Каква е тайната на поредицата „Здрач”? Какво е това, което кара милиони недорасли момиченца и десетки хиляди по-нежнички момченца да циврят като току-що бомбардирани косовски деца, по герои, които са по-нереалистични и скучни от шоу на Димитър Митовски? И най-вече – в кой момент Стефани Мейър ще се самоосъзнае и ще направи това, което книгите й отдавна ни карат да желаем – да се лиши от живота си? Винаги съм искал да си отговоря на първия въпрос, на втория пък ми даде обяснение ето това видео, но едва наскоро започнах да си задавам и последния въпрос, може би защото някои хора просто не знаят кога да спрат, а някои книжни мухи се превръщат в толкова големи филмови слонове, че някак си вече дори не е и смешно. За да достигна до душевен мир след бурята от въпроси и драма, която остави в мен предишната серия от поредицата – „Новолуние” – аз реших да направя немислимото – да счупя керамичното си куче-касичка, да извадя от там събираните си с пот и кръв стотинки и да ги изсипя на касата на близкото кино, за да мога да се потопя за 120 агонизиращи минути в миризливата атмосфера на мокра кучешка козина и прясно нагримиран разкош.

Ще започна с това, че филмът е по-добър от първите два. Това, разбира се, не е точно комплимент, защото всички знаем, че имагинерните им достойнства бяха стигнали до каменистото дъно, от което единственият път беше само накриво и нагоре. Но въпреки това, тук нещата са конфигурирани малко по-добре, което поне показва, че франчайзът се опитва да се ориентира към по нормалните релси, сменяйки режисьор след режисьор, докато не уцели джакпота. Дейвид Слейд се е справил доста по-добре от Крис Уайц, но ако нещата продължават с това темпо, докато някой от епизодите се превърне в гледаем филм, книгите ще са свършили. В „Затъмнение” нещата не вонят толкова на клозетен фосил, а самият филм е доста по-мрачен и сериозен, ако изобщо може да се говори за „мрачност” или „сериозност” във филм, който започва и завършва на цветиста полянка с разговори за любов и брак. Слейд е познат като режисьор на музикални видеоклипове и това ще си проличи достатъчно добре, но е по-известен с филма си за педофилска вендета „Hard Candy”, в която непълнолетна чатърка извършваше психологически гърч върху урбанистичен педофил. Явно опитът на Слейд с непълнолетните момиченца му е послужил за каузата, защото това всъщност е таргет аудиторията на цялата сага.

Сюжетът продължава директно след края на втория епизод, който ако си спомняте завърши с адски напрегнатия клифхенгър, в който Едуард предлага брак на Бела, а тя премигва няколко пъти с кравешките си очи и екранът притъмнява в стрес. Сега, нещата не са кой знае колко променени – Едуард продължава да агитира Бела за женитба, докато в същото време алтернативният й любовник – псето Джейкъб – яростно не й говори, защото тя е избрала труп вместо него. Филмът обаче не започва веднага с цветята и розите, а с приятно подобие на нормална „хорър” сцена, в която къдравата Виктория /изиграна този път от щерката на Рон Хауърд/ превръща един селски красавец във вампир, като го порязва по ръчичката. Целта й е да събере армия от новоизлюпени вампири /The Newborns/, с която армия да атакува аристократичната фалимия Кълън и да отмъсти за смъртта на любимия си. Нашите пичове обаче все още не подозират за пъклената й схема, а се кичат с кърлежи, търкаляйки се по зелените треволяци, в мега-романтични сцени на сексуално нагнетени погледи и диалози на страст. Още първият разговор между Бела и Едуард показва, че отношенията им отново са най-противното и нереално нещо в целия филм. – „Ожени се за мен!” – „Няма”! /след малко цуни-гуни/ – „Не, сериозно, ожени се за мен! –„Добре, на само, ако ме превърнеш във вампирка”. – „Добре, но само ако се ожениш за мен. Това се нарича компромис”. Сериозно? През цялото времетраене на „Новолуние”, именно Еди беше хуманният протектор на Бела и не искаше да я превръща във вампир, за да я запази чиста, неопетнена и т.н., но явно целта е била просто да я изнуди за сключването на брак. И за да си бъде всичко както си му е реда, Едуард подарява на Бела годежния пръстен на майка си в сцена, която би минала за романтична, ако пръстенът не приличаше на нещо, което някой е спечелил от пакетче със снакс. За едни сватба, за други – брадва.

