След изтощителното за четене/разбиране ревю на „Генезис”, е време да върна блога в нормалните му релси, които както добре знаем, са ситуирани на нивото на тоалетната чиния. И какъв по-правилен екземпляр за дисекция в горещия летен следобед, от последния опит на Анджелина Джоли да се покаже като корава мъжкарана, на фона на пост-родилната си депресия? Този път обаче, тя няма просто да рита задници, а ще го прави под закрилата на закона, в ролята на агентка на ЦРУ, и то не коя да е, а небезизвестната „Агент Солт”.
„Агент Солт” е филм, който едва ли щяхте да забележите, ако постерът му не се отличаваше с изпъкналата гръдна обиколка на кака Джоли и похотливо перверзните й нацупени устни. Но това не е защото в него няма да откриете нищо ново или интересно, а защото ще останете с паразитното усещане, че гледате на кино нещо, което наскоро сте мернали по „Диема”. И това е понеже филмът всъщност не разчита на много, а и колко точно оригиналност може да има в един сюжет за руски шпиони, който да не сме гледали още по времето на VHS ерата от средата на 90-те? В случая, щипката колорит е една и идва точно от Анджелина, която определено успява да отличи филма над посредствената бълвоч, макар че дори грациозните й напъни не го спасяват от неизбежната съдба да служи като подпиралка под нечия счупена маса, когато излезе на DVD.
Но нека не започваме веднага с хулите, а да разгледаме нещата от птичи поглед. Анджелина Джоли играе ролята на агент Евелин Солт, която работи за ЦРУ и е специалистка в откриването на „къртици”. Сега, по-примитивно настроените от Вас веднага ще си я представят с мотика в ръка, дебнейки неприятни гризачи пред току-що разровена дупка на къра, но както добре знаете ЦРУ имат друго значение на термина „къртица” и това е двоен-агент или шпионин на вражеска организация или държава. И точно с това се занимава кака Солт, макар и да го прави с финеса на бизнес дама от средната класа, която под прикритие дори е женена за немски арахнофил /любител на паяци/. Някъде тук започва и историята на филма, точно след откриващата сцена, крадена напосоки от „Не Умирай Днес”, минус тъпата песен на Мадона. Всъщност, заемките с други шпионски филми съвсем няма да отсъстват от полезрението Ви и на места дори ще са дразнещо очевидни като латентен гей в секс-шоп. От „Колумбия Пикчърс” толкова отчаяно са се опитвали да изградят свой собствен франчайз, конкуриращ поредиците за Бонд и Борн /но разчупвайки стереотипа и турвайки същество от нежен пол начело/, че са се олели прекалено много. В „Агент Солт” няма нищо оригинално, независимо колко изнасилени туиста ще се опита да Ви набута пред очите. Защото с всеки нов „неочакван” обрат в сюжета, се откриват толкова нови сценарни дупки, че към края първата половина ще Ви изглежда меко казано неуместна.
Само агент Солт може да комбинира пожарогасител с метална тръба и от това да направи пушка.
Промити самоличности, сръчни супер агенти и заговор за асасинацията на президента на САЩ – не Ви ли звучи някак си познато, особено ако сте гледали произволен сезон на „24”? С тази разлика обаче, че винаги бих предпочел да гледам белоснежното телце на Джоли за двадесет и четири серии, отколкото сбръчканата физиономия на вечно притеснения Кийфър Съдерланд. И ако откриващата сцена е копие на филм на Бонд, а сюжетът – на серия от „24”, то финалът е ултимативната препратка към неволите на Джейсън Борн, с тънък намек за вероятен сикуъл. Общо взето, три в едно, но с главна героиня, която трябва да Ви забавлява по такъв начин, че да забравите мисленето в левия джоб на другите си панталони. Е, кака Джоли се е опитала да ни задържи интереса, но не е успяла напълно, макар че – признавам – като за плах опит в изграждането на феминистичен екшън-персонаж, Анджелина просто няма равна. И говорейки за супер шпиони, нека завърша с малка словесна чуденка – кой, по дяволите, ще ми обясни защо всички популярни агенти по филмите носят еднаквите инициали J&B /Джеймс Бонд, Джейсън Борн, Джак Бауър и т.н./? Нека не падаме дотам, че да го свързваме с любимото на всички американци алкохолно питие „Jim Beam”, макар че алкохолът винаги е бил силен мотиватор за извършването на всякакви геройства от битово естество.
