Простотията в Холивуд е факт, който става все по-болезнено реален с всеки изминал боклук, който ни се сервира на посребрена тепсия ежегодно. И точно поради тази причина предварително знаех, че „Новолуние” ще мирише на мърша. И то не онази сравнително търпима миризма на прясна мърша, а чистата и несравнима воня на телешка козина, която се усеща най-пълноценно в селските обори. Правя това сравнение ненапразно, защото през цялото време, в което скърцах със зъби и дращех с нокти, чакайки филмът да свърши, не можех да се отърва от усещането, че седя в някаква житейска и кинематографична кочина. Не знам дали беше заради разнообразието от полуголи животински видове, които гледах на екрана, но истината е, че през всичките почти два часа на филма, аз бях в състояние на буден сън. Лошото беше обаче, че сънят ми се превърна в земеделски кошмар още в момента, в който заглавието напусна екрана.

Класически любовен триъгълник, лъхащ на открита бисексуалност.

Когато гледах „Здрач” изобщо не си представях, че такова парче гной ще образува след себе си следа от помия, в лицето на няколко продължения, най-малкото защото не очаквах някой да е толкова безмозъчен, че да хареса тийн-филм за вампир, който люби някаква неориентирана шаврантия, но вместо да изсмуче живеца от вратните й жили /както подобава на един пост-модернистичен вампир/, той я запознава със семейството си и после всички заедно играят бейзбол, като едно голямо миризливо семейство. Но явно отново се оказва, че си нямам хабер от реалното положение в Холивуд и манията му да се състезава сам със себе си. Защото, както добре знаете, „Здрач” бе стартиран по поредица от книги, които се тръбеше, че ще бъдат следващата мания а ла „Хари Потър”. И докато г-н Потър наблягаше върху детската фантазия, то г-н Кълън трябваше да придаде един по-мрачен и романтичен нюанс върху легендата за вампирите, което на теория щеше да е много хубаво, ако на практика не се бе оказал тотален и ужасяващ фарс. Защото няма нищо по-жалко в един филм за вампири, в който вампирите са радетели на семейните ценности и хуманизма, а основният кръвопиец обикаля по екрана като анемичен шизофреник и пелтечи всяка от простоватите си реплики с почти театрална неадекватност. Да, говоря точно за Робърт Патинсън, скъпи момиченца, не си мислете, че несресаната му бунтарска прическа, необрязани бакенбарди и изкуствени лещи са ме спечелили за негов фен. Но за Боби ще поговорим след малко. Нека сега се върнем на първия филм, който остави в мен душевен процеп с големината на Триградското Ждрело /а не на Големия Каньон – все пак съм патриот/.

„Здрач” беше приятен, неангажиращ и непретенциозен псевдо-хорър, който обаче се оказа много повече пиклива романтична драма, отколкото нещо, дори приближаващо се до сериозния жанр. Хубавото при него беше, че тогава никой не знаеше дали ще има успех и публиката бе неутрална, което го накара да мине леко под първоначалните радари. Лошото обаче бе, че „Здрач” образува след себе си масивен афтършок от необуздани тълпи възбудени тийнейджърки и разгневени родители, първите от които пищяха словесна еротика по адрес на Робърт Патинсън, а вторите от които – напразно се чудеха защо дъщерите им са станали курви. И след това добро начало, просто нямаше как да не последва вълна от инфантилизъм на квадрат, а именно – екранизацията на всички книги от поредицата. Е, г-жа Стефани Майер би трябвало да е доволна, че някой се е вързал на мокрите й сънища, облечени в слово, но това не означава нищо повече, освен факта, че американците са толкова тъпи, че всяка комбинация между романтика и вампири да ги кара да издивяват от кеф. Особено тийнейджърите, които още не са се самоосъзнали като личности и половината от тях вярват че са безсмъртни, а другата половина – че са полови божества.

Горското трио продължава да се обяснява, много след като на зрителя вече е спряло да му пука.

