You are currently browsing the daily archive for 11.03.2011.

Искам да започна позитивно, но ще започна с истината – романтичните филми са единственият жанр /след мюзикъла/, от който физически ми се повръща. Всяка една изгледана минута от който и да е представител на този разкошен жанр ми се струва като един час, през който марокански педал малтретира задницата ми. Тук усещам как петте жени, които все още следят блога ми в момента вече трупат обяснимо напрежение, което скоро ще избухне в нервни писъци по мой адрес, но това е истината за мен, драги дами и няма смисъл да я крия – романтичните филми /особено драмите/ са нетърпимо мъчение за психиката на всеки нормален човек, и то не защото мнозинството от тях са заснети зле или некадърно изиграни, а просто защото промотират ситуации и модели на поведение, които отсъстват от реалността и предизвикват дисбаланс между истина и фантазия, като например любовта от пръв поглед, любовта по време на холера и редица други простащини. Но не е сега моментът да се впускам във философски обяснения, а и две от горепосочените жени, вече са спрели да четат ревюто, така че нека се насоча директно към един екземпляр от този мой омразен жанр, който изгледах наскоро с надеждата, че няма да е чак толкова сладък. Поредната груба грешка в краткия ми и лишен от романтика живот.

„Агенти на Съдбата” е филм за свръхестествени хуманоиди, които се затърчат наляво-надясно в ретро костюмчета и си врат носовете /и може би други органи/ в живота на прост-О-людието, за да коригират поведението на отделните индивиди, спрямо някакъв велик План, създаден от най-висшестоящия орган на супернатуралната йерархия. Звучи мистично и дори интересно, нали? Аз също се подлъгах от премиса и дори някак успях да залича от съзнанието си присъствието на Емили Блънт /която недолюбвам с дрехи/ и Мат Деймън /който недолюбвам по default/ в ролята на двойка влюбени, чиято красива любов е поставена на изпитание. (puke) Подлъгах се и от факта, че филмът е лековато /и имам предвид престъпно лековато/ инспириран от разказ на Филип К. Дик, а той рядичко прекалява със захарните изделия в творчеството си. Болезнената истина обаче е, че „Агенти на Съдбата” е деформиран до неузнаваемост и основният мотив в него е именно вечната притча за това как „любовта побеждава всичко” и т.н. мечти и илюзии.

Прочетете остатъка от публикацията »

март 2011
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 409 пъти