След три филма, в които Мила Йовович биеше зомбита по тъпите тикви и бягаше/подскачаше като екшън героиня, болна от анорексия, на хората леко им писна да наблюдават жалките измишльотини, опитващи се да минат за кадърна адаптация по компютърна игра. Това съвсем закономерно доведе до провала на „Заразно Зло 3”, където патетиката вече струеше като пукнат флакон с райски газ, а самата история се клатушкаше по неизбежния маршрут, водещ към клоаката. Но вместо да бъде оставен да почива в Ада на холивудските боклуци, този безбожен франчайз е отново съживен и то не с помощта на нещото, което по принцип му бе нужно – някакъв наченък на талант у създателите му – а чрез най-пошлия коз, който киното напоследък крие в ръкава на кирливата си риза – шибаното 3D.
„Заразно Зло 4” е най-актуалният представител на модерната напоследък практика да се филмират тъпи филми, чиито креатори по някаква странна причина искрено вярват, че ако му прибавят още едно измерение, недоносчето им ще стане класика, достойна за върха на B.О. Е, в случая, гуруто на долнопробните продукции Пол WC Андерсън /известен с манията си да сервира на зрителите хляб и зрелища, минус зрелищата и с повечко мухъл в хляба/, действително е успял да стигне до върха на B.О., но не на бокс офиса, а на неприятния body odor. Филмът му не само не инжектира нищо ново във франчайз, който по принцип бе източен още преди две серии, но и перверзният му атемпт да съживи сериала, турвайки в него неща, които не са му ясни, а именно – 3D техники, е по-безполезен и от това да пръснеш дезодорант на изпотена подмишница – не само, че хабиш хубавия дезодорант, ами и вонята става още по-противна.
Със „Заразно Зло 4” /което наистина е заразно, защото вече четвърти филм е контаминиран с вируса на хронична олигофрения/ Пол Андерсън прави пълен кръг в изпълнената си с отпадъци кариера, тъй като режисира /уж/ финалния епизод на поредица, лично създадена от него през 2002 година, когато още не праскаше Мила Йовович на семейни начала. За нещастие обаче, третото продължение на този почти сапунен сериал за корпоративни зомбита и клонирани какички, не само че е един от най-простодушните филми на Андерсън към днешна дата, но и далеч не се оказва заслужения финал, който всички очакваха. Трябва да си особено нагъл или изключително слабоумен да оставиш толкова смехотворен клифхенгър на филм, който просто няма накъде да се развива повече. Андерсън открито доказва, че е и двете. Наглостта му идва от факта, че е решил да използва технологията на беловласия старец Джим Камерън толкова показно, че да промотира целия си филм единствено с това /припомнете си жалостивия трейлър, в който през две секунди и с огромен шрифт ни се натякваше как – видите ли – „Заразно Зло 4” няма да е поредното конвертирано лайно, а ще бъде снимано с великите камери на великия Камерън/. Слабоумието на Пол пък извира от това, че резултатът от целия този технологичен шум не е нищо повече от една 90 минутна реклама на жена му, която е супер красива, дори когато е в състояние на драма и която има телесната пъргавина на антилопа гну, особено по време на забавен кадър.
Всъщност, ако трябва да бъда честен /а аз трябва… да бъда… честен!/, точно 3D технологията спасява филма от общото гробище, защото превръща дори този адски некохерентен сюжет в нещо, което си струва да се види със съответните очила. Не че това го изважда над средното ниво, но поне показва как реално трябва да изглежда един филм, който иска да изпъкне с 3D-то си и който се възползва от него по нормалния начин, за разлика от ужасяващите за ретината капки слуз – „Сблъсъкът на титаните” и „Последният повелител на въздуха”, след които доста хора свалиха 3D очилата си, само за да сложат медицински предписани такива. „Заразно Зло 4” е много по-добре осветен, което пък прави всички ефекти да са галещи окото и в нито един момент няма да Ви се сторят дразнещо размазани или зле фокусирани. Падащи стъкла, свистящи куршуми в близък план, летящи ножове – лиготийките са направени така, че да служат за плюс, а не за минус, макар че когато говорим за Пол Андерсън дори два минуса не правят плюс. Не знам доколко Джим Камерън е позволил с желание на този технически неграмотен гамен да пипа 3D камерите му с неизмитите си пръсти, но крайният продукт поне върши едно – покaзва нагледно разликата между real 3D и post 3D, а тази разлика сами ще се убедите, е колкото Парис Хилтън с грим и Парис Хилтън с грим, но без гащи. Интересно какво ли е мнението на Камерън за готовия спектакъл, особено като се има предвид манията му да плюе публично по 3D филми, които не са направени от него.
