Всички помним звездното дуо агенти Мълдър и Скъли и всички знаем какви случаи разследваха те в близкото минало, преди сериалът им да бъде канселиран, а вторият им съвместен филм превърнат в религиозен скрап. И може би точно те трябваше да участват в настоящото заглавие, защото сюжетът неистово ги предполагаше, а от кадрите беше видно, че на кака Мила й е особено трудно да разкрие истината зад мистерията в Аляска, без федералната помощ и езотеричните умове на двамата агенти. Въпреки това обаче, филмът не е поредния спин-оф или алтернатива на „Досиетата Х”, макар че историята му силно загатва подобни нюанси – в него присъстват задължителните съставки за един стабилен сай-фай трилър – имаме необяснима загадка, странни случаи на видения, отвлечени хора и извънземна коснпирация. Какво повече му трябва на един фен, за да хареса филма, пропускайки множеството му негативи и евтиния? Явно доста повече, защото колкото и да са се постарали креаторите му и респективно – самата кака Мила, лентата си остава посредствен атемпт в жанра на псевдо-документалния хорър.

Да, да, точно така, познахте – става въпрос за „Четвъртият Вид”, по-известен с опита за драматична роля в него на Мила Йовович, но още по-известен с българския си природен сетинг. Защото това е от онези филми, чието действие се развива в САЩ, но всъщност са заснети на /плодо/родна почва, а в случая – София и прилежащата към нея Витоша. Сега, не знам какво знаете за това заглавие и дали изобщо сте се интересували от поредния бракуван ропот за оригиналност от страна на Холивуд, но „Четвъртият Вид” се цани за реалистичен и документален поглед върху едно мистериозно събитие в Аляска през 2000г., което е представено едновременно чрез real live актьори, но и чрез действителни archive footage, които да натъртят за истинноста на филма. И в случая има два подхода за гледането на филма, ако не знаете нищо за него – а/ или да приемете, че това което виждате се е случило наистина, базирайки се на научно-популярността на кадрите, б/ или да приемете, че това е поредната изфабрикувана медийна каскада, с която да се замажат очите на публиката, представяйки им се лъжливи събития, набедени за реални. Лично аз изгледах филма по първия начин, а чак след това започнах да се ровя, търсейки инфо за него, и може би точно този ми ход бе най-правилния, защото това, което научих след гледането на филма, ме накара да се разрева от жал и опропасти целия експириънс. За това обаче, ще Ви кажа чак накрая.

Филмът е плах опит на един неопитен режисьор /Олатунде Осунсанми или нещо такова/, който обаче показва някакви наченки на талант, да опише противоречиви събития в малкото аляско /така ли се пише?/ градче с китното наименование Ноум. В него са забелязани странни случаи на психически дисбаланс, който кара определени хора да изпадат в краткотрайна амнезия, шок, деструктивно поведение и евентуално – суицид. За да се справи с това, в кадъра се появява кака Мила, понесла под женствените си мишци бремето на двете си деца и спомените за прясно убития й съпруг. Мда, филмът се опитва да нагнети толкова много изнасилена драма за единица време, че някъде през първите петнадесетина минути не се отървах от усещането за драма на „Холмарк”, че и по-зле. Защото перипетите на главната героиня са библейски, а трагедията й – гръцка. Само преди известно време, съпругът й е загинал на пет метра от нея в спалнята при необясними обстоятелства, при което дъщеричката й е ослепяла внезапно. И тъй като това е твърде малко драма – синчето й, което демонстрира по-противно поведение и от това на сирак със самочувствие, открито я държи отговорна за трупа на баща си и й говори на „въперки че” за щяло и нещяло, правейки съвместния им живот Ад на Данте. Сломена от плесниците на живота, д-р Абигейл Тейлър /Мила/ решава да добрува в Аляска, където да продължи работата си като селски психиатър. Понесла двете си дечурлига за ушите, тя се качва на някакъв аероплан и каца в полите на Витоша, което според режисьора е напълно нормално, особено за тъпите американци, които не могат да различат Аляска от Олимп. Мда, когато по-горе казах, че филмът е сниман в България, аз съвсем не преувеличих, а дори напротив – казах истината. Но не се притеснявайте – това не е от онези филми, които те карат да пиеш киселина, само за да се пречистиш от гузната си съвест, че си роден в България, а и в него отникъде няма да изскочи Ван Дам в пълно бойно снаряжение, така че може да го гледате спокойно.

