Холивудските филми се делят на два вида – такива, след които излизате от киното ухилени и такива, след които излизате озъбени. Има и един рядък трети вид – такива, след които изобщо не излизате от киното, тъй като още на двадесетата минута сте се удушили с прашките си от яд, но днес няма да говорим за него. Днес ще говорим за втория вид – за тези филми, след които излизате на улицата с гримасата на току-що избягал социопат, понеже това е единственият мирен и невербален начин да покажете на света какво чудо сте имали честта да гледате. „Каубои и извънземни” е от тях и съм сигурен, че повечето от Вас ще се съгласят с мен, когато още на първия абзац заявя категорично, че това е най-вонящата буца развален бахур, нацапала киносалоните това лято. /след „Трансформърс 3”, очевидно/ Не искам да твърдя, че съм очаквал нещо особено от филм, чието заглавие включва наличието на каубои и извънземни едновременно, но все пак търпението човешко си има някакви лимити и творението на Джон Фавро ги прекрачва, стъпква и натиква в прахта. Малко ми е неудобно, но съм длъжен да Ви предупредя, че ревюто ми отново се получи по-дълго и некоординирано, отколкото трябваше, така че се запасете поне с едно кафе преди да продължите.

„Кравар/к/и Vs. Марсианци“

Разбира се, филмът е правен по комикс. Как се разбира ли? По това, че никой нормален автор няма да тръгне да комбинира два толкова крайни жанра по начин, различен от карикатурата. /дори моя милост сътвори комикс ето тук/ За основен виновник считам Скот Майкъл Розенбърг, от чиито заспал ум се е пръкнала идеята за кирливи кравари, които да се отбраняват срещу атаките на /интелектуално?/ напреднали инопланетяни. Вярно, че става въпрос за разкази в картинки, които най-вероятно ще бъдат прелистени от отчаяни младежи с пъпки, живеещи в мазетата на родителите си, но когато човек прочете подобно заглавие, в него започва да бушува туистър от неприятни емоции, най-често водещи до някаква причудлива локва ДНК по пода. /повърня, ако някой се интересува/ Главният въпрос в случая отново е „защо”? Защо подобен комикс е трябвало да бъде филмиран? Защо е трябвало да бъде мейнстрийм адаптация, когато всеки уважаващ себе си TV канал като “ScyFy” с готовност би излъчил тази полу-библейска притча в нагнетения си от зрителски интерес праймтайм. Защо в такъв филм участват любими звезди като Д. Крейг и Х. Форд? /не броя О. Уайлд, защото нея я любя по един много по-различен и пошъл начин/ И накрая, защо когато вече е ясно, че няма накъде да се бяга и филмът ще бъде сътворен, защо, о, защо за режисьор е привикано едно самоходно нещастие като Джон Фавро?!

За пари и малко слава, разбира се. Универсалният отговор на всеки един въпрос, отправян някога към машината за печатане на долари, наречена Холивуд. „Каубои и извънземни” се опитва да изненада зрителите, показвайки им исторически и физически невъзможна кръстоска от жанрове, по-несъвместими и от тоалет на Лейди Гага. Единственото, което ме изненада обаче, бе арогантността, с която сценаристите се отнасят със зрителите като с крастави магарета. И като казвам сценаристи нямам предвид само един-двама лузъра с неподострен молив в ръка, а рота от цели осем мадърфакъра, които са се потили над сюжет, лесно побиращ се в детска книжка от пет страници, четири от които илюстровани. Ще повторя за зрителите от задния ред, които недочуват – сценарият на „Каубои и извънземни” не само е базиран на тъп комикс, но и за пълната му адаптация са били необходими цели 8 /осем/ души с общ сбор от 5 ½ мозъка. И което е по-зле, тези писачи са доста известни – Деймън Линделоф /”Загубени”/, Роберто Орци и Алекс Курцман /”Трансформърс”/, дори шибаният Стив Одекърк /”Ейс Вентура”/ се мярка из надписите. Що за мозъчен тръст е това? Ако за недъгава история като тази на „Каубои и извънземни” са необходими осем души, то просто не мога да си представя какви „класики” ни очакват тепърва. Но пък миналата година изтърпяхме сблъсък на култури между каубои и нинджи в „Пътят на Самурая”, така че е било логично да се мине на следващото ниво.