Като стана въпрос за романтичните взаимоотношения на филма, ще се спра по-подробно и на тях, защото точно те са ядрото на цялата поредица от книги. Тук отново ще имаме прекрасната възможност да се насладим на кривобедрен триъгълник от любов и омраза, който този път наистина е възможно най-неправдоподобно скалъпен. Бела пак е в центъра на любовните интереси на Едуард и Джейкъб и трябва да реши до кой точно иска да остане в крайна сметка. Естествено, тя така и не решава, а вместо това се възползва емоционално и от двамата, сменяйки ги един след друг,  сцена след сцена, сякаш са гащите на стриптизьорка с дезинтерия. Но можем ли и да я виним, като се има предвид, че  контрастът между Ед и Джейкъб и общата им атракция по нея, са еманация на женските фантазии в световен мащаб. От една страна имаме чувствителния и стилен интелектуалец, а от друга – първичния и груб мускулен масив – кое момиче не би изпаднало в екстаз, ако притежава подобни ухажори? В „Затъмнение“ обаче интригите им стават дори по-невъзможни от предишния атемпт. Всички разбрахме отдавна, че Бела е влюбена в Едуард – защо тогава половината филм изисква от нея да се навира в ръцете на Джейкъб и да се целува с него дори против волята й – не е ли това прекалено манипулативен начин да генерирате драма, г-жо Мейър. Вярно, че пишете словесните си сънища за момиченца, които все още не са стигнали пика на сексуалното си съзряване, и те едва ли ще схванат някои от тънкостите на хормоналните Ви бърстове, но все пак – когато създавате любовен триъгълник, го правете малко по-естествен, за да могат поне хората, които не боледуват от мозъчен запор, да го приемат насериозно.

Пример – Бела трябва да бъде буквално носена на ръце от Джейкъб, за да може миризмата от изпотените му подмишници да обърка сетивата на преследващата ги Виктория. Добре, какво щеше да стане, ако Бела просто вървеше рамо до рамо с него? Нима нямаше да са пак един до друг? Но все пак, трябва да има сцена на еротична близост между двамата, иначе как да захраним изнасиления романс, нали така? Малко по-късно – Бела се е простудила в една палатка и тъй като Едуард е не-мъртво парче плът, той няма как да я стопли, поради което отново и съвсем умишлено се стига до това, че Джейкъб /гол до кръста, разбира се/ се гушва при Бела в платонична прегръдка, обръщайки се към Едуард с култовия пънчлайн: „I am much hotter than you!” Изобщо, изкуствените навирания в пазвата на Джейкъб са толкова евтини трикове за провокация в любовния им триъгълник, че на всеки нормален човек би му се доповръщало. Всъщност, дори и самата Бела не издържа на постоянните караници между двамата й фенове, поради което в един напрегнат момент, тя просто отсича: „Омръзна ми вече! Отсега нататък съм като Швейцария”. Тънък геополитически хумор за разведряване на нагнетената обстановка, несъмнено.

Но бидейки мормонка, Стефани Мейър има определени мотиви, които промотира в книгите си и точно затова, по-голямата част от историята й е като писана от идиот савант, минус савантщината. Мормонската същност на авторката поставя на преден план идеята за сексуалното въздържание и платоничната връзка между момиче и момче, които си пазят секса чак за след брака. Всъщност, цялата връзка между Бела и Едуард е изтъкана от нормите на благоприличието и целомъдрието, като дори най-еротичната сцена между тях е просто няколкосекундно търкаляне върху кревата в сенсуални прегръдки и еректиращи милувки по бузите. От една страна, мормонщината на Мейър я заслепява да покаже отношенията между нормалните тийнейджъри, такива каквито са в реалния живот, а именно – че Бела трябваше да бъде пенетрирана анално още в първия филм /Но къде е романтиката в това, нали? Как къде – в гъза!/ От тази гледна точка, Стефчето прави една голяма услуга на развратената младеж – уповава се на семейните ценности и се опитва да възпита съвременните тийнейджъри в любов, а не във фиксация по масови оргии и секс партита с непълнолетни – дори в една от сцените Бела изрично информира баща си, че все още е девствена – ако някой не е бил убеден досега.