И така, Евелинка провежда разпит на руски шпионин, който е решил да си признае всичко, защото – видите ли? – е болен от рак и не му дреме. Твърде прекрасно, наистина. Солт успява да изчегърта важна информация от шпионина, който й споделя, че скоро американският президент ще бъде лишен от правото си да живее от специално обучен руски шпионин, който се казва … изненада! – Евелин Солт. Това разкритие преобръща устоите на сивото ежедневие в офиса на ЦРУ, превръщайки Солт в съмнителна фигура, която трябва да бъде задържана от единия си шеф, който я тачи – Лийв Шрайбър /“X-Men Origins: Wolverine”/ и от другия си шеф, който я недолюбва – Чиветел Еджифор /”2012”/. И както всяка обвинена несправедливо шпионка в историята на човечеството, тя не изчаква и пет минути, а прави първото нещо, което автоматично би я оневинило – бяга боса по асфалта. И то по доста креативен начин, свързан с конструирането на оръжие с подръчните средства на един канцеларски стол, пожарогасител и малко почистващи препарати, в традициите на ранния МакГайвър. Не след дълго, агент Солт е преследвана не само от бившите си колеги, но и от скритото си минало, което е на път да изплува на повърхността, като труп в градския басейн. Мисията е ясна – да спре похищението на президента на САЩ и да предотврати това, към което според Холивуд всеки един руски шпионин се стреми – ядрената девастация на САЩ. И за да не се набива на очи като шпионка, Солт се дегизира с единственото нещо, което няма да я разкрие като рускиня – с казашка шапка от заешка кожа.
Всъщност, загатването на атомните неуредици между САЩ и Русия е доста задължително в случая, особено като се има предвид, че целият филм е един целенасочен трибют към старите трилърчета за Студената война, в които руснаци и американци се стремяха да натиснат съответното червено копче, което ще изпрати целия свят в Ядрена зима. Намигването идва и от самото име на филма/героинята SALT, което всъщност е абревиатура на Strategic Arms Limitation Talks или договорните отношения между Русия и САЩ през 70-те години на 20-ти век, отнасящи се за експлоатацията на атомното им въоръжение. Но дори и да не схванете този палав политически намек, не се притеснявайте – филмът няма да стане по-гледаем от това. Ако още не сте убедени, че този филм се е старал да бъде old school, ще спомена само името на режисьора – Филип Нойс – който стана известен точно с шпионските си трилъри през 90-те, между които „Патриотични Игри” и „Светецът” с Валери Килмър. И последно – за главната роля на агент Солт първоначално се е спрягало едно друго име, името на един добре известен филмов шпионин през последните години – Том Круз, макар че в последния момент, създателите явно са решили да променят драстично посоката на заглавието си, превръщайки го в дамски екшън, глорифициращ силните жени на деня. Това обаче не попречи на Круз отново да изиграе шпионин в „Истинска Измама”, което е показателно че някои хора вече са обречени на тайпкаста.
Сценаристът Курт Вимер, който показа, че не знае как да представи реалистично женското присъствие във филмите си /”Ултравиолет”/ е приготвил варена чорба от сюжетни врътки, които според него биха завъртели главата и на най-големите експерти в бранша, така сякаш току-що са слезли от люлка на цигански панаир. За негово/наше съжаление обаче, Вимер прави няколко груби грешки, най-главната от които е, че героинята му по никакъв начин не печели симпатиите на зрителя. В нито един момент драмата на Евелин не ни се струва реална, нито логична, поради което през повечето време зрителят гледа киноекрана с елемент на слаб интерес, но никога на загриженост. За генерирането на емпатия не помагат дори и множеството ударни трагедии в живота на Евелин Солт /смъртта на любимия й паяколюбец, което иронично я превръща в „Черна Вдовица“/, нито факта, че през втората половина от филма е периодично подхвърляна, ритана и търкаляна с разнообразна честота и сила, като към края лицето й закономерно е превърнато в кашичка от подутини и кръв. Самата Джоли също не е особено правдоподобна в играта си. По-горе казах, че е на място във филма, но това е само заради нуждата от badass-щина. Истината обаче е, че Джоли не вкарва и грам реализъм в ролята си, превръщайки образа на агент Солт в куха мидена черупка.
