Тъй като в Холивуд един сюжет не е най-адекватно изцеден, ако от него не се направят поне два идентични филма в рамките на календарна година /”Армагедон” и „Смъртоносно влияние” през 1998, „Мисия до Марс” и „Червената Планета” през 2000, „Убийци” и „Истинска измама” през 2010 и още дузина други симиларни двойки за единица време, които обаче ме мързи да изброявам/, по никакъв начин не бива да се изненадваме, че след миналогодишния „Центурион”, февруари месец ни е приготвил в киноафиша си поредния исторически адвенчър за римляни срещу пикти, легионери срещу варвари и пришълци vs. хищници. Не знам за Вас, но аз вече получавам регулярни анални позиви всеки път, когато видя римски хубавец, застанал в героична поза на постера, така че влязох в селското кино с предубедено съзнание, едно на ум и две в гащите. Сто минути по-късно излязох вече с три в гащите, с пълна нула на ум и с чистата съвест, че е трябвало да изчакам шибания DVD Rip.

Кевин Макдоналд може би Ви е известен с наградения от Академията филм „Последният Крал на Шотландия” с Форест “Lazy Eye” Уитакър, а може и изобщо да не Ви е известен, откъде мога да знам. Казвам това, защото трябва да сте наясно, че „Орелът” е дело на човек, получил Оскар, а не на някакъв произволен прошляк, който досега е снимал домашни хоръри с портативната си камера. Разликата обаче не е фрапираща, защото Вие така и няма да разберете, че този човек е получавал награда за каквото и да е. Стилът му е убит, пейсингът му е по-муден и от сакат катър, а цялата концепция на филма е опропастена от излишните и доста смехотворни напъни за военна пропаганда. А не е като да е нямало потенциал, защото още с първите си кадри, „Орелът” показва, че на ниво сценарий е бил предвиден за нещо малко по-различно от стандартните исторически „отиди там – вземи нещо – върни се жив” куестове. Жалкото обаче е, че никой не успява да улови и максимизира правилния тон, което превръща филма в почти двучасова екранна скука, по време на която целият потенциал на заглавието постепенно се изплъзва като сапун в затворническа баня.

Като стана въпрос за сценария, нека отделя няколкостотин знака, за да Ви го преразкажа в добрите традиции на всяко едно мое ревю. Някъде около 140-та година /след Хесус/ Римската империя е навлязла дълбоко в южна Англия и периодично се защитава от атаките на нечистоплътни варвари в специално изградени фортове с ограничен персонал. Точно в такава база постъпва и младият, но наперен /и задължително красив/ легионер Марк Акила /Чанинг Тейтъм/, който е командирован по негово желание на тази ветровита майна по една единствена причина от семейно естество. Баща му е бил водачът на прословутия римски „Девети Легион”, който преди 20 години в пределите на днешна Шотландия е изгубил не само живота на 5К центуриони, но и свещения символ на Римската империя, а именно – позлатена фигурка на хищна птица а.к.а „Орелът”.

Противно на очакванията Ви обаче, животът в един форт не е особено весел, независимо дали си мъжествен или не, защото след атака от страна на някакви клошари, Марк провежда контраудар пред портите на базата си и в разигралата се схватка /включваща задължителните римски формации с щитове, познати от „Гладиатор” и още по-задължителните откъслечни крясъци Hold the line!/ нашето момче е ранено в стегнатия бедър и попада под грижите на белобрадия си чичо Доналд Съдърленд /този дядка така и не се умори да се показва за по десет минути във всеки нов второразряден филм/. Оказва се, че героичната победа е донесла на Марк античния еквивалент на медала Пурпурно Сърце, но в същото време и преждевременно уволнение по здравословни причини, свързани с порязаното му бедро.

Марк изпада в кратка депресия, която чичо му решава да излекува, докато наблюдават една разпускаща сетивата гладиаторска схватка на местната арена /It`s fun!”, уверява го Съдърленд, но не е, защото вместо мускулест ветеран, на арената излиза крехък, но и горделив блондин /Джейми Бел/, който спечелва интереса на Марк не /само/ с жилавото си телце, но с факта, че отказва да се бие. Римлянинът спасява живота му и го конвертира в свой роб. Блондинът /с леко женственото име Еска/ е съгласен, защото неговата лична чест пък го задължавала да служи като вярно псе, за отплата на спасения му живот. Марк решава да проникне във вражеската територия и да открие отдавна загубения Орел, използвайки Еска за спътник, партньор по неволя и преводач. И ето, че след близо 40 минути, филмът най-после започва. Интересното обаче е, че точно тези първи четиридесет минути ще си останат и най-интересните за цялото времетраене.

