You are currently browsing the monthly archive for декември 2010.

Във времената, в които Холивуд изтръгва и последните мръвки, останали по костите на оглозганите си франчайзи, беше неизбежно да стигнем до момента, в който Де Ниро и Стилър отново ще се борят отчаяно за няколко сълзи от смях, капещи по тресящите се бузи на празничната публика. Щом „Запознай се с Нашите” се превърна в най-печелившата комедия след течащите сополи на Маколи Кълкин в „Сам в Къщи”, бе напълно нормално да се сдобием и със сикуъл. Но в „Запознай ме с Вашите” искреният смях вече бе прилежно заменен с кикота от куртоазия и едва ли някой очакваше, че човек на „ти” с всичкия си би се навил за трети филм. Ето обаче, че освен божиите пътища, и холивудските такива са неведоми, защото в края на една смехотворна филмова година, ще се насладим и на края на един смехотворен франчайз, който отново показва, че многото звезди не правят един филм успешен, а малкото акъл – не го правят смешен.

Новогодишният кино-афиш е пропит от бездарие, поради което не бива да бъда винен, че оставих привидно забавен филм за черешката на мухлясалата торта на 2010 година. За съжаление обаче, „Запознай се с Малките” далеч не оправя зрителското настроение в пост-коледната му депресия, нито пробужда каквито и да е било усмивки, освен свенливите такива, давани като извинение за изпусната пръдня. Филмът е просто поредният токсичен отпадък, който машината за пари Холивуд захвърля към бедните зрители, така както се хвърля камък по движещ се циганин – с добре премерен изстрел. Добре премерен, защото по Коледа зрителите са достатъчно ощастливени от факта, че са получили 13-та заплата /или дори 14-та, 15-та и нагоре, ако работят в съдебната система/, че да нямат нищо против да дадат няколко празнични левчета за час и половина плосък хумор на голям екран. И това е единственият добър ход на този филм, защото всичко останало в него е второразрядна гнилоч, която цапа очите и пълни ушите Ви с непоносимите звуци на умиращи кариери.

Прочетете остатъка от публикацията »

Добър ден, скъпи деца!

Обръщам се към Вас като такива, защото днес ще разгледаме един детски филм – „ТРОН: Заветът” или поредната масово рекламирана и неистово нахайпена цветна бозичка, която успя да събере армия от интелектуално възпрепятствани мърсоли със стилните си 3D шаренийки. Както ще научите по-долу, за гледането му не Ви трябва особено количество сиво вещество, тъй като в него на изпитание ще бъде поставена окулярно-слуховата Ви издръжливост, докато мозъчната Ви кора ще потъне в дълбок полусън. Интернет вече се заля с BG ревюта на филма, които го изкарват като най-великото постижение на киното за 2010, но без да кажат нищо съществено за него и изпадайки в помпозен пелтеч на общи приказки. По тази логика, аз явно съм голям сноб, защото след целия този медиен шум, огромни надежди и потенциал, „Заветът” се оказа боклук от зрелищен калибър, спасен донякъде единствено от 3D технологията си, но като цяло – поредната еднодневка с огромни претенции, но миниатюрни постижения.

Когато първият „ТРОН” излезе през 1982 година на VHS носител, повечето от Вас все още са били под формата на зигота в младежкото тяло на майка Ви, така че едва ли някой помни нещо от него. По времето на премиерата му в САЩ пък по-малко от 10% от населението е имало компютри и точно поради това вълшебният свят на всички тези програми-с-човешки-черти е бил нещо наистина невиждано до момента. Като добавим и новаторските анимационни ефекти, които за онези години са си били направо като лайната на Камерън, „ТРОН” спечели солидна фен база и почитатели, предлагайки им интелигентно поднесено приключение.

Прочетете остатъка от публикацията »

След привидно adult ориентирания „Заветът” е време да се насочим към един наистина детски филм, който поне не си прави труда да се маскира на възрастен по никакъв начин. И няма голяма нужда, тъй като е писан по книги, които възрастен би прочел, единствено ако отчаяно се опитва да приспи хиперактивната си щерка. Но за разлика от някои други подутини от самочувствие, „Хрониките на Нарния: Епизод ІІІ” улавя най-приятните моменти от иначе инфантилната си история и предлага динамична смес от фентъзи приказки за малки и сравнително големи. С една дума, като филм от поредицата за Нарния, „Плаването на Разсъмване” се справя добре. Но по стандартите на нормалните филми /които и без това са прекомерно занижени/, третата част от поредицата на К.С. Луис се гърчи в калта, оставена от предшествениците си и общо взето – за около два часа екранно време наблюдаваме последния й спазъм.

Преди да продължа, искам да наблегна на факта, че единственият ми досег със серията на хартиен носител, бе когато откраднах първата книга от библиотеката, за да я използвам като подложка на субуфера си. В тази връзка, признавам без бой, че не съм чел нито един ред от която и да е от седемте книжки на К. С. Луис и нямам намерение да дебатирам за това дали филмът отговаря на атмосферата им and shit. За мен най-великият детски адвенчър, писан някога е „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада”, а на света няма човек, който да филмира тази епика адекватно, така че мнението ми за приказната литература е силно предубедено. Но това не пречи по никакъв начин да изкажа /не/скро/ту/мното си мнение за настоящото заглавие, което – въпреки че се сгромоляса в боксофиса като сляп плувец в току-що изпразнен басейн – се оказа доста по-добър продукт от предишния жалък опит в това поприще, а именно – притчата за Принц Каспичан.

Прочетете остатъка от публикацията »

декември 2010
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 805 175 пъти