LET ME IN   (2010)


Ако не сте чели „Покани ме да вляза”, може би ще е добре да поправите грешката си час по-скоро, освен ако не искате да напуснете този свят без да прелистите поне една модерна вампирска книга, която си струва  /освен ако не сте бясна фенка на творчеството на Стефани Мейърс, в който случай е по-добре да загинете още сега/. Именно по мотиви на книгата на Йон Айвиде Линдквист бе и шведският романтичен хорър от 2008 година, в който две лапетии усещаха палавия трепет на междувидовата любов за първи път, на фона на завишена детска смъртност. Пак по нея е и настоящият римейк, с който Холивуд отново удря шамар на зрителския интелект и не пропуска възможността да покаже, че американците винаги имат собствено мнение по всички теми, вкл. такива, които очевидно са направени достатъчно добре от алтернативни нации. За разлика от десетки други римейкове в последните години обаче, „Let Me In” не е чак такова разочарование, каквото се очакваше, защото показва, че дори когато копира наготово, Холивуд може да сътвори нещо гледаемо.

Всички запознати с книгата или първия филм са наясно, че това е мрачна приказка за странната дружба между сбъркано момче и вампир/ка?/. Американската версия почти не променя сюжета, така че общо-взето гледаме същата история, но с различни актьори. Технически, филмът е на доста добро ниво и показва, че за направата му са вложени повечко ресурси и желание. Тогава какъв е проблемът? Проблемът, и той е крещящ, е че това е ненужен римейк на филм, който със своята нестандартна гледна точка и нетипично развитие се превърна във внезапна класика и еталон за хорър жанра. Всичко в него бе изпипано по изключително тънък и въздействащ начин, превръщайки филма в събитие не само за шведското, но и за световното кино. И това се случи само преди две години, така че защо, в името на Велзевул, трябваше някой да пипа този перфектен продукт и да се опитва да го деформира и деградира в нещо, което по-лесно да влезе в разлигавените устички на американците? Знам, въпросът е риторичен и не ще смея да му отговоря на глас, защото от известно време съм решил да огранича вулгарните си изблици.

Историята на „Let Me In” е изключително сложна и богата на теми и мотиви, но е насилствено опростена по начин, който да не обърка тъпите американци прекалено много, че да получат мигрена от мислене. Малкият воайор Оуен, с талант на бъдещ социопат, се запознава с кирливата Аби, която ходи боса по снега и нарежда кубче на Рубик за няколко минути. Въпреки снежния сетинг, двете същества биват сгрени от топлината на току-що прехвърчалите между тях искри и скоро започват да се сближават емоционално /на чисто платонично ниво, разбира се, какво сте очаквали, педофили недни!/ Нещата обаче се комплицират, защото Аби се оказва дърта вампирка в малолетно тяло, чиито „баща” трябва ежеседмично да трепе невинни тийнейджъри, за да й осигурява истинска кръв. Тези антисоциални дейности скоро преобръщат мирния бит на селското градче и водят до фатални последици за доста люде. Повече подробности не са нужни, защото или вече ги знаете, или ако не – няма да Ви развалям кефа от това сами да сравните какви промени е турил Мат Рийвс.

Това дете е прекалило с гледането на „Американски психар“

Едно отлично попадение са младите актьори, избрани за образите на Оуен и Аби. За разлика от шведския оригинал, тук създателите са се погрижили да разнообразят нещата, поради което са селектирали деца с противоположен цвят на косата – мъжкото е с черна косица, а женското – с пясъчно руса такава. В ролята на Оуен е Коуди Смит-Макфий, който се тътреше след Арагорн в „Пътят”, а в ролята на Аби – малката лигла от “Kick-Ass” Клоуи Морец. Имайки предвид, че цялата вихрушка на сюжета се върти около тях двамцата, децата се справят изненадващо добре с ролите си, особено Коуди, който наистина ме накара да повярвам, че е социално неграмотен и емоционално разнебитен клетник. Морец от своя страна играе с доста самочувствие и явно се има за някакво чудо на малолетното кино, но колкото и да се превзема, така и не успява да надмине шведската си колежка Лина Леандерсон, защото притежава прекалено комично излъчване и рядко буди някакви сериозни емоции, дори в сцените, в които зрителят трябва да се плаши от нея. Въпреки това, момиченцето играе със завидно за възрастта си старание, така че му прощавам останалите недъзи.

Мат Рийвс стана известен с „Чудовищно”, в който една портативна камера и една гигантска жаба бяха напълно достатъчни, за да развалят цялата ром-ком атмосфера. Тук, Рийвс е по-сериозен и по-мрачен в режисурата си, използвайки на максимум тъмнината и сенките в сцените си с преобладаващо слабо осветление, което да подчертае морбидността на персонажите. /обърнете внимание на сцената в басейна накрая/ Друг навлек от „Чудовищно” е и Майкъл Гачино, който също е повикан, за да помага в областта на музиката, но както може и да очаквате от композитор на „Изгубени”, пичът се справя завидно средняшки.

