Подходих към „Pandorum” с необходимата доза респект, поради режисурата на Кристиан Алвар, но и със завидно ниво на пре-травматичен стрес, поради наличието на скверното име Пол WC Андерсън, в ролята на продуцент. Очакванията ми бяха приятно минимизирани от простодушния сюжет, но и сравнително завишени, заради самия жанр на психологическия сай-фай хорър, който нямаше представител на големия екран от години, поне не и качествен такъв. Ето затова се заземих в удобния си фотьойл и в уюта на собствения си дом изгледах настоящото заглавие. Ключовата дума тук е „изгледах”, а.к.а. „изтърпях” целия, което би трябвало да Ви говори много още от сега. Да, филмът не е от онези бълвочи, които сме свикнали да гледаме прашасали по щандовете на селската видеотека в раздел „Фантастика” – той е нещо много повече и най-вече – нещо, което имаше премис да бъде дори един от най-запомнящите се и оригинални космически психарии за последната декада. За нещастие обаче, и тук нещо някъде се е пречупило, защото въпреки всичките му плюсове, „Pandorum” някак си не успя да излезе извън дървените рамки на излишното клише и повторяемост. За какво Ви говоря ли? Продължете на следващия абзац и ще разберете.

pandorum17247Постерът е тъп, но поне е на майчин език.

„Pandorum” е режисиран от виден урод в областта на съспенса и сериозния трилър, а именно – Кристиян Алвар. По-информираните от Вас би трябвало да го познават от „Антитела” от 2005 година, който се оказа много повече от поредната европеидна кримка и описваше притчата за зъл сериен убиец и манипулатор на крехки умове. Интересна тривиа ще Ви се стори фактът, че в настоящото заглавие участват три актьора от „Антитела” в доста епизодични ролички, но ще оставя на по-наблюдателните от Вас да ги разкрият в тълпата от мърша. Та, този Кристиян се оказа доста бързо в полезрението на всевиждащия Холивуд и скоропостижно му бе даден шанс да дирижира собствен мейнстрийм високобюджетен филм. Човечецът обаче не се пречупи под бремето на славата, за разлика от някои други негови по-лабилни колеги, и съумя да съчини филм, който въпреки пропуските и забележките, остава една от по-добрите научнофантастични истории за годината.

В главните роли ще се насладим на доста намален актьорски състав от специално селектирани, за нуждите на сюжета, люде. На челни места са извратенякът Бен Фостър и прогресивно състаряващият се Денис Куейд, които ще съблюдавате през повечето екранно време. Те играят нелеките роли на двама космо/астро/навта, които се събуждат от анабиоза в кораба-майка с наличието на някакъв специфичен вид краткотрайна амнезия, която – естествено – ще ги тормози чак до края на филма, когато изневиделица паметта им ще се възстанови и – о, чудо! – те ще осъзнаят истината за това кои са и за какво се борят. В тази връзка, няма да спойлна прекалено много, ако преразкажа и сюжета с две-три думи. В далечното бъдеще Земята се изпълва с толкова много китайци, че към 22-ри век хората започват да изпитват синдрома на пре-популацията, затова изпращат огромен звездолет с хиляден екипаж, който да се засели на новооткрита планета /не е „Пандора”/, на която да изхвърли ненужния баласт от вредни раси. Докато обаче оригинерният екипаж купонясва на борда, Земята изпраща меланхоличен войсмейл, който обяснява, че се е случило някакво катастрофално събитие, което е забърсало цялото население на родната ни планета за 1 /едно/ денонощие. Така и не става ясно какво ще да е това апокалиптично дело, но според статистиката на киното, предполагам че е ставало въпрос за някаква инфестация със зомбита. И така, идва моментът, в който нашите двама герои се събуждат от сладката си дрямка на кораба „Елисей”. Първоначално те не знаят какво става, но постепенно започват да навлизат в сюжета и да обикалят из привидно празния кораб, в търсене на социално-битови контакти с други членове на екипажа. След доста мудно и еднообразно лазене и сурнене по сумрачни и направо мрачни коридори, Бенджамин Фостър открива, че амнезията ще му се стори като детска близалка, в сравнение с това, което всъщност става на борда. Дотук ще говоря и после ще спра, защото не искам пак някой да се разреве онлайн, че съм му издал величествения сюжет.

