След привидно adult ориентирания „Заветът” е време да се насочим към един наистина детски филм, който поне не си прави труда да се маскира на възрастен по никакъв начин. И няма голяма нужда, тъй като е писан по книги, които възрастен би прочел, единствено ако отчаяно се опитва да приспи хиперактивната си щерка. Но за разлика от някои други подутини от самочувствие, „Хрониките на Нарния: Епизод ІІІ” улавя най-приятните моменти от иначе инфантилната си история и предлага динамична смес от фентъзи приказки за малки и сравнително големи. С една дума, като филм от поредицата за Нарния, „Плаването на Разсъмване” се справя добре. Но по стандартите на нормалните филми /които и без това са прекомерно занижени/, третата част от поредицата на К.С. Луис се гърчи в калта, оставена от предшествениците си и общо взето – за около два часа екранно време наблюдаваме последния й спазъм.

Преди да продължа, искам да наблегна на факта, че единственият ми досег със серията на хартиен носител, бе когато откраднах първата книга от библиотеката, за да я използвам като подложка на субуфера си. В тази връзка, признавам без бой, че не съм чел нито един ред от която и да е от седемте книжки на К. С. Луис и нямам намерение да дебатирам за това дали филмът отговаря на атмосферата им and shit. За мен най-великият детски адвенчър, писан някога е „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада”, а на света няма човек, който да филмира тази епика адекватно, така че мнението ми за приказната литература е силно предубедено. Но това не пречи по никакъв начин да изкажа /не/скро/ту/мното си мнение за настоящото заглавие, което – въпреки че се сгромоляса в боксофиса като сляп плувец в току-що изпразнен басейн – се оказа доста по-добър продукт от предишния жалък опит в това поприще, а именно – притчата за Принц Каспичан.

„Плаването на Разсъмване” е трети по ред филм от серията за сем. Певънси – многочелядна фамилия, в която децата очевидно притежават нулев родителски контрол, защото във всеки един епизод си намират по някоя зрелищна пакост за правене, вместо да се крият от бомбите на Луфтвафе. За разлика от предишните две части обаче, тук историята е ограничила детския каст само до две малолетни парченца – Люси и Едмънд, които – няма как да не се съгласите – са и най-грозните от цялото семейство. Останалите две същества – героичния блондин Питър и промотираната-за-красавица Сюзън, са оставени като цветни петна на фона, тъй като участието им е минимизирано до едно-две съновидения.

Нарния е магическа страна, извадена по калъп от фентъзи книжки, в която властват крале и кралици с малолетни цици. Тя е перфектното място за бягство от реалността на съвременното дете, което обича да мечтае повече, отколкото да мисли. Ето затова, филмите за Нарния имаха реален потенциал да се превърнат във франчайз, който да бъде източван десетки години от младите аборигени на САЩ. Нещата обаче не се оказват толкова розЕви. Въпреки че от творбите на Луис остават още цели четири шибани подпиралки за субуфер, FOX явно добре са осъзнали, че франчайзът е отишъл на кино, много преди Вие да отидете там. „Принц Каспиян” донесе смехотворни печалби и принуди страхливите копелета от „Дисни” да подвият мишите си опашки и да избягат в мрака, изоставяйки поредицата на жестоката си съдба. Третият филм бе финалната съчка, подадена на давещ се нещастник, с която да се извади тази иначе потенциално успешна серия от блатото. За нещастие обаче, „Разсъмване” не само повтаря печалния си анти-рекорд от предишния филм, но и се оказва бюджетно най-недоходоносният от останалите. Някъде тук, нещата започват да подсказват, че „Разсъмване” /колкото и иронично да е от заглавието/, ще бъде финалната серия от драматичната поредица за християнчета. Единствената доблест на цялото фиаско е, че „Нарния” завършва много по-категорично от „Златния Компас” например, който се превърна в апотеоз на пръснатото авторско его и остави зрителите с по един пръст в уста и още един пръст в друго отверстие.