„Let Me In” не е шедьовър /очевидно/, но далеч не е и тотална глупост. Той е просто един римейк, който въпреки вложеното старание, е напълно ненужен, поне не и толкова скоро. Усещането за нещо, което сме гледали е твърде натрапчиво, защото дадени сцени са толкова грубо копирани, че буквално се повтарят едно към едно,  а това са елементарни дреболии, които е можело лесно да бъдат избегнати с малко повече оригиналност в наратива. Вярно е, че част от нещата са променени, но това са козметични кастрации, които много повече дразнят, отколкото създават усещането за нещо различно. Както и да е, филмът си струва да бъде гледан, каквото и да е мнението Ви за вампирската тема по принцип. Предупреждавам само, че феновете на „Здрач” може би ще останат леко разочаровани от суровата презентация и кървавите последици от това да си приятел на вампир. Но… нека бъдем честни – на кого му дреме за феновете на „Здрач”?

6.1/10


RARE EXPORTS A CHRISTMAS TALE   (2010)

Доживяхме и до тази абоминация – филм на ужасите за Дядо Коледа. И то дори не-американски такъв, което е огромен удар по самочувствието на Холивуд и несъмнено ще доведе до заслужен римейк в близките няколко години. „Rare Exports” е изненадващ филм, но не защото е финландски, нито защото е хорър с главен злодей – Дявол Коледа, а защото е най-оригиналният и противоречив коледен филм от много зими насам.

Историята е нелепа, но е базирана на исландска легенда, според която дядо Коледа всъщност е Дявол, който праща своите верни елфи /възрастни нудисти/ да ядат непослушните деца в мрака на Бъдни вечер. Като изключим задължителните клишета, свързани с един коледен сюжет, филмът се опитва да вкара сериозно ниво на реализъм в повествованието си, поради което „Rare Exports” трудно може да мине за детски филм и ще бъде доста рисковано да го предложите за съблюдаване от малолетници. Истината е, че той е строго R rated и в него има три съставки, които нито един детски филм не би си позволил да притежава – обилно количество кръв и насилие, цветни ругатни на скандинавско наречие и десетки съсухрени старчески пишки, веещи се на мразовития северен вятър. Със сигурност гледка, която би притеснила всяко дете, което не е предречено да стане садист или геронтофил.

Ексклузивни кадри – дядо Коледа по голяма нужда

Заглавието е пълнометражна версия на двe късички видеота на същия режисьор отпреди няколко години, които човъркат идентична тематика, но в доста по-ограничено времетраене. Същите могат да бъдат видени тук и тук, ако някой го е еня, разбира се. Накратко, в планините на Финландия, един престъпно богат визионер копае дупка в търсене на свещена тайна, свързана с древно поверие, според което истинският дядо Коледа е заровен в буца от лед и който го извади, ще спечели много пари от елегантните му рога /защото, според скандинавските митове и легенди, добрият старец всъщност е Дявол Коледа – рогат демон с афинитет към детски мръвки/. Малко по-късно, в подножието на планината, едно малко калпазанче и баща му попадат на миризлив, окалян и чисто гол дядка, с лакът брада и телосложение на концлагерист.  Когато осъзнават на какво са попаднали, бедните селяни решават да го вземат за заложник, но нестандартните им приключения започват, когато се оказва, че това е един от стотиците „елфи” /минус изяществото и феерията на Леголас/, които са тръгнали на поход в търсене на палави дечица за отвличане.

Общо взето схващате идеята, така че няма да Ви губя време с разяснения. Интересното в този филм, е че той разглежда коледната тематика по един съвсем различен модел и действа като анти-коледен филм, макар че впоследствие завършва точно както подобават фамилните изисквания – с банална развръзка и празнично коректен хепиенд. Това е и най-големият минус на цялата работа – че въпреки всички опити за разчупване на жанра и вкарване на нови и оригинерни похвати, “Rare Exports” всъщност си е стандартна Christmas tale и дори може да мине за семейно развлечение, стига да не обръщате внимание на засъхналата кръв и висящите интимни телеса.

Атмосферата обаче е богата на съспенс, а режисурата е доволно стегната, макар че за толкова кратко време, филмът така и не успява да блесне на пълен капацитет и някои от сцените изглеждат прекомерно мудни и недоразвити. Което е по-зле за интелигентните зрители – повечето от въпросите остават неотговорени или поне – недообяснени. Това обаче е бял кахър, защото е очевидно, че създателите на “Rare Exports” са се забавлявали много повече, отколкото са се постарали да вложат някакъв дълбок смисъл в него.  Единственото, което Ви остава в този случай е Вие също да се отпуснете и забавлявате с този невъзможен коледен филм, чиито непростим негатив е, че идеята му е много по-обещаваща от същинското изпълнение. Искрено се надявам американският вариант да поправи тази грешка, защото в темата има доста бахур и не бива да остане неоползотворена.