Сценарият на „Живот след Смъртта” /подзаглавието, което както винаги няма никаква връзка със сюжета, а е просто алтернативното работно име на третия филм и Андерсън е решил, че няма смисъл да остава зян/ е продължен почти директно след третата част, чиято история избирателно съм изтрил от мозъка си и нямам намерение да припомням, освен на смъртния си одър, когато животът ще мине пред очите ми на 8-милиметрова лента. Общо взето, сюжетът се изчерпва с това, че главната героиня Алис, разхождайки се със самолетчето си из руините на ЛА, попада на групичка оцелели от зомби апокалипсиса, които са се барикадирали в местния затвор и чакат да бъдат спасени от НАТО или поне от Б. Борисов. Обединявайки усилия с тях, Алис трябва да достигне до танкера „Аркадия”, в който ще намерят храна, провизии и други оцелели. Работата обаче е трудна, защото целият град е инвазиран от немъртви людоеди, които вече са еволюирали до следващата степен в зомби йерархията и са придобили уменията на бойни къртици, защото могат да копаят /с голи ръце/ тунели през асфалт и цимент.
Във войната срещу армията от мърша, Алис е подпомогната от агресивната мъжкарана Клеър /останала като баласт от предишния филм/ и брат й – Крис, а техни верни сайдкикове са ваклия баскетболист, превърнат в male hand model Лутър Уест и още няколко статисти /между които холивудски продуцент и пишман-актриса/, имащи средно по три реплики, преди да бъдат изядени от а-мъртвите. Всичко това обаче се случва след една динамична екшън сцена в Токио, където Мила, барабар с двайсетина нейни клонинги атакуват централата на зловещата корпорация „Чадър”, за да си отмъстят, че са били превърнати в генетично модифицирани гвинейски прасета. Опитът им завършва печално за абсолютно всички – клонингите й умират като таралежи, пуснати на магистрала, самата Алис губи свръх-способностите си, а зрителят губи представа за това какво, по дяволите, гледа – филм за нискоинтелигентни хора или филм за средноинтелигенти орангутани.
Ужасът ни удря във волевата брадичка още с откриващата сцена, в която огромното самочувствие на Андерсън /че пипа техниката, на която Камерън си е бил чекии/, е замъглила съзнанието му до степен да не успее да преброи колко точно сцени от „Матрицата” е изкопирал на мастиленоструен принтер. Обърнете внимание на престрелката в началото, каскадите на Мила, примесени с баналната употреба на забавени кадри, а да не говорим за героя-злодей Албърт Уескър, който е просто по-мускулеста форма на агент Смит, но без селския чар на Хюго Уивинг. Г-н Андерсън явно е пропуснал да актуализира календара в органайзера на блуберито си, защото според него сме още 2001 година, когато на някой все още му дремеше, че Нео пърди в bullet-time, а Морфей си чеше ануса на slow motion. Не, онова време отдавна отмина и щеше да живее щастливо в спомените ни, докато бате Пол изведнъж решава, че ще е мега „оригинално” да направи половината си филм с откраднати сцени от „Матрицата”, а другата половина – с откраднати такива от „Зората на Мъртвите” за повече обем. Всъщност, Андерсън дотолкова е злоупотребил с slow motion-а, че собственоръчно превръща Зак Снайдер в кино естет – не преувеличавам – ако всички сцени, които са изкуствено забавени /за да бъдат по-яки, копелееее!/ бяха пуснати с нормалната си скорост, филмът щеше да стане с 10 минути по-кратък, но също толкова тъп. Факт е, че Андерсън никога няма да бъде Снайдер /който поне има някаква мярка и знае кога да приземи летящите по голи бедра спартанци/, така че колкото по-малко се опитва, толкова по-малко гневни имейли ще получава заради провалите си.
