След изтощителното за четене/разбиране ревю на „Генезис”, е време да върна блога в нормалните му релси, които както добре знаем, са ситуирани на нивото на тоалетната чиния. И какъв по-правилен екземпляр за дисекция в горещия летен следобед, от последния опит на Анджелина Джоли да се покаже като корава мъжкарана, на фона на пост-родилната си депресия? Този път обаче, тя няма просто да рита задници, а ще го прави под закрилата на закона, в ролята на агентка на ЦРУ, и то не коя да е, а небезизвестната „Агент Солт”.

„Агент Солт” е филм, който едва ли щяхте да забележите, ако постерът му не се отличаваше с изпъкналата гръдна обиколка на кака Джоли и похотливо перверзните й нацупени устни. Но това не е защото в него няма да откриете нищо ново или интересно, а защото ще останете с паразитното усещане, че гледате на кино нещо, което наскоро сте мернали по „Диема”. И това е понеже филмът всъщност не разчита на много, а и колко точно оригиналност може да има в един сюжет за руски шпиони, който да не сме гледали още по времето на VHS ерата от средата на 90-те? В случая, щипката колорит е една и идва точно от Анджелина, която определено успява да отличи филма над посредствената бълвоч, макар че дори грациозните й напъни не го спасяват от неизбежната съдба да служи като подпиралка под нечия счупена маса, когато излезе на DVD.

Но нека не започваме веднага с хулите, а да разгледаме нещата от птичи поглед. Анджелина Джоли играе ролята на агент Евелин Солт, която работи за ЦРУ и е специалистка в откриването на „къртици”. Сега, по-примитивно настроените от Вас веднага ще си я представят с мотика в ръка, дебнейки неприятни гризачи пред  току-що разровена дупка на къра, но както добре знаете ЦРУ имат друго значение на термина „къртица” и това е двоен-агент или шпионин на вражеска организация или държава. И точно с това се занимава кака Солт, макар и да го прави с финеса на бизнес дама от средната класа, която под прикритие дори е женена за немски арахнофил /любител на паяци/. Някъде тук започва и историята на филма, точно след откриващата сцена, крадена напосоки от „Не Умирай Днес”, минус тъпата песен на Мадона. Всъщност, заемките с други шпионски филми съвсем няма да отсъстват от полезрението Ви и на места дори ще са дразнещо очевидни като латентен гей в секс-шоп. От „Колумбия Пикчърс” толкова отчаяно са се опитвали да изградят свой собствен франчайз, конкуриращ поредиците за Бонд и Борн /но разчупвайки стереотипа и турвайки същество от нежен пол начело/, че са се олели прекалено много. В „Агент Солт” няма нищо оригинално, независимо колко изнасилени туиста ще се опита да Ви набута пред очите. Защото с всеки нов „неочакван” обрат в сюжета, се откриват толкова нови сценарни дупки, че към края първата половина ще Ви изглежда меко казано неуместна.

Само агент Солт може да комбинира пожарогасител с метална тръба и от това да направи пушка.

Промити самоличности, сръчни супер агенти и заговор за асасинацията на президента на САЩ – не Ви ли звучи някак си познато, особено ако сте гледали произволен сезон на „24”? С тази разлика обаче, че винаги бих предпочел да гледам белоснежното телце на Джоли за двадесет и четири серии, отколкото сбръчканата физиономия на вечно притеснения Кийфър Съдерланд. И ако откриващата сцена е копие на филм на Бонд, а сюжетът – на серия от „24”, то финалът е ултимативната препратка към неволите на Джейсън Борн, с тънък намек за вероятен сикуъл. Общо взето, три в едно, но с главна героиня, която трябва да Ви забавлява по такъв начин, че да забравите мисленето в левия джоб на другите си панталони. Е, кака Джоли се е опитала да ни задържи интереса, но не е успяла напълно, макар че – признавам – като за плах опит в изграждането на феминистичен екшън-персонаж, Анджелина просто няма равна. И говорейки за супер шпиони, нека завърша с малка словесна чуденка – кой, по дяволите, ще ми обясни защо всички популярни агенти по филмите носят еднаквите инициали J&B /Джеймс Бонд, Джейсън Борн, Джак Бауър и т.н./? Нека не падаме дотам, че да го свързваме с любимото на всички американци алкохолно питие „Jim Beam”, макар че алкохолът винаги е бил силен мотиватор за извършването на всякакви геройства от битово естество.