5.7/10


MY SOUL TO TAKE   (2010)

Докато възбудено очакваме четвъртата инсталация на пискливия ужас за убиеца с маска на дух, Уесли Крейвън ни е приготвил нещо, с което да си позалъжем глада в оставащите няколко месеца. Това е „Изкормвачът” или нескопосаното забавление за ретарди, което закопава дядо Уес до дъното на посредствената режисура, карайки публиката да си зададе доста болния въпрос – изкуфял ли е Крейвън и ако да – кой ще му дръпне щепсала?

„Изкормвачът” е плачевен експириънс, който толкова отчаяно се опитва да върне славата на 90-тарските слашъри, че чак се задъхва от прекомерното усилие. Сюжетът е писан за умствено кухи същества и героите му смело се стараят да отговарят на това условие. Историята е изпълнена с кофи от клишета, които се изсипват върху главата на гледащия с прецизно постоянство. Седем деца са родени на една и съща дата, в която убиец с мултиличностна персона бива ликвидиран от селската полиция. Но не и преди грешната душичка на убиеца да се всели в едно от бебетата! Шестнадесет години по-късно маскиран дивак започва да убива отново, но кое е детето, чиято душица е обсебена от психопата – ето това е въпросът за хиляда евро. Крейвън е принизил стандартите на жанра толкова ниско, че мравките могат да играя на лимбо с летвата, което прави излагацията му още по-завършена и болезнено реалистична.

Сюжетът е адски глупав, героите са абсурдни и едноизмерни, а самите актьори не правят абсолютно нищо, за да разведрят атмосферата. Вярно е, че всички са някакви изтърсаци и третостепенни неудачници, но все пак когато Уес Крейвън прави филм, вярвам че добрата култура налага той поне да отговаря на някакви минимални критерии, освен ако не става въпрос за друг Крейвън, който не е отговорен за класики като „Кошмари на Елм Стрийт” и „The Hills Have Eyes”, и очевидно е мозъчен дегенерат. Настоящото заглавие е просто една твърде инфантилна версия на „Шокър”, представляваща своеобразна игра на гоненица с няколко доста посредствени тийнчета, между които се отличава единствено негърът Дензъл Уитакър /няма роднинска връзка с нито единия от двамата/, който беше слепец, но разбрах това чак на половината филм. /толкова добре играеше ролята си!/ Те биват избивани един по един във всички възможни вариации на тъпия и безмозъчен хорър, като зрителят отново е оставен да играе добрата стара игра „Познай убиеца и спечели дъвка”. За разлика от „Писък” обаче, тук нещата са ясни още на първия половин час, въпреки изсилените опити да се обърква публиката с евтини похвати от дивото село.

Главните герои си мерят пишките пред зоркия поглед на дядо Крейвън

Някои от сцените са абсолютна обида за публиката, особено тези, които противно на смехотворността си, са ни показани с някаква висша форма на его. Така например, първата жертва е заклана на един мост, като зрителят вижда в близък план как ножът на Изкормвача е наръган в корема на нещастника, а малко след това полицията отсъжда с делови тон, че по тялото му няма видими следи от наранявания. CSI пасти да ядат! И ако останалото ни е малко, биваме възнаградени с невинна доза семейни интриги, от които всяка реномирана теленовела би могла да научи много. Друг смях идва от решението на авторите да пуснат филма в 3D, в което няма никаква и тук ме разберете правилно – никаква логична причина. За мое огромно щастие, аз успях да изтърпя тази локва от тиня в 2D и без да давам пари за нея, но знам че сред Вас има хора, които не са имали моя късмет и здрав разум. Специално на тях искам да кажа само едно – suck it, losers!

Уес Крейвън явно e виктимизиран от сложните процеси на третата възраст, които карат кариерата му да се срине до нивото на тази на Джон Карпентър, чиито последни филми /преди заслужено да замлъкне за цяло деситилетие/ бяха изтъкани от неповторимо слабоумие. Тази година обаче, дъртите гении надигат обсипаните си със старчески петна тикви и заявяват твърдо, че все още не са положени в урните си – първо Крейвън, а малко по-късно и Карпентър, който ни е приготвил филм за лудница /оригиналност до безумие/. Дотогава обаче, ние трябва да решим дали смятаме да продължим да толерираме последните вопли на загиващите хорър стожери, защото предсмъртната агония е най-трудна за гледане и буди единствено отвращение. Каквато и да е била причината за направата на „Изкомвачът“ /примитивен начин да се пробуди интересът ни към „Писък 4” или просто долнопробен реверанс към старите слашъри/, филмът не струва и потта по скротума на марокански циганин, така че ако искрите на интелекта все още блещукат в съзнанието Ви, избягвайте това заглавие на всяка една цена!

2.6/10