You are currently browsing the monthly archive for септември 2010.

Не, не страдате от зрителна измама – постерът е реален, филмът е опасно близо до премиерата си догодина, а тийзърът му вече е онлайн и ще имате честта да се насладите на няколкото му десетки секунди. И тъй като подобни лудости не заслужават някакъв особен коментар, ще уточня само, че това е action/sci-fi римейк на „Гражданинът Кейн“, но с циганката Мишел Родригес. Има ли смисъл от повече приказки?

A NIGHTMARE ON ELM STREET  (2010)


Кой е най-добрият начин за убиване на времето, без да броим убиването на себе си? Точно така, гледането на хоръри. И не защото това е най-предсказуемият и циклещ жанр в киното, който съдържа повече клишета и от последната серия на „Стъклен Дом”, а по-скоро защото хорърът /и то най-вече американският такъв/ е дотолкова дебилизиран и деформиран, все едно някой Ви предлага сдъвкана и изплюта дъвка „Турбо”, като нова. В случая ще стане въпрос именно за такъв филм на ужасите, който е ужасен не защото е страшен, а понеже е ужасяващо непохватен опит за един римейк, от който /както при всички римейкове напоследък/ никой нямаше реална нужда. Едва ли някой от по-информираните от Вас не е чувал за култовия 80-тарски хорър „Кошмари на Елм Стрийт”, който циментира три имена в киното – това на Уес Крейвън, задето е сътворил толкова притесняващо плашещ шедьовър на кича, това на Робърт Енглунд, задето се оказа един от най-сполучливите кино-злодеи в историята на жанра, и това на младоликия Джони Деп, задето умря прекрасно във фонтан от изкуствена кръв. Днес ще насочим вниманието си към една съвременна лента, която се опитва да бъде модерен сурогат на оригинала, но се проваля с гръм, трясък и зловоние.

Прочетете остатъка от публикацията »

Телевизията е облята от същата заразяваща лудост, която стана модерна в киното през последните години – че вампирите са ебахти секси креациите и всяко нещо, свързано с тях е или мега-напрегнато или убер-романтично, което пък е достатъчна предпоставка темата за техния бит да продължава да се източва делово като гръдно мляко с помпа за кърма. Точно такъв представител на ТВ епиката изгледах наскоро и смело мога да заявя, че експириънсът от проследяването на цялото мащабно действие, както и ярките спомени от съспенса, ще ме преследват поне четири дни в кошмарите ми. Това е „Дневниците на Вампира” или сериалът, който всички уважаващи себе си нърдове изгледаха /къде със сълзи на очи, къде с пот по челото/ още миналата година, докато аз – бидейки стоик по душа и отлагател на удоволствията – успях да изтрая едва наскоро. И сега, в зората на дългоочаквания му, но и също така – категорично ненужен втори сезон, съм длъжен като авторитетен критик, да Ви запозная с мнението си за двадесетте и не знам си колко серии, които изгладиха мозъчната ми кора до ниво „стъкло на витрина”.

Love doesn`t suck… this show does.

„Дневниците на Вампира” е сериал, който следва така удобно по калните стъпки, оставени от мръсните налъми на Стефани Мейър, защото тематично почти не се отличава от колегата си по жанр и нещастие „Здрач”. Дали защото и той е писан по мотиви от книгите на една отчаяна за пенис шаврантия /Л. Дж. Смит/ или просто защото в днешния социален живот просто няма как да не навържем термина „вампири” с името на Мейър в едно изречение, не знам. Фактът обаче остава и той е болезнено реален – вампирската тема е издоена до пълна досада и ако някога тлъстото виме, от което Холивуд цока с години, е било доходоносно, то сега изпуска само сухо мляко, което е твърде неприятно за консумация, особено от поне средно интелигентни зрители.

Прочетете остатъка от публикацията »

септември 2010
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Creative Commons License

E-mail: cinemascrotum@yahoo.com

Protected by Copyscape

Посещения

  • 3 767 652 пъти