„Whiteout” или „Ледена Смърт” или whatever the fuck е преведен филма в България, изтече по кината миналата година като флегматичен ушен секрет, без да получи каквото и да е внимание. Не че и заслужаваше такова, но въпросът е, че дори феновете на жанра му не искаха да го гледат на кино, а камо ли и аз, който вече имам многократен горчив опит от гледане на тъпи филми, и то на възголям екран. Ето затова, също като милиони други интернет потребители и асоциални филмови критици, реших да изчакам заглавието на съответния домашен формат, за да го гледам в спокойствието и уединението на моето скро/ту/мно убежище. Дотук добре, ще си кажете Вие – спестил съм някой-друг лев от кино билета. Де да беше толково лесно, скъпи хора, защото след гледането на този филм аз осъзнах, че за сметка на парите, съм изгубил нещо много повече. Осъзнах, че съм изгубил детската си невинност, а физическите закони на природата вече не значеха нищо за мен. Но нека не удължаваме излишно и без това постното ми интро и да преминем към сърцевината на разисквания проблем, а именно – снежния трилър „Ледена Смърт”, в който има много повече изкуствен сняг, отколкото естествен трилър.

Филмът не беше масово рекламиран, нито пък съдържаше в себе си някакви обещания, които да завъртят човешките глави на 180 градуса, което го накара да пикира под радарите на повечето любители на трилъра. Това разбира се не означаваше, че филмът няма адекватен премис, защото промотираше да разказва оригиналната басня за убиец в Антарктида и най-вече – защото разчиташе единствено на красотата на Кейт Бекинсейл и харизматичната й натура. За нещастие на тъпанарите, които са правили тази лентичка обаче, и двата им коза се прецакват в самото начало, защото още в първите десет минути, зрителят разбира агонизиращата истина, че а/ филмът ще е всичко друго, но не и оригинален и б/Кейт Бекинсейл няма голи сцени в него. Сега, аз лично бих простил за първия негатив, защото някак си съм свикнал с неизпълнените холивудски обещания, но по втората точка останах силно афектиран, иритиран и капсулиран. И не, не разбирайте, че кака Бекинсейл не заголва стилизираните си бедра, но го прави по доста показен и дразнещ начин, и то всъщност без да покаже нищо от себе си. Но това главно показва и нищетата, струяща от целия филм и евтините трикове, с които иска да занимава зрителите си. Още в началото виждаме как героинята на Бекинсейл се съблича, за да се изкъпе в една супер безмислена сцена, като камарета центрира върху по-специфичните й части доста нагло, а като капак на всичко – в един от шотовете актрисата демонстративно се огъзва пред камерата само по гащи. Не че бих отказал кака Кейт да ми се одупи наживо, но това ако не е жалък опит за акселериране на интереса на момченцата, не знам какво е.  Да не говорим, че секунди след излизането от банята, Кейт има отново перфектен грим. Но както и да е, евтинията ще се усеща и тепърва, така че се дръжте здраво за нещо, защото студеният мразовит вятър на простотията е на път да Ви продуха ноздрите.

Доминик Сена едва ли е име, което сънувате по нощите и търсите неистово в imdb, защото страстно чакате всеки следващ негов епичен фейл. Не, г-н Сена се прочу с два филма, половината от които показаха за пръв път, че Никълъс Кейдж играе по-зле и от великденски заек, а другата половина – показаха за пръв път циците на Хали Бери. Поне за второто признавам, че режисьорът е имал талант да развращава млади негърки, но все пак това съвсем не е достатъчно, за да прави гледаеми филми. А и самият той се поизгуби от кино-хоризонта, явно кроейки пъкления си план да се завърне с гръм и трясък във високобюджетната сфера на Холивуд. И тук го постига, но „гърмежът” идва от мащабната пръдня, която е този филм, а „трясъкът” всъщност е звукът на сгромолясването му в боксофиса. Браво, Доми! Човекът показва видно, че не осъзнава какво се случва около него на снимачната площадка – сцените на „Ледена Смърт” са толкова смешно заснети, зле построени и жалостиво монтирани, че в един момент ще получите тоалетен позив, на който няма да устоите. Всичко, зависещо от него в продукцията е осрано – всичко. Няма един момент от филма, в който режисьорът да показва, че е знаел или мислел, когато го е правил и това ще разберете без професионална помощ още през първата половина на филма, която се точи като вита баница без локум. Но разбира се, какво е виновен един режисьор, че филмът му смуче ледени топки?