Ала за сюжета ще говорим, когато дойде моментът с облигаторното му преразказване. Сега е време да обърнем поглед към човека, дирижирал цялата тази прерийна епопея и щамповал името си отгоре, сякаш наистина е повярвал, че хората няма да изпаднат в сподавен кикот още преди каратистчето от „Последния повелител на въздуха” да е надало мутиралия си гласец. Това е Джон Фавро – поредният кинематографичен клепар, който едно време беше актьор, докато не видя отражението си в огледалото и осъзна, че единственият му чар е да отвращава. После реши да се прави на режисьор и дори сътвори едно-две сносни заглавия /броя ”Затура” за сносен, тъй като с него лесно можете да приспите хиперактивно дете, а това си е кяр/, преди да се изака върху метеното с „Тенекиения човечец 2”. Фактът обаче си остава – Джон Фавро е създание, ненужно никому. Той не е необходим на обществото като цяло, а най-малкото е необходим на киното като медия. Даже се чудя се дали родителите му нямаше да имат по-голяма полза за семейното огнище, ако си бяха отгледали щраус, вместо него. Пичът обаче не се отказва, особено когато финансовата длан на Стивън Спилбърг бащински докосва рамото му, така че Фавро отново възсяда режисьорската табуретка с един нестандартен опит да измие срама от името си.

Нямам нищо против втория шанс в живота и съм съгласен той да бъде даван дори на ненадеждни порове като Фавро, но в случая тлъстият Джон се проваля колосално, въпреки семплия сюжет и високия бюджет. Той няма собствен стил на режисура, а най-положителната му дарба е да вика “Action” и “Cut” без акцент. Големият му проблем обаче е липсата на смелост да действа наистина нестандартно. Точно така, Фавро е нежничък добряк, който се страхува да поеме риск. Не говоря за обидно ниския рейтинг на филма, а за това че всяко негово решение по продукцията е изтъкано от наивитет и мекота. Всяка сцена е стерилна, удобна за гледане, политически коректна и подходяща за всички възрасти. Всеки герой е външно грозен, но вътрешно разкошен и повечето заживяват щастливо ever after. В името на Майн Рид, дори съседското циганче има по-обемисти мъденца от тези на Фавро! /не ме питайте как знам/ „Каубои и извънземни” е неприятно преценен да се хареса на максимално голяма аудитория, но лишен от единственото, чрез което можеше да изпъкне – атмосферата. Тук тя е еквивалентна с тази на Венера /т.е. мирише на вредни газове/ и дори операторските напъни на Матю Либатик не спасяват нещата.

Една шестнадесета идеална част от продуцентите на заглавието се нарича Стивън Спилбърг. Започвам да си мисля, че Спилбърг има някаква задължителна клауза в договорите си, че всеки филм за извънземни с негово участие трябва да съдържа поне няколко lens flare сцени, “Супер 8”-style. Сега обаче, Спилбърг няма да ни покаже добродушни еднолични търговци /Е.Т./ с неестествено удължени пръсти, търсещи да докоснат детска плът, а галактически миньори, обладани от златна треска. Още повече, в „Каубои и извънземни” грее /но по-скоро загаря/ и Харисън Форд, който е стар познайник на Спилбърг /не знам дали знаете, но Харисън Форд участва в “Индиана Джоунс”, режисиран от Спилбърг – не го знаехте, нали?/, което прави нещата почти като работна среща между сенилни джериатрици с общо минало.

