това е… Вие какво, да не очаквахте, че ще има и добра новина?
Филмът започва с типичния лек тон, с който започват всички клиширани драмички за разклатени американски семейства. Ставаме свидетели на voiceover, обясняващ ни прекалено подробно колко депресиран е героят на Гибсън – Уолтър. Всъщност, Уолтър се превръща в пълен нещастник с елементи на алкохолик, още преди началните надписи да са уточнили, че в цялата тази разредена боза участва и Антон Йелчин. Защо е депресиран Уолтър и откъде извира тази толкова фрапираща негова болка? Никой не си губи времето да обяснява това – важното е, че Уолтър е неспасяем случай и жена му /Джоди Фостър/ е решила да не приютява толкова депресиран мъж в постелята си, защото депресията влияе на половото влечение, а героинята й си иска твърдото парче мръвка в края на деня. Ето защо, тя оставя Уолтър сам със себе си и бутилка евтин алкохол. Едното води до другото /депресията до алкохол, а алкохолът до суицидни нагласи/ и Уолтър решава да изпълни най-съкровената мечта на депресарите – да се обеси на вратовръзката си в банята. Тази му идея фейлва мизиръбли, следващата също и накрая Уолтър просто няма друг избор, освен да познае себе си в бъхливата плюшена играчка на бобър, която открива в недрата на улична кофа за смет.
Мъже-с-кукли Единият от тези двамата е ходеща карикатура. Другият е м-р Гарисън от „South Park“
Той взема куклата и я превръща в част от себе си. Буквално, тъй като куклата е за вентрилоквисти и лявата му ръка потъва дълбоко в игривия й анус. Депресия ли е това? Не мисля, повече ми намирисва на шизофрения и то от онези сериозните, които изискват незабавно медикаментиране със съответните усмиряващи облекла, но филмът не стига чак дотам, защото въпреки драматичния си сюжет, той е лекичък, приятничък и най-вече – строго семеен. Куклата възвръща самочувствието на Уолтър по един особено странен начин, тъй като през повечето време виждаме не-човек, а кукла, представяща се за Уолтър с мисията да му помогне. Дори диалозите с Уолтър са представени чрез куклата, докато самият той седи на спокойствие в тъмните ъгли на менталния си кладенец. Иронично, в случая куклата ръководи човека, а не обратното. Личи си, че сценарият е писан от младенец, който не е наясно нито с душевните болести, нито с битието на бобрите. Цялата история е неумело структурирана да мъкне зрителите за носа и всеки лесно може да нагласи хронологията на събитията. За повечко тежест е турен и инфантилния суб-плот, включващ сина на Уолтър – Портър – и детските му опити да спечели атенцията на умната мажоретка /оксиморон?/ Нора /Дженифър Лоурънс/, която също си има семейни проблеми, но за разлика от Уолтър, ги решава с рисуването на сюрреалистични графити по хорските огради.
Блудният син Портър /Йелчин/ не е паднал по-далече от баща си, колкото и да се опитва. И неговият герой си има психически проблеми /в този филм май всички си ги имат/, а ако не вярвате, просто обърнете внимание на начина, по който се справя със стреса – чрез ежедневния си ритуал да забива главички на стената в стаята си. Сигурен съм, че някъде в лудниците на Бангладеш този метод носи по-големи резултати дори и от електрошоковата терапия, но филмът не се старае да докара медицинска коректност. Ала нека се върнем на Уолтър – след надяването на Бобъра нещата при него изненадващо се променят – той се сдобрява с жена си, понеже тя внезапно му се връзва, че куклата е нанизана на китката му с лечебна цел /кучко, моля те!/, но освен това успява да докосне малкия си син и то с весела история за колата „Лайно”. /повярвайте, весела е/ Изобщо, Бобърът съумява да направи всичко това, което Човекът не можеше, а именно – да се хареса на децата си и да задоволи съпругата си. Тя отново е влюбена в него и дори си позволява да го сексне няколкократно, макар че тези сцени вече клоняха към пародията, особено като се има предвид, че практически говорим за тройка с плюшен пъпет. И тъй като филмът е PG-13, ще гледаме само бобъра на Гибсън, докато „бобърът“ на Фостър остава скрит.
Самата Фостър се излага доста обилно като актриса в случая. Оправданието, че е нямала енергията да бъде еднакво ползотворна пред и зад камерата, не върви. Въпреки че това е втората колаборация между нея и Гибсън след “Маверик”, двамата трудно успяват да говорят на общ език и под общ език имам предвид езика на възрастните им тела. Фостър е бездушна и пасивна, като гаджето на махленски некрофил, а емоционалните сцени с нея са идентични с тези от последните й пет филма. Антон Йелчин също се пъне, но в него винаги е имало нещо крайно анти-патично и про-патетично, което ме кара да желая префасонирането на лицето му с крива лопата. Дженифър Лоурънс пък отново е някаква никаква и бързо ще забравите за съществуването й, въпреки похотливите погледи на забранена страст, които извират от бузестата й физиономия.
