You are currently browsing the monthly archive for октомври 2010.

Както винаги… не, по-скоро, както обикновено, когато се чудя каква клизма да си направя, че да започна поредното ревю… ще ви запозная с една малка мръсна тайна от житейското ми съществуване. Но само при условие, че не ми се смеете! Вече е добре известно, че често страдам от запек. Най често той е умствен, от време на време е словесен, но понякога… понякога той е истински. 😦 От онези, гадните и задръстените, които водят най-малкото до болки около пелвиса. Пробвал съм какви ли не лечения: от ядене на зелено грозде на гладно, през гледане на Пираня 3D и четене на коментари на фенове на “Истинска кръв 3”, та чак до ексцесии като поливане с туба рициново масло на голо, и дори подлагане на скопяване на колоната ми и други гастрономически мероприятия, но без резултат. :(((((( Панацеята я открих съвсем наскоро, съвсем случайно и съвсем внезапно. ;)))) Тя се стовари върху ми с безмилостността на лък за цигулка в сфинктера на Роланд. :*P :*P :*P В един облачен ден, точно след като купих първата си Нокия с тъчскрийн, за да мога да се пъча пред цяло село със социалния си статус и да следя от дистанция броя на хитовете, които блога ми получава в секунда,  аз за пореден път бях оцъклил очи, яхнал порцелановия кон, редящ молитви на Господа да пощади целостта на белоснежното ми дупе. Някъде тогава се сетих, че всички приятели и неприятели от обкръжението ми говорят настоятелно за някакъв сайт, който обезателно трябва да пробвам или повече няма да са ми истински приятели и неприятели. Фейсбук. Дали заради моментна деменция, или отчаяние, аз се подадох на натиска, направих си профил, добавих своите БФФ-ове в него и забравих. Седмици по-късно, след постоянни натяквания защо не обръщам виртуално внимание на приятелите си, и след като клишето „забравих си паролата” умря от изтощение, аз все пак реших да седна пред компютъра си и да отворя въпросната страница.

Прочетете остатъка от публикацията »

След като всички български зрители, отявлени патриоти и изтънчени ценители на т.нар. „ново” българско кино изгледаха „Мисия Лондон” още преди месеци и то по няколко пъти, обагряйки интернет пространството с хвалебствените си оди, аз се свих в мишата си хралупа и реших, че не съм достоен да ревюирам подобно отроче, за което а/всички са казали предостатъчно и б/няма какво толкова да се каже по принцип. Но сега, след като еуфорията по произведението на Митьо Митовски поизветря и повечето люде възвърнаха поразпиления си разсъдък, мисля че е нужно да изкажа и своето, както винаги, корено различно мнение за най-пресния продукт на българската кинематография от модерен тип.

На първо място ще започна с реалния позитив на филма и това е, че той не е тотален боклук, нито е от онези рядко щастливи драми, които лъхат на кравар след тежък работен ден. Не, „Мисия Лондон” не се взема насериозно, нито претендира за някаква реалистичност или поучителност, а просто показва гледната точка от книгата на Алек Попов в пълнометражен филм. И бидейки напълно толерируем като сценарий, филмът изчерпва потенциала си на максимум, защото всичките му останали позитиви /хумор, актьорска игра, режисура/ отсъстват изцяло. Защо тогава хиляди зрители дадоха тежко спечелените си пари, за да го гледат по 2-3 пъти на кино? Защото това е първият български филм от около 25 години насам, след който не искам да повърна в някоя канавка.

Прочетете остатъка от публикацията »

След като суматохата около последния мозъчен ебач на Кристофър Нолан поутихна, костюмираният стилист най-после издаде малко по-плътна информация относно многоочаквания трети филм от трилогията за новите приключения на стария прилеп от гр. Готам. И новините не са за изтърване, защото пред Hero Complex пичът е обявил официалното заглавие на филма, който ще излезе на екран през 2012 и то е действително сюрпризиращо… откъм тривиалност. Завършекът на Нолановата трилогия за костюмирания супергерой ще носи баналното наименование „The Dark Knight Rises“ и ще бъде финалния филм от серията, започната с „Батман в Началото“ и продължена с „Черния Рицар“. Не знам защо, но като видя филм с Rise в заглавието, получавам необясними гърчове в дебелото черво, често водещи до унищожителни последици за тоалетния ми ареал. Дали заради филми като „GI. Joe: Rise of Cobra“, „T3: Rise of the Machines“, „FF2: Rise of thе Silver Surfer“ или просто такива като „Rise: Blood Hunter“, не знам, но тази дума е отпечатала по-неприятен белег в спомените ми дори и от последния път, когато видях баба си гола.

Прочетете остатъка от публикацията »

октомври 2010
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 620 482 пъти