Екипът тръбеше наляво /но най-вече – надясно/ колко са се старали да направят „реалистичен” уестърн, отдаващ почит на класики като „Великолепната седморка” и епиките на Серджо Леоне. Не искам да звуча грубо, но ако покойният Леоне беше изгледал дори десет минути от „Каубои и извънземни“, щеше да налапа цевта на уинчестъра и да премине на следващото астрално ниво с един изстрел. Кое, по дяволите, е реалистичното във филм, по-невъзможен дори от епизод на „Бриско Каунти Мл.”? Ще Ви кажа кое е реалистичното – каубоите носят шапки, яздят коне и стрелят с пищови. Това е. Всичко останало е мислено от човек, на който току-що са извършили принудителна евтаназия. Ако трябва да бъдем наистина реалистични, филм със заглавие „Каубои и извънземни” трябваше да съдържа single R-rated сцена на планетарен геноцид, понеже логичният изход от интеракция между кравар и марсианец се състои само в една дума: instant evaporation. /упс, те били две/ Ето защо, в моментите в които група възбудени конници топуркаха из прерията, атакувайки летящи аероплани, искрено исках да танцувам с вълци, за да съм солидарен с екранния фарс. В една от сцените, Оливия Уайлд обяснява на Крейг как да махне лазерната си гривна с думите: „Трябва да спреш да мислиш!” Колко правилен съвет и към самите зрители, тъй като Вие също ще трябва да се отървете от оковите на здравия разум, ако изобщо смятате да оцелеете до края на прожекцията.

Историята, както вече няколкократно изтъкнах, е съшита с бели и твърде срамни косми. Всичко започва като на сън, особено за главния герой Джейк Лонерган /Даниел Крейг/, събуден от сън на гъза на аризонската пустош. Джейк е оборудван с плюс една футуристична гривна и минус 512 MB памет и представлява задължителният морално сив и мълчалив протагонист, който уестърните си тачат още от древни времена, когато във филмите така или иначе се е мълчало. /щото са били неми, duh/ Лонерган е съставен от всички възможни каубойски клишета – силен и способен мъж, предпочитащ да гледа мръсно, отколкото да се обяснява и пропит от типичната уестърнска /уестърнова?/ мистерия. Класически похват за главния герой на уестърн е да е обвит в поне два пласта мистерия /мъжът с хармониката от „Имало едно време на запад”, например/, ала в случая Лонерган е обвит от цели три пласта мистерия, поради което през повечето време самият той не знае кой е. Поредица от злополучия карат изстрадалия юнак да попадне в гр. Абсолюция /Absolution, съкратено от absolute abomination/ и бързо да се запознае с основните действащи лица във всеки уестърн, правен някога – свещеника /Кланси Браун/, шерифа /Кийт Карадайн/, бармана /Сам Рокуел/, фаталната жена /Оливия Уайлд/, бизнесмена животновъд /Харисън Форд/ и разлигавения му син /Пол Дано/. Почти съм сигурен, че имаше още някакви герои, но гръм да ме удари, ако помня ролите им.

Нещата бързо придобиват аромата на свежа телешка фекалия в хладна утрин и Джейк е на път да бъде транспортиран към 3:10 за Юма, когато се случва немислимото. „Те” идват! Кои са те, какви са, откъде са? Никой не знае и на никой не му пука. Важното е, че идват и стрелят с лазери, а това си е cool shit на всеки език. Шокът да видиш НЛО в наше време не е голям /защото повечето са метеорологични балони, светещи хвърчила или падащи самолети/, но 30 години преди иновацията на братята Райт нещата не са били такива и групата кравари на мегдана посреща атаката на иноземците с възхищението на момченца, съзрели първата си вулва. Започват стрелби, експлозии, писъци и ревове, а няколко каръка биват дръпнати с въдици, докато Джейк най-после открие, че приспособлението на китката му не е просто аксесоар за елегантен външен вид, а космически бластер. Бум-бум и първият кораб пада – толкова е готино да си Даниел Крейг! Групата оцелели от атаката се събира и решава да отмъсти, като оформи потеря и открие извънземните похитители. И ето просто така, лошите стават добри и всички заедно се съюзяват в името на „правдата”. Само няколко минути след като шерифът и злобният полковник Долархайд /Харисън Форд/ са искали да обесят Джейк, те вече са му първи дружки и го обявяват за свой неформален партиен лидер. Оказва се, че притежанието на бластер в Дивия запад си има и своите преимущества.

