You are currently browsing the daily archive for 13.06.2011.

Колкото и странно да е, ще започна с предупреждението, че настоящото ми ревю е в графата „позитивни”, така че още отсега се пригответе психически за генералната липса на клозетни изблици. Да, знам че звучи доста нетипично за мен да изгледам нов филм и отгоре на всичко – да взема да го харесам, но дори и аз мога да бъда непредвидим понякога. Ще попитате кое е това заглавие, което толкова ме е впечатлило, че да отделя поредните два часа от „работния” си ден в глорифицирането му. Това е „Супер 8” – филм, който стана известен още преди да покаже и един кадър от себе си, тъй като всеки киноман на планетата /който не страда от мозъчен упадък/ знаеше, че колаборацията между креативните синапси на Джей Джей Ейбрамс и Стивън Спилбърг ще доведе до нещо наистина стойностно. И какво да Ви кажа – филмът успява да изпълни почти всичките си цели, като единственото, за което ме е яд е, че можеше да се постарае малко повече. Само малко повече и щеше да заслужи името си като оценка.

„Super Awesome“… with lens flare

Но минусите не са чак толкова фрапиращи и ако сте от онези зрители, към които филмът е насочен, може би дори няма да ги регистрирате. Защото „Супер 8” си има своята таргет аудитория и му прави чест, че тя не е ориентирана към чалнатите тийнчета с фиксация по вампири и върколаци, нито към интелектуално счупената паплач от крепостни селяни, които вият от възбуда при всяка 3D експлозия или преобърната кола. Филмът е предназначен за специфични поколения и това са поколенията, израснали и възпитани с дъртите филми на Стивън Спилбърг и неговата небезизвестна компания за детска радост – Amblin Entertainment. „Супер 8” е безпрекословен и искрен трибют към старите ленти на Спилбърг, отдавайки му почит с всяка своя сцена. Представете си го по този начин – ако Холивуд беше видеотека, „Супер 8” щеше да е в секцията „вече-не-ги-правят-такива” филми. Знаете за кои говоря – за онези заглавия, които възбуждаха имагинацията ни като деца и ни караха да гледаме всеки кадър в захлас. Той е както модерен, така и ретроспективен поглед към жанра. Но той е и нещо повече – една своеборазна машина на времето, чрез която отново може да се почувствате деца, пък макар и само за час и половина.

Прочетете остатъка от публикацията »

юни 2011
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 399 пъти