Шварценегер ще си има собствен комикс

Какво е бъдещето за Арнолд Шварценегер след ставането му от губернаторското кресло? Труден въпрос, обвит в мистерията на неизвестността, или по-скоро в бремето на възрастта му, която неусетно клони към трицифреното число. И въпреки това, всички фенове чакаха да видят какво ще се случи с кариерата на терминатора, веднъж когато се реши да се повърне в киното. Но за изненада на повечето от нас, това няма да стане единствено с кратки роли и депресиращи камеота в тъпи екшъни на Силвестър Сталоун, а в нещо много по-арт ориентирано – в свой собствен комикс и анимация. Новините са шарени и ще възбудят умовете както на мускулните атлети, така и на комикс гийковете, защото комбинират два от най-големите им кумири – дъртото неумиращо копеле Стан Лий и вечният варварин Шварценегер. Двамцата са се събрали на една софра и са решили да създадат поредица от анимации и комикс, който да центрира около алтернативния живот на Арнолд, след приключването на губернаторския му мандат, а именно – превръщането му в урбанистичен супергерой с позивната „The Governator”.

Ревю: „Високо напрежение“ (Limitless)

Бях си обещал да не гледам този филм. Бях си обещал да се дистанцирам от всичко, което съдържа мутрата на Брадли Купър в себе си, освен ако не е режисирано от Тод Филипс, но ето как нещата не винаги се подреждат според плановете ни. Така например, планът ми за тази утрин бе да се наслаждавам на петъчния ден на майстора, а не да губя два часа от живота си в писане на неща, които само специално докоснати от Тангра ще прочетат без да получат остри симптоми на марсилска треска. След гледането на „Високо напрежение” обаче, нещо в мен издаде предсмъртен вопъл и умря в гърчове. Дали това е била финалната ми мозъчна гънка или последният ми останал здрав нерв, може само да се спекулира. Всъщност истината е, че за „Високо напрежение” трябва да се напише нещо негативно, защото иначе ще остане в аналите на историята като добър филм, докато според моя изтерзан анал, той изобщо не се оказа такъв.

Сигурно се чудите какъв е менталният ми проблем, щом пак смятам да плюя по филм, за който се четат основно добри отзиви и то от „сериозни” критици в „реномирани” сайтчета за словоблудства. И за да не тръгвам накриво още от втория абзац искам да уточня, че филмът не е тоталният траш, за който може би ще се опитам да Ви го обрисувам – той е занимателен и с очевиден потенциал, който можеше да бъде разгърнат до нещо, което да се превърне в действително добре заснета история. Проблемът на „Високо напрежение” обаче се корени отново в жанровата му шизофрения, която разкрачва заглавието на няколко фронта, на всеки от които постига тотална загуба. Не го спасяват нито ръководството на Нийл Бургер /който режисира силно надценения и плашещо предвидим „Илюзионист” през 2006-та/, нито краткото участие на Боб Де Ниро в една от малкото си сериозни роли напоследък. Не го спасяват и визуалните изгъзици, които тук-таме са пльоснати из филма, за да радват изтънчените диоптри на ценителите. Не, „Високо напрежение” е ненужен филм /по-безполезен и от еднокопитно, заразено със сап/, независимо колко много се старае да ни спечели.

Първи трейлър на „Капитан Америка“

Излезе официалният трейлър на очакваната от прекалено много хора комиксова феерия „Капитан Америка: Първият отмъстител”, с която Marvel стартират политиката си да филмират всеки един герой, който ще участва в „Отмъстителите” догодина. Зрелището е режисирано от Джо Джонстън, който има опит както във филмите за супергерои по време на WW2 /”The Rocketeer”/, така и с филмите за супергерои, които се оказват ужасяващ боклук /”The Rocketeer”/.

Ревю: „Червената шапчица“ (Red Riding Hood)

Имало едно време древна народна приказка за момиченце с червено наметало, което търчало из горичката с кошница в ръчичка, за да посети дъртата си баба. Същата баба, незнайно защо, живеела в някаква колиба в пущинака, сякаш децата й били стигнали до консенсус, че отшелничеството е по-добрият вариант от това да й сменят редовно памперсите или да дават пари за старчески дом. Вместо баба си обаче, малкото момиченце с позивна „Червената Шапчица” /което било странно, тъй като тя всъщност не носила шапка, а качулка/, открило ГЛВ /Голям лош вълк/, който за малко щял да я изпапа, ако един смел ловец не й се притекъл на помощ и геройски спасил положението. Тази приказка била разказвана толкова пъти, че на децата вече им се повръщало, когато се сетели за нея, но не защото всъщност била една доста извратена притча, родена от нездравите умове на братя Грим, а защото всичко в нея било повтаряно многократно, а основният „туист” бил до болка познат, с което интригата се обезсмисляла в малолетните очи. През 2011 година обаче, някой някъде решил, че баснята за Червената шапчица има нужда от поредното преразказване и то в модерния стил на готическия романс. За решението си, този някой заслужавал наказание от сто шибания с неокастрен клон на голо, но за нещастие това се случвало в страната на мечтите Холивуд, където дори най-кретенската идея рядко бивала игнорирана.

Една приятна пролетна вечер, Скротумът се разхождал из селския мегдан, търсейки нещо, за което да напише „ревю”. Изведнъж във фокуса на полезрението му попаднал плаката на филм, наречен „Червената Шапчица”, който обещавал нов поглед към мрачната приказка за момиченца, преследвани от вълк-педофил. Той дори приел петното по постера, упоменаващо името на Катрин Хардуик, напук на това, че точно тя била административно отговорна за първия „Здрач”. Той влязъл в киното с очакванията за посредствен, но въпреки това гледаем филм. Оказало се, че очакванията му са прекалено завишени. Защото заглавието следвало историята на приказката така, както слепец следвал пияно куче-водач, а именно – напосоки. И ако посоките подържали някакъв интегритет, нещата може би нямало да вонят на камилска храчка. Вместо това, сценарият бил толкова свободно трансформиран от лумпена Дейвид Джонсън, че структурата му наподобявала комбинация между много тъпа романтична драма за невъзможната любов между селянин & селянка и още по тъпа whodunnit мистерия за периодични разчленявания на хора и дивеч. Никъде в тази комбинация не се съдържал хорърът, който постерът и трейлърът обещавали, нито ставало ясно за чий имаме нужда от червени качулки и върколаци, след като смисълът на филма бил съвсем в друга посока – в сферата на Арлекиновите романси и нито крачка по-назад.