Всички си спомняте или поне сте чували за култовия хорър на Стенли Кубрик „Сиянието“ от 80-те години на миналия век, най-малкото защото подобен ужасяващ експириънс не се забравя лесно, дори три десетилетия  по-късно. Но причината да Ви занимавам с това заглавие не е защото съм получил трайни психически отклонения от гледането му като малък, а по друга – много по-пошла причина. Става въпрос за една теория на конспирацията, която шокира дори моята същност с наглостта си. И тъй като „никога не е твърде рано за теории на конспирацията“, ще я представя на Вашето внимание, а Вие сами си направете съответните изводи. „Сиянието“ е по Стивън Кинг и е режисирано от Станли Кубрик. В него се разказва за семейство, което отива на почивка в един планински хотел, само за да попадне в един кошмар, който ще ги доведе до ужасяващи последици. Дотук нещо неясно? Ок, а сега ето какво е открил  нещастникът Джей Уейднър, който в състояние на напушване е намерил доказателства, че в отделни сцени на „Сиянието“ са оставени следи от самия Кубрик, че кацането на Луната е било инсценирано./?!/ Давам Ви няколко секунди, за да осъзнаете какво написах….. така, готови ли сте? А сега, нека прегледаме накратко твърденията на г-н Уейднър:

1. На първо място, човекът е забелязал, че през целия филм се повтаря мотивът на червеното, синьото и бялото, които са основните цветове на американския флаг. Има го по дрехите на управителя на хотела и по дрехите на главните герои. Този мотив репрезентирал САЩ и желанието им да изпратят човек на Луната.

2. В една от сцените героят хвърля топка за тенис по стената, а на стената има нарисувана индианска картина, която наподобява група ракети, готови за изстрелване.

3. По време на филма се показват множество изкуствени мечки, които според г-н Уейндър са символът на СССР, а самият факт, че семейството е притиснато от студа в хотела, показвало натискът на СССР спрямо САЩ по време на Студената война и желанието на комунистите да попречат на САЩ да бъдат първите хора на Луната.

4. В една от сцените, където детето си играе в коридора на хотела, то е облечено с пуловер, на който има избродирана ракетата „Аполо“. Когато детето се изправя на крака, изглежда така сякаш ракетата излита нагоре.

5. В книгата е употребена Стая №217, но във филма Кубрик я е сменил със Стая №237, което според автора на теорията е символизирало разстоянието между Земята и Луната, което е 237 000 мили. Това обаче не е много вярно, защото фактическото разстояние е около 238 000 мили. /поправете ме, ако греша./

6. Стая №237 е еквивалента на фалшивото кацане на Луната и когато героят на Джак Никълсън лъже жена си, че отива в Стая№237, той всъщност лъже за кацането на Луната, от името на Кубрик.

Цялата канонада от безумни твърдения, може да прочетете ето тук, но основните неща са видими и с просто око, а те са – че авторът на тази теория има доста хлопащи дъски в черепната си кухина, които му влияят негативно на разсъдъка. Или пък, че е дотолкова вманиачен по теориите на конспирацията, че ги вижда навсякъде – дори и във филм, който е почти мой набор. От Вас зависи дали ще се вържете на доказателствата му, които по мое мнение са изключително повърхностни. Фактът обаче е налице – Стенли Кубрик беше гений, а „Сиянието“ си остава безспорна класика, която десетилетия по-късно поражда нови и нови въпроси.