Д-р Тейлър започва сеанси с няколко свои пациента, откривайки психарски патерн в твърденията им, че всеки от тях по едно и също време в нощта, вижда някаква сова, която втренчено ги гледа през прозореца, а някои от тях се кълнат, че совата дори е влизала в стаята им. (spooky) Тази достойна за мистериите на Хохо енигма, започва да гложди изтормозената, но и умна главица на д-р Тейлър и тя се решава на немислимото – да им приложи хипнотизация и да изнищи спомените за събитието. Оттук започва и ужасът, защото хипнотизираните пациенти започват да говорят/правят неща, които са меко казано абнормални. Но нека не развалям кефа на невинните зрители, които още не са се докоснали до този букет от изкуство, защото както вече казах – единственият начин филмът да се хареса, е да бъде видян от непредубедено и неинформирано око. FYI, „Четвъртият Вид” носи името си от четирите типа на срещи с извънземни и както самата Мила Йовович ще Ви обясни, това са: първи вид – забелязване на НЛО, втори вид – доказателство за НЛО, трети вид – контакт и четвърти вид – отвличане, като напълно логично най-неприятният от четирите вида е и лайтмотив на настоящото заглавие.

В крайна сметка, добрата докторка разкрива, че всичките й пациенти по някакъв начин са били отвличани и то не от простодушни терористи, а от /много/ по-висша форма на живот. Целта на отвличането им в повечето случаи явно е била изучаването на индивидите, посредством сложни операционни извънземни уреди, най-често навирани в по-изтънчените отверстия. Интересно ми е кога ще излезе филм за извънземни, които да не ни отвличат само, за да ни вземат анална проба. Както и да е, д-р Тайлър усеща, че алиенистичната заплаха е реална, а дори и да не го е усетила, го усеща, когато дъщеря й бива отвлечена по същия странен начин през прозореца си в нощта, докато един патрулен полицай врещи отвън, че иска подкрепления, защото се е насрал от страх. За щастие обаче, това не е поредният адреналинен екшън, в който Уил Смит вкарва крошета на току-що катастрофирали калмари, така че не очаквайте някакъв възбуден хепиенд със зрелищен шоудаун.

Интересното на филма, както казах, е че е представен едновременно от две гледни точки, които са колкото еднакви, толкова и различни. Става въпрос за комбинацията между архивни кадри и реални актьори, които пресъздават случили се събития. В много от сцените, екранът ще се разделя на две, като от единия край ще виждате архива, а в другия – настоящата актьорска игра. Дори основният наратив е представен чрез показно интервю със самата д-р Абигейл Тейлър /или не?/, която разказва битието си пред режисьора на филма, който пък гледа малко по-разбиращо от скопено говедо. Това не е лош ход като идея, но по обясними причини, се оказва доста пошъл и евтин трик, защото се опитва да копира други псевдо-документални хоръри като „Проклятието Блеър” и „Паранормална Активност”, с тази разлика – че се взема доста по-насериозно от тях и третира публиката си като имбецили. Въпреки това обаче, няма как да не си призная, че две от сцените с видеоматериалите действително ми въздействаха на психиката, колкото и простодушно реализирани да бяха. Не знам дали е защото отдавна исках да гледам качествен хорър или просто съм проявил краткотрайна лековерност, но тези моменти от филма наистина ме стреснаха, макар само за един притеснителен миг и с гордост мога да заявя, че това е един от малкото филми напоследък, след който гащите ми бяха опетнени. /купих си нови, споко./

