Светът има нужда от повече филми с Никълъс Кейдж. По възможност в 3D. До тази логика явно е стигнал и агентът му, защото продължава да му праща сценарии, които всеки уважаващ себе си актьор мълчаливо би пуснал в шредера. Воден от максимата, че „колкото повече – толкова повече”, след два чудесни месеца на ваканция без Ник Кейдж на екран, по кината излиза следващият му филм за прогресивно бавноразвиващи се – този път обаче гарниран с единственото нещо, което не бяхме виждали досега – Ник Кейдж в 3D. Говоря, разбира се, за „С мръсна газ”, който донякъде оправдава заглавието си, но не защото името отговаря толкова на сюжета, колкото защото след гледането му самият аз отделих множество кълбета мръсна газ от тялото си, сякаш аналният аромат щеше да ме пречисти от преживения умствен терор.

Този път Кейдж е потънал твърде дълбоко, почти до перигея на възможностите си, решавайки за по-лесно да презентира герой, който вече сме виждали няколко пъти и искрено вярвайки, че това кариерно безсилие няма да остане незабелязано от публиката. Тъй като – видите ли – всичко е предвидено за несериозен „омаж” към 70-тарските B-филми /като „Мачете„, но с повечко супернатуралност в изказа/ и нещо повече – всичко е в 3D. Отделен е въпросът, че обидно неукият режисьор Патрик Лусие съвсем не е от ранга нито на Тарантино, нито дори на Родригес, така че жалните му опити да генерира grindhouse атмосфера са обречени на тотален провал още в самото начало.

„О, Никълъс, защо го направи?” Един въпрос, който си задавам след всеки един от последните няколко филма на младия Копола, като отговорът винаги ми убягва, потънал дълбоко в изкуствените кичури на новата му перука. Едно време Кейдж не беше толкова зле. Едно време пичът спечели Оскар и направи няколко наистина запомнящи се роли. Това бе преди повече от десет години. Новият Кейдж е оптимизиран до garbage level и филмите му вече са с много по-осезаема direct2DVD насоченост, което е и предпоследната стъпка, преди снимането на филм в България. Напълно заслужено, Кейдж вече може да има претенции и за роля в „Непобедимите 2”, тъй като с днешна дата отговаря на всички изисквания за каста – а/възрастен актьор, търсещ внимание; б/бивша екшън звезда и в/няма нищо против да се излага на дърти години. Последното го е показвал многократно, но тук и сега – нещата вече стават лични.

Горе подхвърлих името на Патрик Лусие с цел да ме помислите за информиран и знаещ „ревюист”. Истината обаче е, че Лусие е една отрепка, до творчеството на която предпочитам да не бях посягал. Но го направих, след което дни наред обикалях в търсене на вещерка, която да ми лее на патрон. Шикалкавя точно за предишния му филм, който отново бе псевдо-хорър и отново бе псевдо-3D – „Кървавият Св. Валентин”. Още оттогава стана пределно ясно, че бате Патрик е на твърдо „Вие” с киното и единствено, за което би вършил работа е да прави онези ъндърграунд ленти, които видеотеките съдържат на най-задния си рафт, а именно – селското порно. В настоящото заглавие, Лусие е пренесъл опита си отпреди две години, като е добавил точно нищо ново. Пак се наслаждаваме на бутафорно насилие, ужасяващо изкуствена CGI кръв, практически нулев сюжет и най-вече – дузини едри цици, тресящи се в 3D. Какво повече му трябва на човек? Почти всичко останало, разбира се, но кои сме ние да оспорваме качествата на един съвременен омаж. Разликата тук обаче е, че Лусие не е успял да усвои дори рамките на полу-пародийния си жанр и вместо да сътвори кадърен „омаж”, той е успял единствено да се „омаже”. В твърде лошия смисъл.

