Долф е обичал да се разкрачва пред феновете си на млади години.

Пригответе се за малко сутрешен шок от земеделски калибър, защото единственият, който би се шокирал от подобна новина ще да е някой земеделец. Иде реч за новия филм на Уве Бол – човекът, който вече се превърна в еквивалента на д-р Менгеле за киното след всички абоминации и садистични изстъпления, които изроди за последните петнадесетина години. Ако все още четете този текст, въпреки че вече знаете за какво ще се отнася той, то това Ви прави или кинематографични инвалиди или верни мои фенове. А може би и двете.

Сама по себе си новината, че Уве Бол отново обмисля филм, не е някакво събитие, като се има предвид, че швабата има вредния навик да твори минимум по две адски тъпи ленти годишно. Не е и голям интерес факта, че новият му проект всъщност ще е сикуъл на „В името на Краля“ или филмът, който накара хиляди фенове да повръщат всеки път, когато играят на „Dungeon Siege“. И ако сте си мислели, че Бол има тънък усет към филми, чиито direct to DVD дискове не стават дори за лъскаво украшение, висящо от огледалото за обратно виждане на циганско жигули, то не знам какво бихте помислили за усета му при кастинга на актьорите си. Бол провали не едно холивудско име, а сега е на път да провали дори вече провалено такова. Това на Долф Лундгрен.

Именно едрият блондин ще е главния герой на „В името на Краля 2“, с което филмът ще направи хеттрик от жалост – тъпанар като режисьор, лайно за сюжет и боклук в главната роля. Но пък и можем ли да виним г-н Лундгрен, като се има предвид, че неговата кариера за последната декада е дори по-миризлива от тази на бъдещия му работодател, макар че мускулестата буца е многозначителен в коментарите си към Бол: „Някой ми каза, че той е злият гений на режисурата.“ Интересно кой би могъл да му каже нещо подобно. А, момент, сетих се – не играха ли наскоро заедно Джейсън Стейтъм и Долф Лундгрен заедно в „Непобедимите„? А не беше ли точно Стейтъм главният глупак на „В името на Краля“? Усещате ли връзката?

И все пак, едва ли за Уве може да се говори като за какъвто и да е било гений, освен ако хората не считат за особено гениално да пропиляваш по десетки милиони евро на немските данъкоплатци всяка година. Долф обаче е екзалтиран от новата си роля и с готовност споделя двуизмерността й пред Screen Junkies: „Играя воин ветеран, който бива въвлечен в средновековна борба за власт. Това е роля, която исках да играя. Забавно е да упражнявам актьроските си умения от време на време. А и трябва да се приготвям за „Непобедимите 2.“

Нека анализираме тези неандерталски слова. Първо, Лундгрен явно не осъзнава в какво адска попара се забърква, а отгоре на всичко – има наглостта /или игнорантността/ да твърди, че сам е искал ролята. И второ, Долф е достатъчно егоцентричен, за да твърди, че има някакви актьорски умения, които да упражнява. Лично аз бих му препоръчал да си упражнява трапеца във фитнеса на Силвестър Сталоун, защото там поне третата възраст е отдадена на почит. Едно обаче е ясно – каквото и да произведе мистър Бол, едва ли ще е по-зле от „Непобедимите„. Мда.