PandorumРежисьорът преценяващо измерва големината на черепа си.

Както казах, режисурата е стабилна – Кристиян подържа изрядно ниво на напрежение и страх от неизвестността, като набляга на светлосенките и депресиращите кадри на лирическа дезинформираност. Като плюс мога да спомена и ролята на г-н Фостър, който се справя завидно добре, при все елементарния сюжет. Да, сюжетът е елементарен, не ме мразете, че Ви спелувам болезнената истина. И то не само, че е елементарен, но и е по-лошо – неоригинален. Само горила, родена от инцест, не е гледала другите филми, на които „Pandorum” се е метнал и с двата крака. Да изброявам ли? Добре – “The Descent”, “Event Horizon”, “Alien”. Така че, кое точно му е оригиналното? Амнезията на главните герои? Да, това определено никъде не сме го гледали, нали? Не, филмът е добър, но историята му не е от най-иновативните. И преди да ме заклеймите като рандъм хейтър, ще си призная, че това всъщност не е толкова голям проблем /макар че мен лично ме подразни/, защото веднъж, когато леките туистчета на сценария са Ви всмукали във вортекса на психологическия кошмар, няма да имате време да мислите за дребните козметични кусури, като например защо съществата във филма са кръстоска от полов акт между орките на “Lord of the Rings”.

В същото време, Бен Фостър се съюзява с подбрана група оцелели прошляци на кораба и заедно сформират задруга, чрез която трябва да открият начин да се спасят.  Всичко е страхотно, но за нещастие, освен тях в кораба има и някои други – доста по-нелицеприятни – екземпляри на псевдо-хуманоидната раса, които не само че не им желаят доброто, ами направо искат да ги изядат живички. Така че, някъде на половината, филмът се превръща в един нечистоплътен сървайвъл хорър с елементи на разсъждение, който бавно тласка героите към окончателния катарзис и разкритието, което ще направят на самия финал, а то поне е доста интригуващо, така че ще Ви го спестя, защото си заслужава сюрприза. Не съм доволен обаче от пейсинга на филма – стартира нормално, после преминава към адекватен билдъп на напрежение, но след това започва едно монотонно влачене и гъзене по разни сенки и шахти, което меко казано ми спатъхна мехура на надеждите и изгуби около 20-тина минути от филма. Същината започва едва след първия половин час, когато вече зрителят хем е навътре в нещата, хем все още не знае най-интересното. В този аспект, филмът е структуриран неправилно и по мое /лично/ мнение можеше да бъде много по-добър, ако първоначалното осаферване на двамата астронавти беше съкратено, а суб-плотът от втората половина бе удължен. Така филмът не само, че щеше да стане много по-динамичен, но и нямаше да кара хората да вдигат brightness-а на монитора си до неподозирани висоти, само и само да видят какво аджеба гледа Бен Фостър толкова ококорено.

PandorumНе се надъхвайте, във филма няма голи сцени.

Вече похвалих заслужено младенеца Бенджамин, който практически води филма за носа, а сега е време да обругая другия му колега – дядо Куейд. Въпреки че той е по-красивият от братя Куейд, Денис определено не е по-умният, защото напоследък просто не знае как да си отбира ролите. И когато успее да налучка добра роля, той я изиграва като предучилищен статист. Тук ситуацията е подобна, макар че си признавам, че на моменти г-н Куейд опита да вкара малко шекспиров напън. За нещастие, през 67% от времето ще му се налага да говори само с Бен Фостър по радиоточката, или със себе си, което принизява видимо аурата му на сериозен актьор. През ½ идеална част от филма Куейд не прави буквално нищо, освен да дава акъл по интеркома, а героят му е по-безполезен и от половия артикул на радиоводещ в Z-Rock. Изобщо, сцените с Куейд са жалостиви, но за сметка на това – не особено дълги, така че ги приемете за нещо, което се случва на фона на същинския сюжет и така няма да се ядосвате прекалено. Останалите подържащи актьори не заслужават особена атенция, защото са невзрачни и двуизмерни, което всъщност е нормално, при условие че центърът е Бен Фостър, а останалите са само пушечна мръвка. Така че, се настанете удобно, защото филмът има обилно количество атмосфера на леш, а определени сцени е по-добре да гледате седнали и без храна в устата, защото при вида на някои от по-притеснителните кадри на филма, храната Ви може да си излезе и сама по каналния ред. Мда, все пак филмът е R-rated horror с доста значителна доза gore fest, така че не очаквайте легло от рози.

