„От Париж с Любов” можеше да се нарича и „От САЩ с предупреждение” защото основният му мотив е не да забавлява, а да демонстрира на какво са способни американците, когато имат вземане-даване с терористи, независимо дали терористите са в Европа, в Азия или на Луната. Филмът е апотеоз на творческото безсилие, защото събира на едно място много талант и го похабява, така както се похабяват сектанти по време на ритуално самоубийство. Това е екшън, в който динамичните сцени са по-скучни и от поредния епизод на „24”; това е комедия, в която няма смешни моменти или лафове и не на последно място – това е buddy cop movie, в който химията между главните актьори е по-невидима и от настоящата кариера на Крисчън Слейтър. Изобщо, всички съставки на този филм са объркани или погрешно дозирани, което го прави не само пълен провал, но и едно от онези заглавия, след които ще имате нужда от професионален екзорсист, за да си възстановите умопомрачените мозъчни клетки.

От „Париж с Любов” може и да се развива в столицата на Франция, но единствената „любов” в него е любовта на Люк Бесон към поредния си хонорарен чек. Да, сценарият не е негов, но сюжетът е измислен от болната му тиква и след като го гледате ще разберете, че дори и не  е мислен чак толкова, а г-н Бесон просто е нахвърлил на къс тоалетна хартия първите няколко простотии, които са му дошли на ума, докато е акал в някое студио. Не казвам, че Бесон не е имал добри попадения преди, но тук съчетава всичко, което е противно на зрителите, а и добре знаем, че чувството му за хумор е доста повърхностно, което пък съвсем точно отговаря на самия филм, в който комичните сцени са толкова оригинални, колкото копието на Windows-a ми. Странното е, че режисьор е Пиер Морел, който заедно с Бесон направи доста сполучливия ъндърграунд екшън-трилър от миналата година – „Твърде Лично” – където Лиъм Нийсън изтрепа доста народ, само за да открие Шанън от „Изгубени”. Но въпреки, че „Твърде Лично” бе напрегнат, стегнат и свеж, то „От Париж с Любов” е точно обратното – напрежението му идва от факта, че зрителят постоянно се пита кога ще му дойде края; разпасан е като пояса на едър бизнесмен, а свежестта му може да се конкурира с аромата на външна тоалетна.

И така, започнах да гледам филма, подготвен за всичко – в едната си ръка държах пакетче с психотропен медикамент в конски дози, който да погълна в случай на нужда, а в другата – пистолета на дядо ми от WW2, с който да си пръсна черепа, ако филмът ме принуди. За щастие, не се стигна до нищо от горепосоченото, макар че сега искрено съжалявам, че не бях пил аулин преди филма, защото към края получих остър перианален дискомфорт. „От Париж с Любов” ни запознава с два героя, които трябва да работят заедно, въпреки различията си. Единият е хрисимият и невинен нърд Джонатан Рис-Майърс, който работи като секретарка на посланика на САЩ в Париж и който неистово роптае да бъде таен агент, защото настоящите му задължения се изчерпват с подмолни мисии, свързани със смяната на регистрационните табели на някоя държавна кола. Детската му мечта се сбъдва, когато се налага да посрещне на летището американския агент на ЦРУ Уакс /Джон Траволта/, който е дошъл, за да свърши нещо, което почти до края на филма не разбрах какво точно беше. Траволта е типичният див западен реднек, с мисленето на простодушна медуза и арогантността, останала му в излишък от „Ударът в Пелам 123”. Да, той е нашият badass, което ако не разберете по начина му на говорене и поведение, ще разберете от визията му – гола тиква, с катинарче, мащабна обеца на лявото ухо и някакви други дрипи по него, които го карат да мяза на объркал самолета талибанин. Винаги съм си мислел, че аз съм грозен с коса, докато не видях Траволта – без. Щом той се появява на сцената, е ясно на всички, че нещата или ще загрубеят или ще замиришат на токсичен „брилянтин”, но тъй като в случая Траволта е черепно обезкосмен, то работата сериозно започва да вони на показна американска мачовщина, с преобладаващ хомоеротичен отенък.

Агресивността на Траволта трябва да се кооперира с метросексуалността на Рис-Майърс, който наистина показва двоен образ – от една страна прясно култивираните му мустачки го правят да изглежда горд като родопски воевода, но пък нежните му и изящни скули са като на софийски травестит в депресия. Двамата с Уакс трябва да направят нещо, което явно е свързано с терористи, защото през целия филм обикаляха и изтрепваха разни хора, без зрителят да знае с каква цел и кому е нужно. Да, сценарият очевидно не е логически издържан, но пък и защо ли трябва да е, при условие че повечето хора ще гледат филма заради думата „Париж” вътре. Всъщност обаче, самият Париж открито отсъства от филма, защото по-голямата част на действието се развива по разнообразни гета, но пък за компенсация имаме една задължителна „туристическа“ сцена, в която нашите пичове се качват до върха на Айфеловата кула без причина – колкото да се оправдае заглавието на филма. Признавам си, че първия път като чух за този филм, веднага направих асоциация с другото култово заглавие – „One Night in Paris” и сега, честно казано, предпочитам да си го пусна отново, защото там онази Paris наистина показваше нещо „френско”, докато във филма на Бесон, всичко е изкуствено американизирано до безобразие.

