Във времената, в които Холивуд изтръгва и последните мръвки, останали по костите на оглозганите си франчайзи, беше неизбежно да стигнем до момента, в който Де Ниро и Стилър отново ще се борят отчаяно за няколко сълзи от смях, капещи по тресящите се бузи на празничната публика. Щом „Запознай се с Нашите” се превърна в най-печелившата комедия след течащите сополи на Маколи Кълкин в „Сам в Къщи”, бе напълно нормално да се сдобием и със сикуъл. Но в „Запознай ме с Вашите” искреният смях вече бе прилежно заменен с кикота от куртоазия и едва ли някой очакваше, че човек на „ти” с всичкия си би се навил за трети филм. Ето обаче, че освен божиите пътища, и холивудските такива са неведоми, защото в края на една смехотворна филмова година, ще се насладим и на края на един смехотворен франчайз, който отново показва, че многото звезди не правят един филм успешен, а малкото акъл – не го правят смешен.

Новогодишният кино-афиш е пропит от бездарие, поради което не бива да бъда винен, че оставих привидно забавен филм за черешката на мухлясалата торта на 2010 година. За съжаление обаче, „Запознай се с Малките” далеч не оправя зрителското настроение в пост-коледната му депресия, нито пробужда каквито и да е било усмивки, освен свенливите такива, давани като извинение за изпусната пръдня. Филмът е просто поредният токсичен отпадък, който машината за пари Холивуд захвърля към бедните зрители, така както се хвърля камък по движещ се циганин – с добре премерен изстрел. Добре премерен, защото по Коледа зрителите са достатъчно ощастливени от факта, че са получили 13-та заплата /или дори 14-та, 15-та и нагоре, ако работят в съдебната система/, че да нямат нищо против да дадат няколко празнични левчета за час и половина плосък хумор на голям екран. И това е единственият добър ход на този филм, защото всичко останало в него е второразрядна гнилоч, която цапа очите и пълни ушите Ви с непоносимите звуци на умиращи кариери.

Сега е модерно да се правят трилогии от филми, които едва могат да съберат интелектуален багаж дори само за един епизод на „Всички обичат Реймънд”. „Запознай се с Малките” служи именно като трети филм, завършващ една семейна трилогия за проблемите между зет и тъст в борбата за фамилно спокойствие. Тук тази тема е продължена, разгъната излишно като баница без късмети, и излята върху главите ни под формата на полуготова боза. Наистина не мога да си обясня защо някой ще иска да се занимава с подобни битовизми, след като вече целият свят научи колко задружно /и неприкрито забавно/ е средностатистическото US семейство и как всеки член от него е оригинален образ на остроумието и сатирата. Това ни бе натяквано дълги години под формата на тъпи ситкоми с множество сезони или чрез коледни драмедии с поне едно продължение. И защо? За да могат американците да се радват, че щом хората се смеят на дисфункционалните фамилии, значи собствените им семейни проблеми са нещо незначително и трябва да се приемат с насмешка. Все пак няма нищо по-интересно и успокояващо да гледаш проблемите на някой друг, вместо собствените си такива, по добре изпитания метод на бай Вуте.

„Запознай се с Малките” е нещо подобно, но вече с доста осезаема липса на оригиналност в него, а защо не и на смисъл. Реално той трябва да бъде приет не като отделен филм, а като придатък към вече съществуващ такъв, като ненужен add-on, който да удължи изкуствено и също толкова изкуствено финализира една вече принизена история. Бидейки римейк сам по себе си, „Запознай се с Нашите” имаше наченки на чар, умело преценен хумор в режисурата на Джей Роуч и нещо повече – Де Ниро и Стилър все още не изглеждаха толкова нелепо в ролите си на враждуващите алфа-мъже. Вторият вкара малко колорит с добавянето на екзотичния евреин Дъстин Хофман и американската Лили Иванова а.к.а Барбара Стрейзанд, но това бе всичко. Сега, с третия филм, нещата се вмирисват окончателно и не само откъм главата, а откъм цялото старческо туловище, тъй като режисьорът Пол Уайц /”Американски Пай”/ е оставил актьорите си на произвола, пуснал ги е по течението от спукания писоар и ги е предал на съдбата им.