Не споря, че Бобърът наистина е живописен хайванин. Той е миризлива кукла, управлявана от пръстите на психично болен човек и общува с акцента на Майкъл Кейн. Биополето му обаче действа като наркотик за Уолтър, от който трудно може да се освободи и лека-полека нещата загрубяват. Бобърът обсебва живота на Уолтър до такава степен, че доминира решенията и действията му, обезличавайки изцяло човекът с главно Ч. В една от неумишлено смехотворните сцени на филма, Уолтър се обажда на съпругата си да търси помощ, но Бобърът вижда това и му забранява да говори… Ако все още не се хилите, прочетете пак последното изречение. Болестта на Уолтър се засилва все повече, което показва, че Бобърът изобщо не е бил решението на проблема, а метод за влошаването му. Накрая дори се оказва, че депресията е била най-дребният кусур в каталога от проблеми на изтерзания Уолтър.
Последната третина на филма е особено дразнеща, защото тонът на филма рязко се променя от лековат към трагичен без нужната предварителна подготовка. Бобърът бива отстранен от тялото на Уолтър по екстремно банален и изкуствено драматичен начин, с който да се покаже най-ярко своеобразното скъсване със старото „Аз” – явно Уолтър е гледал „127 часа” и е бил наясно с процедурата. Колкото и да е странно, житейският път на Мел Гибсън наподобява опасно много този на Уолтър – и двамата са отритнати от обществото лузъри, които страдат от разнообразни форми на емоционални разстройства. Още един пример, че изкуството имитира живота. Жалкото е, че в реалността Мел не разполага с толкова удобен и лесен начин да излезе от медийните сенки, а и дори да го направи – едва ли на някой ще му пука.
И така, герой или злодей е Бобърът в крайна сметка? Труден въпрос, с чиито отговор не се наемам. Целият филм е адски непостоянен и нищо в него не отговаря на действителността. Нито отношенията между героите, нито събитията, дори финалът е необяснимо щастлив, въпреки че абсолютно нищо не дава признаци за това. Режисурата на Фостър е стабилна донякъде, но после си пада на епилирания задник, ала пък точно тя и изпълнението на Гибсън са единствените неща, заради които „Дъ Бийва” може да се изтърпи. Ако смятате, че това Ви е достатъчно, то by all means – насладете се на поредната /не/стандартна притча за скрепяващи се семейства, а ако ли не – просто игнорирайте плахите напъни на Гибсън да върне вярата на зрителите в себе си. Още му е рано.
4.2/10
41 коментара
Comments feed for this article
15.08.2011 в 17:42
Нели
Моята оценка пак е по-ниска от твоята. А си мислех, че ти си хейтъра…
15.08.2011 в 18:13
OGN
Все ми е тая за евреите. Да се е51т. Дали пък не е нещо като ‘Кръстникът’. Мел Гибсън е кукловода, а бобърчето марионетката. Мисля че нещата са далеч по-дълбоки. ROFL
15.08.2011 в 18:22
cinemascrotum
@Нели, сигурно жегата те прави раздразнителна. 🙂 А и филмът не е чак толкова зле, все пак.
@OGN, нещата наистина са много дълбоки. Трябва да бръкнеш до лакътя, за да ги откриеш.
17.08.2011 в 11:37
Momchil Ivanov
abe kuv narod sme nie.bax mama mu osven da kritikuvame i razru6avame drugo ni6to ne znaem.mi kato ne vi xaresva vurvete v hollywood i napravete ne6to za oskar.ai sektir ot kritici i razbira4i
17.08.2011 в 11:55
OGN
Както съм безработен, ако има местенце, бих се навил да партнирам на някоя хубавица, не съм претенциозен, може и неизвестна. Или поне акъл да давам. Де да знам?!
15.08.2011 в 18:29
mike28
Aааа, скротуме, този път съм те изпреварил и съм го нахранил филмеца преди теб. Даже по разни тракери ми се карат хората, що така го обиждам и плюя по Фостър и Гибсън. И ти забеляза, че Джодито игра супер безлично (тя, милата, май след агнетата така и не си намери подходяща роля). Ако филмът не се беше взел толкова насериозно и беше запазил лекия тон от началото, крайната оценка щеше да бъде малко по-висока.
15.08.2011 в 19:13
Анонимен
ae na maika vi v selskata putka umrqla kvi kretici ste vie kavali sme6ni! Filma si e mnogo dobyr pedal4eta ;]
16.08.2011 в 22:30
Михаил
Прегледай филми като „Нел“, или „Контакт“ преди да се изказваш неподготвено за Фостър. Никой не може да е все на шест 😉
16.08.2011 в 22:36
cinemascrotum
Михаиле, никъде не твърдя, че Фостър играе зле в изброените от теб филми или че по принцип е слаба актриса. Твърдя само, че играе зле в този филм.