Сценарият на „С мръсна газ” е творен от двама верни приятели – единият е самият Лусие, който вече няма как да се оправдае, че отрочето му е толкова недъгаво, защото е режисирал „чужд” текст. Другият е Тод Фармър /с малка роля във филма, за да пести пари от бюджета/, сценаристът на „Джейсън Х”, по-известен като един от най-дебилните филми на ужасите, издържали проверката на времето. Две е повече от едно, но понякога две е равно на половин мозъчна клетка. Такъв е случаят и с нашите авторчета, защото всичко във филма е крадено отнякъде. И то с мащабно самочувствие, сякаш или никой няма да забележи, или ако го направят – хората ще си помислят, че е „супер cool”. Започвам подред, че да не си загубя мисълта отново, заради шибаното ми ADD. На първо място, героят на Кейдж. Той е отговорът на чуденката „Какво ще се получи, ако комбинираме протагонистите от „Да изчезнеш за 60 секунди” и „Призрачния ездач”?” И отговорът не ни дава покой, нито наслада, защото подобни кръстоски са по-гротескни дори от тези между жираф и мангуста. Кейдж явно е бил уморен от „сериозните” си роли и е решил да се отдаде на заслужена релаксация, показвайки ни два от старите си образи. Лошо няма, ако не бяха останалите фактори, които бутат столчето под обесника. На второ място, сюжетът е копиран от минимум три филма, които удобно са се слели в един за нуждите на младото поколение. Не твърдя, че съм толкоз запознат със 70-тарското кино, но дори от върха на главата си мога да се сетя за „Race with the Devil”, чиито сюжет тук играе почти централна роля. Вече започвам да си мисля, че да си сценарист в Холивуд е най-прекрасната работа на света – можеш да си преписваш и видоизменяш готови и излъчени сценарии, слагайки им ново заглавие, и пак ще получаваш редовен paycheck, продукт на зрителската игнорантност.

На трето място, нека обърнем литературното си око и към имената на героите. Никълъс Кейдж се казва Джон Милтън, с което филмът успява да се срине дори на ниво „пародия”, защото се опитва да направи точно това, което не бива – да се ежи като много умен. А това е сатърче с две остриета, защото ако наистина сте запознати с действителния Милтън и творчеството му /по-специално “Paradise Lost”/, то този филм определено не е за Вас, а ако за първи път го чувате, то едва ли името му ще Ви направи впечатление, следователно е ненужен трик за вземане на сериозно. Другият персонаж с елементи на литературен преразказ е този на Дейвид Морс или „Даниел Уебстър”. Тук може да се замислите за момент, но един кратък сърч в Google ще Ви разясни, че това е герой от разказа “The Devil and Daniel Webster”, който има почти същите житейски проблеми, както тези във филма. С тази разлика обаче, че когато гледаш филм на име „С мръсна газ”, последното нещо, на което ще обръщаш внимание, е класиката в прозата.

На четвърто място идва секс сцената. Да, това е запазената марка на Лусие – gratuitous сексове без свян и стил, и в случая пичът остава верен на себе си. Проблемът обаче е, че голата /екшън/ сцена е рядко копие на тази от „Shoot `Em Up” /но с уговорката, че винаги бих предпочел Моника Белучи пред силиконовата Шарлот Рос/ и дори иронично веселата песничка на Raveonettes не променя факта, че някой има спешна нужда от преливане на мозък. На последно място /поне по мои наблюдения/ се нарежда и самото заглавие на филма. „Drive Angry”. В момента сигурно си мислите как това наименование е толкова елементарно и никой не би си правил труда да го краде отнякъде, но ще сгрешите по същия груб начин, както сгрешихте, когато за първи път се натъкнахте на блога ми. „Drive Angry” е реплика от една антична комедия с Бил Мъри, наречена „Groundhog Day” а.к.а. „Денят на Мармота” и макар че там репликата всъщност бе Don`t drive angry!”, мисля че останалите неща си идват на мястото в контекста. Ех, ако създателите на „С мръсна газ” се бяха вслушали в съвета на Мъри, сега нямаше да се налага да пиша тези лайна, а Вие нямаше да трябва да пиете по няколко валериана, за да успокоите бушуващите нерви. Както сами виждате, нещата са очевидни и захвърлени пред очите Ви, също като онези дреболии, които летят към Вас в 3D. Наясно съм, че този филм е предвиден да се гледа с изключено съзнание, но дори и малкото му артифициален интелект е поднесен по неправилен начин, водещ до масово скубане на зрителски коси. Изпитвам жал към хората, харесали подобен бъркуш, защото трябва да си горд собственик на хронично атрофирал мозък, че да се кефиш на подобни детинщини.


