„Пираня” е едно от онези малко заглавия, които действително очаквах през тази година и точно поради това бях силно възмутен от решението на българските разпространители да ни лишат от триизмерието му по кината. Сега, след като вече действително съм го гледал обаче, смятам изборът им за абсолютно коректен, защото заради филма не си струва да бъдат давани каквито и да е пари, под каквато и да е форма. Неговата съдба е по-скоро да залъже очите на децата от zamunda, след което да излезе безславно на DVD и да залезе някъде по рафтовете на селската видеотека, покрит с прах. Защо са тези силни думи по един толкова слаб филм ще кажете Вие – защото „Пираня” е толкова ударен с нецеленасочената си простотия, че зрителят получава обилен мозъчен кръвоизлив от гледането му и повярвайте – този път 3D-то не е извинение за това.

„Риба щука, махай се оттука!“

Ако сте малко по-умни от муфлон, вече сте наясно, че „Пираня” е римейк на заглавие от  1978-та година на миналия век, което стана известно с няколко неща, нито едно от които качеството му – на първо място, това е филмът, превърнал се в заслужен отговор на хвърлената ръкавица от „Челюсти” в жанра на national geographic хоръра и на второ – сикуълът му се прочу с краткотрайното участие в него на великия Джеймс Камерън като режисьор, който обаче скоропостижно биде уволнен от проекта, още преди да успее да си пусне брада. С какво обаче ще остане в историята настоящата нова версия? Отговорът е един – с нищо. „Пираня” е просто поредният невзрачен, безвкусен, пошъл и неприкрито малоумен римейк, който забавлява много по-малко, отколкото отвращава /и то не в добрия смисъл/.

Защо това е така? Защо филм, който е нахранен с достатъчно бюджет, че да напълни Чичо Томовата колиба с пачки, и който е напращял от творческите течности на талантливия галеник на хоръра Александър Ажа /”Огледала”/, в крайна сметка се оказва безумно глупаво недоносче, което плува с егото на косатка, но всъщност бълбука с размерите на цаца. Не знам, може би това е поредният холивудски парадокс, а може би просто филмът не разчита на интелекта, а на първосигналността на зрителите си, защото е създаден с всички примитивни похвати на елементарния хорър, които помним още от средата на 90-те, а след това и от края на 90-те. Лично аз съм силно изненадан от факта, че режисьор като Ажа не само се е съгласил на подобен кариерен убиец, ами е и спомогнал филмът да е морската пяна, която е в момента – след „Високо Напрежение” и „Очите на Скалите”, пичът ни сервира почти детинска притча за морски свинчета, гонени от озверели шарани – как, по дяволите се пада дотам?


Доста недвусмислено послание от страна на режисьора, не мислите ли?

Стилът на Ажа е абсолютно отсъстващ тук, освен ако не броим някои от сцените на финала, където беше последния му шанс да изкара заглавието от кофата с гной. За нещастие обаче, дали заради липса на желание, дали заради притягане на обръча от простотия на продуцентите, Ажа е оставил нещата да се носят по течението, макар че това течение в случая води директно към морското дъно. Нещата са обидно смехотворни, и то не по онзи приятно глуповат и умишлено ироничен начин, а по онзи крайно неадекватен и кретенски тертип, на който не знаеш дали да се смееш или да си полееш очите със сяра. „Пираня” не разчита на елемента на страх и паника /”Челюсти”/, а акцентира основно върху голите тела на едрогърди шаврантии, за да генерира интереса на публиката си и е отделил доста излишни минути в глорифицирането на женските форми в 3D, без особена връзка с останалия сюжет. Доста евтин трик, който би минал, ако гледахме порно, или ако бяхме 13yo, но сега е просто неефектен и жалък.