17.08.2011 в 10:14
Михаил
Аз визирам поста на mike28, който се изказа:
„(тя, милата, май след агнетата така и не си намери подходяща роля)“
Звучи леко пресилено.
17.08.2011 в 10:16
cinemascrotum
А, извинявам се тогава. 🙂
И наистина звучи пресилено.
15.08.2011 в 19:39
Анонимен
da b1rzam 4e se iznervix i s1m napisal kretici vmesto kritici…
15.08.2011 в 20:20
messerschmitt
Де да можеше да си поправиш и менталните отклонения, както правиш с „правописа“.
15.08.2011 в 21:28
Анонимен
ae k1v si ti bokluk 4e da komentira6 filma ve koga 6te postigne6 ne6to smisleno v t1piq si jivot 4e da plue6 po velikite aktiori ;]
16.08.2011 в 10:35
nightwishel
Изяж бобър – спаси Гибсън! 🙂
16.08.2011 в 10:36
Nostromo
„… Джоди Фостър си иска твърдото парче мръвка в края на деня.“
Скротуме, имам съмнения, че в края на деня Джодито повече обича да се събира с приятелките си Елън Дедженерис и Ан Хечи, и заедно да си ровят храстчетата в търсене на бобъра. 😀
16.08.2011 в 10:51
cinemascrotum
@nigntwishel, Гибсъна е толкова затънал, че ще е необходимо цяло бобърско семейство. 🙂
@Nostromo, имах предвид героинята й, забравих да уточня. (fail)
16.08.2011 в 13:47
Анонимен
Защо ли безхаберници и пръдльовци като Вас се заемат с работа, която не ви прави никак интересни и интригуващи…
16.08.2011 в 14:25
5ja
затова пък ти си много интересен, интригуващ и интелектуален тип – гледам че даже си успял да нацелиш бутона за смяна на езика.
16.08.2011 в 17:10
Invictus
Трябва да има и такива анонимни user-и,без драма не е интересно.
16.08.2011 в 23:10
PhilosophyBG
Този Анонимния ме скапа от смях… а това“затова пък ти си много интересен, интригуващ и интелектуален тип – гледам че даже си успял да нацелиш бутона за смяна на езика.“ е брилянтно…хахаххах просто не мога да си уцела чашата с „Каменицата“ от тия коментари…
А относно филмчето, то си е просто приятелско „ръкостискане“ и на двамата Големи.С удоволствие гледам всичките им ленти и едно чисто експериментче не ми разваля мнението за тях /Гибсън-Фостър/.
17.08.2011 в 13:58
Иво
Съгласен. Аз пък му дадох 4-чица. Обаче колкото повече отлежава, толкова повече си мисля, че все пак има някаква идея и ме е яд, че е реализацията му и всичко като цяло са доста посредствени. Мел Гибсън иначе е некадърник за мен и филми като „Патриотът“ и „Смело сърце“ само подкрепят мнението ми, кхехе!
Иначе, режисурата на Фостър не беше трагично зле; мисля, че проблемите бяха в сценария и недодяланите клишета и американизми за подобен тип драмички. Ама кво толкоз, който гледа по 1-2 филма на месец, може и да му хареса. 🙂
17.08.2011 в 14:04
cinemascrotum
Прав си за идеята и реализацията, това е и най-големият минус на филма – че въпреки изцепките на Гибсън, пичът се постара да играе добре и ако сценарият беше по-кадърен, всичко щеше да си дойде на мястото. А сега имаме просто второразрядна драмичка с наръч клишета.
17.08.2011 в 14:07
Nostromo
Иво, „Патриотът“ е забавление от висшия пилотаж, „Смело сърце“ е и нещо отгоре. Знам, че не са филми, обикалящи кино-фестивалите, но те просто нямат нужда да го правят. 🙂
17.08.2011 в 16:07
lammoth
отдавна не съм гледал Саут парк, но м-р Гарисън после не си ли направи операция за смяна на пола :Р
Апокалипто на Гибсън обаче си е оргазмично добър и епично култов, уви „Патриотът“ ми е ужасно скучен. Но всеки с предпочитанията си/ 🙂
Ако образът на Гибсън бе страничен/второстепенен герой, без да ни занимава през цялото време, и имаше още два-три други интересни героя, филмът може би щеше да е по-сполучлив. Така да ни занимават час и половина с човек и кукла е скучно.
17.08.2011 в 17:13
cinemascrotum
+1 за „Апокалипто“.
„Патриотът“ пък е повече смешен, отколкото нещо друго – на Роланд Емерих му дай само да ака и го остави.