Бен Стилър отново е Грег Фокър, или казано на майчин език – Гейлорд Ебльов. В останалите роли му правят компания същите баби и дядовци, начело с Де Ниро като Джак Бърнс – пенсионирания топ-секретен агент на ЦРУ с алтер-его на цветарка, съпругата му /Блит Данър/, дъщеря им Памела /Тери Поло/ и родителите на Ебльо – Хофман и Стрейзанд. Ансамбълът от миришещи на пръст надувки е подкрепен от новите попълнения специално за третата част, а именно – младата върба Джесика Алба и дъртият пръч Харви Кайтел, които имат малки, но силно незапомнящи се роли, колкото да може да се закичат имената им по постера за повечко свежест. Отново ни е натирен и вечният отпадък, но и платоничен BFF на Стилър – Оуен Уилсън, който явно не ходи и до нужника без присъствието на своя любим Дерек Зулендър до него. В мини-роля е турена и Лора Дърн, чиято кариера щеше да бъде запомнена, единствено ако велосирапторите от „Джурасик Парк” я бяха направили на кайма, но нейсе. Както сами виждате, кастът е селектиран от добре подбрани екземпляри с одобрена кандидатура за холивудските гробища. Но както казах по-горе, многото звезди не правят един филм интересен, особено ако са избирани по висотата на ЕГН-то им. В „Запознай се с Малките” се случва точно обратното – множествената съвкупност от известни имена просто завишават чувството, че гледате нещо набързо скалъпено и предвидено като замазване на упоените ни с тамян коледни очи, тъй като нито един от героите не е развит дори отвъд минималните норми на стереотипа. За трети път.

Сюжетът е писан от някой, който очевидно боледува от умствен недъг, защото включва компилация от най-първосигналните скечове, за които може да се сетите от prima vista, и то дори без да сте на Vista. Смехът е още по-забележителен, когато осъзнаете, че авторите всъщност наистина вярват, че това, което са Ви сервирали е доста забавно и Вие сте длъжни да се захилите поне веднъж, докато гледате как Гей и Джак извършват ритуален street fight на детския рожден ден на малките fucker-и, където се радваме на пародия на „Челюсти” със специалното участие на Робърт Де Ниро в ролята на Акулата. Повярвайте, ако П. Моканина беше наблизо със сигурност щеше да получи импровизиран фейспалм и да подчертае за пореден път колко мъка има на този свят. Лафовете също са извадени от дебелото черво и представляват словосъчетания, които биха били смешни, ако сте живели под земята в продължение на десет години, но за съвременния зрител, който е гледал която и да е друга комедия от същия тип, всичко е просто жалко – особено репликите, ебаващи се с „Кръстникът”, които явно са били замислени като най-оригиналното хрумване в целия филм. OMG, ти трябва да станеш „The Godfocker”! Ето едно предложение, на което никой не може да устои. А ето и едно друго – пръснете мозъците на сценаристите – ясно е че и без това не си ги ползват. Или поне не и пълните няколко процента от тях.

Кой не би се разсмял на малко повърнат хумор?