Следват протяжни скиталчества из прерията – близки срещи с индианци, близки срещи с бандити, но най-вече – близки срещи от третия вид. Този път обаче, индианците от племето /л/апачи не са злодеи и не жадуват за поредния скалп в колекцията си от бледолики темета, а са съюзници във войната срещу терора. Дори бандюгите не са чак толкова зли и винаги са готови да помогнат, като едни истински пустинни самаряни. Изобщо, в този филм няма лоши хора – всички са едни такива сурови и мръсни, но справедливи и отзивчиви. Единствените наистина зли копелета са извънземните, защото те са заплаха за САЩ – те са чужденците и те трябва да умрат. Все пак филмите за извънземни атаки винаги са служели като мотивационно видео за обединяването на САЩ срещу тероризма – точно затова този жанр преобладава повече и тъпите комедии с Адам Сандлър. Нищо че десетки уестърни преди това са описвали индианците като жестоки главорези и убийци – сега те са на наша страна, затова ще ги уважаваме, for Winetu`s sake!

Армията на хората пък е съставена от а/тридесетина агрокултурни земеделци, б/една нахакана какичка с кобур върху роклята, в/едно дете, заслужаващо пердах, просто защото съществува и г/задължителния уестърн помияр. Тези същества се отправят в атака срещу високотехнологична раса, която има умението да пътува в космоса. Кой ли ще победи? Дали селяните, въоръжени с лъкове и пищовчета или извънземните, стрелящи с фотонни торпеда и т.н. сай-фай арсенал? OMG, толкова е напрегнато! Всъщност не е, защото нашите хора са хамериканци, а и поуката е ясна – щом сбирщина от реднеци успяват да се справят с хай-тек пришълци през XIX век, то сами преценете на какво са способни в наши дни.

Стигаме и до актьорите на този животновъдски спектакъл. На челни позиции е Даниел Крейг с този свой стъклен поглед на умствен флегматик и лице, изсечено сякаш от палавите ръце на античен скулптор. Крейг напоследък се снима в редица неща, които не стават за гледане, но на него му е простено, тъй като все отнякъде трябва да получава пари, за да удовлетворява материалните прищевки на Рейчъл Уайз. Тук Крейг играе прашна версия на Бонд, което означава че изобщо не се старае да докара някаква емоция, а основната му задача е да тича & скача. /включително от кон върху извънземен самолет, които по някаква причина се движеха с еднаква скорост/ До него се тътри един дядо и този дядо носи фамилията на американски автомобил с бързо разпадащи се чарколяци. Не знам защо Харисън продължава да деградира по собствена воля, но през последните години човекът се е превърнал в посмешище. Тук Харисън Форд играе с втори Бонд в кариерата си, след тандема му с Шон Конъри. Лошото е, че в случая той е дъртакът, мъкнат като багаж, а не обратното. Ролята му на полковник Долархайд е толкова неориентирана в началото и в края, сякаш по средата в сценария е имало залепнали страници, които Форд не е прочел – първо героят му ни е представен като безскрупулен властелин на добитък, който контролира града в дясната си шепа и се отнася към поданиците си като с непочистени подметки, а в края го виждаме като смирен баща и добродушен съгражданин. WTF? Същото се случва и с малкото му копеленце, изиграно от дразнещо женствения Пол Дано. В началото синът му е злобно и невъзпитано паласпурче, а накрая изведнъж се трансформира в добрия и покорен син-мечта. Защо? Как? Тези въпроси нямат нужда от отговор или просто сценаристите наблягат на тезата, че една anal probe е достатъчна да те направи нов човек.

