Има едно неписано правило сред колегите ревюисти, че кинокритиците се радват много повече на негативните си ревюта, отколкото на филма, който са ревюирали. И това наистина е така, с тази разлика че днешното ревю няма да ми достави никаква радост, защото го пиша на инат и с единствената цел да споделя какво огромно разочарование имах нещастието да гледам, при все мащабните ми очаквания. По принцип не си губя времето да пиша анализи за треторазрядни боклуци, които дори няма да минат по родните кина, но в този случай съм готов да направя изключение, защото се чувствам лично обиден от това заглавие. Става въпрос за хоръра „The Descent: Part 2”, който се води сикуъл на един от най-въздействащите survival хоръри за последните десет години, но вместо адекватно продължение на сюжета, получих нещо гнусно и мухлясало, като буца сирене, която сте забравили в хладилника си с месеци. Филмът обиди не само интелекта ми на зрител, но и респекта, който имах от оригинала, а това не мога да оставя просто ей така, защото ако има нещо, което мразя повече от тъпите продължения, то това са безмислените такива.

„The Descent: Part 2” е излишен филм. Никой нямаше нужда от него и никакви сценарни врътки нямаше как да измислят необходимостта от втора част, при условие че първата завършваше достатъчно финално и категорично. По-запознатите от Вас знаят, че филмът се разказваше за няколко приятелки, които влизат в неоткрита верига от пещери и там попадат на хуманоидни канибали, които ги избиват една по една. В края на оригинала става ясно, че главната героиня изобщо не успява да избяга от пещерата и остава вътре, за да умре. Сега обаче, втората част странно защо я показва доста жива и в приповдигнато състояние на духа, което практически обезмисля края на UK версията на филма. Какво ще кажете за това – продължение на филм, в който главната героиня е мъртва? Ами дайте да направим и „Титаник 2” тогава, какво като Лео се е удавил – може и да е оцелял, откъде знаете? Режисьор на втората част е Джон Харис, който егоцентрично замества култовия Нийл Маршъл на режисьорската табуретка и повежда хорото с новите приключения на неориентираните алпинисти. Но човекът изобщо не е виновен за провала на филма си, защото Харис е бил монтажист на оригинала и е запознат отлично с атмосферата и съспенса, който трябва да се създаде. Истинската причина за краха на това заглавие е в неговия абсурден сценарий, който прави всичко друго, но не и да отдаде почит към перфектния първи филм, а дори напротив – превръща сикуъла в насилствен тоалетен напън, след който цялата лента изглежда опръскана от ректални изстрели.

Филмът ни запознава с единствената „оцеляла” от първата част – Сара – която отново се играе от Шона МакДоналд. Тя е открита от някакъв дърт селянин и откарана в болница, докато местният шериф и група спасители се опитват да разберат какво е станало с изчезналите женички. Образът на Сара е противно дегенериран до неподозирани низини. Всъщност, всички герои във филма са толкова принизени като дълбочина, че ми стана неприятно да ги гледам още на половината. В първия филм, всички героини бяха описани реалистично, изглеждаха живи и истински хора, за които да се притесняваш, докато във втория филм дори основните персонажи ми бяха по-безлични и от бостанско плашило. Сара е толкова травматизирана от събитията в оригинала, че – колко интересно? – е получила амнезия и не знае какво е станало с нея. Е да, но това не пречи на селския шериф да й заповяда да слезе отново в пещерите със спасителния екип, за да им помага да се ориентират. /?!/ Добре, не съм лекар, но наличието на амнезия не би ли предположило, че тя изобщо няма да знае къде се намира, а камо ли да води група от професионални алпинисти? Не знам, но явно колкото по-бързо се развива сюжета, толкова по-добре, защото Сара е измъкната по пижама от поликлиниката минути след като личният й лекар е казал, че е упоена и в шок. За броени мигове се сформира една банална задруга от няколко простака, които се решават с минимум притеснения да влязат в мащабна верига от подземни тунели, само с по едно фенерче и една раничка с бистра водица. И като капак – с тях слизат и шерифа и помощничката му, които нямат никакъв опит в алпинизма, но нали все пак трябва да стане як хорър, а колкото повече прясна мръвка има в един хорър, толкова по-добре.