Ще разберете за какво говоря, когато видите някои от сцените, излезли сякаш от поредния сикуъл на „Lake Placid” или произволна пародия а-ла „Франкенфиш”, но с тази разлика че „Пирани” го прави със самочувствието на летен хит и размаха на технологично чудо, разчитайки основно на 3D пръдните си, които са очевидни дори и на двуизмерен екран. Ненапразно, лентата получи солидна доза антиреклама точно от Джеймс Камерън, който побърза да оплюе 3D-то на филма още преди месеци, като ненужен очен сладкиш за зарибяване на зрителите. /защото „Аватар” не беше нещо подобно, нали?/ Няма значение, важното е че Камерън каза своята тежка дума, а неговата дума тежи повече и от задника на Джона Хил, така че плюнката му в езерото на спокойствието създаде множество вълни, довели до писмен респонс от страна на продуцентите на „Пираня”, в който културно му бе обяснено, че е пълен тъпак и трябва да спре да сипе клевети по чуждото 3D. Тази онлайн конфронтация вкара още малко его в и без това препълнените гащи на създателите на „Пираня”, превръщайки го точно в това, което не е – интересен. В случая, признавам, че Камерън е бил прав – филмът за ядливите риби има дори по-малко нужда от 3D, отколкото нужда имаха други хоръри като „Последен изход” например, защото тук 3D-то не е насочено към генерирането на съспенс у зрителя, а точно обратното – в генерирането на лиготия и кикот. Обърнете внимание на основните кадри, които са в 3D – спокойно, ще ги усетите и на 2D версията – хвърлена чаша, плуващите цици на Кели Брук, повърня в близък план, и т.н. Това ли са козовете на тоя филм? Заради това ли трябва да се радваме, че е 3D? Дори и летящата кирка в „Кървавия Св. Валентин”, бе по-въздействаща от това недоразумение. Но нищо, все пак ние не бяхме избрани да го гледаме в третото измерение, така че защо изобщо написах този абзац, по дяволите?

Една от жертвите на пираните е останала за дооглозгване в сикуъла.

Историята ни запознава с житейския път на древни същества, които са живели стотици години под земните недра, но сега, след земетресение, което разпуква морското дъно, те излизат на свобода и започват да се хранят с каквото видят, най-често с хорски крака и бузи. Решени да се справят с рибешката агресия, шерифката Елизабет Шу, синът й /избягал попарен от „Дневниците на Вампира”/ и останалият каст от смешници, включващ отявлени клоуни като Винг Реймс, Адам Скот, Джери О`Конъл и всякаква друга противна паплач, трябва да отвърнат на удара и да спасят плуващите тийнейджъри, докато някоя пираня не им е отхапала висящите телеса. Нелека задача за хора, които действат по толкова дебилен скрипт. За да удовлетвори нърдовете пък, Ажа е турил във филма и кратки роли на три интересни люде, които малко или много ще направят впечатление на ценителите – Ричард Драйфус, Кристофър Лойд и Илай Рот – все имена, чиято причина за участие ще усетите почти веднага по вятъра. Лошото е, че техните камеота са доста безсмислени и не правят филма по-гледаем или дори по-забавен, а просто показват с още по-голяма сила трагедията на това заглавие и пропуснатия му потенциал.

„Пирани” трудно може да мине за чист хорър, защото почти половината от него си е рядка проба комедия и то от онези тъпите тийн-комедии, в които някакъв загубеняк е хлътнал по местната красавица и филмът се върти около непохватните му опити да се направи на мъжествен. Тук нещата са почти същите, с тази разлика че има малко повече озверели морски деликатеси в кадъра. Визуалните ефекти също вонят на неподправена евтиния, а последните няколко секунди от „Пираня” лесно могат да се борят за евентуалната титла „най-тъп филмов финал” на MTV наградите. Комедията съпътства дори и по-ужасяващите сцени, които по принцип трябва да са най-въздействащи – като например тази на масовото изяждане на кея, в която водата имаше повече кръв дори и от последния път, когато реших да си бръсна задника във ваната.

Не е лесно да плуваш, докато разни рибоци ти инфилтрират ректума.

Също така, прави впечатление един доста глупав пропуск, свързан с героите от филма, който допълнително показва неангажираността на правилите го. Ако обърнете внимание в сцената на яхтата към края, партньорът на продуцента – Андрю /изигран от дентално възпрепятствания плешивец Пол Шиър/ изчезва от филма в един момент, без да стане ясно какво се е случило с него – всички в яхтата или биват изядени от плуващите гниди, или се спасяват, след което яхтата избухва в не особено впечатляваща експлозия – докато той просто отсъства от финалните кадри и то без някаква причина. Отговорът е ясен – пичът е имал мрачната съдба да бъде отрязан от монтажистите при финалния кът, което води до следващото логично обяснение – очаква ни удължено режисьорско издание на филма, така че си стягайте плувките за още малко солени течности. Изобщо, „Пирани” е хумористичен филм, след който най-силната емоция, породена в мен бе, че отчаяно ми се прияде риба. Останалото са просто миксирани чувства на разочарование и досада, особено заради факта, че от този филм наистина можеше да излезе достоен наследник на култовия някога жанр на животинския хорър. А сега е просто поредният тийн-ориентиран хорър за възбудени юноши с мозъчен капацитет, малко по-висок от този на възрастна скумрия.

3.2/10