Дори екшън сцените са невъзможни – изключвам факта, че в 98% от каскадите си личат злоупотребите с дубльорката й – но и кадрите, в които кака Анджи трябва собственоръчно да се справя средно с по трима противника наведнъж, са някак си в сферата на научната фантастика, особено за всички, които знаят, че в реалния живот съпругата на Брад Пит е доста недъгава и изнежена. Специален поздрав към Вимер е сцената, в която Джоли трябва да инфилтрира Белия дом, дегизирана като „мъж”. Насладата за всички любители на травестията е гарантирана, макар че колкото и добре да са се постарали от гримьорския екип, Джоли все още изглеждаше прекалено хилава и красива за пич, а най-голямото предизвикателство явно е било да се скрият могъщите й гръдни форми, които определено правят впечатление, с или без униформа. И като стана въпрос за инфилтрация в строго охранявани сгради, филмът доста свободно се гаври с американската сигурност, тъй като на две-три места непроверени и въоръжени люде влизаха/излизаха доста безнаказано от ключови институции, като горепосоченият руски шпионин в началото съумя да убие двама агенти и да избяга с лекота от сградата на ЦРУ. Да не говорим, че според филма, руските шпиони по високите етажи на властта в САЩ са дори повече и от масоните.
Трябва да призная обаче, че Джоли се е постарала да вкара ниво на атмосфера – колкото и нелепо да изглежда на моменти, героинята й има няколко сцени, в които трябва да говори на майчин език, макар че за русофилите от Вас, това няма да се окачестви точно като „говор”, а по-скоро като некохерентно сричане на развален акцент. В тази връзка, Лийв Шрайбър също се пъне да пелтечи на руски, но нека бъдем честни – Шрайбър не може да говори правилно дори на английски, така че отсега е ясно колко плачевни са опитите му на полиглот. За сикуъла Джоли може да осинови следващото си дете от Москва, което не само да я научи на правилна руска дикция, но и да попълни семейната й колекция от едно етиопче, едно камбоджанче и едно виетнамче.
Г-жа Джоли обаче е направила доста смел ход за промоцията на заглавието, поканвайки на премиерата скандално известната руска шпионка Ана Чапман, прочула се с разкриването си в САЩ преди няколко месеца. Интересно какво ли й е казала Чапман след края на филма, като се има предвид, че събитията в „Агент Солт” са доста симиларни с интригата около самата Чапман. Но това са теми за по-сериозни дебати, затова ще ги оставя на тези, на които им дреме от казуса.
В крайна сметка, след множество нужни и ненужни туистове, от които дори М. Найт Шаямалан би получил творческо вертиго, Агент Солт прави това, което трябва, макар и на цена, която не всеки би бил готов да плати. Финалът е семпъл, клиширан и анално отворен за продължение, което нищо чудно да последва съвсем скоро, защото както добре знаем Анджелина Джоли е любимата екшън героиня на Холивуд и е напълно очаквано да се сдобие със собствен шпионски франчайз.
И така, ако искате да гледате приятен, средняшки, но в никакъв случая запомнящ се екшън-трилър, може спокойно да жертвате времето си за „Агент Солт”, ала погледнато обективно, филмът не заслужава особено внимание, освен ако не сте с феминистични нагласи и тайно желаете да гледате как онеправдана държавна служителка насинява задниците на random шовинисти. И ако името „Salt”/сол/ е референция към Студената война, то за мен е доста по-показателно в биологичен смисъл, защото солта наистина е основният вкус, с който ще излезете от киното. Единственият въпрос е какво ще го породи – потта или сълзите.
5.1/10
27 коментара
Comments feed for this article
04.08.2010 в 17:07
Nostromo
Това ревю си го прочетох открай докрай без да се притеснявам от спойлери понеже си ми бе ясно, че няма да се гледа, освен ако от това не зависи живота ми. Остава обаче въпросът защо не са го кръстили „Wanted 2″…
04.08.2010 в 20:04
Lu
Щото няма как да фалцираш с тръба и пожарогасител… или можеш?
