HOT TUB TIME MACHINE   (2010)

Ако винаги сте си задавали не особено смисления въпрос какво би се получило, ако комбинирате Джон Кюсак с жанра на тийн-комедията и time-travel парадоксите с перипетите на група кретени на средна възраст, този филм ще даде отговор на питането Ви, макар че дори аз можех да Ви отговоря – би се получило едно голямо нищо. „Джакузи – Машина на Времето” Ви удря с инфантилността си още от заглавието, после Ви напомня колко е тъп някъде в началото, като вълната от простодушие продължава да Ви залива чак до просташкия финал, превръщайки заглавието в едно от стотиците неща, които бих искал да забравя преди да умра. Джон Кюсак играе дърт коч, който все още се бори да излезе от пубертета, а в компанията му виреят негъра товарач от “The Office”, някакъв кирлив дивак, който му се пада BFF и има визията на току-що освободен педофил и племенникът му, който е онова дебелото от “Kick-Ass”. Групичката съвременни отрепки решават да отидат на любимата си планинска хижа в американската версия на Пампорово, за да си припомнят доброто старо време, когато са били неженени, без деца и с бъдеще а.к.а. щастливи. Мечтата им се сбъдва, когато потапят едрите си гъзове в джакузито и неусетно се прехвърлят в 1986 година, когато са били още тийнейджъри, но също толкова големи нещастници. Мисията им оттук нататък е ясна – да се върнат в настоящето без да променят нищо от миналото, което разбира се е прекалено сложно за пилешките им мозъци и много скоро нещата ще се вмиришат по-ароматно и от терлици, забравени в обора. Сюжетът е обидно малоумен, героите са ярко противни, а диалогът е изваден от нечие неизмито дупе. Потенциалът на филма е похабен от плоските смешки, а-цензуриран хумор и адски потискаща скука, в която дори прескачанията във времето на „Изгубени” бяха по-динамични и интересни. Кюсак е непоносимо жалък в опитите си да играе нещо, което не може, а именно – „роля”, докато останалите герои са просто баласт, който плува с него в канализацията на целия филм. Филмът открито се опитва да ръга референции към някои стари класики по темата, като „Завръщане в Бъдещето” /една от които е кастването на Криспин Гловър/, но нещата се посират главоломно, когато зрителят усеща, че заемките няма да са употребени с вкус, а по-скоро с мирис. Ще се насладим на отрязани ръце в миналото, които биват зашити в бъдещето и разкрачен секс с майка, пред очите на бъдещия й син. Изобщо, идилията е пълна, особено ако сте в предучилищна възраст. За останалите – този филм би трябвало да е забранен с декрет. Анатема!

2.4/10

EXAM   (2009)

„Изпит” е британски филм, който се развива ексклузивно в 1 /една/ стая и съдържа минималистично количество от мултинационални герои, всеки по-неизвестен от другия. Групичката ентусиасти са дошли на изпит, резултатът от който ще реши кой от тях да бъде назначен на високоплатена и престижна работа в тлъста корпорация. Но когато кандидатите осъзнават същността на теста си, нещата стават малко по-сложни, защото се оказва, че целта на изпита не е точно това, което са очаквали. Супер умрелият премис е спасен единствено от стегнатата атмосфера, чувството на параноя и обещанието за нещо повече от поредния треторазряден трилър. Един по един, претендентите напускат Стаята, защото нарушават правилата, като по метода на Конър МакЛауд – „накрая трябва да остане само един”. Друго не е хубаво да бъде спойлвано, особено за хора, които все още не са гледали филма, или не са осъзнали, че той всъщност е неосъзнат римейк на испанския „The Method” /2005/, но докато онзи наблягаше повече на интелектуалната и драматична част, „Изпит” набляга на първичната и брутална страна на хората, които са готови на всичко, за да получат работа. Естествено, напористата им мотивация е породена от определена уловка, която сами ще откриете, ако изтърпите филма поне до половината. Много хора го оприличиха като „Saw за умни”, а други – като бизнес версия на „The Cube”, макар че не очаквайте с трепет отрязани крака или въртящи се нагоре-надолу стаи с капани, защото „Изпит” разчита много повече на внушението, отколкото на директното действие. Ако можете да изтърпите перипетите на хора, кудкудякащи в затворено помещение в продължение на час и половина и ако толерирате битови ребуси за единица време, „Изпит” е филм, който с удоволствие ще Ви изгуби времето, макар че по-скоро бих Ви препоръчал да гледате „The Method”, който по мое /скромно/ мнение е много по-реалистичен и смислен. Успех.

5.8/10

GREEN ZONE   (2010)

„Зелена Зона” е поредният комбиниран опит за правене на интересни на Мат Деймън и Пол Грийнграс, станали известни с последните две приключения на Джейсън Борн, които всъщност бяха един и същи филм. Сега, Деймън ще се подвизава в Багдад, но няма да си взаимодейства с летящи килимчета и добродушни джинове от бутилка пепси-кола, а с конспирации, отвъд представите му за патриотизъм. Филмът се заиграва с темата за правителството на САЩ, което изкуствено е предизвикало войната в Ирак и също толкова умишлено разпалва периодично страстите там, за да подържа медийния интерес, но презентацията на всичко това е дирижирана ударно скучно. Това е един от малкото съвременни военни филми, в които спокойно можеш да подремнеш двадесет и четири минути и когато се свестиш, да си изпуснал минимум от сюжета. Деймън играе ролята на военен, който постоянно получава грешен интел и обикаля по разни обекти в търсене на WMD, а накрая винаги открива грънци. Изнервен от празните му обиколки из иначе приятния за разходки пеша Багдад, Деймън кърши веригата на субординацията и решава да се заеме с нещата сам. В миротворческата мисия ще му помогне свиневъдът от ЦРУ Брендън Глийсън, който всъщност е Ръсел Кроу от „Мрежа от Лъжи”, но поне не се разревава, когато го бутнат от столчето. Пол Грийнграс отново се тресе с камерите си и създава настроение на „зрителят-е-вътре”, но не вътре във филма, а вътре в ануса му, защото цялата лента е изцяло лишена от емоция и върви по инерция, колкото да видим накрая как Мат Деймън изплава от блатото в геройско състояние. Политически интриги, драматични гоненици, мерене на военни пишки, сериозната мутра на Деймън и чувството на евтиния, показана с егото на визионер, ще Ви съпътстват през цялото време, като към края ще се насладим и на приятно носталгична „Black Hawk Down” сцена, която обаче е количествено жалка, в сравнение с тази на бай Ридли. Като цяло, „Зелена Зона” е опит за сериозен поглед по иракската тема, но точно тази прекомерна сериозност е и основният му минус, защото в един момент отегчава зрителя, без да му дава практически нищо ново. Публиката отдавна прекръсти заглавието му на „Джейсън Борн в Ирак”. Аз лично бих го нарекъл „Мат Деймън в Съня си”. Приятно гледане!

4.6/10