От друга страна обаче, сексуалната абстиненция може би е продиктувана от чисто физиологичната натура на вампирите като такива. Нека бъдем медицински коректни поне за две минути и да признаем, че Едуард всъщност е самоходен кадавър – сърцето му не работи, кръв в тялото му не циркулира – по какъв начин тогава венестият му пенис ще се напълни с кръв, за да манифестира така нужната за полов акт ерекция? Резонен въпрос, на който все още се боря да намеря правдив отговор, поне докато не излезе следващата серия на „Здрач”, където сценаристката Мелиса Розенбърг е обещала да ни покаже същинското съвкупление в най-пошли детайли.

Друго дразнещо послание на Мейър е вплетената в сюжета идея за самоубийството като начин на живот. Хубаво, на всички е ясно, че Едуард е шибано „емо” и че Бела е на път да стане такава, но едва ли доброволния суицид е полезна тема за втълпяване в прашасалите мозъчета на и без това изпростелите юноши на САЩ. Всички помним живописните идеи за себедеструкция, изказани в „Новолуние” /перманентната депресия, скачането от скали, удавянето и т.н. битовизми/, които сценарият едва ли не оставяше като единствен възможен избор за разлюбената Бела, обяснявайки, че „само когато е на ръба на смъртта, ще може да се види с любимия си”. Промяната в „Здрач 3” е нулева – позитивната тенденция да се рекламира самоубийството като вид геройство продължава – в една от сцените ще се обогатим с приказна история от местния индиански вожд, който отделя време от заетия си график да пие домашна огнена вода и заравя/изравя томахавката на войната, за да разкаже на Бела притчата за това как върколаците и вампирите за първи път са се конфронтирали. В историята е казано изрично, че когато лошият вампир хванал на тясно върколака и е било въпрос на време да му скърши вратните жили, жената на вожда проявила /забележете!/ – „кураж” – и се наръгала с нож в корема, за да може шуртящата кръв да разсее вампира. Тоест, тя се е самоубила, за да спаси любимия си, ерго е ебати смелата и горда жена. Така ли не можа да си пореже кутрето – пак щеше да пусне кръв, но нямаше да трябва да умира „геройски”, за да доказва извратената про-социална нужда от самонараняване в името на любовта. На какво точно учите децата, г-жо Мейър? Че тийнейджърите трябва да вярват на несъществуващи романси и ако недай-си-Боже, гаджето им ги изостави, те да намерят единственото спасение в дъното на близката рекичка? Що за перверзна мормонка сте?

Но стига толкова разсъждения на висок глас – нека преминем към нещо малко по-забавно, а именно – героите. Не знам за Вас, но „Здрач” е една от най-депресиращите филмови поредици, които са пречупвали трешхолда на самочувствието ми. Просто няма друг филм с толкова изящни и идеални лица на единица площ – дори злодеите на филма са по-красиви и от календар на Пирели. Факт е, че „Здрач” действа като хапче „анти-его”, защото след като мозъкът Ви се е наситил на перфектните лицеви оформления на актьорите, следващият път когато се погледнете в огледалото, има голяма вероятност да изпитате неистовата нужда да си бръкнете в очите с най-близката вилица, защото ще видите нещо гротескно. В случая, Кристен Стюарт е най-грозната от целия каст, а това вече говори напълно достъчно.

Патинсън и Лаутнър обаче имат някакъв забележим напредък откъм актьорска игра, сякаш вече се чувстват много по-удобно в слиповете на героите си. Патинсън вкарва повече самоирония в образа си и дори се усмихва, което си е доста голямо подобрение на фона на предишните два филма, в които единственото му задължение беше просто да присъства в кадъра. Стюърт все още има отчаяна нужда от имплантиране на актьорски талант, а героинята й продължава да е нещо, което бих застрелял с ловна пушка, ако знаех, че няма да ме хванат. Химията между двамата влюбени отново е видима само с лабораторен микроскоп, което пък е доста странно, като се имат предвид авантюрите на Боби и Кристи в реалния живот.