04.08.2010 в 20:13
Nostromo
Хахахаха, за това не се бях сетил! 😀
04.08.2010 в 23:05
Eneya
Ммм, тамъм три големи въпросителни.
Къде го това деколте? Къде ги нацупените устни? Гледам плаката, който си сложил и нещо не ги виждам тези неща, та… обясни? Освен ако не говориш за друг плакат, който обаче не си сложил защото… защото.
В сравнение с повечето плакати, този е направо семпъл. Можеше да споменеш количеството фотошоп, който са изплющели, не разни несъществуващи критики.
Къде я тази дубльорка, при положение, че Джоли винаги е била известна, че прави каскадите си сама.
Отвъд това… в сравнение с последният женски образ в екшън (кхъ-Мегън-Фокс/Скарлет-Йохансон/Гуинет-Полтроу-кхъ), Джоли е ок.
05.08.2010 в 00:16
cinemascrotum
Очевидно съм използвал този постер, защото е на български, а каскадьорката на Джоли се вижда още в сцената с мотора на магистралата. Други тъпи неща, които не си разбрала има ли?
05.08.2010 в 01:11
Eneya
Демек „няма да илюстрирам на какво базирам критиките си“ и толкова?
05.08.2010 в 08:31
cinemascrotum
Демек няма да се занимавам с поредната ти отчаяна нужда да се заядеш с всяка публикация, в която е използвана думата „феминист“. Ставаш банална, не за друго. Трябва да ти давам конкретно всяка сцена, в която Джоли е използвала каскадьорка ли? Или да спорим дали устните й са перверзни или не? Айде, не се излагай.
05.08.2010 в 10:48
legrandelf
Остава въпроса защо си му дал такава висока оценка 😀
05.08.2010 в 10:58
cinemascrotum
Оценката е точно като филма – средняшка.
05.08.2010 в 19:55
alfredpacino
Отказа ме от този филм.
Но пък започвам с една класика на Полански – Теnant
За Генезис имаш право – мощно крадене от сериала Герои 🙂
05.08.2010 в 20:31
Eneya
Не съм се заяждала, а зададох въпрос към нещата, с които не съм съгласна или имам други наблюдения. Феминизмът пък изобщо няма нищо общо с това.
Хубаво е да не четеш по диагоналната система.
06.08.2010 в 16:35
hmm hmm
И ся , кво излезе – Скротума харесва Ангелина – колко банално…..
07.08.2010 в 09:05
Експерт
Мене ми е грозна като смъртта тази и играе по-зле от труп със сигурност.
10.08.2010 в 12:50
Serena
Ще гледам филма чак когато го пуснат на блу рей. Джоли преди ми беше голяма любимка, но в последните й филми установявам един и същ леко дразнещ ме маниер на игра. От трейлъра съдя, че и в този не си е променила маниера. Освен това телом ми се вижда като клечка, само лицето й (с някои изключения, разбира се) ми напомня за старата Анджелина – примерно от първия Томб райдър или тоя период.
10.08.2010 в 19:31
alvin
Това на плаката не е Анджелина!
14.08.2010 в 23:47
лили
Всъщност, заемките с други шпионски филми съвсем няма да отсъстват от полезрението Ви и на места дори ще са дразнещо очевидни като латентен гей в секс-шоп
ето тук се изсмях на глас! ЧУДЕСНО Е!:DD
17.08.2010 в 01:37
Змейо
Съгласен съм със всичко в това ревю.Всичко бе толкова предвидимо…номера с парализиращата отрова извлечена от паячето…Лив Шрайбър – „неочаквания “ предател…. Абе пълна скука!Добре че си взех поне големия пакет с пуканки и 1/2 литър минерализирана водица, че иначе трябваше да си правя сепуко след 30-тата минута.
19.08.2010 в 15:05
SsandmanN
Прекалено висока оценка си дал за тая боза. А тези дето се изказват колко ги бил изкефил филма направо ми причиняват напъни за повръщане.
Филма го изгледах на придремки през няколко минути и ми се губи кажи-речи половината. Човека до мене го проспа целия без първите 10 минути.
Няма такова клише – от руските шпиони през убиването на президента на САЩ та до болезнено дългите и безсмислени екшън сцени, на които обикновено „отплувах“.
А за отсъствието на всякаква логика в действията на агентката няма какво да се говори.