17.08.2011 в 17:51
Nostromo
Кое не му е наред на „Патриотът“? Освен Роланд Емерих. 🙂
17.08.2011 в 17:58
cinemascrotum
То стига един Емерих, за да овапца всичко. 🙂 Плюс това, сценарият е клише-до-клише, декорите и битките смърдят на евтиния, а Гибсън все едно играе по инерция от „Смело сърце“. Средняшки филм at best.
17.08.2011 в 18:25
Nostromo
За Емерих съм съгласен, но това с клишетата, ако трябва да те цитирам, къде го няма? 🙂
Родат прави чудеса със сценария именно защото, въпреки че навързва клишета, ги организира достоверно и по пленяващ начин. Ламот е спал по време на прожекцията, защото е нямало задници. За предпочитане женски. 😛 😀
Реално погледнато и „Спасяването на редник Райън“ е напомпана с патриотизъм, клиширана историйка за героизма на шепа недорасляци, но по същия начин е съчетание от стегнат сюжет и изпипана пряка реч.
Резултатът в „Патриотът“ е такъв, че, като чуя киноман да се изказва негативно за него, вдигам ръце и се чудя какво повече можеш да очакваш от филм, чиято основната цел е да те забавлява, като не ти подхвърля остатъците от вечерята на Майкъл Бей. Емерих просто е нямал физическата възможност да прецака такъв сценарий.
Колкото до каста – Джейсън Айзъкс и Том Уилкинсън смачкват. Особено Айзъкс.
Но, както би казал Силвъра, както и да е, всеки си има вкус. 🙂 За мен „Патриотът“ е един адски незаслужено подценяван филм и затова се почувствах длъжен да се обадя.
17.08.2011 в 18:32
cinemascrotum
Е сега, не сравнявай Спилбърг и Емерих. Единият може да направи класика от клишето, докато другият може да направи клише от класиката. 🙂
17.08.2011 в 18:47
Nostromo
Да, а Спилбърг не сере лайна, като последния Джоунс? 🙂
Някои си имат падения, други – проблясъци. 🙂
17.08.2011 в 18:52
cinemascrotum
Спилбърг сере добре заснети лайна. Емерих сере лайна.
Let`s agree to disagree и да спираме, че се отклоняваме от бобърската тема. 🙂
17.08.2011 в 19:29
OGN
И все пак лайната са си лайна.
18.08.2011 в 00:23
Гладния Гларус
Пуснете си Лудия Макс и мирясайте че се размириса на градска тоалетна!
19.08.2011 в 11:30
Бобо
Фимчето не е зле според моето скромно мнение. Има далеч по-отвратителни форми на „кино“. Приятно изненадан останах от музиката му. Не знам чие дело е, но мисля че е попадение! 🙂
20.08.2011 в 23:39
ken block
Абе голям кинокритик си се извъдил бе драги ми авторе!!! Да се чуди човек как не си блеснал още на холивудския небосклон, ами още се подвизаваш из разни невзрачни блог-чета.
24.08.2011 в 23:44
FUCK OFF cinemascrotum
Нема как да блесне щото пъне жили тук, в WORLDPRESS, пък дори и сайт нема (де да знаем – може и да има ) и перковците му се връзват тук, а този се мисли за бога на словото…Като ги гледам какви пишат „разбирачи“ пубери дето 20 филма са гледали, а да не говорим за същността на киното, кой колко знае.Просто пича си избива комплексите тук с негативен бълвоч.Лесно е да оплюеш нещо,както повечето го правиш, и олигофренната ни младеж само това я кефи,пич.Като гледам по новините деца се избиват за дрога… Нямам думи, а такива като този „автор“ градят само негативизъм в едва-разбралата младеж кое е добро и правилно и кое – не. – трудно е да направиш добро нещо.К’во да му се сърдим.
25.08.2011 в 01:39
OGN
Похвали сега капитан америка и да лягам да спа.
26.08.2011 в 14:47
Учуден..
аз ли нещо не разбирам? Свободна страна сме, всеки може да си списва блог, всеки може да плюе по който филм си иска? Къв ти е зора на тебе бе капут?! Нали не си хейтър… а си си написал ник с „fuck off“?! Май има някаква омраза в тебе или завист?! Май си бая по-комплексиран от синемаскротум, а? наври си морала в пробития гъз и там да си стои !!
25.08.2011 в 01:50
Slap
Cinemascrotum, знаеш ли за един сайт наречен encyclopediadramatica? Там имат подобен стил на писане, та ако някои се обидят ги пращат на една страничка „offended“, където масово затапват ретардите. Защо не направиш нещо подобно?
25.08.2011 в 08:38
cinemascrotum
Защото не ми се занимава, а и чуждото мнение ме интересува твърде слабо.