Другото интересно в третия филм е, че лека-полека зрителят ще започне да научава ориджина на някои от по-второстепените герои /Джаспър и Розали/, под формата на исторически флешбеци, изпълнени с художественост, подобни на тези в „Истинска Кръв”, но с повече его и по-малко гейота. Отново ще се насладим и на представителите на клана Волтури, в частност злокобната Дакота Фанинг и антуража й от добре облечени трупчета. Фанинг има малка, но запомняща се роличка, като ироничното е, че точно тази 16-годишна дрисла е най-притеснителното и заплашително нещо в целия филм. Останалите статисти са отново безлични – мога да отбележа единствено Ана Кендрик, но го правя от куртоазия и защото ме изумява факта, че тя продължава участието си в подобен долнопробен проект дори и след номинацията си за Оскар.

Нека да продължим със сюжета на „Затъмнение”, при който човек отново остава с чувството, че не гледа точно филм, а компилация от влажничките сънища на загоряла за МПО /мъжки полов орган/ домакиня от средния запад. Но за да не си помислят хората разни мръсотии, МПО-тата са представени като приказни същества /най-първосигналните от които вампири и върколаци, естествено/, а еротиката е замазана с някакво плахо подобие на взаимоотношения и крастава форма на мелодрама, за да може нормалният зрител да осъзнае, че гледа порно за жени чак към края на първия филм.

И така, Едуард и Бела, и Джейкъб разбират, че Виктория създава армия от новоизродени вампири, която ще ги нападне, поради което решават да отвърнат на удара и да проведат супернатурална битка в горския ареал. За целта, двете враждуващи фракции на гримирани педерасти и въшлясали немски овчарки трябва да се обединят в алианс, защото явно всички обичат Бела, която още не се е еБела. И в тази връзка, научаваме някои тънкости от вампирския живот, като например факта, че „the newborns” всъщност са някакви екстра корави копелета, които са доста силни и умират по-трудно и от Брус Уилис на млади години. Хм, момент – току-що произведени вампири да са по-опасни и могъщи от такива, които са с по 150 години житейски опит? Малко тъпо, но нищо – филмът си върви и няма време за мислене, защото се оказва, че вампирите трябва да тренират усилено, за да се подготвят за войната, като канят и върколаците да тренират заедно с тях. Същинската тренировка протича под формата на показна олимпиада, в която членове на сем. Кълън просто се затърчат един към друг и скачат наляво-надясно в прахта, докато тренировката на върколаците се изчерпва с това да ги… наблюдават… но с вълчите си форми, защото „не им се доверявали да дойдат в човешкия си облик”. Първият въпрос, който бих задал е как за 150 години сем. Кълън така и не са намерили време да тренират бойните си умения /като обаче имаха време да играят на фееричен бейзбол в първия филм/ и вторият ми въпрос е има ли значение в какъв облик идват върколаците, при условие, че „Здрач” е един от малкото филми, в които трансформацията човек-вълк отнема около 0.9 секунди?

Тренировката преминава успешно и всички са особено обучени, някои дори прекалено, защото мускулите им вибрират под лъчите на слънцето. Точно така, говоря за Тайлър Лаутнър, който за пореден път е скаран с гардероба си, защото връхните му дрехи във филма ще са кът, а самият той ще обикаля гол дори и по заснежените върхове на балкана. По принцип, винаги е приятно за окото на незадоволените пачи да се насладят на малко стегната мъжка плът /всъщност той е толкова здрав, че Бела си изкълчва ръката, докато се опитва да го зашлеви/, но в един момент нещата стават смехотворни, когато публиката осъзнае, че Джейкъб е носил точно три тениски за два часа екранно време. Явно дори Едуард е получил пристъп на благородна завист от телосложението му на млад Херакъл, защото в една от сцените на ревност, той пита Бела: “Doesn`t he own a shirt?” И така, някак си неизбежно, отново стана дума за голи мъже. Но все пак, това е „Здрач”, по дяволите – въпрос на време е да открехнем килера на педерастията. В „Новолуние”, нещата почти излизаха извън контрол със стадото полуголи ликантропи, които живееха в гората, прекарвайки времето си в skinny-dipping и пипане по органите. Сега обаче, хомоеротиката е издигната в абсолютен култ, но по много по-централен начин и няма да струи от фона, а от самия авангард – Едуард и Джейкъб.