И отново ще повторя особено иритиращия момент с очевидните – да кажем – „заемки” от множество други филми, които дори и не са прикрити както подобава. Атмосферата на филма, колкото и добра и въздействаща да е, не можа да ми се стори толкова нагнетена, защото просто знаех, че всичко това ми е познато отнякъде, че някак си, някога съм го гледал и преди. Приликите с “Event Horizon” също ще са особено видими, като основната от тях ще се нарича Пол WC Андерсън, който за щастие поне тук не е режисьор. Все още не мога да разбера защо един сценарий трябва да използува пет клишета, за да покаже едно-две нови неща. Това е все едно да откраднеш 5 лева от майка си, за да върнеш 2 от тях на баща си. Просто е безмислено и няма реална полза, освен самозалъгването. Не ме разбирайте погрешно – филмът си струва, въпреки шаблоните, които е употребил, но те спокойно можеха да бъдат оптимизирани и дори спестени донякъде, без да се губи от основния куест.  Но все пак, Холивуд си е Холивуд, а там новите идеи се кастрират от упор, така че е напълно реално дори и малката показност на визионерство, да бъде удавена в тонове ушна кал.

PandorumНякой май е паднал във външната тоалетна.

Доста простовато ми се стори решението на креаторите на филма да покажат този огромен футуристичен кораб от 22-ри век, който се задвижва с не-знам-си-какъв-реактор, а пък чиито компютри и всякакъв вид електроника се стартират мануално, и то посредством нещо като манивела. Мда, в една от първите сцени, героят на Денис Куейд ресетва бордовия компютър като завърта някакво шибано кранче няколко пъти по посока на часовниковата стрелка. Първоначално ми се стори като някаква ебавка, но в последващи сцени от филма забелязах, че и други апаратури се включват с метода на манивелата. Е, що за мрачно бъдеще е това, скъпи приятели? Хората пътуват до нови планети и хибернират десетки години в капсули, а компютрите им се задвижват с кранчета? Малко неестествено и само леко дразнещо, но явно това е филм, който разчита повече на страха от космоса, отколкото на страха от реалността. Хареса ми обаче нежният ироничен шамар по романтичните бузи на зрителите, който сценарият е предвидил като лека форма на туист и който е свързан с периодичните флешбеци, получавани от Фостър през първата половина на филма.

Вкратце, „Pandorum“ е особено препоръчителен за феновете на жанра, макар да не предлага кой знае какви епични нововъведения. Във всички случаи обаче си заслужава гледането, макар и в домашни условия. Защото целта му не е да Ви уплаши чак толкова, колкото да Ви задържи напрежението през цялото време и накрая да сервира съвсем различен отговор на заслужения Ви въпрос: „Какво, по дяволите, гледам?” Това е и един от основните плюсове на филма – че успя да ме изненада приятно, при все повторяемия си сюжет. Успя да ме накара да се замисля, въпреки че в същността си не изискваше особена мозъчна активност. И по-важното, успя да се изкачи с една идея по-нагоре от останалия бъркуш на Холивуд, макар да загатваше поредния стандартен психотрилър. Добрият атмосферичен хорър е рядка наслада в днешно време, а този е точно такъв и затова приемам присърце дори и негативите му, защото когато един филм очевидно е правен с желание, стил и нови идеи, той заслужава да бъде оценяван по-снизходително, независимо от аромата му.

6.5/10