Мила Йовович очевидно се чувства много по-свободно в ролята си на Алис, защото се мотае из сцените с видимо спокойствие и безразличие. Дали това е, защото след четири филма вече изцяло е влязла в прашките на героинята си или защото режисьорът на филма й е съпруг /следователно може да прави каквото си поиска/, така и не ми стана ясно. Ясно е само, че г-жа Йовович все още упорито отказва да играе като хората, поради което основната й мисия тук е да гледа злобно и да изпълнява сложни акробатични номера, повечето от които не бива да бъдат опитвани от хора, които вярват в законите на физиката. За любителите на качествените мелета пък има предвидени и добре познати конфронтации между Мила и група въоръжени командоси, Мила и орда от зомбита в напреднал стадий на rigor mortis, и между Мила и два добермана с рядка форма на мозъчен тумор. Изобщо, кака Мила е доста заета в този филм, защото трябва да има време да се гримира стабилно преди всяка екшън сцена – някак си е по-елегантно да трепеш зомбита с червило на уста, отколкото с пот по задника.
Останалите герои са във филма, защото това все пак не е one man show и Алис трябва да води диалог с някого, различен от нея самата. Никой от тях обаче не изпъква с нещо повече от ударната си стереотипност, а да не говорим, че почти всички са изкарани с черпак за омари от други филми и поставени принудително – кои за колорит, кои само за пълнеж. Дори Али Лартър, която поне има някакъв опит от смешката, наречена „Герои”, изглежда като намерена в чувал с безволеви фитки, а Уентуърт Милър /онова красивото от ”Prison Break”/, който четири години бягаше от телевизионния си затвор, най-после прави роля, която не изисква от него да си татуира карта по гъзните бузи, но иронично също го поставя в затвор.
Някакъв абсурд пък е участието на парцала с големия чук /The Axeman/, който превръща филма в още по-голяма абоминация. Да, на всички е ясно, че това мащабно копеле е герой от играта „Resident Evil 5” и на всички е ясно, че когато в „Сайлънт Хил” използваха като злодей Пирамидената тиква, публиката изпадна в културен екстаз, но щом добавяме нов персонаж, който участва в половината трейлър, някой трябва да има поне елементарната доблест да уточни ролята му в контекста. А сега просто притежаваме един необясним великан с парцалена торба на главата, който размахва неестествено наднормен чук за пържоли и който е по-излишен за историята и от пудел в микровълнова печка. Андерсън е трябвало да отдели повечко време в писането на разбираем сценарий, вместо да чеше жена си по венериния хълм.
Финалната сцена на ръкопашна битка с елементи на престрелка, е сътворена с всички похвати на киното от миналия век, като Андерсън има рядкото нахалство да използва същите ефекти, с които Агентите избягваха куршумите от първата „Матрица”. И което е по-зле, прави го с ясното съзнание, че това е нещо, което хората ще сметнат за супер интересно и едва ли не – иновативно. Друго подобно посмешище е сцената, в която Алис и огледалния й образ чупят едно стъкло с дупенцата си и падат назад, стреляйки на slow motion, Кари-Ан Мос style. Някак си е обидно да гледаш филм от 2010 година, който отгоре на всичко е и 3D, а в него няма вкарана даже и една сцена, която публиката да не е виждала безброй пъти в много по-евтини продукции. Дори и „всичко е на майтап” мотива не върви, защото заглавието се приема толкова насериозно, че в него практически отсъства каквато и да е форма на хумор – била тя умишлена или пародийна. Андерсън очевидно е на грешния принцип, че щом нещо е cool, значи зрителите ще се възбудят, без да осъзнава, че ако нещо е било cool преди 10 години, сега вече се нарича „отживелица”.
Завършекът на филма е ненужно отворен, като капака на септична яма през лятото. Хора, свестете се – франчайзът не е просто издоен от свежи идеи и оригиналност, той е мъртъв – безформен и сгърчен, като жертва от Припят. Колкото и подходяща да е Йовович за тази роля, нейната героиня вече също е изхабена като развитие и може би нямаше да е зле някой най-после да й спести мъките, пръскайки нежния й череп на забавен каданс, което поне категорично да финализира агонизиращата поредица. Пол Андерсън е един от малкото режисьори, чиято крещяща некомпетентност го правят буквално опасен за хората, докоснали се до творенията му – в тази връзка, той e „заразното зло”, оскверняващо всичко по пътя си с щама на бездарието. Толкова модерна технология, толкова потенциал за визуален пир, а накрая всичко е превърнато в деривативна кавалкада от сцени на циркови изпълнения с тежък техно ритъм /благодарение на генеричните бийтове на дебилите Tomandandy/ от режисьор, който в цялото си тяло има по-малко талант, отколкото аз в скротума. Тук пичът просто се е насрал. С кеф.