Още в началото ще усетите, че има нещо много странно в този филм и това са актьорите. Не искам да обиждам нито Тейтъм, нито Бел, но и двамата изглеждат изключително не на място в ролите си, сякаш и на самите тях не им е било удобно да ги играят. Дори кинематографичен имбецил би забелязал, че в почти липсващата химия между тях има нещо нередно, и това го казвам от опит, защото питах братовчедка си. Чанинг Тейтъм излъчва някаква селскостопанска тъпота и е толкова лишен от възможности актьор, че е направо чудо на седмото изкуство защо още е канен за роли, и то главни, забележете. Ролята му на командир Акила /латинската дума за „орел“, което изобщо не е subtle/, е показана по силно аматьорски начин, който би обидил дори Филип от „Биг Брадър IV”, а той е читалищен актьор все пак. Образът му няма дълбочина, няма присъствие, а лицето му си остава по-неизразително и от воденичен камък. Единствената сцена, в която Тейтъм действително се напъва /и това болезнено му личи/ е когато обяснява на чичо си, че Орелът е ебати великия символ на честта и трябва задължително да иде да го намери. В тази сцена, пичът дори си насълзява очите, което обаче си обяснявам единствено, ако подмишниците му са ухаели на чесън, защото не виждам кой римски легионер би се разревал точно на подобна реч. Освен, ако не е свръхчувствителен гей, но за това ще прочетете след малко.

Джейми Бел от своя страна има видимо повечко талант от другаря си, но за нещастие и неговото изпълнение е подкосено от цялостната деградация. Неговата роля е дори по-трудна, защото той играе роб, който трябва да бъде емоционално разделен между клетвата към господаря си и желанието да му отмъсти за римските издевателства над британците. Бел се старае, това е факт, но в повечето случаи цялото му старание отива на халост, защото героят му не е застъпен както трябва и се губи под мълчаливата мачовщина на Тейтъм. В кратка роля е турен и Марк Стронг, който обаче няма да познаете, защото е маскиран с лицевото окосмяване на Бен Гън и има малка, доста глупава и изнасилено мелодраматична роля. За изненада на европейските ценители пък, в ролята на първобитния злодей, с визия на превзет абориген, е селектиран Тахар Рахим, който помним от френския претендент за Оскар миналата година „A Prophet”. За нещастие обаче, тук Рахим е съвършено безполезен, защото героят му не притежава дори елементарна заплашителност, а вместо това в повeчето сцени гледа тъпоумно като муле пред мост, леко притворил устичка, сякаш очаква всеки момент да поеме нечия пишка в нея.

„Орелът” обаче не е просто обикновен филм за римляни, орли и сандали. Това е една доста актуална, очевидна, но и ненужна алюзия за войната и американското присъствие на вражеска територия. Дори на сценарно ниво, нещата са in your face и Вие в нито един момент няма да останете объркани за това какво и най-вече кого гледате. Представете си „Спасяването на Редник Раян”, но само с двама войници в главната роля и с позлатена фигурка вместо Мат Деймън. Ако още не сте наясно, си представете нещо друго – че Тейтъм не е легионер, а пехотинец, Орелът е американския флаг, а действието се развива в Ирак или Афганистан. Някак си вече усещате допирните точки, нали? Първоначално се почудих защо опитен режисьор като Макдоналд е избрал толкова възпрепятствано от талант момче в главната роля, но вече знам – защото е искал типичния американски мачо с външния вид и егото на врял и кипял пехотинец. Нещо повече – героите на филма използват съвременен акцент за репликите си и за разлика от други подобни филми, в които римляните имат британски акцент тук нещата са доста опростени и акцентът е изчистено американски, специално този на Тейтъм, който умишлено звучи като средностатистически командир на отделение. Да не говорим, че Тейтъм идва пресен от роля в шибания „G.I. Joe”, за Бога. Какво повече има за разбиране?

