Документалният хорър е жанр, който писна след втория филм, в който някой мъкнеше портативна камера, докато в същото време пищеше и/или умираше с нея. Ето обаче, че сега ни е даден още един шанс да заобичаме този тип филми и този път разликата е доста огромна, защото действието не се развива в някаква обсебена от шумове къща, а в дълбокия космос, в който както добре знаете – никой не може да Ви чуе как крещите. „Аполо 18“ е нов опит в сферата на псевдо-реалистичната документалистика с елементи на пародия, който ще ни покаже един нетрадиционен поглед върху кацането на Луната и най-вече – причините, поради които не сме се завърнали там. В случая, те не се коренят в некадърността и безпаричието на НАСА, а в доста по-зловещо събитие.


Тъй като „Аполо XVIII“ се води едва ли не по действителен случай, гледната точка е показана от примитивни и подвижни черно бели камери, така че очаквайте пристъпи на главобол и motion sickness. Филмът е дело на испански режисьор, което е добър ход, защото ако всичко беше оставено в ръцете на американец, то лентата щеше да заприлича на рекламно видео за геройството на САЩ в сферата на космическите пътешествия – ако си спомняте от свръхпатриотичния трейлър на „Трансформърс 3“ Майкъл Бей също откри нещо интересно на Луната. За щастие, Гонсало Лопес-Галего е много по-уравновесен режисьор и това може да усетите от предишния му филм „The King of the Hill”, който се оказа доста мрачна сатира на тема „опасните последици за децата от прекаляването с first person shooter-и“. Лунният хорър излиза тази пролет, макар и силно да се съмнявам, че ще го видим по родните екрани.