Лично на мен вече ми писна да слушам разни откъслечни слухове и едноредови „новини“ за предстоящата продукция „Хобитът“ на Гилермо Дел Торо, която ще се явява предисторията на епоса „Властелинът на Пръстените“. От месеци насам постоянно валят разни дразнещо неифромативни и възкратки словосчетания и псевдо-интервюта, от които трябва да научим нещо за бъдещия филм. Е, на мен ми омръзна преди време, затова спрях да ги следя, защото знаех, че първият филм започва снимки догодина и ще излезе през 2011, което означава че ще имам достатъчно време да чета клюкини. В понеделник обаче, стената на мечтите ми леко се пропука, когато разбрах, че поради технически трудности, самият Питър Джаксън е обявил, че снимките на филма ще се забавят с около 6 месеца, а премиерата му ще бъде отложена чак за края на 2011 година. Е, някак си успях да преглътна тази горчива новина, защото съм стоик по природа и обичам да си отлагам удоволствията.
Открийте десетте разлики между Гилермо дел Торо и Билбо Бегинс.
Днес обаче, се случи непростимото за мен, като фен на Толкиновата поредица. Защото според TimeWarp нещата са много по-сложни, отколкото съм очаквал, а чакането явно тепърва започва, защото според източници, свързани с проекта, първият филм за „Хобитът“ ще излезе едва през декември 2012 година. Според Дел Торо и Джаксън има и някаква бегла надежда, това да стане през 2011, но както добре знаем манията на Джаксън да изпипва всичко до последния шибан детайл, едва ли снимките ще приключат скоропостижно. Това донякъде не е толкова лоша новина, защото така дел Торо и ПиДжей ще имат повечко време да оптимизират всичко по филма, но от друга страна означава и още 3 години на чакане за първия филми и почти 5 години чакане, за втория. А като добавим и факта, че „Хобитът“ ще излезе повече от 10 години след „Задругата на Пръстените“ говори колко мудно върви работата по подобна касова продукция. Но доскорошните неволи с MGM и подготовката за самия проект си казаха думата, така че отлагането е напълно естествено. Надявам се само, че това е последната спънка пред креаторите и няма да се наложи да чакаме още няколко излишни годинки. Интересно е обаче, че всеки режисьор, който не знае кога ще му излезе филма, обявява 2012 година за премиера. Аз не съм психически лабилен, но имам някакви апокалиптични опасения за горепосочената година, така че се надявам филмът да излезе преди 21.12.2012, за да мога да имам време да изгледам поне първата част, преди да потъна вдън земя.
14 коментара
Comments feed for this article
02.12.2009 в 16:56
Lu
Лоши новини. Дано излезе по-скоро. Иначе, от това, което съм гледала, нямам спомен Дел Торо да се е излагал с филм, сигурно и Хобитът няма да е изключение.
03.12.2009 в 10:44
Nostromo
Ще те разочаровам, но се сещам за поне три – Мимикрия, Хелбой 1 и 2. Така че тая истерия по Дел Торо по-скоро ме притеснява, като си помисля, че Бегинс може да се изроди в един травмиран Хелбой. И в крайна сметка каква ще е ролята на Джаксън в тоя проект – каква му е по-важната работа, че да повери единственото възможно и оправдано продължение на Властелина на друг режисьор… Странна работа…
03.12.2009 в 11:02
cinemascrotum
В няколко интервюта Джаксън бе обявил, че няма да режисира „Хобитът“, защото е твърде зает с останалите си проекти /“Lovely Bones“ и „Tintin“/, което ще означава още по-голямо забавяне на филма във времето, а освен това заяви, че ако отново режисира адаптация по Толкин ще му се струва, че се надпреварва със самия себе си, докато като изпълнителен продуцент на друг режисьор ще има основна роля при вземането на по-важните решения. Но Дел Торо наистина прави депресиращи филми – дано „Хобитът“ не се окаже някакъв детски кошмар.
03.12.2009 в 11:39
Nostromo
Ако Алекс Фергюсън беше отказал да се надпреварва със себе си, сега нямаше да е легенда и то приживе… 🙂
Както и да е, футболната препратка вероятно не е съвсем на място тук, но и „оправданията“ на Джаксън не струват.
Иначе нямам нищо против детските кошмари, особено тези в стил „Тим Бъртън“ (един от последните – „Суини Тод“ – заема челно място във видеотеката ми), но пък такъв сюрреалистичен вариант с елементи на мюзикъл наистина някак не ми се връзва с реализма на Толкин.
