Ревю: „Последно убежище“ (Sanctum)

Няма как да започна без да спомена името на Джеймс Камерън, защото То ще Ви съпътства през цялото времетраене на филма и съответно – ревюто ми. „Последно убежище” не е режисиран от Него, но за сметка на това марката „Камерън” е залепена за почти всеки един аспект от продукцията и това ще си проличи видно – дори за хора, които не са запознати с хобито Му да снима всички боклуци, които намери във или под водата. Някои читатели биха казали, че Той е само изпълнителен продуцент и затова не бива да бъде винен за провала на филма, но те няма да са прави, а нищо чудно да се окажат същите онези фенбойчета, които преди година и половина хвалеха „Аватар” със засъхнали бели петна около устата, които петна определено не бяха от кисело мляко. Има обаче една голяма разлика между изпълнителен продуцент и изпълнителен продуцент с егото на чичо Джим /което трябва да се подхранва периодично, за да има какво да рипа в старческите Му боксерки/ и тази разлика е, че когато правиш филм с името си най-отгоре на плаката; когато използваш последните думи на подводната 3D технология и когато си избрал лично основния снимачен екип, то никой друг не ти е виновен за това, че филмът съква кокове. Най-малкото горките зрители, които подмамени от огромните термини „3D” и „Камерън”, погрешно са преценили да ти се доверят.

„Последно убежище” е филм за подводни пещери, шнорхели и драматично удавяне. И то в третото измерение, очевидно – нали не си мислихте, че Камерън ще свърже името си с нещо, което е заснето в допотопното 2D? Ако си спомняте, дори „Заразно Зло 4” бе промотиран с името Му, използвайки неговата 3D технология, но резултатът също бе плачевен. Там обаче вината си беше в Пол WC Андерсън и в женицата му Мила “MILF” Йовович, докато тук нещата миришат от най-високо ниво. Но както сами ще разберете, „Последно убежище” изобщо не е обикновен и самостоятелен филм – това е просто стоминутна реклама на подводните 3D камери на дядо Джеймс и една demo версия на възможностите им. Останалото във филма е мръднато на заден план, оставяйки отпред единствено природните красоти и визуалните изящества на подводните пещери, по добрия стар модел на Камерън да не се концентрира в субстанцията и да бяга от оригиналните сюжети, така сякаш Го гони циганка болна от краста.