Когато гледате филм на кино, от него се очакват елементарните неща, с които да си оправдае билета, но когато отивате на 3D филм, Вие изисквате от филма нещо повече, защото и цената на билета е осезаемо по-висока. И ако някои филми успяват да ни покажат, че тяхната презентация в 3D си е струвала болката в черепа и празнината в портфейлите, то „Сблъсъкът на Титаните” не е от тях, защото той е художествена руина, излъскана с мръсен парцал и изтипосана на публиката като нешлифован диамант. И лошото не е, че филмът е посредствен, защото всички очакваха това от него, още след първия му рок-трейлър. Лошото е, че посредствеността му е инжектирана с блясъка на безмисленото 3D, което го прави да изглежда по-помпозен и от супергей в костюм на „Армани” – пак си е педал, но просто изглежда по-стилен.

Режисурата е поверена на тъпото парче Луис Летерие, който има филмография, достойна за уважение от всеки дебил, като последната обемиста буца „арт”, върху която Луис се изходи беше втората част на „Хълк”, която комиксовите нърдове глорифицираха до неподозирани висоти, а по-интелигентните зрители приеха като това, което наистина бе – жалка издънка на визията на Анг Лий. Да не говорим, че точно бате Летерие режисира и втория „Транспортер”, където показа, че знае как да снима мачо екшъни с абсурдистични сюжети. Сега, плашещата му липса на талант отново е употребена по грешния начин, но този път с доста повече бюджет на разположение, за да могат специалните ефекти да замажат некадърността на режисьора. Дали наистина Летерие се е провалил, ще си прецените сами, но от моята гледна точка /12-ти ред/ нещата воняха на мухъл още с първите сцени, в които очевидно пролича, че визионерската жлеза на Летерие е отрязана заедно с пъпната му връв.

„Сблъсъкът на Титаните” е героична сага, която е инспирирана от митологични мотиви, омешани с други митологични мотиви и разбъркани с тъп сценарий. Героизмът в нея е напомпан на максимум, дори повече и от телцето на Сам Уортингтън, а патосът и прекалената драма са нагнетени по толкова детински начин, че на зрителя му става неприятно да гледа. Освен всичко друго, това е и римейк на адвенчър сага, излязла някъде по времето, когато сръчните ръце на някой акушер са ме изпускали на пода в родилното отделение. Ако не сте гледали оригинала, това няма да Ви повлияе негативно в настоящето, защото съвременната му версия е минимизирана до последния стадий на ретардацията. Единственото, което трябва да знаете за филма преди да го гледате е, че разказва за някакъв буламач от древногръцки легенди, в които дори експерт по митологията ще се загуби като в минотавърски лабиринт от неадекватност.

Сюжетът ни запознава с Персей, който е намерен от някакъв рибар като бебе и отгледан от него като собствен син. Персей пораства и става атлетичен полов жребец, който обича да лови риба повече, отколкото да ходи по жени, което е нормално, защото – нека бъдем честни – коя уважаваща себе си мома ще тръгне с пич, вонящ целодневно на мъртва скумрия. Персей и семейството рибари си вади хляба/рибата, ловейки разни морски обитатели, докато един слънчев ден бог Хадес /Ралф Файнс/ не решава да обърне лодчицата им и да ги удави, защото са били на неподходящото място в неправилното време. Персей обаче е син на Зевс и не може да бъде убит още в началото на филма, така че се спасява, докато приемното му семейство потегля към дъното. Заклет да отмъсти, Персей решава да убие Хадес и да бойкотира всичко, що е божествено около него. Хуманизмът и филантропията му са подкрепени от бледото парче нежна плът Йо /Джема Атертън/, която се явява като негова менторка и съветничка, защото Персей се оказва малко по-тъпо парче от обикновените божии синове и му трябват повече напътствия, отколкото е нормално за един средно умен индивид. В същото време на Олимп, боговете циврят за това, че никой вече не ги уважава и тази липса на небесен респект дотолкова обижда бай Зевс, че той се ядосва и решава да пусне съществото Кракен, което да избие неверниците. Зевс е изигран от Лиъм Нийсън, който има малка, но запомняща се роля, но не заради актьорския му талант, а просто защото заслепяващо лъскавата му броня е нещо, което не може да се забрави лесно и показва, че божествената йерархия явно зависи от това кой си чисти по-добре доспехите. Братът на Зевс – Хадес, който освен всичко останало е и управител на Подземното царство, има пъклен план, с който иска да го свали от престола, затова тук-там ще имате честта да гледате творческите напъни на Ралф Файнс, който се пъне да играе за световно. Явно Летерие е пропуснал да му каже, че не снимат нито Оскаров филм, нито постановка на Шекспир, така че театралното му старание бе не само напразно, но и смехотворно.