Ако не си спомняте какво се е случило в „Принц Каспиян”, няма да Ви виня, защото аз самият имам трудности да стигна до този сегмент на оперативната си памет. Знам само, че нашите дечица се запознаха с готиния принц и с него извършиха множество добрини с героични параметри. Останалите мемоари са разплути като азотни изпарения след колата на Пол Уокър и нямам намерение да се ровичкам повече. Но не се притеснявайте – „Разсъмване” не изисква от Вас някакви радикални познания за вселената на Нарния, освен основните неща, научени още в първия филм. Това е добре, защото не принуждава зрителя да мъкне поне един роман от серията за справка, а също така не затруднява развитието на историята, поради което третият филм е и най-динамичният като сюжетно развитие – без излишни разгъвания на рахат-локуми и празни приказки за губене на ефирно време. Не знам доколко това е някакъв позитив, но опредено не бива да се плашите, че ще захъркате в киносалона. Нещо повече – самата история на филма е достатъчно adventure-like опростена, за да се хареса на всеки почитател на плоското фентъзи и неангажиращите приказки.

Накратко – Люси и Едмънд живеят в къщата на братовчед си в Англия, докато сестра им и брат им са в САЩ или някъде другаде, където никой не се интересува от присъствието им. Едмънд жално се опитва да влезе в армията, за да се докаже като големия „мъж”, а Люси започва да изпитва първите трепети на пубертетските си неволи и свързаната с това драма от грозноватото й личице. За щастие, актриската Джорджия Хенли вече не прилича на изпуснато на главичката си бебе, така че няма как да не призная, че тук е сравнително търпима в играта си. Едмънд пък си е същият наперен британски бастун, който има самочувствие в излишък, но умствен капацитет в недоимък. Двамата, барабар с приятно дразнещия им братовчед Юстис /Уил Пултър – грозното дете от „Синът на Рамбоу”/ намират една доста детайлна картина на кораб, в която реализмът надвишава законите на физиката и тримата малчугани са потопени в Нарния за пореден/последен път. За нововъведения в сферата на фантазията Юстис, нещата изглеждат количествено страшни, особено когато трябва да се занимава с минотаври, нимфи и говорещи плъхове, но момченцето го приема стоически и с минимум циврене. Останалите се чувстват като у дома си, попадайки на борда на кораба „Разсъмване” и срещайки отново красавеца Каспиян, който обикаля океана в плахи опити да имитира капитан Джак Спароу.

Почти целият филм се развива на кораба-майка, така че не очаквайте разни спиращи дъха сетинги или галещи зрението пейзажи. Не твърдя, че филмът няма своето визуално очарование, но летвата в случая се намира твърде ниско, особено на фона на първия филм, а това дори не е и комплимент, по дяволите. Без да се губи излишно време в любезности, задругата открива, че трябва да намери 7 /седем/ меча, за да спре някаква воняща зелена мъгла, излязла от градските канали. Това е всичко. Намерете swords, убийте monster и ще спасите world – чудесен сценарий за всеки долнопробен quest във всяка долнопробна RPG игра. Мечовете са пръснати около труповете на разнообразни лордове и „Разсъмване” трябва да плава наляво-надясно по картата, за да ги открие. В помощ на нашите палавници идват корабният боцман, с визията на мосю Рошел от Форт Бояр, и един кирлив плъх с гласа на капута Саймън Пег, който много исках да премажа с налъм.

Самите герои имат по някоя индивидуална драмичка, с която създателите да си измият ръцете, че филмът им притежава наченки на character development. Това са поредните емоционални дисбаланси на несигурния в половата си принадлежност Едмънд, който пак ще бъде задяван от Бялата Кралица /Тилда Суинтън – още една грозна актриса за колекцията на франчайза/, но този път под формата на дух/ка/. Люси пък изпитва момичешките терзания от липсата си на красота и получава визии на сестра си, която по някаква причина трябва да приемем за особено прекрасна. От другата страна, Принц Каспичан е вече доста мъжествен, което трябва да разберем по възредичката му брада и новото му излъчване на врял и кипял воин. Добра дума мога да отделя за Уил Пултър, играещ братовчеда Юстис, който според мен имаше нужда от повечко екранно време, въпреки умишлено противния си образ. Пултър несъмнено е талантлив леприкон, който може да играе запомнящи се образи в подобен стил, така че кастването му тук е била една от рядко брилянтните идеи на заглавието. Към всичко това е добавен и култовият лъв Аss-LAN, който има своето задължително камео за порция бащински мъдрости, житейски философии и супер неадекватни християнски намеци.