До всеки велик алфа-мъж стои фатална бета-жена и в случая тя се нарича Ела /Оливия Уайлд/. Ролята й е една от най-смешните, които съм гледал извън ситком, а самата актриса трябва да вземе да уволни агента си, че продължава да я ръга в детски бози, след „ТРОН: Заветът”. Останалите герои са силно незапомнящи се – Кланси Браун в ролята на добър свещеник /за разлика от този в „Карнавал”/ е просто леш, а Ноа Рингър трябва да бъде запратен със засилка в някое ТВУ до живот. Дори Сам Рокуел, който по принцип има таланта да изнесе цял филм на гърба си, тук е учудващо невзрачен. Пък и повечето герои са там, за да бъдат отвлечени или убити, така че трябва да се радваме и на малкото, които имат собствени реплики. Проблемът е, че тези, които са отвлечени биват спасени по най-глуповатия начин накрая, а абсурдът идва от факта, че всички възвръщат паметта си за около 30 секунди, докато героят на Крейг сновеше из почти целия филм без ясна идея къде се намира, та се стигна чак до надрусване с индиански билки, само за да си спомни кой е.

„Каубои и извънземни“ може да се опише само с една дума /но тогава как щях да Ви губя времето с километричните си разсъждения?/ и тази дума е „елементарен”. Всичко в него е на елементарно ниво – включително и диалозите, където самите персонажи обясняват какво се случва в реално време /ако случайно сте слепи/, а това е силно иритиращ похват. Като добавка, сценарият ни е приготвил обилно количество от най а-смешните лафове, в които нивото на хумор е само малко повече от нивото на вода в Морето на спокойствието. Ще побързам да Ви дам пример, преди отново да съм си загубил мисълта – в една от сцените, групата отмъстители вижда някакъв обърнат кораб в прерията и Сам Рокуел казва нещо от рода на: „Не разбирам много от лодки, но тази е с главата надолу.” Ето такъв е диалогът през цялото време – комбинация от stating the obvious и хумор за бедни. Да не говорим, че така и не става ясно какъв аджеба е тоя кораб и какво прави на 500 мили от най-близката пълноводна река – явно никой от осемте сценариста не е благоволил да добави още 1-2 реплики в иначе препълнения със съдържателни разговори филм. Другото елементарно нещо е покрусяващо баналния plot device, намиращ се под полите на Ела /че ми трябваш/ и служещ като някакъв jaw-dropping туист за стресиране на невинната младеж. Няма да спойлвам нищо, но наглостта, с която цялата тази патетика ни е сервирана и начинът, по който това става /с полугола сцена за още по-голямо каптивиране на детското внимание/ е повече от просташки. Като казах полугола, „Каубои и извънземни” успешно успява да бъде малко по-еротичен, отколкото трябва – основно в обърнатия кораб, където можем да се насладим на два чифта зърна – тези на Крейг, защото е topless и тези на Уайлд, защото е със стратегическа see-through wet shirt.

Дори извънземните са прокажени да бъдат тъпи в Дивия запад. За същества, които са овладели изкуството да пътуват из космическите ширини, иноземците са доста простовати копелдаци. На първо място, те идват на Земята само с един кораб-майка. /къде се губи корабът-баща – да не са се развели?/ На второ място, тази свръх развита цивилизация май не е гледала холивудски филми, защото иначе щеше да знае никога да не конструира кораба си така, че супер-важното-ядро да е леснодостъпно за всеки мундарин. Нещо повече – говорим за креатури, усъвършенствали технологията си до най-високо ниво, които похищават жертви посредством… кабели и жици?! /и то същите, използвани от холивудските каскадьори по принцип/ Също така, кой уважаващ себе си извънземен ще си подпре бластерчето точно до отвлечената жертва? /отделен въпрос е, че гривната на Крейг е предвидена за извънземната анатомия, но пасва идеално на китката му/ Друг анекдот беше и оправданието за отвличането на селяците с откъслечното обяснение, че алиените използвали хората като гвинейски прасета, за да научат “слабостите” им. Ами, г-да марсианци, нека Ви спестя малко време и Ви разкрия, че изстрел в черепа върши работа при 90% от случаите – запишете си тази информация в звездния дневник и се пръждосвайте!