03.12.2009 в 16:27
Lu
За Мимикрия си прав, за Хелбой не мога да се съглася. Всъщност на мен ми харесва, двойката особено много. Не знам какво повече може да иска човек от комиксова екранизация. Също така отчитам като плюс факта, че Хобитът няма да се режисира пак от Джаксън. И да, футболната ти препратка не е много на място.
03.12.2009 в 17:10
Nostromo
Не ми е целта да се заяждам, а и всеки си има правото на жалко мнение, но факт е, че дори и по комикси могат да се правят качествени филми, а Хелбой не е пример за това. Ако имах желанието да гледам как два часа червендалест бабаит се измъчва от любовна мъка по депресирана лигла, щях да си пусна някое БГ реалити.
03.12.2009 в 17:24
cinemascrotum
Лично на мен първият „Хелбой“ ми харесва повече, макар че във втория могат да се намерят много примери защо точно Дел Торо е избран за режисьор на „Хобитът“. Дори само сцената в елфическото царство е достатъчно показателна. Да не говорим за дизайна на съществата и декорите.
03.12.2009 в 17:30
Nostromo
Визията е страшна, но когато коментирам филм, обикновено в полезрението ми е сценария…
03.12.2009 в 18:29
Lu
Киното, за разлика от литературата например, е синкретично изкуство; имай го предвид, когато говориш за достойнства. 🙂
03.12.2009 в 20:59
Nostromo
Което няма как да означава, че не мога да имам мнение по въпроса кое във филма ми харесва и кое – не, както и да обобщя, че с тези съставки от грандиозна визия в стил „приказен“ Х.Р.Гигер и треторазряден сценарий, нищещ „терзанията на тийн поколението“, няма как да се получи нещо по-добро от екскременти поднесени във викториански сребърен сервиз. 🙂
Синкретиката е във формата, не и в тълкуването.
03.12.2009 в 22:24
Lu
Ти – както отбеляза – имаш мнение само по един аспект на филма – сценария. Отделните елементи на тая прословута синкретика могат в голяма степен да се компенсират и уравновесяват едни други, но ти няма как да го оцениш, защото си забил в тоя пуст сценарий. В тая връзка най-чистосърдечно ти препоръчвам да се преориентираш изцяло към четенето на книги. Там оценките ти биха били много по-релевантни.
ПП. Приказен Гигер. Боже.
03.12.2009 в 23:30
Nostromo
Споменах „приказен“ Гигер, защото голяма част от визията на Хелбой 2 ми напомня на Гигер в по-смекчен вариант, отколкото да кажем в Пришълецът, където си е доста експресивен… О, да, и Света дева Марийо също…
Колкото до това, че се пробваш да ме цитираш, поне да е дословно, защото никъде не съм „отбелязвал“, че „имам мнение само по един аспект на филма“, а точно обратното. Визията е повече от добра и в това отношение Дел Торо си следва отъпканата пътеката от Лабиринта на фавна. Ако само визията ти е критерий, ей ти „2012“…
А ако не си съгласен/а с това, че качеството на един филм на поне 80% се дължи на сценария, то… повече няма какво да обсъждаме. Явно Дел Торо ти е любимия режисьор, а Хелбой (особено 2) го гледаш всяка вечер преди заспиване. Аз също бих го гледал тогава – идеален е за приспиване.
04.12.2009 в 00:15
Lu
1) Перефразирането използва различни думи, но запазва смисъла; „когато коментирам филм, обикновено в полезрението ми е сценария“ това какво е бе, умнико? 2) Запознай се с творчеството на други художници/дизайнери, не приравнявай всичко към Гигер, само защото го знаеш; 3) 2012 не смятам да го гледам скоро – там няма приказен Гигер…. Е, може би има един урбанистичен и утилитарен Гигер 4) Да, много го харесвам Гилермо като творец. Само дето преди да ти прочета коментарите сънувах Принц Нуада и Блейд , сега подозирам ще сънувам бледото чудовище с очи на ръцете. 😦
Ok, move on.
04.12.2009 в 00:32
Nostromo
„не приравнявай всичко на Гигер“ – кое по дяволите е това ВСИЧКО?!
„обикновенно в полезрението ми е сценария“ Е СЪВСЕМ РАЗЛИЧНО ОТ „имаш мнение САМО по един аспект на филма“
Явно много съм те издразни с мнението си, за да продължаваш упорито да тълкуваш превратно само каквото ти е удобно от казаното до тук. Сори че ти развалих съня, ама едно мение за качеството на някакъв филм, не мисля, че заслужаваше използването на квалификации от рода на „умнико“. Аз поне не си позволявах такива и, ако някой можеше да ми е длъжен в това отношение, то това не беше ти, а приятелски охуления от мен мистър Дел Торо.
Now I’m going…