Ревю: „Съквартирантката“ (The Roommate)

След последните ми „ревюта“, които се оказаха прекомерно позитивни за възприемане, е време да се върна към дълбоките корени на дървото, което съм и да Ви представя класическото ми отвращение към поредния холивудски продукт, изхрачен по посока на зрителите в HD. Филмът се нарича „Съквартирантката” и не излезе по кината в България /за щастие/, но дори и да беше, искрено се съмнявам, че някой с действащ здрав разум би дал пари да го гледа, независимо дали презюмира, че ако заведе пъпчивото си гадже на него, тя ще му се отблагодари по-късно със сочно фелацио. Филмът определено е женски – не само, защото разказва шаврантийския бит на американски студенти в детеродна възраст, но и понеже се отнася с публиката като с кучки, които са длъжни да го харесат, само защото в него преобладават гримът и модните гащички.

Ревюто ми се получи „кратко“, но не заради липдата ми на желание да плюя по този филм цял ден, а защото установих, че оригиналният ми словоред е изсушен като кладенец в пустиня и просто не мога да измисля нови думи, с които да обругая това изчадие на филмовата деградация, дори с помощта на синонимни речници.  Затова ще бъда възможно най-бърз и яростен, за да Ви спестя оправданията пред големия шеф, че ми четете писанията, вместо да работите за благото на родината. Накратко – иде реч за тийн-драма, която обаче не е сигурна дали е драма, затова е решила да бъде трилър. Но не от онези трилъри, в които се леят кървища и показват гърди /защо не беше такъв, майка му и прасе!/, а от онези другите – психологическите трилъри – които се вземат насериозно и настояват публиката да направи същото. Само дето в случая няма как да вземеш насериозно нещо, което е пренаписано по стандартния модел на „Неомъжена бяла жена” /може би си спомняте култовия феминистичен трилър от началото на 90-те/, с тази разлика, че преди 20 години беше що-годе идейно да покажеш рухналата женска психика по този начин, докато сега – единственото, което Ви идва на ума е защо авторите не са сменили името от „Съквартирантката” на „Нестабилна бяла мастия”.