Правила за ходене на кино

Сигурно сте обърнали внимание, че понякога говоря за определени „правила”, които съм нарушил, гледайки еди-кой-си филм на кино. И тъй като съм добър човек, днес реших да Ви споделя някои от тях, за да се поучите от грешките ми. Правилата са много и в момента ми е трудно да събера всички накуп, но основните се броят на пръсти и ако бъдат спазвани, гарантират малко по-приятно прекарване в киносалоните. Ето ги и част от моите канони:

Ревю: „Поредният ергенски запой“ (The Hangover Part II)

Сезонът на абитуриентските балове е в разгара си, но вместо да ходя да гледам такива, като нормален pervert, аз ходя на кино. Този уикенд рискувах с „Поредният ергенски запой”, който по-надолу ще бъде наричан просто „ПЕЗ 2”, но не само защото е прост, а защото всеки един спестен символ в ревютата ми е спечелен миг от приключението, наречено „живот”. А и не толерирам подобни преводачески своеволия – как може нещо да е „поредно”, след като предишното е било „последно”? Та, „ПЕЗ 2” бе филмът, който реших да гледам, пренебрегвайки правилото си да не се доверявам на нищо с повече от десет продуцента. И сега усилено се чудя какво да напиша за заглавие, за което няма какво да се пише. Какво да кажа за лента, за която няма нищо за казване? Какво да анализирам във филм, който всъщност е дословно копие на първия, но patch-нат до версия 2.0?

Тайфата се завръща… а на нас ни се повръща.

Трябва да започна с признание, което съм споделял единствено на свещеника в кабинката за изповеди, точно след като си вдигнах гащите – първият „ПЕЗ” бе безмозъчен боклук от земеделски тип и все още се боря да пресметна какъв будала трябва да е някой, за да го хареса. О, не, не ми се заревавайте колко OMG смешен бил и колко LOL-ове генерирал и т.н. врясъци на келеши с неработещи неврони. Първият „Запой” бе изпълнен с толкова жалък и предвидим хумор, че не го спаси нито красотата на Брадли Купър, нито тъпотата на Зак Галифианакис. Единственото, което го спаси бе сравнително оригиналният му замисъл и фактът, че по някаква необяснима за мен причина, „ПЕЗ” се превърна в най-доходоносната R-rated комедия сл. Хр. И не само това, ами дори спечели Златен глобус за най-добра комедия, което вече преля чашата /буквално, тъй като в момента, в който разбрах това, си наливах чаша с пепси и тя преля/ и ме накара да го мразя до дъното на душата си. Такъв съм си – мразя неща, които биват промотирани като африкански диаманти, а всъщност носят качествата на въглен с аромат на газ гризу.

Книгите-игри тръгват по кината

Новините от света на киното продължават да ме изумяват с безумието си. Знам добре, че Холивуд филмира всичко, което попадне пред погледа на някой умствено сакат сценарист, но досега вярвах, че мишена на гаврата са само книги, комикси и пиеси. Днес обаче става ясно, че има още един формат, който трябва да бъде изнесен на голям екран и това са книгите-игри.

Когато лъвът не е цар, 3D-то е

Днес бил рожденият ден на YouTube, който ставал на цели 6 /шест/ годинки /честито, за което!/, така че просто нямаше как да не уважа празника му, пускайки още един трейлър оттам. В случая обаче става въпрос за нещо много по-тъжно – в случая става въпрос за едно убито детство, за един потъпкан спомен. Става въпрос за „Цар Лъв”… в 3D.