Филмът няма някакъв структуриран сюжет, а просто минава от една сцена на престрелки в друга, което някъде около двадесетата минута искрено омръзва. Арсеналът се носи от Траволта, докато драмата на филма ще падне върху мъжеНствените плещи на Рис-Майърс. Героят му още отначало е обременен излишно, защото в продължение на половин час трябва да мъкне някаква китайска ваза с кокаин, от която дори и си шмръква делово. След това пък идва и другата му драма – батерията на телефона му пада и той устремно търси зарядно, за да може да се обади на приятелката си. /чехъл/ Да, ще имате честта да видите доста семейни битовизми, особено когато всяка относително сериозна сцена е потъпкана от желанието на Траволта да се прави на интересен, преигравайки по-зле и от Бен Афлек в лош ден. Екшън сцените, особено в първата половина от филма, са толкова плачевни, че сякаш са извадени от учебник по балет за инвалиди. Пиер Морел очевидно се е опитвал да докара стила на старите екшъни от 90-те години, в които героят избива десетки врагове с един пълнител и който задължително трябва да има поне два-три скока на забавен кадър, в които да стреля около себе си. Дотук добре, само че нека да бъдем честни – Джон Траволта не е нито Чък Норис, нито Лоренцо Ламас, така че ефектът се губи и то осезаемо. А и 90-тарския стил не работи, при условие че е презентиран като карикатура. Изобщо, екшънът на „От Париж с Любов” е толкова евтин, че все едно бюджетът на филма се е равнявал на БТВ /брутното трудово възнаграждение/ на румънски тракторист. Резил, г-н Бесон!

Да, първата половина на филма е откровено плачевна до такава степен, че главата ми започна да пулсира още по средата, сякаш отбор по сумо я е използвал за тренировъчен батут. Героите са необосновани, неориентирани, двуизмерни и комични, без причина. Целта им е неясна, подбудите – съмнителни, а решенията, които вземат – абсурдни. С две думи, сюжетните пролуки ще Ви се изсипят на изтормозените главици като пудра захар върху прегорял кекс. Втората половина обаче спасява филма от пълен фейл, защото явно там някъде Бесон се е събудил от авторската дрямка и е осъзнал, че трябва все пак да има някакъв смисъл във всичко това. Да, не е кой знае какво, но като за развръзка на подобен филм е напълно достатъчно, а и като се има предвид първата половина, дори и Уве Бол можеше да измисли нещо по-кадърно. Този път няма да спойлвам, така че може да изпуснете нервния въздух, който бяхте поели в началото на ревюто. То и без това „От Париж с Любов” не е филм, в който се случва нещо чак толкова важно, че да генерира страх от спойлери – основното, което трябва да знаете е, че азиатските готвачи и пакистанските сводници са много лоши копелета и трябва да умрат в множество сцени на селски престрелки, в които враговете идват един по един и един след друг, като в някой тъп FPS. За народолюбците пък е предвидена и специална сцена, в която Траволта предизвиква верижна експлозия на МПС-та, колизирайки се в една Лада „Самара”. Мда, те са навсякъде!

Както вече споменах, химията между двамата главни актьори рязко отсъства, а диалозите помежду им са пропити с толкова нищета, че ще Ви стане неудобно. Ударната простотия на Траволта, който жадно се опитва да хвърля уж-култови лафове наляво и надясно, ще бъде пресрещната от законосъобразното и шахматно мислене на Рис-Майърс, който през целия филм гледаше притеснено, сякаш страда от менструални болки в реално време. Не знам дали причината за смехотворния диалог е в сценария или в печалните опити на двамата актьори да импровизират, но каквата и да е била причината – резултатът не става за гледане.  А като за „шпионски” трилър, за какъвто филмът се промотира, шпионските измишльотини са доста посредствени и ограничени, за сметка на дивашкия екшън и уголемената бройка на чували с трупове. Е, вярно че не сме очаквали да гледаме Джеймс Бонд, но все пак щом копираш заглавието на един от най-сполучливите филми за Агент 007, а именно – „От Русия с Любов” – нямаше да е лошо да вкараш малко повече стил и атмосфера, нали така г-н Бесон? Музиката също не помага – по някое време дори изключих колонките и си турих слушалките, защото съм културен човечец и прецених, че съседите ми не заслужават да слушат този протяжен вой на сношаващи се котки.

И ето че странно защо, изведнъж загубих желание да пиша за този боклук, а творческата ми муза спатъхна като метеорологичен балон, блъснат челно от сляп щъркел. Нямам идея защо Пиер Морел е искал да направи този филм, освен за реклама и за да покаже, че Париж е едновременно красив, но и опасен. Е да, то и азиатските проститутки също са красиви и опасни, но честно казано повече щеше да ми е интересен филм за тях, отколкото за разбеснелия се Джон Траволта. „От Русия с Любов” може да послужи за временно разпускане, но за нищо повече, защото няма качествата на нормален филм, а камо ли холивудски такъв. Препоръчвам Ви да се концентрирате върху по-приятни действия, вместо да съзерцавате нещо, което е минало покрай Париж и се е озовало в нечия септична яма. Не че филмът е толкова тъп, но със сигурност не отговаря на нивото нито на създателите му, нито на таланта на актьорите в него. И сега – ако ми позволите малко цинизъм – експириънсът от гледането му е по-брутален и от това да сте жертва на сериен изнасилвач, защото  болката от този филм ще остане дълго след като сте се загащили.

3.8/10

Последни ревюта:

„Percy Jackson“

„Legion“

„Ninja Assassin“