Мда, нещата постепенно отиват към най-логичния възможен финал и то показан ни по доста недвусмислен начин. Става дума за прословутата вече сцена в палатката, в която главните герои сформират една своеобразна тройка на разсъмване – те прекарват края на филма там, за да могат да предпазят Бела от битката, а Джейкъб им служи като wireless приемник на случващите се събития, защото бил върколашкият еквивалент на феномена Светлина. И в тази задушевна атмосфера на студ и мрак, Бела заспива, а борците за сърцето /и душата й, всъщност/ започват интимен диалог, по начин по който само двама латентни ентусиасти могат. „- Ако не беше мой смъртен враг, щях да те харесвам!”, казва тихо Едуард, вкарвайки изненадващо много нежност в думите си. „- А ако ти не искаше да изпиеш кръвта на любимата ми, аз щях да те….”, Джейкъб не довършва изречението, но по игривата му усмивка става пределно ясно чий отвор от тялото на Едуард си е представил.  И всичко това, след като преди броени минути двамата са имали обща емоционална сцена, в която си крещят лице в лице, отделяйки масивно количество тестостерон. Изобщо, сексуално нагнетената атмосфера в тази палатка може да се отреже с електрически трион, с тази разлика че Патинсън определено не е Хийт Леджър, а Лаутнър е много по-красив от Джейк Джиленхал.

Визуалните ефекти на филма са зле, но за сметка на това са много повече от тези в предишните филми, така че ще имате време да забележите всички смешни недостатъци. Сцената в началото, в която сем. Кълън преследват Виктория из гората, е изтъкана от толкова обременяваща жалост, че прави екшън сцените в „Новолуние” да изглеждат като шедьовър на народното творчество. Финалната битка пък, която всички чакат цял филм, продължава по-малко от пет минути, а е показана с егото на „Хрониките на Нарния”. Там оливането с евтини CG си личи осезаемо, особено когато изкуствените вълци започват да скачат от камъни и дръве. Самата „война” между армията на Виктория и сем. Кълън е изцяло безкръвна – представете си орда от вълци, разкъсващи гърлата и коремите на вампири, а единствените капки кръв по земята са от мензиса на Стефани Мейър – това на какво прилича, по дяволите. Ще Ви кажа на какво – на PG-13 филм, подходящ за очичките на малките момиченца – ако обърнете внимание, нито един от вампирите дори не си показва кучешките зъби. Вместо това, вампирите в „Затъмнение” явно са сътворени от гипс, защото отрязаните им ръце и глави се отчупваха като парчета от паднала мазилка. /вярно е, че според Мейър, вампирите са както изваяни от Микеланджело, но бива ли и да се трошат като скулптурите му?/

В момента усилено се опитвам да претърся обеднелия си вече речник, за да открия добра дума, с която да завърша ревюто си по позитивен начин. И я намерих – това е музиката на филма. Хауърд Шор, който бе повикан по спешност да напише слушаема филмова музика, се е справил сравнително подобаващо в случая, макар че едва ли е редно един носител на Оскар да преповтаря къде без да иска, къде умишлено, ноти и почти цели сегменти от музиката си за „Властелинът на Пръстените”. Вярно, че Едуард е красив почти колкото Фродо, а при подходяща светлина, Джейкъб може лесно да мине за урук-хай, но мисля че приликите се изчерпват с това. След като ПиДжей го изрита по старческия задник от „Кинг Конг”, Шор май е изпаднал в творческа криза и сега единственото, което е успял да изтиска са остатъчни тракове от „Властелина”, които обаче все още звучат добре. Епиката се усеща на талази, а романтичните сцени този път наистина са романтични – поне ако си затворите очите и слушате само съпровода. Няма да си кривя душата, защото музиката му е най-доброто нещо в целия филм и спасява лентата от абсолютното дъно.

И така, поредната глава от тоалетната хартия на кака Стефка е отгърната. „Здрач 3: Затъмнение” носи типичната миризма на оборска тор, но носи и нещо повече – надежда, че този безбожен франчайз лека-полека върви нагоре, а не настрани. Очевидно е, че поредицата не е създадена с интенцията да се гледа от трезвомислещи и зрели хора, но това не оправдава останалите й дефицити, които са на предучилищно ниво и трябва да бъдат извадени на показ, защото колкото повече се толерират подобни полюции, толкова повече аматьорски екранизации ще ни очакват за в бъдеще, а всяко нещо си има граници и моята е на път да бъде прекрачена. И за да не изпадам в повече размисли и страсти, ще завърша с това, че единственият категоричен ресурс на „Здрач” е, че след него ще получите гарантиран секс от приятелките/съпругите Ви. Жалко, че аз го гледах с братовчедка си.

3.3/10