You are currently browsing the daily archive for 03.03.2011.

Последният филм, който гледах на кино /„Аз съм номер четири“/ ме стисна по любовните дръжки с младежката си арогантност и неадекватни изблици на самочувствие, поради което се заклех пред трупа на прясно заколено пиле в безлунна нощ, че следващото заглавие, на което ще подаря времето и парите си ще бъде за интелигентни възрастни – две неща, които аз очевидно не съм. Ето защо, докато се разхождах по друмите на живота и с крайчеца на окото си видях постера на „Без име” /с другия крайчец на другото си око видях постера на „ТИЛТ”, което обяснява защо получих конюнктивит/, незабавно реших да се внедря в прожекционната зала и да се насладя на час и половина сериозно кино за мислещи хора. Това беше първата ми грешка за този ден. Втората бе, че не си взех възглавница.

От известно време насам, когато човек види Лиъм Нийсън, нагизден с черни одежди сам на постера, в съзнанието му веднага изплува името на “Taken” – динамичното трилърче, което показа, че Нийсън става не само за премъдър джедай, но и за екшън ориентиран родител. Новият му филм всъщност притежава множество прилики с “Taken” – действието отново се развива в чужбина, Нийсън отново търчи наляво-надясно с желание за отговори /в предишния филм основният въпрос бе „Къде е дъщеря ми?”, докато тук екзистенциалната енигма е „Кой съм аз?”/ и героят му отново носи задължителното черно кожено якенце /не знам защо възрастните актьори винаги си мислят, че черната кожа намаля поне десет години от ЕГН-то им – за справка Брус Уилис в „БСП„/. Разликата обаче е доста по-фрапираща, защото „Без име” се афишира не като поредния безмозъчен екшън за семейна вендета, а като психологически трилър с елементи на Хичкоков /така ли се пише?/ съспенс. Бидейки любител на творчеството на дебелия плешивец Алфред, аз се притаих в мрака на празния киносалон, очаквайки напрежение и поне един смислен туист. Колко жалко обаче, че след края на филма, единственото напрежение бе съсредоточено в перианалната ми област, а единственият twist се състоеше в опитите ми да си извия ръката, за да се събудя от комата.

Прочетете остатъка от публикацията »

март 2011
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 822 409 пъти