Четири признака, че Харисън Форд е баба Ви:

Забавното в случая е как този път пришълците не искат да ни изпият водата /“Battle: LA”/ или да ни спрат тока /”The Darkest Hour”/, а жадуват за нещо много по-ценно – течното злато. /това надупва на мисълта, че са далечни братовчеди на психлосите от творчеството на Л. Рон Хъбърд или членове на расата на Ануннаките от мистичната планета Нибиру, които според древните шумерски предания са били изпратени на Земята в търсене на злато. А може би са просто вселенски евреи…/ Защо им е това злато? Никой не знае, но най-вероятно да си купят по-оригинален кораб, понеже този им приличаше на каменен фалос. Сценаристите открито признаха, че са били инспирирани от „Пришълеца” и „Хищника”, докато са творели външния вид на съществата. Реализацията на тази идея обаче е калпава и генерира тъга, защото дизайнът на инопланетяните е плачевен. Телата им са като съчленявани от всяко едно извънземно, показвано някога в кадър и приличат на жертви от лабораторен опит gone wrong. Нещо повече – присъствието на извънземните не е необходимо и дори пречи. Ако филмът не се занимаваше с тях, а си беше чист и прост уестърн, оценката му щеше да е съвсем друга, защото нямаше да се излага с напъните за оригиналничене. Или ако е било наложително да има aliens, то поне да бяха illegal aliens. Така хем щеше да има нужната атмосфера, хем враговете щяха да са много по-реалистичните за онова време мексиканци.

Финалът пък е толкова рядко щастлив, че се изходих десет минути преди да отида до тоалетната. Всички заживяват охолно, радват се, танцуват и пеят кънтри, нищо че половината от оцелелите са престъпници с обявени награди за главите им, а другата половина – индианци, които веднъж свършили работата, биват удобно забравени. Дори Джейк Лонерган си позволява да пусне една-две усмивки, макар и да не разбрах защо, тъй като въпреки велика победа, неговият герой си остава най-големият неудачник. /съпругата му е мъртва, къщата му е срутена, най-добрият му приятел е едно чорлаво псе, а отгоре на всичко изтърва и кастинга за „Фермер търси жена”/ Цялата тази нескопосана история е събрана в един разочароващ катарзис, който е много по-комичен, отколкото емоционален. Показателен е и фактът, че „Каубои и извънземни” не успя да вземе убедителното първо място в боксофиса и цял премиерен ден се съревноваваше със „Смърфовете”. Със “Смърфовете”, за Бога! И което е по-зле, надмина го с триста зора и на косъм от петниста хиена разстояние. Дори сега, разликата в приходите им не е особено фрапираща. Всъщност, когато най-големият позитив на едно заглавие е фактът че не е заснет в 3-D, значи ситуацията наистина е особено сериозна.

Време е да приключвам с днешната струя от пелтеч, така че се надявам да сте разбрали най-важното от цялото ревю, а именно – че „Каубои и извънземни“ смуче тестисите на кравата Белчо. Той е доказателство как един летен блокбъстър може да Ви развали настроението за цяло лято. Въпреки, че хората очакваха поне едно „безмозъчно забавление”, филмът осъществява само първата половина от тази фраза и искрено се надявам да потъне в боксофиса, защото иначе ни очаква задължителният сикуъл “Geronimo Vs. Predator”. Джон Фавро трябва да бъде приспан с летална инжекция, тъй като вече е напълно очевидно, че той е еднакво зле както пред, така и зад камерата. Не знам каква вяра имате на писанията ми, но ако цените свободното си време и банкнотите в портфейла си, то в никакъв случай не преживявайте тези два затормозяващи часа, на които бях свидетел аз. А ако толкова искате да гледате агресивни кравари, които се забавляват с биволици, Ви съветвам да идете на къра, където ги има в изобилие и за без пари.

3.0/10