Колкото до Анджелина – беше тийн мокър сън в „Хакери“, след това за кратко беше секси, а сега вече е само кокали и джуки. Сигурно след 10-15 години ще почне да бие на Майкъл Джексън 🙂
22.08.2010 в 00:03
Philip
Глупави филми с лопата да ги ринеш, но този определено ми счупи тъпометъра. Липсата на логика и стереотипните клишета обикновено просто правят филма скучен и незапомнящ се, но в този са в такова количество, че го правят активно дразнещ. Идеологичестите тъпоумия и клишета биха били срамни дори за севернокорейски филм от 1959-та… Най-голямата поука от цялата работа беше, че можеш да изтребиш безкрайно количество народ, но щом спасиш живота на двама президенти, то си оставаш положителен и морален като херувимче…
22.08.2010 в 15:02
D-Fens
Не знам защо толкова народ обича да я гледа в ролята на екшън-герой при положение че на ръчичките и тип „Аушвиц“ оръжие хич не подхожда и това си личи във всеки един екшън с нея. Да не говорим за смехотворните твърдения че си правела каскадите сама. Кои каскади креватните ли? Тях може и да ги прави. Манекенското телосложение, походка и маниери на „Анджито“ става само за подиумите от Fashion TV а в екшънсцените изглежда също толкова нелепо колкото би изглеждал Ж. Депардийо в балетен спектакъл
25.08.2010 в 16:15
Анонимен
Аушвиц хахаха право думаш брате Иларионе. Ако Джоли се беше поналяла а не толко изпосталяла кат тея дека оди да ги храни в ЗИМБАБВЕ, щех да и удара едно коляно със сигурност.
Ама мноо се лоша го дава, все хай – левел мацка дет яде мъжки скротуми за закуска.Мноо ми идва такива превземки.
Сигурен съм че на Брат Пит му е тъпо…пича иска неква сочна развратница дека да му вика: „Удри бай Филипе!“ , а вместо тва си фана майка Тереза в кльощавия период.
25.08.2010 в 20:49
Luxar
хехе , след тези коментари iq-то ми се повиши с поне 10 пункта , после защо четем любимия блог 🙂
01.09.2010 в 13:09
Саймън Коул
Сребро, едно ме учудва, братче – при очеизбождащата ти интелигентност, защо си дал толкова висока оценка на този парцал, наречен „летен блокбастър“ ? Това е толкова тъп филм, че в сравнение с него „You got served“ прилича на средно гениален филм на Фелини!
ОК, можем да приемем, че екшън филмите могат да имат и лош сценарий – проблемът идва тогава, когато сценарият е писан като от слабоумен третокласник. Да оставим настрана това, че времето на Студената война отдавна мина, освен в склерозиралите умове на Главните Евреи от Уорнър брадърс, и този филм би бил перфектен за 1985, но не и за 2010.
Оставяме настрана дори и това, че екшън сцените са нелепи – все пак това е филм, насочен към детската аудитория, макар че като го изгледах, установих, че явно е насочен към бременните жени – единствено децата в техните утроби биха се забавлявали на сценария.
Всъщност, ако филмът беше обявен като фантастика или комедия, критиките биха били по-малко, той на места е толкова нелеп, че е даже смешен (при това на сериозни за филма моменти), като например „травеститското“ изпълнение на Джоли – то е толкова безидейно и безплътно, че направо да ти се доповръща. За пример да речем изгледайте финалната сцена на „Никита“ в гениалното изпълнение на Ан Парийо, когато влиза в посолството, преоблечена като мъж (с очила), имитирайки походката му, имитирайки поведението… тя Е този мъж, тя МОЖЕ да изиграе тази сцена и го прави наистина забележително (неслучайно печели Сезар за тази си роля, макар да не харесва героинята си въобще и да казва, че тя живяла след това години наред в нея като демон). Джоли тук, в тази сцена, че дори и в целия филм, ми прилича на незадоволена домакиня, която реже моркови в къщи с единствената мисъл в главата – кога ще пристигне притежателя на (големия, а всъщност средно малкия) морков, за да я ощастливи вечерта. Знае, че трябва да му сготви (в случая да играе във филм), щото иначе няма ебане (няма тлъст чек от страна на Уорнър), и съответно няма семейно щастие (няма публично осиновяване на клети дечица, изтръгващо сълзи от милиарди домакини по света, направено единствено с цел показност)
Филмът е изнасилващо тъп, дразнещ интелекта до степен, че човек, средно интелигентен, трябва да изгледа после поне 2 филма на Братя Коен, един на Ларс Фон Триер и поне 1 на Фелини, за да си оправи вкуса.