Вкратце – Гей и Памела вече имат две деца близнаци с разлика от три минути време и 30 см. височина. Джак им идва на гости за Деня на Благодарността или whatever, където се наслаждаваме на отрязани телесни израстъци в реално време, а Гей крие своя малка мръсна тайна, свързана с апетитната докторка Анди Гарсия /Джесика Алба/ , която тайно мечтае да го изнасили в един изкопан басейн. Ето още един пример за авторско безсилие – някой лумпен с IQ дори под моето, е решил, че ще бъде ебати комичната експлозия, ако кръстят една от героините /жена/ с името на култовия мамин хубавец Анди Гарсия. Това ще породи весело объркване и ще доведе до приятно забавни коментари, нали? Да, ако си борещ се за преминаване от 7-ми към 8-ми клас урод, но за един възрастен човек с поне две мозъчни гънки, нещата съвсем не са смешни, а показват реално докъде може да падне един „творец” в насилените си напъни за оригиналност. Като плюс имаме манията на Джак да си избере наследник, който да продължи култовия му род „Бърнс”, семейното дърво на който започвал още от 15 век и включвал колекция от боляри и земевладелци. Потенциално добър суб-плот до момента, в който се оказва, че е турен единствено, за да може някой да използва термина “Godfocker” максимум пъти за единица време. Запазената марка на поредицата, а именно небезизвестният сигнал с ръце, представляващ двата пръста /големия и средния/ на дясната ръка, насочени към очите на говорещия, а после към събеседника му с думите: „Наблюдавам те!”, отново е тук, но този път употребата й е изтъркана, а смехът от нея се губи между апатичните прозявки.

Основният конфликт отново е центриран между цветаря vs. санитаря, но този път нещата вече са доста повърхностни и лишени от живец, сякаш самите актьори са осъзнавали какви глупости трябва да вършат и никой не е искал да се назорва излишно. Джак и Гейлорд споделят множество кадри, но идейните awkward моменти са сведени до генералния минимум, от което филмът всъщност губи, вярвате или не. Специално внимание обърнете на сцената, в която Фокър изсипва един самосвал с пясък върху Джак /точно така, това всъщност се случва/ и още по-некоректната сцена, в която Гей инжектира игла в еректиралия пенис на Джак пред очите на петгодишно дете. Не мога да си обясня от какъв зор някой би се е съгласил на подобно фиаско – особено Де Ниро, който отчаяно има нужда от дълбока, сериозна и драматична роля, която да го извади от кофата със семейно щастие, в която сам се гмурна преди години. Но когато хонорарите говорят, дори звездите мълчат, така че дъртият Боби явно е стиснал старческото си чене и е оставил да бъде содомизиран за пореден път. В тази връзка е интересно да се спомене, че Дъстин Хофман се е показал като много по-голям пич, отказвайки да играе предвидената първоначално по-голяма роля във филма, точно заради кретенския сценарий, който според него принизявал героя му от предишния филм. Въпреки това обаче, в името Ханука и след споразумение с FOX, “Рейнман” се е навил да участва в три-четири сцени, за зор заман.

Сега като се замисля, може би има още какво да се каже за този филм, но не искам да губя повече от безценното си време, опитвайки се да Ви убедя в очевидни неща. „Запознай се с Малките” е толкова смешен, колкото смешно би било да присъствате на „прасешка смърт” /ритуал, популяризиран точно в коледните дни/ т.е ще Ви хареса, единствено ако обичате да гледате чуждата агония. Неговата сила не е хумора, нито актьорското присъствие, защото едното отсъства, а второто присъства по задължение. Неговата сила е във факта, че е семеен филм, а Коледа е семеен сезон и трябва да се сподели с нещо весело и празнично, пък макар и лишено от разсъдък. Ето затова си направете услуга и го гледайте, когато ще го гледат  и нормалните хора, а именно – след няколко месеца на домашен носител. Така ще спестите парите си за нещо, с което ще прекарате новогодишната вечер много по-приятно, като например пакетче пиратки или надуваема кукла на елена Рудолф.

3.0/10

С тези позитивни слова за финал, Ви оставям на празничния произвол и Ви пожелавам весело посрещане на новата 2011-та, независимо дали ще празнувате сами с бутилка вино или в компания от равносилно забавни индивиди. А на себе си пожелавам новата филмова година да не бъде такъв културен провал като тази, защото вече не мога да смогна да ревюирам цялата тази помия! Наздраве и до нови свиждания догодина!