Но стига за първия филм, защото вече започна да ми се повръща, а още не съм дори преполовил ревюто си.  Нека преминем към същината на темата, а именно „Здрач 2: Новолуние”. Не знам защо гледах този филм, нито знам защо не се отказах още на първата сцена, в която Джейкъб демонстративно си свали тениската, за да покаже защо е кастнат във филма. Истината е, че настроението ми беше криво и ми се гледаше лека комедия, а по спомените ми от първия филм, какъв по-несериозен начин за разпускане от това да гледам как деца-върколачета се търкалят с деца-вампирчета, докато деца-момиченца се чудят в кой от тях да се влюбят неистово. Дори не искам да споменавам финансовия бум, който това заглавие постигна и всичките там рекорди по приходи, които разби с появата си – за най-касова премиера на всички времена, за най-доходоносен първи уикенд и т.н. С ръка на сърцето признавам, че това си е кино-постижение, но съм силно огорчен, че подобен филм трябваше да направи този рекорд, защото показва за кой ли път какъв е манталитета на американците, които ходят на кино. Наскоро дори Ватикана заклейми „Новолуние” като дело на Дявола, което развращава младежите и не ги учи на нищо полезно, но и тази религиозна анатема не спря филма от върха, а му направи мечешка услуга, качвайки популярността му дори отвъд. Но Ватикана вече си имат едно наум с Холивуд, откакто Том Хенкс се изпика върху Библията /„Ангели и Демони”/, а Роланд Емерих им срути щаб-квартирата в Рим /”2012”/. А пък и не може да виним Папата, че толкова се е наежил срещу филм, който открито рекламира младежкия суицид и представя съществата от Ада като нещо позитивно.

Но както и да е – филмът неизбежно започна. Смехът ме удари още буквално в първите секунди, защото режисьорът Крис Уайц /който е по-известен със ”Златният Компас” – друга детска феерия, но малко от Вас сигурно помнят, че той бе втори режисьор на „Американски Пай”, което би трябвало да Ви говори достатъчно/ явно е чел толкова напористо книгата, че е забравил да прочете малко училищна литература по астрономия. Защото отварящият кадър, в който заглавието се появява пред Вас, презентира една Луна, която постепенно се затъмнява, за да премине през пълен лунен цикъл и да завърши с т.нар. „Новолуние”. Това, което създателите на филма не са преценили, е че сянката на Земята, която закрива Луната, би трябвало да се движи отляво-надясно, а не обратно, защото – и това го знае всяко хлапе – Луната се движи обратно на часовниковата стрелка. Но може би това не е точно грешка, а ироничен намек от страна на Уайц, който иска да покаже обратността на целия проект. Е, обратната Луна често води до обратни резултати, което е още по-лесно, когато филмът е изпълнен с обратен каст. А в случая, това е очевидно.

Патинсън има нужда да поработи малко повече върху перките си.

Господин Робърт Патинсън, дами и господа! Човекът-легенда, който успя да се превърне в тийн идол за милиони неузрели момиченца има-няма само за няколко месеца и само след един единствен филм. И то как? Гледайки през цялото време като кастрирано теле и движейки се като извънбрачния син на Джапето. Е, да, вкарал е някаква разбунена коса, която е чупила не един гребен в себе си, и го дава като целеустремено емо, което гледа мръсно и кара „Волво”, но нима това са основните причини всички моми от 14-18 години да врещят името му в съня си? Не знам, но феноменът Патинсън отново показва колко ограничен и пилешки мозък има младежта на Америка, защото на базата на едничката му роля, бе сътворен цял документален филм за живота и творчеството му, наречен с оригинерното наименование „Robsessed”. Лично аз не съм го гледал, но в него едва ли се разказва за обилната му филмография или актьорски достойнства, колкото евентуално за лосиона му за коса и крема му за лице. В „Новолуние”, той продължава енигматичната си роля на вампира Еди Кълън, който в първия филм са залюби с разюзданата мома Кристен Стюърт, а.к.а. Бела Суон. Патинсън играе невероятно зле. Повтарям – невероятно. Движенията му, лицевите изражения и изобщо телесните чупки, са толкова отвращаващо дървени, че в един момент става страшно. Вярно е, че създателите на филма са се постарали да наблегнат над изсечените му скули и лицево-костна структура, която на моменти прилича на изваяна от Микеланджело, но само външния вид не прави един филм. Патинсън просто не става за нищо, ако в една сцена трябва да говори и да гледа в същото време. В повечето моменти той дори не гледа събеседника си в очите – обърнете внимание как през голяма част от диалозите с уж-голямата-си-любов Бела Суон, той доста рядко поглежда към нея, като предпочита по-красивите гледки на околните дървета или тревата между краката си, което е непростимо, при условие че в реалния живот дуото Патинсън/Стюърт са гаджета. Изкуствените цветни лещи в очите му, които би трябвало да накарат погледа му да лъщи от сексуална агресия, го правят да изглежда още по-жалък, особено когато започне да генерира романтични искри, гледайки с присвити клепачи към камерата. Изобщо, Патинсън е там, по-скоро като статуя без пълнеж, отколкото като пълнокръвен герой. Дори самия факт, че първата сцена с него го показва как слиза от „Волво”-то си и се насочва към Бела Суон на забавен кадър, показва че той е използван във филма не като персонаж, а като продукт, с който заглавието да се промотира и който да служи единствено като магнит за малолетни мисирки. Да не говорим, че във втория филм ролята му е изумително съкратена, като той се показва основно в началато, а после едва към края, но за сметка на това има галеща окото сцена, в която Боби е гол до кръста, макар че на фона на аполоновите коремни плочки на Джейкъб, бледото телце на Патинсън бе почти женствено.