Но стига повече недомлъвки и излишни локуми – ако дилемата Ви е дали да го гледате на кино, моят съвет е да рискувате, защото колкото и посредствен да е, „Заразно Зло 4” е единственият представител на кино-афиша в момента, който си струва да бъде гледан в 3D и на голям екран. Изключвайки обаче качественото трето измерение /което е точно такова, каквото 3D-то трябва да бъде/ и без да броим две-три нелоши екшън решения, които обаче са покварени от манията на Андерсън да забави дори капещата си слюнка, „Заразно Зло 4” не е нищо повече от зомби екскремент – представете си на какво ще мирише нещо, излязло от труп. Точно така – на нищо хубаво.
3.8/10
37 коментара
Comments feed for this article
13.09.2010 в 13:31
23
Особено жалък, 1 – 2.
13.09.2010 в 13:49
cerveau
Очаквах много от този филм,особено след глупавите 2-ра и 3-ра част,но се оказа,че този е също толкова малоумен,колкото и другите два!Филмът започва обещаващо с нападението на клонингите в корпорация „Амбрела“,ефектите са супер,бойните сцени също!След това обаче филмът рязко сменя посоката и започват глупави,нелогични сцени,залепени една за друга без никакъв смисъл,с идиотски диалог и герои,които сигурно нямат и по една мозъчна клетка…Действията на персонажите,които след това естествено измират един след друг,са супер бавноразвиващи и лишени от всякакъв смисъл…имаме баскетболист,филмова звезда,нереализирана актриса и някъв зализан жълтур!Само за инфо мога да кажа,че негърът спортист успява сам да спре самолета на Алис преди да е паднал от покрива на сградата при приземяването му там…Актърът пък от „Бягство от затвора“ е държан в плен от тези нещастници,защото виждате ли,той бил убиец…само не разбрах нито как олигофрените са успели да го заловят,нито какъв убиец е и каква е мотивацията му 😆 Клеър пък се оказва сестра му,да не повярваш просто 😆 Зомбитата във филма са просто дефицит(маджинитата с разтварящите се усти са просто вкарани,за да стряскат моментно,ина4е зрителят никога не вижда как по-точно те убиват нашите герои…останалите зомбита пък гонят Алис 2 пъти,тя стреля малко по тях с пистолетите и това е цялото им екранно присъствие…)Най-ефектната сцена е тази с изрода с брадвата и чука,само нея запомних от целия филм!И да добавя,че всичките герои са изтупани,4исти и лъснати.Клеър дори в началото се появява като психопатка изгубила паметта си,мръсна и противна,а в следваща сцена седи с коса мината с преса,4ервило,силен грим и лъщящо лице… Спирам до тук с коментара си за този уникално прост филм,който уби желанието ми да гледам повече продължения от поредицата.Надявам се някой да разстреля Пол Андерсън,защото е адски бездарен и безидеен режисъор,който не знае какво зна4и сценарии,сюжет и дори не може да сглоби 2 сцени с връзка между тях!
13.09.2010 в 15:40
Nostromo
Не разбрах манията още по първото „Заразно зло“, на второто или третото се изсмях, прехвърляйки го на бързи обороти, за четвъртото – изобщо нямам намерение да се жертвам.
Но лично за мен най-притеснителното е това, което следва в творческата кариера на WC Андерсън – „Тримата мускетари“ планиран за 2011-та. Най-фрапиращото е, че Кристоф Уолтц се е съгласил да изпълнява ролята на кардинал Ришельо ПОД РЕЖИСЬОРСКИТЕ НАСТАВЛЕНИЯ на Андерсън. Има ли някаква справедливост в тоя живот…
13.09.2010 в 20:25
Анонимен
Пари бе човек, всичко е за пари.