А ето и самите детинщини в прав текст. Кейдж играе ролята на Джон Милтън – badass, избягал от дълбините на Ада, за да отмъсти на орда от сатанисти, които са убили дъщеря му и отвлекли внучката му под формата на бебе. Беглецът обикаля пеш из Америка в търсене на справедливост, защото фронтменът на сатанистите Джона Кинг /Били Бърк/ е обещал, че ще заколи новороденото при първото пълнолуние, за да го принесе в жертва на Нечестивия. В помощ на Милтън идва нахаканата сервитьорка Пипер /Амбър Хърд/ която го дарява не само с излишно облеченото си телце, но и с vintage возилото Dodge Charger. А както отлично знаем, подобен филм не е нищо без една „мускулеста” кола от 70-те. Интересното е, че на постера Хърд е центрирана на преден план, докато Кейдж се е свил в дъното като отритнато от ОУ циганче. По този начин зрителят трябва да повярва, че Хърд има или някаква особено важна роля за филма, или че създателите му искат да наблегнат на сексапила на лентата си. Нито едно от горните твърдения не отговаря на истината. По-скоро са искали да прикрият Кейдж, а какъв по-добър начин да прикриеш грозния пиксел, освен да насочиш атенцията на публиката към друг, по-едрогърд такъв. Лошото е, че пичът който е творил постера е имал сериозен crush по Лили Собиески, защото очевидно е мислел за нея, докато е фотошопизирал Амбър Хърд.

Продължаваме нататък – за да спре и върне избягалия грешник, от Ада е изпратен мистериозен костюмиран „агент Смит”, който да открие Милтън и запълни празната бройка в пъкъла. Това е Счетоводителят на Ада /Уилям Фихтнър/ който със сигурност си е прекарал много добре по време на снимките, защото си личи отдалече, че не се е постарал особено с тази си роля. Двамата отвъдни герои имат множество сцени на философски диалози помежду си, едната от които се провежда в движение по един ненормално дълъг мост, където Кейдж прострелва врага си чрез специално оръжие  с фразата „Deus Velox Nex”, изографисана на амунициите. Още веднъж – излишно старание за промотиране на интелект в нещо, което не се нуждае от такъв. Ситуациите водят до задължителните преследвания с коли, каравани и камиони, повечето от които МПС-та завършват спирачния си път в не особено зрелищни експлозии. Накрая, добрите приклещват лошите в едно много евтино меле и злият сектант си получава заслуженото под формата на безидейна „Evil Dead” референция, показана с ужасяващи зрението визуални ефекти. Както напоследък стана модерно във филмите му, Кейдж и този път загива геройски, спасявайки някаква жена, но иронично – за разлика от „Сезонът на Вещиците”, където умря за Бог, тук героят му /си/ умира за Дявола.

Ако сте си мислели, че филмът ще вдигне нивото си към края, защото преди това е имало само някакви некохерентни и зле режисирани екшън сценички на преследване по шосета, то се гответе за суров удар от съдбата, защото финалът е и най-жалката част от продукцията. Едва съумях да запазя каменното си лице, без да изпадна в напълно обясним L-O-L епизод и то само защото не желаех да ми паднат 3D очилата. Ако искате да гледате пълно безумие, облечено в гащичките на уж умишлена пародия, то тогава изчакайте последните петнадесетина минути и ще бъдете погълнати от земеделския колорит и перверзен кич. Като капак на всичко, Милтън се е поровил в аналите на българската история, защото побеждавайки немезиса си, той отделя няколко минути да пийне бира от черепа му, в най-добрите традиции на хан Крум. Изобщо, накрая настъпва една толкова мрачна бозичка, че ако не преглъщате бързо, бузите Ви ще се олеят с гъстата и топла течност на експлодирала пъпка от его.

И така, какво получаваме накрая? Зле режисирана евтинийка с явни препратки към 70-тарския trash /нещо като „Безпощадно„, минус Скалните торсове/, но реализирана по нелеп начин и посипана с треските на дървени актьори и реално отсъстващ сценарий. Всичко това обаче е маскирано в 3D, защото иначе няма да е яко, нали така? Кейдж е похвално активен в опитите си всячески да спре траекторията на залязващата си „звезда”, но проблемът му е, че набляга на количеството, а не на качеството, което води до полуфабрикати, причиняващи язва. „С мръсна газ” е весел филм, ако сте тийнейджър без собствени идеи и мечти в живота или ако просто сте от онези пораснали деца, които обичат да гледат голи цици, безразборни стрелби, комично насилие и различни по обем взривове за единица време. Аз не съм нито едно от двете, поради което бързичко изчегъртах спомените си за филма, така както се изчегъртва парче засъхнала кал по върха на галош. Но също както и при епидемията от хепатит, минусите на „С мръсна газ” идват от липсата на първична клозетна хигиена, така че просто не се подлагайте на триизмерното мъчение и смятам, че всички ще бъдем доволни. В останалите случаи ще останете единствено „с мръсен гъз”.

2.9/10