И така, Евелинка провежда разпит на руски шпионин, който е решил да си признае всичко, защото – видите ли? – е болен от рак и не му дреме. Твърде прекрасно, наистина. Солт успява да изчегърта важна информация от шпионина, който й споделя, че скоро американският президент ще бъде лишен от правото си да живее от специално обучен руски шпионин, който се казва … изненада! – Евелин Солт. Това разкритие преобръща устоите на сивото ежедневие в офиса на ЦРУ, превръщайки Солт в съмнителна фигура, която трябва да бъде задържана от единия си шеф, който я тачи – Лийв Шрайбър /“X-Men Origins: Wolverine”/ и от другия си шеф, който я недолюбва – Чиветел Еджифор /”2012”/. И както всяка обвинена несправедливо шпионка в историята на човечеството, тя не изчаква и пет минути, а прави първото нещо, което автоматично би я оневинило – бяга боса по асфалта. И то по доста креативен начин, свързан с конструирането на оръжие с подръчните средства на един канцеларски стол, пожарогасител и малко почистващи препарати, в традициите на ранния МакГайвър. Не след дълго, агент Солт е преследвана не само от бившите си колеги, но и от скритото си минало, което е на път да изплува на повърхността, като труп в градския басейн. Мисията е ясна – да спре похищението на президента на САЩ и да предотврати това, към което според Холивуд всеки един руски шпионин се стреми – ядрената девастация на САЩ. И за да не се набива на очи като шпионка, Солт се дегизира с единственото нещо, което няма да я разкрие като рускиня – с казашка шапка от заешка кожа.

Всъщност, загатването на атомните неуредици между САЩ и Русия е доста задължително в случая, особено като се има предвид, че целият филм е един целенасочен трибют към старите трилърчета за Студената война, в които руснаци и американци се стремяха да натиснат съответното червено копче, което ще изпрати целия свят в Ядрена зима. Намигването идва и от самото име на филма/героинята SALT, което всъщност е абревиатура на Strategic Arms Limitation Talks или договорните отношения между Русия и САЩ през 70-те години на 20-ти век, отнасящи се за експлоатацията на атомното им въоръжение. Но дори и да не схванете този палав политически намек, не се притеснявайте – филмът няма да стане по-гледаем от това. Ако още не сте убедени, че този филм се е старал да бъде old school, ще спомена само името на режисьора – Филип Нойс – който стана известен точно с шпионските си трилъри през 90-те, между които „Патриотични Игри” и „Светецът” с Валери Килмър. И последно – за главната роля на агент Солт първоначално се е спрягало едно друго име, името на един добре известен филмов шпионин през последните години – Том Круз, макар че в последния момент, създателите явно са решили да променят драстично посоката на заглавието си, превръщайки го в дамски екшън, глорифициращ силните жени на деня. Това обаче не попречи на Круз отново да изиграе шпионин в „Истинска Измама”, което е показателно че някои хора вече са обречени на тайпкаста.

Сценаристът Курт Вимер, който показа, че не знае как да представи реалистично женското присъствие във филмите си /”Ултравиолет”/ е приготвил варена чорба от сюжетни врътки, които според него биха завъртели главата и на най-големите експерти в бранша, така сякаш току-що са слезли от люлка на цигански панаир. За негово/наше съжаление обаче, Вимер прави няколко груби грешки, най-главната от които е, че героинята му по никакъв начин не печели симпатиите на зрителя. В нито един момент драмата на Евелин не ни се струва реална, нито логична, поради което през повечето време зрителят гледа киноекрана с елемент на слаб интерес, но никога на загриженост. За генерирането на емпатия не помагат дори и множеството ударни трагедии в живота на Евелин Солт /смъртта на любимия й паяколюбец, което иронично я превръща в „Черна Вдовица“/, нито факта, че през втората половина от филма е периодично подхвърляна, ритана и търкаляна с разнообразна честота и сила, като към края лицето й закономерно е превърнато в кашичка от подутини и кръв. Самата Джоли също не е особено правдоподобна в играта си. По-горе казах, че е на място във филма, но това е само заради нуждата от badass-щина. Истината обаче е, че Джоли не вкарва и грам реализъм в ролята си, превръщайки образа на агент Солт в куха мидена черупка.

