MYSTERIOUS SKIN (2004)

Филмът е гей-драма от висок калибър с преобладаващ педофилски отенък. Ако подобни теми Ви интересуват, то ще Ви бъде особено приятно да наблюдавате множеството сцени на гей секс между Джоузеф Гордън-Левит и някакви диви и космати селяни, докато в същото време негов приятел от детските години се чуди защо е бил отвлечен от НЛО. Да, „Мистериозната Кожа“ е драма за сексуалната ориентация, разнебитената детска невинност и обърканата психика на американската младеж, но е показана под един доста тъп ъгъл, който би трябвало да Ви образува емпатия, но на мен ми образува единствено болки в уретера. Драмата е за две деца, които са имали близки срещи от третия вид с местен педофил, с тази разлика че само на едното му е харесало. Когато стават големи пичове, единият вече се е превърнал в супергей, а другият – в жертва на имагинерно НЛО. Филмът иска да покаже как някои неща се отразяват на някои хора, в процеса на съзряването им, като използва методите на раздвоената сюжетна линия, пресичаща се на финала. Лошото е, че всичко е ясно от самото начало, а драмата на героите е доста пресилена и клиширана. Единственото, което става за нещо в този филм е музиката и Гордън-Левит, който показва, че може да играе добре, дори когато го чукат в гъза.

4.2/10


THE LOOKOUT   (2007)


Пак с Гордън-Левит, но този път пичът играе младеж, жертва на селскостопанска касатрофа /ПТП с комбайна/, която причинява масова смъртност в колата му, а него самия – превръща в мозъчен инвалид, който трябва да си записва дейностите в тефтер, за да не ги забрави. Да, прилича малко на „Мементо“, но тук поне липсват татуираните с бележки жили на Гай Пиърс. Нашето момченце започва работа в селската банка, което кара местният гъзар да реши да го апроучне и агитира да извърши обир. Звучи елементарно, дори и за американец, но естествено, нищо не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Сюжетът е тривиален, но филмът успява да се задържи на стабилно средно ниво и дори отвъд, включвайки добри изпълнения от страна на Гордън-Левит, но и на позабравения вече Джеф Даниелс. Комбинацията между умствен недостатък, личностна криза и морална дилема, прави от лентата малко по-различен поглед към стандартните обирджийски филми. Ако търсите приятно трилърче с елементи на драма, но без набузени претенции за нещо велико, то този филм определено върши работа.

6.4/10


HARRY BROWN  (2009)


Майкъл Кейн е дърт като ент, но все още показва, че може да бъде много по-добър от своите младолики колеги, когато става въпрос за сериозен филм без излишни лиготии. Хари Браун е възрастен военен ветеран, който живее в някакво мизерно лондонско гето и ежедневно търпи тормоза на местните наркоманчета и дилърчета на оръжия, които се събират в махленския подлез и вършат всякакви мръсотии. Когато един ден най-добрият му приятел е убит от същите тези миризливи копеленца, Хари Браун решава да вземе закона в собствените си ръце и да осъществи заслужена вендета. Донякъде звучи като „Гран Торино“, но там Истууд беше наблегнал на драмата на главния герой и взаимоотношенията му с жертвите от тормоза, докато тук Майкъл Кейн просто избива наред, без особена пауза между труповете. Не очаквайте обаче екшън сцени в стила на Стивън Сегал vs. 20 нинджи, защото колкото и банален да е сюжета, той е показан по доста реалистичен и брутален начин. „Хари Браун“ е обявен за най-добрият британски филм на 2009 и показва типичната лондонска действителност, на фона на нуждата за отмъщение на един дядка с пищов в ръка и болно сърце в гръдния кош.

6.3/10