Но основният мотив, който превръща филма в почти неумишлена пародия, е адски прекомерната /дори за стандартния buddy movie/ показност на целенасочена педерастия от исторически калибър. Сигурен съм, че гейовете от Вас току-що са изпищели и са се заклели с пяна на уста да ми отмъстят в следващия си коментар, но се опитайте да ми проследите мисълта, преди да изпаднете в поредния PMS. Марк и Еска са двама млади, здрави и атлетични хубавци, които въпреки различията си откъм национална принадлежност и вярвания, всъщност са абсолютно еднакви като интереси и принципи. Марк едва не изпада в еротичен екстаз, гледайки полуголия Еска, а впоследствие бързо го приема в дома си и го превръща в нещо повече от роб – може би и в нещо повече от приятел. (blush) Обърнете внимание на личната сцена, в която Еска трябва да го държи, докато средновековният лекар извършва допотопна операция на крака му – сцената е презаредена с тестостерон и мъжка интимност, а двамата са хванати един за друг, буквално лице в лице. Сексуалното напрежение е по-напластено дори от това в палатката на „Планината Броукбек”. Двамата правят всичко заедно, което би било нормално, ако не беше представено с такъв романтичен патос /мъжественият лов на глигани е показателен/, а самият Еска решава да затвърди клетвата си, дарявайки на Марк бащиния си кинжал, който както добре знаете е нелош фалически символ. Оттам нататък нещата продължават с половите органи напред – забележете финалните секунди от филма, в които двамата се гледат с някакъв първичен похот, а усмивките им едва успяват да скрият поривите на забранената страст. „А сега какво?”, пита Еска. „Ти решаваш!”, усмихва се ехидно Марк и двамата поемат към изхода. Честно казано, неистово очаквах точно в този момент да се прегърнат и целунат или най-малкото хванат за ръчичка, но явно Макдоналд е решил да не прекалява. Мда. А и какво са виновни горките герои, след като са пълни със сексуална енергия за изхабяване, а сюжетът не е предвидил нито една жена. (gasp) Интересното е обаче, че въпреки всички тези пищни мъжки чувства, които струят от кратките, но показателни интеракции между двамата герои, в тях липсва реализъм и истинска емоция. Те просто правят разни неща по команда, без по никакъв начин да предразполагат зрителя към факта, че зависят един от друг и по иронията на съдбата всеки от тях трябва да направи немислимото за другия. Макдоналд се е провалил в презентацията на героите си, но както намекнах по-горе, когато човек работи с дърва не бива да се изненадва от мазолите по ръцете и треските в задника.

Стига глупости, връщаме се обратно към реалността. Добри думи мога да отделя за операторската работа на Антъни Дод Мантъл, който също е носител на Оскар /„Циганинът Милионер”/ и наскоро отново работи с Дани Бойл, снимайки миризливия задник на Джеймс Франко в продължение на „127 часа”. Откритите сцени на „Орелът” са наистина впечатляващи, като особена възхита заслужават планинските пейзажи на Шотландия, които неминуемо ще Ви невеят спомени по отдавна отминалите времена на „Смело Сърце”, когато Мел Гибсън все още беше с всичкия си. Бойните сцени /колкото и малко да са/ също са заснети подобаващо, като най-добрата си остава битката пред форта в началото, която със сигурност ще Ви прилъже, че нататък Ви очаква още повече динамика. Но Вие не бива да се заблуждавате толкова лесно, понеже след досадната втора третина, накрая всичко приключва с една постна и предвидима битчица между вражеското племе и комплексирани римски джериатрици, загиващи геройски за нуждите на сценария. Финалното меле пък е предшествано от десетминутно преследване из гори тилилейски, които сцени са толкова взаимствани от  „Задругата на Пръстена“, че лесно може да направите паралел и да си представите урук-хаи, гонещи палавите Фродо и Сам.

Сценарият на филма е творен по мотиви на английската книга „The Eagle of the Ninth” на Розмари Ситклиф, така че не се притеснявайте, ако в един момент усетите, че някои от сцените са исторически недостоверни. За да замаже нещата, Макдоналд е решил да остави реалния диалект на туземците непроменен, поради което голяма част от диалога на втората половина от филма ще възприемете единствено под формата на субтитри. За разлика от Нийл Маршъл в „Центурион”, който е доказан любител на кървавицата, Кевин Макдоналд е много по-мекушав относно насилието, така че по-лабилните от Вас могат да успокоят дишането си, защото „Орелът” е PG-13 отвсякъде. Отзад и отпред, и дори тогава, когато зрителят трябва да повярва, че действието се развива в размирни времена на брутално насилие, масови кланета и атмосфера на мърша, филмът така и не променя леката си нотка на нещо, което просто се случва по график. Дори грубичката сцена, в която едно дете се сдобива с клъцнато гърленце, остава сякаш нерегистрирана, точно заради факта, че рейтингът пречи на публиката да осъзнае истинската драма на случващото се.

В крайна сметка, въпреки всичко, което можеше да бъде, „Орелът” си остава само това, което е – неуспешен опит за исторически епос, който обаче, вследствие на прекалено старание, се е превърнал в нещо средно между военна пропаганда, евтина притча за изкуплението на бащините грехове и още по-евтин adventure за латентни BFF-ове. „Орелът” обаче съвсем не е чак толкова зле, макар че наистина се постара да бъде, особено в средния си половин час, в който героите просто обикаляха из натюрморта на Шотландия, сякаш някой туроператор им бе платил да рекламират страната като туристическа дестинация. Не, „Орелът” не е тъп филм, но определено е посредствен такъв, който не притежава нито класата, нито капацитета да изплува над средното ниво, където ще си остане зарит. Ако сте любители на историческите приключения с преобладаващо хомоеротично настроение, то филмът ще Ви достави удоволствие, но ако очаквате Oscar worthy experience или зрелище, отвъд средняшката за жанра тривиалност, по-добре се откажете от плана си за излизане, останете си вкъщи, поръчайте една пица и гледайте двата сезона на „Рим”, в които е събрано абсолютно всичко, което трябва да знаете за римската империя, нейните врагове и качествената история.

5.01/10