Дори екшън сцените са невъзможни – изключвам факта, че в 98% от каскадите си личат злоупотребите с дубльорката й – но и кадрите, в които кака Анджи трябва собственоръчно да се справя средно с по трима противника наведнъж, са някак си в сферата на научната фантастика, особено за всички, които знаят, че в реалния живот съпругата на Брад Пит е доста недъгава и изнежена. Специален поздрав към Вимер е сцената, в която Джоли трябва да инфилтрира Белия дом, дегизирана като „мъж”. Насладата за всички любители на травестията е гарантирана, макар че колкото и добре да са се постарали от гримьорския екип, Джоли все още изглеждаше прекалено хилава и красива за пич, а най-голямото предизвикателство явно е било да се скрият могъщите й гръдни форми, които определено правят впечатление, с или без униформа. И като стана въпрос за инфилтрация в строго охранявани сгради, филмът доста свободно се гаври с американската сигурност, тъй като на две-три места непроверени и въоръжени люде влизаха/излизаха доста безнаказано от ключови институции, като горепосоченият руски шпионин в началото съумя да убие двама агенти и да избяга с лекота от сградата на ЦРУ. Да не говорим, че според филма, руските шпиони по високите етажи на властта в САЩ са дори повече и от масоните.

Трябва да призная обаче, че Джоли се е постарала да вкара ниво на атмосфера – колкото и нелепо да изглежда на моменти, героинята й има няколко сцени, в които трябва да говори на майчин език, макар че за русофилите от Вас, това няма да се окачестви точно като „говор”, а по-скоро като некохерентно сричане на развален акцент. В тази връзка, Лийв Шрайбър също се пъне да пелтечи на руски, но нека бъдем честни – Шрайбър не може да говори правилно дори на английски, така че отсега е ясно колко плачевни са опитите му на полиглот. За сикуъла Джоли може да осинови следващото си дете от Москва, което не само да я научи на правилна руска дикция, но и да попълни семейната й колекция от едно етиопче, едно камбоджанче и едно виетнамче.

Г-жа Джоли обаче е направила доста смел ход за промоцията на заглавието, поканвайки на премиерата скандално известната руска шпионка Ана Чапман, прочула се с разкриването си в САЩ преди няколко месеца. Интересно какво ли й е казала Чапман след края на филма, като се има предвид, че събитията в „Агент Солт” са доста симиларни с интригата около самата Чапман. Но това са теми за по-сериозни дебати, затова ще ги оставя на тези, на които им дреме от казуса.

В крайна сметка, след множество нужни и ненужни туистове, от които дори М. Найт Шаямалан би получил творческо вертиго, Агент Солт прави това, което трябва, макар и на цена, която не всеки би бил готов да плати. Финалът е семпъл, клиширан и анално отворен за продължение, което нищо чудно да последва съвсем скоро, защото както добре знаем Анджелина Джоли е любимата екшън героиня на Холивуд и е напълно очаквано да се сдобие със собствен шпионски франчайз.

И така, ако искате да гледате приятен, средняшки, но в никакъв случая запомнящ се екшън-трилър, може спокойно да жертвате времето си за „Агент Солт”, ала погледнато обективно, филмът не заслужава особено внимание, освен ако не сте с феминистични нагласи и тайно желаете да гледате как онеправдана държавна служителка насинява задниците на random шовинисти. И ако името „Salt”/сол/ е референция към Студената война, то за мен е доста по-показателно в биологичен смисъл, защото солта наистина е основният вкус, с който ще излезете от киното. Единственият въпрос е какво ще го породи – потта или сълзите.

5.1/10