Да, Джоли … какво да кажем за нея? Яж бе, мамка ти! Да дойда да ти дам един сандвич от МакДоналдс ли? Че ти имаш пари да си купиш всички ресторанти по 5-то авеню и накрая ще ти останат джобни да си купиш и по някое друго къщенце отстрани, че да не ти е далеч да се връщаш от яденето.
Във всички хубави (подчертавам хубави) екшън филми (пък и в шпионските, пък и в много други) главната съставляваща, която определя това, добър ли е филмът, или не, се казва, ах, как да се изразя на роден език, „ниво на достоверност“. Да, в Индиана Джоунс главният герой също правеше невероятни неща и летеше с камионетки във въздуха, но никога, съвсем никога, сценаристът и режисьорът не се отплеснаха да направят неща, които противоречат на законите на физиката и на здравия разум. По този начин и протагонистът ставаше по-земен, и зрителите можеха да му симпатизират, без suspention of disbelief.
Особено отвратително става, когато липсва логика, пък най-зле се насират нещата (можех да кажа наакват, ама пък защо ли и аз да не насера филма :)), когато липсата на логика разпада сценария още в самото начало.
Орлов (който, разбира се, не се играе от руснак, а от поляк :)) издава най-топ-сикрет агента си на ЦРУ още в самото начало, излагайки на опасност най-топ-сикрет операцията на СССР (независимо, че Съветите се разпаднаха преди 20 години, някои в Щатите живеят още в епохата на Макартизма и не знаят този факт), която подготвят – забележете – над 30 години! Всеки един средностатистически реднек би си задал въпроса – ами за тези 30 години те все пак не са ли щателно планирали и претеглили нещата, че да ги осират (замириса нещо) в последния момент, излагайки Анджи на опасност, а тя им е най-главния коз? Нещо подобно на играта на руския цар, който в началото изпукал четирите си валета, а впоследствие загубил играта?
Нека си зададем въпроса (ако приемем наистина, че Ли Харви Осуалд е бил руски агент) какво би станало, ако Съветите навремето, имайки втори агент, преди атентата по Кенеди бяха издали Ли на ЦРУ? Щяха ли да постигнат този успех, който постигнаха с Ли, без да го издават? Аз ще ви отговоря – нямаше, разбира се. Освен, че шефът на ЦРУ щеше да си изсмее задника, както казват американците, Ли щеше да свърши в затвора, а Кенеди щеше да има охрана и вътре мъжката тоалетна, никой никога нямаше да има достъп до него и атентат нямаше да има.
И след всичко това, недоумявам как може да дадеш на тоя боклук оценка 5.1/10? Това е 3+ по шестобалната, тоест, минаваш нагоре и благодаря все пак, че макар да си тъп ученик, си положил усилия.
Не, не мога да го приема. Макар че Салт е постигнал касов успех и сигурно ще има и продължение, той си е за чиста двойка, без плюсове.
01.09.2010 в 13:20
Саймън Коул
А, за десерт се сетих нещо – познайте от финала на кой точно френски филм (който също беше боза, но в сравнение със Салт е направо като Броненосецът „Потьомкин“) е чопнат модела на костюма, в който е Анджи в началото на филма. С тази разлика, че тогава героинята беше не с черни гащи, а с виолетови, струва ми се.
Подсказка – Петра.
18.09.2010 в 02:25
zaribena
Мале, ти ги тровиш всичките, няма хънта-мънта… ах-ха-ха-ха-ах
21.11.2010 в 01:43
Black cinema cat
Ne e losh filma. Saimyn kol ti si durvoqd!
12.02.2023 в 22:33
Курестия
Мрън, Мрън хайде направете един филм който да се хареса на всички хора, плюете та чак ви изтръпнаха езиците, напишете, заснемете, с най подходящите и добри за ролята, и пак някой ще ви насере, така по леко не се напъвайте да не си изцапате гащичките, Успех!