Ако комунистическата бариера, която разделяше Източна Европа със САЩ по време на Студената война е направила нещо позитивно за киното, то това е, че не обременяваше филмовите дистрибутори да спазват шаблонната маркетингова стратегия на Холивуд да промотира филмите си с лъскави и тривиални плакати. Малкото американски филми, които бяха допускани по кината /и не биваха заклеймявани като „пропаганда“/ бяха рекламирани апокрифно и чрез авторски плакати, изработвани от полски художници. И тези постери са нещо, което едва ли някой в съвремието би си представил, когато стане дума за рекламирането на хитов блокбастър – всъщност, те са нещо, което едва ли някой нормален човек би си представил по принцип.

„Кабаре“

Всичко започва през 1946 година, когато единственият официален дистрибутор на филми в Полша наема трима известни арт-художници и ги обременява с не-леката мисия да започнат създаването на серия от постери, които да интерпретират оригиналните такива на съответните европейски или американски заглавия. И в продължение на почти половин век, кината в Полша са били окичени с едни от най-абстрактните творения на художественото изкуство, които много по-лесно биха минали за сюрреалистични картини, отколкото за постери на касови филми.

Едва ли една комедия, каквато е „Уикенд при Бърни“ е имала някога по-плашещ постер

Наскоро попаднах на няколко такива постера и след като първоначалният шок от това, което виждам постепенно отмина, /с помощта на два валериана/ аз се поразстърсих малко повече в интернет и намерих доста материали по темата.  Основното обаче е очевидно – в онези времена разликата между маркетинг и изкуство е била огромна и полските кина са разчитали много повече на второто, докато колегите им от САЩ продължават да зациклят с първото. Постерите от средата и края на миналия век са неповторими като визия и някои от тях са си направо притеснителни, но целта им не е да промотират очевидните неща, /актьорите, сюжета и т.н./ а да покажат самата емоция, струяща от филма по един различен и оригинален начин, който въздейства дори и сега. В ретро постерите може да се усетят както психеделични, така и сайбър-пънк елементи, а нивото им на емоционална импресия е сравнимо почти с това на някои произведения в съвременните картинни галерии.

„Апокалипсис Сега“ – кошмарите по-късно.

Въпреки факта, че полските художници определено са имали душевни проблеми, за да нарисуват подобни страхотии, тези постери в момента струват от няколко стотин до няколко хиляди долара всеки, и показват нагледно, че изкуството действително може да издържи проверката на времето, стига да е направено както трябва. Може би Холивуд трябва да се поучи от европейските си имитатори и да смени стила на рекламите си, защото – нека бъдем честни – никой няма да даде хиляда долара за постера на „Аватар“ след 50 години.

„Портокал с Часовников Механизъм“

„Похитителите на Изгубения Кивот“

„Бебето на Розмари“

„Пришълецът“

„Мухата“

„Terms of Endearment“

„Широко Затворени Очи“

Още постери може да разгледате ето тук.