13.09.2010 в 22:02
Анонимен
Cqlata poredica ne pretendira za oskar ili dori za smislenost. Prosto slasher movie s hubaviq zadnik na Mila, kakvo poveche za edin lejeren nedelq-sledobed? 🙂 Kato iskate drama i dulboko celomudrie prochetete nqkoq kniga ne hodete na film s podobno zaglavie 😉
13.09.2010 в 22:52
Lu
Абе не мисля, че от филм с Мила Йовович някой ще иска дълбоко целомъдрие.
14.09.2010 в 14:52
Vuicho Vanio
Мисля да изчакам да излезе в торенетите и да си го пусна за фон на срането в кенефа … 😀
14.09.2010 в 16:01
Luxar
Очаквайте продължението на филма „Анално зло 5“ написано и режисирано в чест на скротума 🙂
14.09.2010 в 23:34
...
То бива бива, ама нищо положително не видях в този сайт. Само едно оплюване, песимизъм. Не знам кой/кои пишат статийте, но сякаш радост в живота си са нямали. Потресен съм просто. Няма да посетя този сайт повече
15.09.2010 в 08:01
Ivan
Аз не мога да разбера,колко недонаебан комплексиран тип трябва да си, за да напишеш толкова помия, за филм който задължително трябва да се гледа на кино с 3д очила. На 100% тъпанарина го е дръпнал от арената с cam качество, видял само два пиксела от якия задник на Мила , не му е станал и си е поплакал в тъмното сам. FU man u suck!
15.09.2010 в 15:03
Анонимен
Прочерти ревюто и тогава коментирай. „Заразно Зло 4” е единственият представител на кино-афиша в момента, който си струва да бъде гледан в 3D и на голям екран“
Аман !
16.09.2010 в 16:09
Басиста
Филмът е подчертано детски. Няма да е как иначе с този сценарий, който е просто лична обида за всеки, който най-малкото не е много прост. Освен това някои от сцените са тооолкова абсурдни, че просто нямам думи. Подчертавам че първият филм ми хареса, другите два що годе ставаха за гледане, но този е наистина безобразен, чак дразнещ.
17.09.2010 в 13:20
Guest
Ще има ли ревю за „Американецът“?
17.09.2010 в 15:05
cinemascrotum
Може би.
17.09.2010 в 23:38
Анонимен
ХАхахахахахахаха… АНАЛозите по снимките ме кефят адски, много се смях.. 😀 И на мен ми харесват най-много първата и третата част, да видим сега какво ще измислят 🙂
18.09.2010 в 00:37
zaribena
Много излишна критика за толкова плосък филм 🙂 Само си си изхабил нервите и пръстите… Много се смях на статията, просто такива определения като: „Клеър /останала като баласт от предишния филм/ “ или „Не знам доколко Джим Камерън е позволил с желание на този технически неграмотен гамен да пипа 3D камерите му с неизмитите си пръсти…“ :D:D:D Ти трябва да си много начетен човек… 🙂 Аз предлагам да хванеш влака и да посетиш изчерпаният гуру на холивудските спранджи и да му светиш маслото 😀 И от 4-те филма има точно две хубави сцени: стаята с лазерите от първата част (в която пак имаше изход, но както и да е) и пак от същата част, където Алис, направи 7 или 8 парчета кучешко месо на решето… Иначе музиката и от 4-те филма е просто номер едно… Може би само това им е хубаво на въпросните филми – трейлърите и саундтраците… Peace \/
18.09.2010 в 00:42
zaribena
О, забравих сцената от 3-ката, където Алис изпържи цяло небе с рошави гарги, това беше най-уникалния момент от поредицата, с ръка на сърцето – беше красиво… :S
18.09.2010 в 21:33
alfredpacino
А ревю на Man At Bath
18.09.2010 в 21:55
favorit-klimatici
….много готино филмче, ..постарали са се
19.09.2010 в 20:35
zakiten
Зарибена, то има доста хора, на които в Холивуд трябва да им светят маслото, за да се лееееееееееееееко повдигне нивото на Холивудската продукция за реднекове от нивото на свинската помия, където – съвсем заслужено – е сега.
На първо място – Майкъл Бей. Тая свиня блатска бълва боклуци повече от годишните сейлс на МакДоналдс и Кей ЕФ Си, взети заедно. И никой не може да го спре, освен куршум в черепа.
На второ – Джери Брукхаймер, по същите причини.