Ала това е само един дребен плюс, защото цялостната идея на филма е провалена още в състояние на зигота. Копирането на сюжети и евтинията, която струи от всеки негов кадър, правят филма почти негледаем, освен за истинските фенове на НЛО загадките или дадения жанр. Защото, колкото и обещаващ да беше премисът на „Четвъртият Вид”, той не успява да го изнесе докрая и на места се прекатурва на границата между смешния хорър и скучния битовизъм, което е някак си тъпо. Същината на мистерията, която ни е обяснена през втората половина на филма, е като че ли взета директно от произволна книга на Ерих Фон Деникен и просто развива неговите теории. Но дори и това щеше да е интересно, ако не бе показано единствено по застоелия метод на поредица от задушевни разговори и астрални сеанси, заснети от портативна камера. Защото един такъв сюжет заслужаваше нещо друго от поредния псевдо-документален хорър, който в случая е по-скоро семейна драма, отколкото сериозен поглед по казуса. Нещо повече – филмът открито се опитва да заема от експириънса на „Огън в Небето”, който по мои данни е най-добрият alien abduction movie, правен някога. Да не говорим, че научните обяснения са минимизирани до две-три изречения, според които извънземните са посещавали древна Шумерия, като доказателствата за това били фигурки в музея, които мязали на ракетата „Аполо”. /?!/

И точно когато зрителят е вече вътре в мистерията и копнее да я разкрие, пак правим обратен завой и се връщаме в началото, наблягайки на драматичните проблеми на лирическата героиня, която е изкарана виновна, че пациентите й почват да се самоубиват лавинообразно. На фона на това, едното й дете е отвлечено в някаква извънземна лаборатория, а другото й дете – онова дразнещото – продължава да се ежи като малолетен бунтар, заслужавайки да усети справедливата десница на всеки български родител. Изобщо, семейната криза на д-р Абигейл Тейлър е горе-долу половината от филма и колкото и да е свързана с историята, на моменти ми беше прекалено изкуствена за гледане.  Добри думи обаче мога да кажа за ролята на Мила Йовович, която прави от този филм сериозен. За разлика от предишния й опит с „Перфектно Бягство”, където целият обектив бе изпръскан с неориентираните сополи на посредствеността, то тук кака Мила прави наистина добра роля, показвайки че в нежните й скули има повече талант, отколкото в цялото туловище на съпруга й Пол WC Андерсън. Йовович вкарва нужното адекватно ниво на драма и показва загриженост към героинята си, което е похвално, като се има предвид, че за този филм никой няма да й каже браво. Останалите актьори обаче няма да споменавам поименно, защото са извадени принудително от геоложка мина, а екранното им присъствие би напривило горд дори бай Джапето.

И сега е време за туистът, драги зрители. Тук ще си позволя да наръгам масивно количество спойлери /не че досега се сдържах, де/, така че ако някой не е гледал „Четвъртият Вид”, то за него е по-добре настоящото изречение да е последното, което ще прочете от блога ми за днес. За останалите – нека продължим. Каквото и да си мислите, филмът определено не е правен по действителен случай. Казвам това, не за да се правя на интересен, а за да предпазя всички тези, които са се стреснали от случващото се на екрана и са изпаднали в шок, че това наистина е станало … някъде там. Не, не и не – филмът е пълна измишльотина, сътворена от емоционално беден човек, който е искал да се популяризира на фона на тематика, която вълнува доста лабилни люде. Всеки един от героите във филма е актьор – включително и тези от т.нар. „архивни кадри”, които са толкова архивни, колкото порното, заснето с телефона ми. Но наглостта на креаторите на филма стига дори отвъд – защото, за да промотират филма като реален, те са разпространили лъжлива информация в интернет, под формата на новини за изчезнали хора в района на гр. Ноум, с които да качат напрежението на зрителите преди премиерата. Що за глупост? Разследване на вестникарски репортер обаче през октомври 2009г. веднага разкрива измамата и студиото е осъдено да плати $20 000 глоба.

И какво се оказва накрая? Че всичко е измислено? Е, то и в „Паранормална Активност” беше, но там поне техниките на създателите му не бяха толкова първосигнални, с което филма запази „чара” си. Докато тук имаме буквално филм-измама. Лошото е, че този филм-измама имаше потенциал и можеше да бъде нещо много по-запомнящо се от поредния простодушен НЛО писък, който да ме накара да се удавя в делва с урина. Въпреки това обаче, „Четвъртият Вид” става за гледане и е подходящ за феновете на подобни мистерии, защото малко или много, показва основните аспекти от казуса за отвличането на хора и последиците от това. А дали ще му повярвате или не, това си е Ваша работа, както и самата кака Мила ще Ви каже още в началото. Аз пък отивам да си залостя дограмата на прозореца, защото миналата вечер забелязах светещите очи на някаква сова отвън, а както добре знаем – „совите не са това, което са…”

4.4/10