Безумията на сценария са колосални и дразнят не само логическия ум на публиката, но и поставят под съмнение коефициента на интелигентност на авторите му. Персонажите са толкова двуизмерни, че по едно време ми стана жално. Изградени са по адски стереотипен начин, но в същото време не знаете мотивацията им за каквото и да е. Образът на Сара е просто уникално ретардиран, което е епохален фейл, особено след първия филм, където точно нейната драма изнесе половината сюжет.  Интересното е, че първата част страдаше от синдрома на скучното начало, за сметка на тоталната клаустрофобия накрая. Тук, в “The Descent: Part 2” имаме букет от ирония, защото в случая нещата са точно обратните – първата половина на филма всъщност е гледаемата му и дори „интересна“ част. Някъде от средата нататък всичко отива по дяволите, кадър след кадър, до финалните минути, в които ми се искаше да бях ял нещо преди филма, за да има какво да си повърна в устата. Т.нар. „туист” накрая е толкова инфантилен, необоснован и ненужен, че получих краткотраен скротумен спазъм. Ако някога сте се чудели как от завършен и доста въздействащ на психиката хорър може да се направи второстепенно копие от видеокасетъчен калибър, само стойте и гледайте. И повярвайте, скъпи деца, нищо не извинява финала на това недоносче. Нищо!

Режисурата на Харис поне подържа някакво средно нево и дори да не Ви изненада с нечувани визуални решения, то поне няма да останете разочаровани от scary  сцените и епизодите на атака от страна на crawler-ите, които отново са все така величествено отвратителни и изящно противни. Всъщност, те са много по-интересни за гледане от реалните хора във филма, което само по себе си показва за какъв сценариен гърч става въпрос. Кадрите, в които някой разбеснял се crawler изведнъж се появява пред камерата, са наистина стряскащи и признавам, че на едно-две места дори аз щях да експлоадирам в гащите си, което винаги е плюс. Дизайнът на креациите, начинът им на поведение и визия – всичко е запазено от оригинала и е все така извратено и напрегнато, както и преди пет години. Друг позитив е и факта, че целият първоначален каст от първия филм е бил викнат отново за втория, за да направят едно кратко видеофилмче на портативната камера, която героите откриват в залата с костите. Това е режисьорско решение, което адмирирам, защото ще зарадва феновете на оригинала и ще покаже, че Харис наистина е искал да направи достойно продължение. Драмата на режисьора обаче не е в това, че не е могъл да управлява ресурсите си, а в това че се е доверил на сценарий, който явно е бил писан при наличие на поне 2 промила алкохол в кръвта. Да, толкова е зле. Една от най-обидните сцени за мен, като върл фен на първия филм, беше когато две патки попадат в една миризлива локва с лайна и за да не остане нищо на съмнението Ви – един от crawler-ите специално идва и се изсира върху тях в реално време. /?!/ Оттам нататък, това за мен вече не беше „филм“, а нещо което трябваше да изтърпя по задължение, защото вече съм го пуснал, въпреки че вкусът му наподобяваше на продукт, което не е бил предвиден да се приема през устата.

Добри думи мога да кажа за музиката на филма, която е дело на Дейвид Джулиан, който не само че композира музиката за първия филм, но може би го помните и от култовия „Престиж” на Христофор Нолан. Да, музиката е адекватна и достатъчно добре насложена, за да спаси филма от преждевременен полуразпад. Същото обаче не може да се каже за останалите му проблемни зони. Отдавна не бях гледал толкова обидно тъп хорър, който едновременно да ме изнерви, заради похабения му потенциал, и в същото време да ме ядоса, заради тоталната си излишност. Кому бе нужно това продължение? На кого му пукаше? Първият филм е ненадминат по много показатели и така трябваше да си остане, а сега ще бъде известен единствено като началото на поредния простодушен хорър франчайз, защото втората част завършва с доста обемиста хралупа за евентуални продължения, които ще вонят повече и от вълнените ми чорапи през лятото.

Нямам друго какво да кажа за това невзрачно петно върху изкуството, защото все още съм в състояние на афект и не ми е приятно да пиша повече за нещо, което бих предпочел да изтрия от харда си, вместо да си спомням за него. Аз лично смятам да се подложа на временна терапия с медикаменти, защото по някакъв начин трябва да се опитам да залича 90-те минути на тиха мъка, които гледах. Предлагам на Вас да направите същото, ако вече сте го гледали, а ако не сте – по-добре си пуснете пак оригинала и забравете, че някога е излизала втора част.

4.0/10

Последни ревюта:

„From Paris with Love“

„Percy Jackson“

„Legion“