Но не мога да говоря за актьори, без да спомена и баш майстора в групичката, а именно Сам Уортингтън. Отлично знаете, че той игра дърво-киборг в „Терминатор: Спасение” и дърво-елф в „Аватар”. Сега обаче ще имате удоволствието да се насладите на образа му на дърво-полубог и то изигран с доста повече самочувствие, отколкото предполага артистичния му талант на зидар. Да, Уортингтън е бил общ работник на строителни обекти в Австралия и е живял като парцал, преди Камерън да го открие за Пандора. Е, в „Сблъсъкът” Уортингтън играе така, както винаги – като безчувствен пън, на който са казали да говори разни неща с притъпен австралийски акцент. Ако очаквате Персей да е пълнокръвен, колоритен и интересен персонаж, какъвто гръцката митология го описва, то ще останете с пръст в уста, защото Уортингтън прави героя си да изглежда като глинен съд. Като изключим, че Персей е презентиран с прическа стил „новобранец в Строителни войски”, Сам има точно две осезаеми гримаси през целия филм – физиономия на сериозно лошо копеле и физиономия на леко усмихнато лошо копеле. Други лицеви вариации отсъстват, така както отсъстваха и в „Т4”, но там поне му беше простено, защото от него се изискваше да играе като труп. В „Аватар” пък половината му роля бе компютърно генерирана, така че и там нещата се търпяха, но тук… в почти двучасов филм, в който той е главният двигател на сюжета…. някак си е неправилно да гледаме емоционално застреляна греда в шотландска поличка, която се развява при полъха на вятъра, проветрявайки божествения му скротум.

Филмът взаимства не само от оригинала, но и от други свои съвременници, като например „300”, „Пърси Джаксън” и дори „Властелинът на Пръстените”. Къде са самите референции ще оставя на Вас да си прецените, защото ако започна да се обяснявам, няма да ми стигне половин ден, а ме мързи. Това, което е ясно от пръв поглед обаче е едно – този филм ще направи от „300” да изглежда като епичен шедьовър на визуалната кинематография, а това е нещо, което само отбрани боклуци могат да постигнат. За да бъдат нещата още по-смилаеми за тъпите американци, митологията ще е опростена до менталността на 12 годишните лапенца, които са гледали „Пърси Джаксън” и вече знаят развоя на събитията. Ако и Вие сте се излъгали да гледате детското на Калъмбъс, горе-долу ще знаете какво се случва в половината филм, защото сюжетите им странно се припокриват. И в двата филма главният тъпир е син на Бог /Пърси бе на Посейдон обаче/, и в двата филма протагонистът трябва да преоткрие божественото в себе си, и в двата филма героят трябва да убие Медуза и да премине през реката Стикс, за да стигне до бог Хадес. Разликите обаче са, че „Пърси Джаксън” бе с ясното съзнание, че е правен за деца, докато „Сблъсъкът” е напращял от его и се взема прекалено насериозно, сякаш това не е просто филм, а легендарна епопея, изтъкана от историческа достоверност за възрастни. Не знам какво беше възрастното във филма, при условие, че PG-13 рейтинга уби и последните надежди, които таях в себе си, че ще гледам нещо сериозно.

За да изпълни мисията си, Персей получава задруга от няколко войника с напреднала форма на кретения, които трябва да го ескортират, за да убие морската креация Кракен. След девет поля в десето и след девет планини в десета, бандата отрепки се среща с разнообразни представители на приказното царство, като например джиновете и вещерките горгони, които са извадени наготово от мокрите сънища на Гилермо дел Торо и по-специално – от „Лабиринтът на Фавна”. Нищо, и без това филмът прилича на пет други заглавия, така че какво е още една заемка, нали? Джиновете пък са някакви номадски същества, които живеят в пустинята и яздят мутирали скорпиони като мулета. Нашите пичове се качват на тях, използвайки ги като инсектомобили, защото трябва да „наваксат изгубеното време”, което ми се стори странно, при условие че превозните животинки бяха по-бавни и от куца костенурка. Но и това е нищо, в сравнение с язденето на култовото пони Пегас. За по-умствено изостаналите от Вас ще уточня, че Пегас е кон, който има крила, защото така е по-интересно. В митологията Пегас винаги е бил бял, но „Сблъсъкът на Титаните” отчаяно се е опитал да бъде политически коректен, представяйки ни вакличък Пегас. Да, в тази съвременна трактовка на древните предания, Пегас е негър, което донякъде извинява създателите на филма, задето сред героите няма нито един чернокож. /имаше двама циганина обаче, което може би балансира нещата/.