Кристен Стюърт придържа циците си да не паднат, докато бяга към любовта на живота си.

Другата доза жалост идва от Кристен Стюърт или т.нар. Бела Суон. Не знам дали сценарият е изисквал от нея да се държи като селската пача, но Стюърт се справя завидно зле в ролята си на курабията, разкъсана между два члена. Чудя се дали Стефани Майър е използвала себе си за прототип на Бела Суон, но ако е така, това би обяснило доста неща, като например факта, че целият сюжет изглежда като изваден от възбудените блянове на стара мома /която не е докосвана от мъж през живота си, затова си представя, че я докосват вампири и върколаци/. Поведението на Суон е толкова неадекватно през повечето време, че в един момент филмът избива на пародия. Играта на Стюърт изобщо не помага да се оправят нещата. Ако си мислите, че Патинсън е чвор, то изчакайте да видите Стюърт, която за разлика от него ще ни забавлява през целия филм и е натоварена с най-тежкия му емоционален заряд. Стюърт не само, че има точно две лицеви изражения – неконтролируемо премигване и учестено преглъщане + облизване на устни – но понякога дори забравя да си ги смени, карайки зрителя да гледа лицето й без да знае как е реагирала героинята. Ролята й е на бунтарското момиче, което е много отворено за обикновените си връстници и предпочита компанията на красиви и породисти екземпляри от цялото животинско царство, които да се бият за нея и да я карат да се чувства специална. Филмът започва с неин кошмар, в който тя сънува, че е станала дърта бабка, докато Едуард Калън е още млад и полово атлетичен. Това я кара да изпадне в неистов стрес, още повече че е рожденния й ден, на който става на 18 години. Уау, забелжете драмата! Оттам нататък екранното й държание просто пропада все повече, като комбинацията от слаба актьорска игра и зле изграден персонаж, карат филма да затъне дори още по-дълбоко в калта на посредствеността.

(No Comment)

Може би и Вие сте гледали филма, а може и да не сте, но аз ще преразкажа малко от сюжета му, за да имате готов отговор, когато приятелите Ви попитат кой е последният тъп филм, който сте гледали. Та, значи „Новолуние” стартира с това, че Патинсън и Стюърт са щастливо влюбени гугутки, които все още учат в някаква провинциална гимназия, докато Бела неистово моли Едуард да я овампири, защото не иска да остарява, а да остане млада и сочна завинаги. Той обаче отказва този еретичен акт от куртоазия, защото философски вярва, че вампирите нямат душа и са обречени на Ада. Въпреки това, смесената двойка се радва на съвместния си живот, който обаче бива преустановен от един нелеп инцидент, който кара благородният вампир да отпъди доскорошната си изгора, заявявайки й че повече не иска да я вижда. И така, Бела остава сама в мрака и без своя любим труп. Това я кара да изпадне в перманентна меланхолия, която продължава няколко месеца, през които захвърлената мадама се капсулира в себе си и редовно се буди през нощта, буквално крещейки името на Едуард. Е, то бива голяма любов, ама айде да не прекаляваме със захарта, а? И точно, когато Бела вижда спасението си единствено в дулото на револвера, /или в случая – в дъното на една крайбрежна скала/ се появява спасителната сламка от мускули, а именно – старият й приятел от детството – Джейкъб Блек /Тайлър Лаутнър/, който помним и от първата част, в ролята на доброто индиянско селянче с черната перука. Джейкъб Блек е някакво анаболено чудо на анатомията, което на 16-17 години има физиката на  непълнолетен Спартак, а половината от сцените с него са полуголи, за да може зрителките да изплакнат очи с алтернативен сурогат, докато Патинсън е в неизвестност. Няма да Ви описвам какъв удар върху либидото ми беше сцената, в която Джейкъб си съблече тениската за пръв път. И като казвам това, имайте предвид сцена, в която на Бела й потече малко кръв от тиквата, защото се заби в една скала с мотора си и за да се покаже като „добрия приятел” Джейкъб сваля тениската си, за да попие от кръвта на челото й. /?!/ Хм, за такава лека драскотина бива ли цяла тениска да сваляш бе, фитнес? Но нали трябваше все пак да има причина да му лъснат коремните мускули. Показателна е дори първата реплика, която Бела отправя към него във филма, а именно: „Hello, biceps!” Има ли смисъл да говоря повече? Но както и да е, щангистът Джейкъб успява да извади Бела от депресията и започва стъпки към окончателното й сваляне, но Бела все още е влюбена в Едуардо и го отрязва грубо във фоайето на едно кино. Разочарован от това, Джейкъб става върколак и влиза в стадото на някакви индиянски педерасти, които ходят по гората без дрехи. Той къса с нея в една драматична сцена, в която двамата се обясняват под напора на проливен дъжд и в която става ясно, че Бела е една от малкото филмови героини в историята, която е зарязана едновременно от вампир и от върколак, в рамките на около половин час.  Битовите клишета продължават, но като цяло мисля, че схващате цялостната идея, така че няма да спойлвам повече, за да не Ви развалям имагинерния кеф. Няма да коментирам величавия клан Волтури, който има съвсем малка роля накрая във филма, като всеки от членовете му има средно по 2 реплики и половина, нито ще се спирам подробно върху цапащото присъствие на г-ца Дакота Фанинг, която едва ли не, се рекламираше като „събитието” на филма, но се появява само за няколко садистични минути и изчезва също толокова скучно, а половината от сцените й дори са показани в трейлъра.