На Лео ди Каприо не мога да му понасям мазната разплута физиономия и претенциите, че е актьор, затова той ако може, да е третия 🙂
За хората от Не Се в БоП-а да споделя, че само се шегувам 🙂
20.09.2010 в 01:07
zaribena
Има, обаче, и доста сполучливи филми измежду всичките изцвъкани лайна. Например „Big Fish“, много ляга на сърцето или „The Ghost and the Darkness“. „Хрониките на Ридик“ ме кефи също, говоря за анктьорска игра и сюжет. Сега отивам на интервюто за „Avatar“, много ми е интересно какви теореми е развил пак нашето скротумче 😀 …
20.09.2010 в 11:18
trivium
Скротуме, продължавай в същия дух бацеее. Почнах да чета ревютата от тоя блог май някъде от Предатърс и съм се смял с глас. Нека си наливат лешперите дет нищо не разбират от кино, че само плюеш и т.н., обаче за шит друго не може да се каже. Чакам с нетърпение следващото ревю.
Йор бигест фен.
Тривиум
22.09.2010 в 12:10
Анонимен
Съгласен съм със скротумчо и все пак е хубаво да се гледа – истинско зрелище си е , а саундтрака е приличен за такъв тип филм.
22.09.2010 в 13:47
spindoc
Слава богу. След като прочетох ревюто на roland си помислих, че енщо на мен ми не е наред.
23.09.2010 в 17:37
cinemascrotum
Ролю винаги е бил плачевен в опитите си да мине за хетеросексуален.
24.09.2010 в 19:42
Анонимен
Ти като гледам не се и стараеш…
24.09.2010 в 19:53
cinemascrotum
Грухи, лична секретарка на Ролю ли стана или имаш да му връщаш услуга, задето ти пише ревютата?
25.09.2010 в 20:13
Анонимен
Не просто ми е изключително забавно как точно Вие разправяш кой прави опити за доказване на хетеросексуалност при наличието на Вашите излияния.
А за писането на ревюта – де да имах и аз един Силвър, ама де тоз късмет като Вашия…
25.09.2010 в 20:57
cinemascrotum
Не се оплаквай – Вие поне си имате мальчик-гей, който да Ви върши работата, докато ходите със Снейк по голяма нужда.
11.10.2010 в 16:41
blabla
абе пичове-що си губите времето да хейтвате на тема холивуд, а? и тва при положение, че има има маса качествени арт филми, които съм сигурен че дори не сте помирисвали 😉
иначе филмчето смуче здраво 3/10
и като си помисля, че тоя безобразник ще режисира тримата мускетари :(:(:(:(:(:(
02.12.2010 в 03:17
Дея
Всъщност, излишно е, да се плюе толкова много поредицата. Видно е, че тази поредица не се прави за масовата публика, а най-вече за истинските фенове на поредицата игри, Заразно зло. Има много елементи във всичките филми, които ще бъдат оценени именно от тези фенове, които са се потопили и са малко или много част от историята на игрите. Точно онзи ден, коментирах с няколко приятелки последната част и всички говорехме в екстаз за нея, и ние сме си жени, на по 23,24,25 години. Да, виждаме негативите във всеки филм, но ни радва самият факт, че се прави нещо по темата-Заразно зло :). Както ти хвалеше толкова Принца на Персия, само защото си фен, а за хората които не са, не беше нищо особено. Абе просто исках да кажа, нека феновете, да си имаме уважението а 🙂
02.12.2010 в 04:01
cinemascrotum
Дея, ако искрено вярваш, че съм хвалил Принца на Персия, значи си сложила поне 13,14,15 годинки над истинската си възраст, моето момиче.
02.12.2010 в 12:26
Дея
Добре бе, все тая дали си се лигавил или не, пак казвам, като не си фен, поне можеш да уважаваш тези които са.
02.12.2010 в 16:18
Анонимен
qjte mi tashaciTe
02.12.2010 в 18:14
Luxar
Предполагам че ако някое е фен на игрите и Мила Йовович му се струва симпатична може и филма да му се стори забавен/ в случай че зрителя е погълнал поне 1 аптечка с опияти и халюциногенни материали/
06.12.2010 в 20:15
Елена
Ооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
ооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
07.12.2010 в 00:11
Black cinema cat
епа гледах го, ефектите са добри , наистина са крали от матрицата сцени и т н, глупав краи, вероятно ще има продължение,и т н