Както вече споменах – заглавието разчита основно на екранното обаяние и полу-голота на Кейт Бекинсейл, чиято естествена красота може да се мери единствено с абнормалното й простодушие. За сведение на по-латентните от Вас, кака Бекинсейл бе обявена за най-секси жена на годината от сп. „Esquire”, за 2009, което само по себе си означава, че името й тепърва ще се котира. Може би точно това, а не минимизираните й актьорски заложби е накарало Доминик Сена да се спре баш на нея за ролята на оперената шерифка, което разбира се би било похвално във всеки друг филм, който не изисква емоционална презентация от нейна страна. Защото чернокосата мома е покъртително зле като актриса и тук тя прави своя перигей на сценичната малария. С няколко думи – женицата има около две лицеви изражения, които дори и не се сменят особено видимо, а основната й гримаса, която ще гледате през по-голямата част на филма е учедено-изненадано-притеснено-интелектуалната й полу-отворена устичка и ококорен в неизвестността взор. Гореописаната сцена в банята пък е толкова не на място във филма, нито приляга на ролята й, че вкарва още баласт в безобразието на филма и в кариерата на самата Бекинсейл. Но след като тя е толкова лековерна и вярва, че одупвайки се пред екрана, /и то облечена/ ще направи от филма мега-хит, то проблемът очевидно е в нейните мозъчни клетки.

Другите актьори не заслужават дори да си хабя миризливия дъх за тях, защото са по-невзрачни и от цигански оркестър. Само ще спомена участието на Гейбриъл Махт, който вече изпомпа всичките си телесни течности в “The Spirit” и сега е доста отслабнал откъм визия и умствен капацитет. Единствената сравнително добра дума, която мога да изрека за когото и да е от филма, това би била за Том Скерит, който поне показва, че е актьор с многогодишен опит и знае как да направи посраната си роля гледаема. Нищо, че едни от най-големите сценарни абсурди са свързани именно с него. Но нито той, нито останалите не помагат по никакъв начин на сюжета или филма като цяло, защото е очевидно, че се оливат поединично, но когато се съберат в една сцена, нещата излизат извън контрол и екранът се замрежва от тонове несъществуващ талант и авторско безсилие. В една от сцените дори признавам, че очите ми леко се просълзиха, но това не беше заради мощния емоционален заряд там, а заради факта, че не можех да спра да се хиля в продължение на 20 секунди и си изсипах кафето върху масата, поради което трябваше да се налага да я бърша. Да, точно така – този филм създава повече работа, отколкото удоволствие.

Филмът е R rated, но никога няма да го разберете, а това си е груба грешка, защото по този начин е изгубил милиони долари от непълнолетните си зрителчета. „Ледена Смърт” е от онези филми, които лесно стават и за деца, защото в тях насилието е симплифицирано, голотата е стилизирана, кръвта е комична, а псувните направо си отсъстват. Единствената по-грубичка сцена, която също беше излишна, беше когато Бекинсейл пипна с незащитената си ръчичка някаква метална дръжка и кожата й се заледи, след което се наложи два от пръстите на ръката й да бъдат ампутирани в драматична сцена на приятелски диалог, примесен с жизнерадостния звук на щракаща хирургическа ножица. Естествено, не се залъгвайте – броени часове след обрязването на Кейт, тя отново е на линия, гонейки и биейки се със снежнобели убийци.

Но ето, че сега е ред да обърнем сочните си тикви към сценария на филма, който сякаш е изваден от кошчето за боклук на Уве Бол и е преписан с четливи английски букви от двама неопитни братя-педерасти, които очевидно нямат никаква работа в Холивуд, освен да просят по автобусните спирки. По-информационно напредналите от Вас трябва да знаят, че сюжетът на филма е взет от комикс, който през 2001 година е адаптиран като графична новела. Това по никакъв начин не прави лентата по-интересна, така че ако думите „комикс” и „филм” употребени в едно изречение, Ви карат да си мислите, че ще гледате епос от ранга на „300” или „Син Сити”, то мисля че сега е момента да пиете хапчето си с валериан. Та, филмът започва с една самолетна катастрофа, която със същия успех можеше и да отсъства, а сюжетът нямаше да загуби с нищо от липсата й, защото е показана по метода на второкласниците, а именно – със зле прикрита първосигналност. Малко по-късно следва нова изтънчена плесница, която запари дясната ми буза, като спомен от една нощ в бар „Калигула”. Защото филмът ще ни занимава с разследване на убийство от депресирана шерифка, дърт лекар, /който обича да извършва шев и кройка върху живи тела/ и един неориентиран агент на ОН, който изглежда не на място, дори повече, отколкото руската водка, която не замръзва при минус 65 градуса по Целзий. Само да допълня, че Кейт Бекинсейл играе ролята на изтормозена от миналото си полицайка, която нявга е разкрила, че партьнорът й я е предал и за назидание – го е убила. Това я вкарва в перманентна меланхолия, което пък я принуждава да направи единственото разумно нещо – да се забие в някаква изследователска станция в майната на Антарктида в продължение на 2 години, за да се… самобичува? Но както и да е, сюжетът отвежда триото шматароци под ледовете на Антарктида, където откриват падналия самолет от началото /който да подчертая – е руски/, в който откриват някаква зле съшита мистерия, която ще ни забавлява до края. Няма да казвам какво, нито ще издавам финала, но ще Ви кажа само това – „Ледена Смърт” съдържа в себе си всички възможни и очаквани туистчета, за които други подобни филми могат само да си мечтаят. Да, ще се насладите на множество обрати, които ще предполагате минути преди това, и адски повърхностни стереотипи, като например – проблемното минало на полицайката, съмнителността в образа на агента на ОН, и разбира се – добрият негър. Тук обаче признавам, че единствената врътка, която сценаристите бяха направили, за да разчупят малко абстрактните си клишета беше, че /спойрер!/ единственият чернокож в целия филм оцеля чак до края, което всъщност е доста новаторски подход при Холивуд, където принципът е, че ако в историята има афроамериканец, той трябва да умре първи, или поне по принцип.