И така, лека полека, стъпка по стъпка, битка след битка /защото филмът е точно това – суха поредица от битка-разговор-ходене-битка/ Персей се изправя срещу величественото мекотело Кракен, което е с размерите на анаболно стимулирана Годзила и има визията на гигантската жаба от „Чудовищно”, с тази разлика, че екранното му присъствие е по-малко и от това на Гай Пиърс в „The Hurt Locker”. Кракен се появява за няколко минути, разплисква десетки литри вода, разрушава доста сгради и тъкмо, когато зрителят очаква убер зрелищния шоудаун, обещан ни от трейлъра, всичко свършва по най-баналния възможен начин, който също е копи-пейст от „Пърси Джаксън”. Срамота! Добра дума мога да кажа единствено за ефектите на филма, които показват, че за тях е дадена много по-голяма част от бюджета, отколкото за смисления сценарий. Всички живописни екземпляри на митологичната фауна бяха показани с адекватни пиксели, особено Кракен, който очевидно е изял цялото КПД на дизайнерите. Музиката също бе търпима донякъде, въпреки че е писана от некохерентен мангал.

А сега нека поговорим малко за 3D-то на филма или по-скоро липсата на такова. Да, наистина, къде бе то? Някой видя ли го? Половината от „Сблъсъкът на Титаните” гледах без 3D очила и виждах всичко идеално, което показва минималното количество 3D ефекти, турени във филма. Ето това са последиците от филм, който е заснет в 2D и няколко седмици преди премиерата някой малоумен костюмар от „Warner Brothers” е решил да конвертира лентата така, че да се източат още няколко долара на единица билет. Хайде, при „Алиса” нещата се търпяха, но тук? „Сблъсъкът на Титаните” за мен не е 3D филм, а обикновена лента, изкуствено обременена с третото измерение, която насилствено ни се пробутва като залъгващ трик. Струва ли си това фалшиво 3D пост-прожекционното главоболие и окулярен дискомфорт? Твърдо не, но лошата новина е, че бъдещето на киното е точно такова – откровено и дразнещо триизмерно. Да не говорим, че биткаджийските сцени са заснети от професионален паласпур, като на определени моменти няма да осъзнавате кой с кого се бие и какво се случва, все едно гледате хуманоидна версия на „Трансформърс 2”. И вместо третото измерение да помага на зрителя, да го кара да се чувства вътре във филма, то влошава нещата още повече, карайки хората да излизат от залата с остра форма на мигрена от визуалната какафония.

Но нека да завършим позитивно – филмът е приказка, а приказките завършват щастливо, колкото и тъпи да са. Добрите убиват лошите, принцесите се влюбват в героите, а боговете сигурно са полудели. Сам Уортингтън е опасен за киното и има нужда да се дистанцира от тази медия за известно време, защото хората вече започнаха да осъзнават, че е боклук и някой трябва да го спре. Лиъм Нийсън и Ралф Файнс пък трябва да наблегнат над по-сериозните си превъплъщения, защото тези а-ла Хари Потър нюанси няма да са полезни като позитив към некролозите им. И така, какви всъщност са впечатленията ми от „Сблъсъкът на Титаните”? Хареса ми до нивото, в което реших да го изтърпя целия без да излизам от киното, но ме отврати начина, по който толкова огромен митологичен потенциал бе опропастен от калпавите ръчички на непохватни люде. Истината е, че този филм е един от малкото пре-летни блокбастъри, които не са подходящи за гледане в кино, особено ако цените ретиналното си здраве. Да, вярно е, че заглавието си има някои добри моменти, които обаче се губят в тръстиката на калпавото 3D и слабоумния сценарий. В него има всичко, което се очаква от един средностатистически B-movie адвенчър, но нищо повече, така че по-правилната маневра би била да го изчакате на Р5, защото така ще си спестите два особено важни актива – парите за билет и парите за очила. Лично аз получих motion sickness от динамичните пластове на филма и на излизане от киното повърнах в една кофа за боклук, защото мозъкът ми не издържа на натоварването. По-късно видях, че съм повърнал върху някакво куче, което е спяло в кофата, завито на кравай. В тази притча се корени и поуката на ревюто ми – тъпите филми не вредят само на Вас, те вредят и на околните.

3.2/10