Филмът страда от много неща, на сценарно и актьорско ниво, но огромните пробойни на „Разсъмване” са сравнително умело закърпени от ветерана Майкъл Аптид, който използва всичко, което може, за да не превърне третата част на „Нарния” в кинематографичен екскремент. В лентата няма множество батални сцени, а единствената зрелищна битка е едва накрая, но Аптид успява да задържи интереса на зрителите, дори когато е ясно, че няма какво толкова да се покаже. Друг плюс е и участието на Дейвид Арнолд като композитор, който отново върши работата си на професионално ниво, правейки музиката към филма един от главните позитиви. Лошите новини обаче са свързани с ефектите на филма, които на места са откровено смехотворни – обърнете внимание на OMG „страшната” зелена мъгла /която визуално наподобява пръднята на Хълк/ и на дракона Юстис, който изглежда по-изкуствено и от Шон Конъри в „Сърцето на Дракона”, а разбира се – нека не забравяме и религиозния хищник на Лиъм Нийсън, чието CGI е силно противно. Единственият компютърно генериран образ, който държи някакво ниво е миризливият плъх Рипичийп, който обаче не става за гледане, заради слабоумието си – в повечето сцени ще бъде смесица между героичен и комичен персонаж, а това не е по силите на която и да е мишка, независимо колко дълга е шпагичката й. Друг минус е и 3D-то, което е поредният eye rape, тъй като „Разсъмване” е пост-конвертиран в третото измерение за повечко пари и това му личи отвсякъде, по простата причина че може да го гледате и без очила. Освен ако са Ви предписани такива от оптичен лекар, разбира се.

Приключението на ордата смехорани ги отвежда до непознати брегове, където участват в интеракции със загадъчни същества, някои от които представляват подскачащи самоходни крака,  а други мязат на гигантски океански рептили, далечни братовчеди на пустинните червеи от „Дюн”. Както казах одеве, всичко се движи бързо, а сюжетът тече без много обяснения, така че докато се усетите – вече ще се зверите във финалното меле, където горкият Юстис е превърнат в дракон, обязден е от плъх и се сражава с червей. След насилено мащабната морска битка, по време на която малката Люси отново участва чинно със своя shortbow +1 dexterity, а Едмънд с бившия меч на брат си, който със сигурност му дава поне +10 male confidence, изчадието е удавено, а нашите герои пристъпват на самотния бряг, разделящ Нарния със страната на Аss-LAN, който предвидливо е разцепил морето на две равни парчета, Moses style. Там, героите се сбогуват в порой от сълзи и сополи, а достолепният лъв им обяснява като на малоумни, че има друго име в реалния свят и децата трябва да му се прекланят там. Прозрачна божествена референция за примитиви, но явно върши работа.

В крайна сметка, не съм чак толкова отвратен от „Разсъмване”, но не го считам и за нещо стойностно. Приемам го за това, което е – безсмислена басня за подрастващи, която да внесе малко колорит в измъчените детски умове. В него има всичко, което едно пехливанче желае – принцове, мечове, дракони и магически дреболии – но те са с етикет „Нарния”, което видимо принизява качеството им. В него няма дори индивидуализиран злодей или някаква ясно определена цел, което го прави доста изсушен откъм емоция и съспенс – сякаш всички са знаели, че това ще е краят на сагата и на никой не му се е занимавало да комплицира нещата.  Вече сме достатъчно залети с инфантилни адвенчъри за неориентирани юноши, така че ако това действително е последната „Нарния”, едва ли нечия психика ще бъде особено засегната. С тези думи на изпроводяк, Ви пожелавам да не бързате да убивате детето-във-Вас, защото то ще Ви е необходимо поне за още два часа.

4.7/10