Сега е време пък за малко хумор и сатира, защото съм Ви приготвил малко смях зад кадър, състоящ се в безумните логически, физически и сценарийни дупки, които този филм е издълбал на повърхността си, превръщайки го в швейцарско сирене, при това развалено. На първо място, нека започнем с най-очебийните простоии, които направиха впечатление дори и на мен, който по принцип не се заглеждам в детайлите. На няколко пъти бе подчертано че Антарктида е най-студеното място на Земята, като температурите стигат до минус десетки градуса и отвъд. Това е чудесна научнопопулярна информация, достойна за всеки любител на “National Geographic”, но въпросът ми е – защо през целия филм хората, излезли на студа се движеха без лицеви маски, които по принцип са задължителни за такива условия, и без които физиономиите им ще се вледенят за броени минути. Сетих се – предполагам, че Доминик Сена не е искал да закрива толкова прекрасното лице на Кейт Бекинсейл, затова е решил, че по-добре да даде малко очна наслада на възбудените тийнове, отколкото повече реализъм за по-умния си зрител. Добре, айде от мен да мине, това не беше толкова голяма грешка. Но… малко по-късно тримата глупаци са затрупани от сняг под земята в руския самолет и на негъра му идва блестящата идея, да взривят болтовете на някакъв люк и да го изстрелят нагоре през снега, откривайки проход. Добре, ако още не се смеете, ще допълня, че съответните болтове бяха взривени по жичен път от някаква ел. кутия, за която се искаше източник на енергия и вместо да даде батериите от фенерчето си, тъпата Бекинсейл му даде батериите от радиото си, което – поне според мен –  в случая им трябваше повече. Нека продължим – когато излизат, снегомобила им е закъсал, защото няма ток, но негърът казва – „Нека почакаме и той ще се самозареди”. Така и става – що за чудо?

Музиката пък е удар в стотарката по скалата на инструменталната глухота. Джон Фризъл трябва да загине в инцидент, който да бъде нагласен като нещастен случай, защото подигравката му със слуховите ми нерви бе непростима. То бива какафония от напрегнатост и високи тонове на безхаберие, но това детинско надъхване на малчугани, под формата на музикален съпровод, излязъл от задника на умиращ глиган, е просто неестествено, особено за творец от неговия калибър. В сцените на съспенс, музиката бе по-стресираща, дори от кадрите, които наблюдавах, а в сцените на драма Джон Фризъл просто губеше представа за измерението на музикалната си инвалидност. Нямам думи, с които да опиша нещастието, на което бяха подложени ушните ми миди и самият факт, че след гледането на филма трябваше да ги търкам прецизно, за да ги пречистя, а задната част на белите ми гащи се превърна в тест на Роршах, говори предостатъчно.

Но ето, че изведнъж вече спря да ми дреме за този филм, а и ревюто ми е на път да достигне критичния лимит, след който хората просто се отказват да четат, така че предполагам сега е момента да поприбърша след тоалетните си пръски. Нека да завърша със следното – ако Ви се гледа 90 минутна реклама на тялото, лицето и липсата на талант на Кейт Бекинсейл, това определено е филм, от който ще получите трепет в предната част на таза. И само това, защото „Ледена Смърт” е интересен само с едно нещо и това са финалните му надписи, а всичко останало преди това е просто шейк от всички възможни минуси, които могат да се съберат в един филм, и то буустнати. Не го препоръчвам дори и на най-големите си анти-почитатели, защото това е филм, който в 20% от случаите може да доведе до краткотраен шътдаун на нервната система. За тези, които са го гледали на кино, бих казал само добро или нищо, затова ще си замълча. А за тези, които са на път да го гледат тепърва, съм приготвил съответната оценка, която се надявам да ги откаже, защото за разлика от малките акнета, които са оценявали филма в imdb с 5.4, защото са били доволни, че са видели задните и предните части на Кейт Бекинсейл, моята оценка отново е непредубедена и отговаря на действителните стойности на филма, и в случая тя е:

2.7/10