Не, това не е поредната момчешка група, нито е циганско семейство, а стадо агресивни върколаци.

Не искам да плаша по-мъжествените от Вас, но филмът е откровено педерастичен. Хомофилията струи от него на талази, а хомоеротичните препратки ще са навсякъде около Вас, още като се започне от героя на Едуард, който е емоционалния и чувствителен педал-интелигент, и се стигне до Джейкъб, който е първичния и агресивен алфа-педал. Стадото на върколаците пък е върха на натуралната гейота – все пак къде другаде ще видите група полуголи здравеняци да се забавляват сами в близката горичка, пипайки се по мускулите? Да, във филма има и нормални и обикновени момчета, които обаче са представени като адските мекотели, които повръщат на екшън сцени, доказвайки отново, че в подобен сюжет хетеросексуалните люде са само за фон. Кланът Волтури пък са апотеоза на суфистицираната хомосексуалност, а да не говоря за една от сцените, в които Бела Суон се обръща към голия-за-пореден-път Джейкъб с думите: “You`re kind of beautiful.” Сега, не знам доколко сте запознати с англоезичната лингвистика, но в разговорния английски език епитетът „beautiful” се използва за описване красотата на жени, докато за мъже са по-подходящи термините „good looking” или „handsome”. Айде сега си направете асоциациите за филм, в който дори Луната е обратна; който представя мъжете като сексуално заредени примитиви, които се движат и обарват в глутници и който набляга много повече на гримираната мъжка красота, отколкото на женската такава.

Специалните ефекти на филма са противни. Вярно е, че са повече от тези на първата част, но това не оправдава неграмотната им направа. Разни вълци се търкалят по тревата и скачат наляво-надясно с анимация, правена на „Pascal”. Нямаше нужда, наистина. Достатъчно ми беше чувството на дезинтерия, което ме обземаше всеки път, когато глутницата псета се покажеха на екрана в човешки облик, та да ги търпя и под формата на компютърни пиксели. Честно казано, гледал съм TV сериали с по-добри ефекти, но все пак „Новолуние” не е бил предвиден като дъвка за очите, а като храна за душата. Единствената техническа част от филма, за която мога да кажа блага приказка, е музикалния съпровод. Не само филмовата музика, но и саундтракът към филма, защото те са единствените проблемни зони от филма, които не ми се сториха чак толкова проблемни, а отделни парчета от OST-то си бяха направо добри. Също така, Крис Уайц се е постарал да разчупи малко умрелия сюжет, като вкара някои похвални режисьорски решения, които не правят филма по-нормален, разбира се, но поне загатват, че не всеки в него е пълен имбецил.

Кланът Волтури – синоним на вампирска законодателност и изтънчена педерастия.

Не предполагах, че след като доброволно съм изтърпял това екранно мъчение, финалът на филма ще ме накара да искам да се задавя със слюнката си до смърт, но ето че стана и това чудо. В следващата серия явно ще ни очаква вампирска сватба с върколашки кумове, след която най-после ще ни се дадат отговори на вечните въпроси: „Кой е жената в тяхната връзка?” и „Може ли човек да бъде инсеминиран от вампир?” Изобщо, филмът е крещяща баналност по всички показатели, дори и по тези, по които не сте го очаквали. Дървена игра, калпава режисура, долнопробен сценарий и двуизмерни герои. Да продлъжавам ли? Добре – нулева атмосфера, зле реализирани ефекти и отвратителна развръзка. И така, скъпи приятели, ако Ви се гледа една лека ситуационна комедия с елементи на гей-хорър, може да хвърлите едно око на настоящото заглавие, но ако го приемете насериозно или по какъвто и да е друг начин, извън иронията, то „Новолуние” ще Ви вгорчи живота.

2.7/10